Инвестиционното проектиране по своята същност е първата реална стъпка по реализация на инвестиционните намерения на Възложителя.
Съгласно действащата нормативна база за определяне фазите на инвестиционните проекти, а така също и обхвата и съдържанието им (Закона за устройство на територията - чл.139 и Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти - чл.2 и чл.3) "Възложителят преценява кои фази или части от инвестиционни проекти да договори в съответствие със спецификата на обекта за успешно изпълнение на инвестиционното намерение".

Проектантският колектив (наричан по-нататък Проектант), който е сформиран от проектанти, работещи в една комплексна проектантска фирма (бюро), от проектанти, упражняващи професията свободно, от няколко проектантски специализирани фирми (бюра) или пък на някакъв друг смесен принцип, започва своите разработки след представяне от Възложителя на Техническо задание и след сключване с него на Договор за проектиране.
Съществуват редица случаи, в които Възложителят възлага на Проектанта да изясни и обоснове обхвата и съдържанието на проекта , както и да събере информация и документи, необходими за проектирането, които фактически са елемент на заданието за проектиране.

Първи започва да работи по проекта (както е прието да се казва в проектантската терминология "от белия лист") проектантът - архитектът или проектантът инженер в зависимост от характера на строежа.
Ако става дума за една жилищна сграда - това е архитектът, ако ще се проектира фабрика за производство на електронни изделия например - това е инженерът технолог.
В много случаи в проекта за един строеж се преплитат различни по характер проектни части. Като пример може да се вземе един хотел – в него има хотелски стаи, хранене, спорт, вертикален транспорт, вътрешно обзавеждане, отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, търговия,пране и други.
Това налага при започването на проекта да участвуват повече от един проектант, било то архитект или инженер.

Всичко посочено до тук е съществуващата и действуваща понастоящем практика в Република България. В процеса на подготовка на своето задание към всички останали части на проекта, водещите архитекти и инженери се съобразяват с действуващата към момента на проектирането нормативна база, в това число и тази свързана с пожарната безопасност.
Още при това първоначално планиране се предвиждат необходимите пътища и изходи за евакуация, активните и пасивни мерки за пожарна безопасност и всички изисквания към конструктивните елементи, материалите за облицовки и за прегради и други подобни.
След като водещите архитект или инженери предоставят своето задание на проектантите, разработващи другите технически части на проекта, те също след като отчетат изискванията на действуващата нормативна база, свързани с тяхната част, разработват своя проект.
В случаите, когато съществуват възможности за вземане на едно или друго решение при тълкуване на нормативната база свързана с пожарната безопасност (ПБ), независимо за проектирането на коя част става дума, проектантите търсят консултацията с компетентните лица, работещи в системата на ПБ.

При тези консултации резултатите са двустранни. От една проектантът се убеждава в правилността или неправилността на своето решение и така се стига до истинското и точно постигане на желаната цел на проекта.
От друга страна компетентния орган по ПБ още в една междинна фаза на проектиране оказва положително влияние върху качеството на проекта, свързано с ПБ. Тази система на консултации работи безотказно повече от 40 години и реално дава своите резултати.

Понастоящем (до 05.06.2010 г) действува Наредба 2 за противопожарните строително-технически норми. Тази Наредба е влязла в сила през 1987 г. и за изминалите 23 години е изиграла своята положителна роля.
През последните години обаче силно се измениха условията при които се извършва строителството в Република България. Навлязоха много нови и модерни технологии и материали както наше производство,така и от внос. Разко се увеличи обемът на строителството, появиха се големи сгради – както с голяма разгъната застроена площ, така и с голям брой етажи. Тези сгради имат различни функции - офисни, търговски, хотелски, жилищни и много дтуги, но във всички случаи в тях се събират едновременно много хора.
Това води до повишаване на изискванията към тяхната пожарна и аварийна безопасност още на фаза проектиране. Причинините за това са много: събиране на много горими и лесно запалими материали на едно место,трудна евакуация на хората при възникване на пожар или авария поради големите площ и етажност, големия брой хора, а така също и недостатъчната модерна техника за евакуация и пожарогасене.

Всичко, посочено до тук, а сигурно има и още редица причини, наложи излизането на 29.10.2009г. на нов нормативен документ свързан с ПБ – Наредба Iз-1971.
С излизането на тази Наредба в действуващата Наредба 4 (за обема и съдържанието на инвестиционните проекти ) се включва нова част на инвестиционните проекти "Пожарна безопасност". С това се подчертава особената важност на ПБ за нашето общество.

