КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Коментар на арх. Бл. Стоев по проект за изменение и допълнение на УСТАВА на КАБ

Понеделник, 28 Март 2011 18:46

В момента архитектите са прекалено дисперсизирани като начин на организиране на проектирането – по един-двама в бюро, повечето на семейни начала. Така се пръснахме на времето, като се разпадаха ТПО – един по един, на който когато не му издържат нервите. Изключение правят архитектите в София, където съм чувал да има по двадесет-тридесет до седемдесет на едно място, но там си имаха Главпроект и Софпроект и много народ в администрация, към който да се закачат, и да речем Варна и Бургас, където има туристическо проектиране, както и Благоевград, където тяхното ТПО се е разцепило отведнъж на две. Вероятно не това е нормалният начин да се проектира – по сами. Вероятно по тази причина сега проектирането е само правене на папки – защото нямаме реален капацитет за повече видове услуги извън правенето на папки, които бипа затруднили правенето на папки. Вероятно е дошло време да се пристъпи към окрупняване в по-големи структури. Вероятно и за самата професия би било по-нормално и полезно да не сме само по един-двама, а по повече – и като облекчение за дейността, и като взаимоучителна метода с цел препредаване на натрупаните познания на следващото поколение. В такъв смисъл сигурно би било редно да се погледне и малко положително на така променения закон и на усилията така да се промени устава, че да се докара работата до полезно уголемяване на проектантските бюра.

Само че начинът на промяната е перверзен.

По линия на диапазона на дейност на проектанта:

Ако идеята е да се подобри положението, като КАБ помогне на членовете си да поемат и други допълнителни функции, та да се печели не само от правене на папки, то най-напред би трябвало да се обсъди и реши до каква степен е здравословно архитектът-проектант да се набърква в строителстово и в надзора, без това да навреди на проектантските му дейности и интереси, та оттам да произтече останалото. Намеса на архитекта в строителството според мен е здравословна само до ниво контрол над строежа – дали сградата е направена според проекта или не. Нещо като задължителен авторски надзор в част „Архитектурна”. За това е достатъчно архитектът да ходи от време на време и да поглежда дали е същото, каквото е начертал, включително и с вземане на по някой размер. И ако види нещо различно, да сезира ДНСК. И това да се отнася само за обекти от първа до трета категория, а не за всички сгради. За такова нещо е достатъчно бюрото да порасне от двама-трима на да речем пет-шест архитекта. Тогава в Пловдив ще има примерно двадесет-тридесет проектантски бюра. Това, за което напират, е много повече. Те искат проектантът да поеме по задължение нещо като инвеститорски контрол, като проследява постоянно какво и как точно строи строителят, като проверява и заверява подробно отчетите му какви материали, железа, вар и бетон е турил, та да му се плаща текущо всеки етап. А не само да си гледа архитектурата. Което според тях трябва да включва не само проверяване с право на вето срещу неправилно изпълнение, а да има и елементи на координация на строителния процес, и едва ли не управление на строителството. Което вече съдържа разпоредителни и командни функции как да се строи, а не само как да не се позволява да не се строи. Което вече съдържа и обвързване с отговорностите на строителя – в смисъл ако архитектът е приел направеното от строителя, му дава алиби и поема изцяло неговата вина. Което вече на мен ми изглежда недопустимо обвързване на проектанта със строителя. И което вече не може да се извършва само с пет души. Защото може да се наложи тогава и инженерите да са под разпореждане на архитекта, сиреч да са назначени при него на заплата, за да може да ги командва. Тогава пък трябва да поема и техните отговорности, като са му подчинени. Да не говорим, че има опасност доходите на архитекта (или поне на шефа на бюрото) вече да не са преимуществено от правенето на папките, сиреч от прякото проектиране, а да вземат да преобладават приходите от допълнителните функции. Което вече променя интересите му на проектант. Те искат дори и да се махне изобщо лицето „консултант”, та архитектът да поеме изцяло неговите функции и да стане консултант за своите си обекти. Срещу това пък от страна на БААИК се натиска в обратната посока – консултантът, в ролята на генерален разпоредител на строежа, да посочва кой да бъде проектант. И да е началник на проектанта.

Та в тази плоскост ми се струва, че най-напред трябва да се реши по начало докъде ще се простира архитектът в посока строеж и надзор, и откъде нататък е вредно. И едва след въвеждането му в ЗУТ като присъща функция на архитекта-проектант да се въвежда и в ЗКАИИП като изисквания за правоспособност и в Устава като вътрешни правила в КАБ. Сега се върви някак си в обратен ред. При това силово.

По линия на големината на проектантските бюра.

Ако идеята е да се подобри положението, като КАБ помогне на членовете си да си окрупнят бюрата, така че да могат да поемат новите функции, тогава КАБ би трябвало само да организира курсове за обучаване по полезните за членовете й теми и необходимите им нови познания, включително и по организация на дейността на голяма фирма. Без тези курсове да са задължителни. Който архитект смята, че има нужда, да отиде да се образова, а не насила. Който архитект смята, че има нужда да си направи бюрото голямо, да му се помогне да си го направи, а не да му се пречи. Ако се въведат разширени функции на проектанта, пазарът така или иначе сам ще ни натисне полека-лека да се изредим по курсове и да се съберем в по-големи бюра, като видим, че не знаем достатъчно, и ако заради това вземат да ни връщат проектите или вземат да ни бягат клиентите и да отиват при голямо бюро. Вместо това се въвежда понятието „добра архитектурна практика”, съдържаща задължение проектантът да върши веднага и изведнъж драстично разширени функции и в сферата на строителството, каквито сега могат да поемат само големите бюра. И който не я прилага, да му се отнеме ППП и достъпа до проектиране. Вместо това се въвежда задължение за ходене по курсове, при това ежегодно, при това обвързано с отнемане на ППП, ако не идеш някоя година. При това курсът трябва да е „преминат успешно”, което означава с изпит. И който не вземе изпита, да му се отнеме ППП и достъпа до проектиране, без оглед на вече натрупаните умения в пракиката. Така, вместо КАБ да подпомага всички малки бюра да станат по-големи, защото това ще е полезно за архитектите и за архитектурата, се предлага точно обратното – само тези, които вече са си големи, да останат сами на пазара, и да имат монопол, като чрез въвеждане на непоносими за малките бюра задължения и чрез репресивната сила на КАБ се пречи по всякакъв начин на останалите, които сега са малки, да станат и те големи. Защото като ти отнемат ППП, какво ще правиш? Няма да имаш правото да си събереш голямо бюро и да си го регистрираш. Ще трябва да ходиш при онзи, който вече има голямо бюро, и да го молиш да те назначи на заплата.

Що се отнася до организационната страна на Камарата, там нещата отиват към отявлено централизиране, вместо към полезно децентрализиране.

Ето заради това си мисля, че преди да се предпиремат такива драстични промени в начина на упражняване на професията чрез Устава на КАБ, КАБ трябва да бъде осведомена за намеренията на ръководството, да ги обсъди и да вземе общо решение за правилната генерална посока. А това според мен може да стане чрез Доктрина. А не някой да решава сам, и да очаква от останалите приемане на сляпо доверие.

арх. Благо Стоев


В добавка към предното:

Като го четете, добре е да имате предвид и следните принципни положения:

Първо:  по проектантската правоспособност.

Камарата на архитектите в България беше създадена по една единствена причина – за да се нормализират с нейна помощ пазарните условия за избор на проектант. Цел – да се премахне изкуствената концентрация на особено голям обем проектиране в ръцете на особено малък брой архитекти, предимно от администрацията. Средство – елиминиране на конфликтите на интереси в проектирането, като се признава пълна проектантска правоспособност само в полза на свободните архитекти. Оттам главната функция на КАБ е да признава пълна проектантска правоспособност само на тези архитекти, които са свободни, да им я отнема временно, когато престанат да бъдат свободни, да следи за това границите на пълната правоспособност да не бъдат нарушавани от лица без такава и да санкционира нарушителите на тези граници. И така да създаде условия за равнопоставена конкуренция само между свободните архитекти.