Всички проектанти у нас с по-голям проектантски стаж,си спомнят периода 1975 – 1990г., когато към всеки проект се изготвяше част ТБХТПБ -Техническа безопасност, хигиена на труда и пожарна безопасност.
Каква беше практиката? Проектантът по всяка една част на проекта разработваше в своя проект раздел от частта ТБХТПБ, свързан с тази част.
Главният проектант на строежа (обекта) събираше информацията от всички самостоятелни раздели на отделните технически части на проекта, изработваше общия раздел за целия строеж и оформяше окончателно частта ТБХТПБ за целия строеж.
За съжаление след промените през 1989 г., благодарение на силното влияние на лицата участвуващи в бурно развиващия се строителен бизнес, бяха направени редица промени в Закона за устройство на територията. С някои от тях беше премахнато понятието главен проектант, беше създадена обстановката Възложителят сам да определя какви части на проекта да поръчва и изобщо силно бяха занижени изискванията свързани както с качеството на проектирането и строителството, така и с мерките за безопасност в т.ч. ПБ.

След 1989г. много бързо отпадна контролът върху изготвянето на част ТБХТПБ и поради липсата на актуализация на нормативните документи свързани с нея,тя се разработваше до голяма степен формално.
Независимо от това все още компетентните органи по ПБ продължават да изискват към проекта по всяка една специалност да има разработен раздел за ТБХТПБ поне за мерките, свързани с ПБ.

Новата Наредба Iз-1971 в § 7от Преходните и заключителните разпоредби задължава двете професионални ораганизации на проектантите в Република България КИИП и КАБ да организират и проведат обучение на своите членове за да те могат успешно да прилагат постановките на новия нормативен документ в проектантската практика.
За целта КИИП изготви МЕТОДИКА за организиране и провеждане на обучение и за прилагане на НАРЕДБА Iз-1971 от 29.10.2009г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В тази методика са предложени начините и пътищата за провеждане на обучението на проектантите,вписани в регистрите на КАБ и КИИП,и проверката на знанията им. Посочени са какви документи ще се издават на успешно завършилите обучението,а така също е предложена технология за изработване на новата част на инвестиционния проект ПБ.
Методиката бе обсъдена и приета от Националните професионални секции(НПС) на КИИП и от Управителния съвет на КАБ. Предстои нейното приемане от УС на КИИП.

Обемът и съдържанието на новата част ПБ са определни в Приложение 3 на Наредбатa.

На фаза идеен проект е предвидено да се посочат пасивните и активните мерки за ПБ. За пасивните мерки е необходимо:

1.   Да се направи описание на функционалното предназначение на строежа,в това число на обемно планировъчните и функционални показатели.

Тази информация се съдържа в проектите по техническите части разработени в идейна фаза : части Архитектурна, Технологична, Инсталационни (електро,ВК,отопление и вентилация), вертикална планировка и др.

2.   Да се определи класа на функционална пожарна опасност (КФПО)

В глава втора на Наредбата много подробно,ясно и еднозначно са дадени класовете и подкласовете на функционална пожарна опасност,а така също и описание кои строежи,сгради или части от тях,към кой клас или подклас следва да бъдат причислени. Определянето на КФПО в зависимост от вида на строежа може безпроблемно,точно и ясно да се извърши от проектанта по водещата техническа част(този който започва първи) независимо дали тя е архитектурната,технологичната или някоя от инсталационните части на проекта.

3.    Да се определи степента на огнеустойчивост на строежа и на конструктивните му елементи,като се посочат очакваните приблизителни стойности на носимоспособността, непроницаемостта, изолиращата способност и други критерии за определяне на огнеустойчивостта в зависимост от вида и предназначението на строежа.

В глави трета и пета на Наредбата и Приложения 4 и 5 към нея изчерпателно са дадени правилата за определяне степента на огнеустойчивост. Тези правила ще се използват от проектантите по части архитектурна и конструкции на сгради и съоръжения за правилен избор на материали за конструктивни елементи на сградата,на преградните междуетажни плочи,за ограждащите и преградни стени,за стълбищните клетки,за покривите и останалите архитектурни и конструктивни елементи. Този избор ще съответствува както на техническите изисквания на всички действуващи нормативи,така и на изискванията за ПБ.

4.      Определяне на класовете по реакция на огън на продуктите за конструктивни елементи, за покрития на вътрешни и външни повърхности, за технологични инсталации и съоръжения.

Тези въпроси за засегнати достатъчно широко в глава четвърта на Наредбата. При избора на материали за конструкцията на сградата,покритията за стени,тавани,подове и фасади,за тръбопроводите на питейното и противопожарното водоснабдяване,за въздуховодите на нормалната и на аварийната и противопожарна вентилации,за обвивките на електрическите кабели,електрическите табла,електрическата апаратура,за материалите на технологичните машини,проектантите съответно част конструкции на сгради и съоръжения, архитектура,водоснабдяване,вентилация,електроснабдяване и технология на строежа ще се съобразят с изискванията посочени в тази глава на Наредбата и в приложения 6,7 и 8 към нея,с което ще се постигнат изискванията за необходимата степен на ПБ.