В предложения устав виждаме точно обратното – откровен стремеж за монополизиране на пазарните условия за избор на архитект. Цел - пренасочване на концентрацията на особено голям обем проектиране в ръцете на особено малък брой архитекти, работещи в големи проектантски фирми, принадлежащи на или обвързани със лица от администрацията, и елиминиране на останалите проектанти. Средство – като се признава пълна проектантска правоспособност на всеки архитект, независимо къде работи, и като се отнема избирателно по критерии, различни от тези за признаването й и удобни за собствениците на големи бюра. Свободата от други роли в инвестиционния процес отпада тотално като условие за признаване и поддържане на ППП. Конфликтът на интереси вече не представлява нарушение на Устава. Дори мястото за определението на термина „конфликт на интереси” в устава е празно. Отнемането на ППП вече не е поради загуба на свободата на архитекта, а поради „недобра архитектурна практика”, при което „добрата” е достъпна само чрез голямо проектантско бюро, или поради „лошо проектиране”, при което оценяването е от страна на главния архитект, който също е проектант, или поради непосещаване на ежегоден курс или невземане на ежегоден изпит”, при което оценяването е от страна на преподавател в УАСГ, който също е проектант. Това е твърде удобно за голямо бюро, доколкото само един архитект с ППП би му бил достатъчен, твърде затруднително за малко бюро, и твърде опасно за КАБ, доколкото може да доведе до изкуствено свиване на състава на Камарата до размер на тесен клуб по изключително субективни критерии, или до подмяна на състава на Камарата по корупционни критерии.

ВТОРО: по формата на организацията.

Камарата беше създадена като гражданско сдружение с нестопанска цел на свободни и равнопоставени архитекти-проектанти. Управлението на Камарата се осъществяваше от групов орган – Управителен съвет. Контролните органи на КАБ бяха самостоятелни звена, неподчинени на УС и контролиращи и него. Членуването в КАБ беше на териториален принцип – по местоживеене. Териториалната структура беше в пряко съответствие с административното деление на държавата – по една областна колегия във всяка област. Областните колегии бяха равнопоставени – по един представител в УС. Финансирането на камарата беше чрез разпределение на приходите между УС и РК в твърдо съотношение, приемано от Общо събрание, в полза на РК. Основната ежедневна дейност на Камарата е по места чрез РК, а УС се грижи само за контактите на КАБ с държавата и с други организации, както и за оптимизиране на нормативната уредба.

В така предложения Устав виждаме точно обратното. Камарата се превръща в нещо като еднолична фирма на Председателя. Предлага се откровено централизиране на властта. Все по-голяма част от решенията се вземат еднолично от Председателя на КАБ. Между него и УС на КАБ се създава междинен орган на управление, липсващ в закона – Изпълнително бюро. Този орган ще има правото да взема самостоятелни решения вместо УС и да ръководи оперативната дейност на КАБ вместо УС. УС ще се събира в пълния си състав най-много четири пъти в годината. Това позволява Камарата да се управлява реално само от четири-пет души, притежаващи мнозинство в Изпълнителното бюро. Административните дейности се обособяват в отделно управлявана структура под ръководството на главен секретар, назначен от председателя на КАБ. Така тази структура няма да е подчинена на УС на КАБ, а лично на председателя. Административните служители по всички нива, включително и тези в териториалните звена, ще се назначават централно, а не по места. Така те няма да са подчинени на ръководството на регионалната колегия, която обслужват. Комисията по дисциплинарно производство се превръща във вътрешна комисия към УС без право сама да взема решения за наказания, и без реална възможност да разследва и санкционира членове на УС. Председателят на КАБ може да разпорежда на Контролния съвет да прави вътрешни проверки, КС няма правото да проверява решенията и дейността на УС, а решенията на КС се внасят за потвърждаване от УС, което прави и КС орган, подчинен на УС. Предлага се диференциране на избирателното право – само шефовете на проектантски бюра да имат право на участие в изборните органи за управление на КАБ, а назначените на заплата проектанти – не. Предлага се подмяна на начина на избиране на делегатите на Общо събрание на КАБ – вместо „по един делегат на всеки десет члена от общия състав на РК”, да стане „по един делегат на всеки пет от присъстващите на Общото събрание на РК нейни членове”. Това е откровено отнемане на права по силата на случайното число на присъстващите.

Предлага се подмяна на членуването в РК по местоживеене с възможност за членуване по месторабота, или по вид проектантско бюро, или по кадърност, или по избор, или по решение на Изпълнителното бюро. Териториалната структура на Камарата става свободно блуждаеща. Не се допускат прекалено малки по състав регионални колегии, заради чисто финансови причини. Не се допуска специално софийската регионална колегия да е прекалено голяма по състав, с единствен аргумент (като оставим настрана мерака на ОР за експроприиране на вече натрупаните там неизразходвани средства от минали години) да не може да бламира с гласуването си предложенията на председателя на КАБ или на Изпълнителното бюро. Ако аргументът е по-икономична издръжка, би било редно структурите в провинцията да се окрупнят, например като се създадат шест регионални колегии в съответствие с административно-икономическите региони по ЗРР, а областните колегии да станат архитектурни колегии по аналогия със сегашните софийски. Така всяка голяма РК ще е в състояние сама да се издържа и да поеме финансирането на една-две малки областни колегии в своя регион, без да се затруднява особено. Ако се приеме за полезно да има приблизителна еднаквост на капацитета и равнопоставеност на представителството на всички РК в УС и на Общо събрание, РК София-град може да се раздели също на шест относително еднакви по състав РК, но на строго териториален принцип според районното деление на столицата, така че да се членува по постоянен адрес, а не кой където иска. Такова разделяне може да бъде резултат само от еднократен акт, по решение на УС на КАБ въз основа на предложение от РК-София град, а не да се допуска самопроизволно учредяване на случайни структури по нечие хрумване или по заповед отгоре. Тогава всяка нова РК ще поеме по една шеста от състава на софийската колегия и ще наследи по една шеста от натрупания резерв и ще има свой представител в УС.

Предлага се откровено централизиране на финансирането на КАБ. Вместо от събраните в РК приходи да се дава някакво отчисление за издръжка на УС по преценка на Общото събрание, се предлага точно обратното – почти всички приходи от РК и всички приходи от такси да се предоставят на УС под управлението на Председателя, а той или посоченото от него Оперативно ръководство да се разпорежда със средствата, както намери за добре. Неизразходваните средства ще остават за фонд резервен в полза на централата, а в РК няма да остава нищо, след като средствата им се преценяват предварително. Вместо да се потърсят пътища и начини за по-икономично извършване на дейността на КАБ, или за редуциране на излишните разходи, или за преразпределение на средствата само между големите и малките колегии, се търсят все по-широки диапазони на дейности и се искат все повече и повече средства за харчене от Оперативното ръководство. И като не достигат, се събират допълнителни полугодишни членски вноски.

ТРЕТО: по отношение на процедурата.

По чисто процедурни аргументи този устав въобще не подлежи на разглеждане от Общо събрание:

Първо: Защото липсват каквито и да са мотиви, които да обосновават необходимостта от предлаганото изменение – както общи като въведение, така и конкретни по всеки отделен текст, който се променя. Въобще не става ясно кое защо се предлага да отпадне, или пък новото да стане така, а не иначе. Аргументът „задължително съобразяване на устава със закона” тук е абсолютно неприложим. Има прекалено много текстове, които излизат извън рамките на ЗКАИИП и по никакъв начин не се предопределят от внесените в него изменения.