5.   Осигуряване на условия за успешна евакуация

Това е един особено важен момент за осигуряване на безопасност на хората при възникване на пожар особено за големите(с голяма площ и етажност) строежи, предназначени за събиране едновременно на много хора. Изискванията към всеки един строеж в това отношение са посочени в глави шеста и седма на Наредбата. Изискванията на тези глави се разпростират най-вече към онази техническа част на проекта,която започва първа да оформя строежа,тъй като проблемите за евакуацията следва да бъдат решени още при разработване на първоначалната компановка на отделните сгради на площадката на строежа,а така също на различните видове технологични подразделениея и функционално обособени групи дейности във всяка една сграда поотделно.
Естествено за осъществяване на изискванията на в това направление участвуват проектанти по различни технически части на проекта за един строеж:

5.1.        Архитектът и технологът – по отношение на пожарните пътища на площадката на строежа,на местата и на размерите на стълбите за пожарогасителни и аварийно – спасителни работи, местата на защитени и безопасни зони, евакуационни пътища, евакуационни изходи, дължината на евакуационните пътища.

5.2.         Архитектът и проектантът по част електрическа – по отношение на: възможността за евакуация да се използват асансьори и други механични средства за придвижване.

5.3.        Архитектът – по отношение: на широчината на изходите,коридорите и стълбищните рамена и площадки, широчината и броя на изходите, местоположението и размерите на евакуационни стълби от открити площадки, вида на вратите на изходите и техните брави, броя на евакуационните стълбища,естественото осветление на евакуационните стълбища,допустимото време за евакуация.

5.4.         Проектантите по част газификация и технологична – по отношение местоположението на тръбопроводи за леснозапалими и горими течности и за газопроводи за втечнени въглеводородни газове и за природен газ.

5.5.        Проектантът по част електрическа – по отношение на евакуационното и аварийно изкуствено осветление, електрозахранването на димните люкове, осветяване на пътищата за евакуация и на означенията за тях, известяване на пожар или авария.

5.6.        Проектантът по част вентилация – по отношение създаване на повишено налягане в стълбищните клетки.

За активните мерки за ПБ е необходимо:

1.   Да се разработят обемно планировъчни и функционални показатели за пожарогасителни, пожароизвестителни, оповестителни и димотоплоотвеждащи инсталации. Тези задачи се решават както следва:

1.1.        По отношение на пожарогасенето показателите се разработват от проектанти от различни части на проекта в зависимост от това какъв е гасителният агент. При вода това е проектантът по част водоснабдяване, при пара – по част отопление, при използване на газове, прахове, пяна и други агенти – по част технологична.
Във всички случаи при проектирането на пожарогасителни инсталации участва и проектант по част автоматика и КИП и/или електрическа. Изискванията към пожарогасенето на строежите са посочени в различни глави на Наредбата и в Приложение 1 към нея.

1.2.        Пожароизвестителните и оповестителните системи за един строеж се проектират от проектанти по част автоматика и КИП и/или по част електрическа.

1.3.        Димотоплоотвеждащите инсталации се проектират от проектантите по част вентилация при спазване на изискванията на глава девета на Наредбата.

2.1.        Преносими уреди и съоръжения за първоначално пожарогасене. Предвиждането на такива уреди е обект на проектантите по различните технически части,като се спазва принципа,че всеки проектант е длъжен да предвиди такива уреди за първоначално пожарогасене за предвидените в проекта от мего машини, апарати,съоръжения и инсталации.
Например проектантът по част отопление, вентилация, климатична и хладилна техника и газоснабдяване ше предвиди преносими уреди за пожарогасене за предвидените в проекта от него машини и съоръжения: вентилатори, климатични агрегати, помпи, хладилни агрегати и груги.

Аналогичен следва да бъде подходът и на проектанта по част електрическа по отношение приборите пожарогасене за електрически табла, трансформатори, дизелови електроагрегати и други електрически съоръжения.

От разгледаните до тук изисквания на Наредбата за изготвяне на част ПБ във фаза Идеен проект се вижда какви ще бъдат ангажиментите на проектантите по отделните технически части на проекта. Задължително при нейното изготвяне раздели за ПБ към своите проекти ще трябва да разработят части архитектура, строителни конструкции, технологии, водоснабдяване, вентилация, газоснабдяване, електрическа, автоматика и други в зависимост от характера на строежа.

Изискващия се обем е изцяло от компетенциата на проектантите инженери и архитекти. Независимо от това проектанти по отделни части или проектантския колектив на строежа като цяло във всички случаи, когато има такава необходимост, ще осъществява консултации с компетентните специалисти по ПБ в Областните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението", каквато е и настоящата практика.
По своя преценка проектанти на отделни технически части или проектантския колектив на строежа като цяло,могат да използват услугите на специалисти извън колектива за разработване на своя раздел или на частта ПБ. Във всички случаи обаче,отговорността по спазването на изискванията на Наредбата остават на отделния проектант или на всички проектанти от колектива и те заверяват със своя подпис и печат материалите в част ПБ като спазват изискванията МЕТОДИКАТА за организиране и провеждане на обучение и за прилагане на НАРЕДБА Iз-1971 от 29.10.2009г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.