Второ: защото политика на Камарата, основана на стриктно прилагане на действащия закон, е приемлива единствено при наличието на добър закон. ЗКАИИП вече е станал лош закон. Последното му изменение от 2009 г (а и предпоследното от 2006 г) беше осъдено като противоречащо на интересите на проектантската професия и вредно за гилдията чрез протестна декларация, приета от Общо събрание на КАБ. След като Общото събрание на КАБ не приема за адекватна промяната на ЗКАИИП, то не следва да съобразява и устава с този закон.

Трето: защото част от виновните лица за съставянето, процедирането и приемането на последното изменение на ЗКАИИП са в Оперативното ръководство на КАБ. При това все още не е проведено разследване от контролните органи на КАБ за установяването на степента на вина на всяко от тях, не им е наложена никаква санкция за това, че са съставили и прокарали вреден за гилдията нормативен текст, а сега съставят предложение за изменение и на Устава в същата посока, като се позовават на изменения от самите тях закон.

Четвърто: защото това предложение за изменение на Устава е съставено от някаква самопровъзгласила се работна група архитекти, събрана тайно от УС на КАБ, без негова предварителна санкция, извън постоянната Комисия по нормативни документи.

Пето: защото в тази работна група отчетливо мнозинство имат представители на самопровъзгласилата се РК Нова, която и към момента няма легитимен статут. Респективно отчетливо мнозинство имат представители на големи проектантски бюра. В чиято полза „по една случайност” са много от текстовете в предложения от тях устав.

Шесто, може би най-важно: защото преди да се предприемат толкова драстични промени в закона и в устава, касаещи както фундаменталните принципи на Камарата, така и условията за достъп до упражняване на професията, КАБ трябва да реши генерално какво точно иска. Накъде трябва да се развива Камарата и накъде трябва да се развива професията. Какво трябва да представлява професията „архитект-проектант” – с какво трябва да се занимава той и с какво не трябва да се занимава, до каква степен е здравословно да се набърква в строителния процес и до каква в надзорните функции, така че да се иска адекватно оправяне на ЗУТ по отношение на правомощията и задълженията на участниците в инвестиционния процес и взаимоотношенията между тях. С какви други дейности е съвместимо проектирането с ППП и с какви не е, и според тази несъвместимост кой архитект трябва да може да бъде проектант с ППП, като е свободен от такава зависимост, и кой не трябва да може, като не е свободен, така че в ЗКАИИП да се установят адекватни условия за признаване и поддържане на ППП. Като следствие от така прецизираните и въведени в закона условия колко ще се очаква да са в бъдеще членовете на КАБ с ППП – 5000, 2000, 500 или 200 души. Като ще са 5000 или 500 души, какъв финансов ресурс ще е необходим за обезпечаване на функционирането на КАБ и какъв членски внос ще е достатъчен за тази цел. Като ще са 5000 или 500 души, как ще са разпределени те по територията на страната и какви териториални структури ще са подходящи за обхващането на членската маса. Това всичкото не може да бъде променяно в закона или в устава ей така на парче, нито пък без никаква обосновка, и да бъде приемано на сляпо доверие. За тази цел е необходим стратегически документ – Доктрина за Камарата – който да определи философията й за години напред. Тази Доктрина следва да бъде съставена от Председателя на КАБ. Тази Доктрина трябва  да бъде съгласувана от УС на КАБ и приета от Общо събрание. За да може после ръководството на Камарата да иска от държавата съответстващи на доктрината изменения в ЗКАИИП, а не случайни такива. Които след приемането им от НС да приложи и в Устава. И за да може после Председателят на КАБ, а и всеки следващ председател на КАБ, да я ръководи в съответствие с Доктрината, Закона и Устава, а не както сам реши. И за да може да бъде контролиран дали го прави правилно или не.

арх. Благо Стоев

 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions