КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Дискусионен форум по стенограмата от X-то ОС на КАБ

Сряда, 23 Май 2012 10:33
Уважаеми колеги,
Очакваме Вашите коментари по темата на Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. , в полето, предназначено за това (под статията) или в дискусионния форум в социалната мрежа (FB) тук...

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

5 май 2012 г

О Т К Р И В А Н Е : 9.20 часа

ПРЕДС. арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ:

Уважаеми колеги, откривам заседанието!

Първо, ние трябва да проведем дискусия за доктрината. Надявам се, че ще стигнем до някои опорни точки на това понятие. А след това трябва да приемем решения на Общото събрание.

Председателят на Комисията по решенията ще докладва проекта за решение, ще гласуваме предложенията за решения.

На това заседание няма да направим концепция за доктрината, а по-скоро ще поставим началото на една широка дискусия, която ще се проведе чрез електронните връзки, които имаме.

Дискусията по това, което наричаме доктрина, предложения за нея и за стратегията за Камарата, е отворена, имате думата. Всеки може да направи изказване или да даде предложение. Всички възможни предложения ще бъдат изслушани и съответно приети, за да могат да послужат като една добра основа за изработване на документ, така че хоризонтът за дискусия е много широк.

Всеки, който вчера обяви тревогите си за състоянието на колегията, сега има пълната възможност да го направи пред този форум.

Д И С К У С И Я
(коментари от арх. Благо Стоев)

Проф.арх. ЯНКО АЛЕКСАНДРОВ:

Искам да засегна един въпрос, върху който да си направя една надстройка на днешното обсъждане. Става въпрос за образователния процес. В дълбочина в платформите на кандидатите за Председател и дискусията, която се проведе, той не беше засегнат в дълбочина.

Позволявам си да говоря, тъй като съм ръководител на Катедра Архитектурно проектиране и строителство в “Любен Каравелов” и през последните десет години имам преки наблюдения на базата на сравнителния анализ и на учебните планове и учебните програми.

Това, което искам да кажа, е, че моето предложение се състои в следното: да се направи един Съвет на образованието към Камарата на архитектите, който да подходи много отговорно в изграждането на един нов подход в образователната система, специално говорим за архитектура. Би трябвало задължителните дисциплини да се изучават в определен хорариум навсякъде. Той трябва да има практически едно и също измерение. Различията в програмите трябва да идват в свободно избираемите дисциплини и във факултативните. Мисля, че един такъв Съвет по образованието, в който да участват представители от практиката и съответно от висшите учебни заведения, да вземе пряко отношение и да изработи една стратегия какво е необходимо на съвременния образователен процес.

Например, при нас архитектурната композиция, която е един много съществен момент за създаване на атрактивни решения, е поставен по един нов начин – освен теоретичната част нашите възпитаници с участието на преподавателите правят анализи на съвременни композиционни решения от практиката през последните две-три години. Извеждат се основните свойства на формата и след това в упражненията те прилагат усвоения материал. Смея да кажа, че  са постигнали едно много добро равнище.

Целите на този образователен Съвет, който предлагам да се създаде, трябва да подаде актуализирането и изработването на нови единни изисквания, които са задължителни за обучението по архитектура. Тези изисквания от 2003 г. не са актуализирани и мисля, че има какво да се предложи там. В момента архитектурното образование в София, в Съюза, в УАСГ, в “Любен Каравелов”, в Нов български свободен  университет и този в Перник.

Много съществено е методиките да се обсъдят, които се прилагат в тези пет ВУЗ. В крайна цел Камарата на архитектите в България са на базата на това, което би подработил този Съвет по образоването, да предложи ново съдържание на новите единни  изисквания за архитектурното образование. Ние не бива повече да чакаме, тъй като сме задължени както към професията, така и към нашите възпитаници.

Специално казвам, че единните държавни изисквания са много важни за регулираната професия архитектура. Трябва да се фиксират бройките. Знаете какво е в момента: УАСГ пуска 200-240 и като ги съберем всичките на куп, ще се получат 300-400 души на година, което е страшно много за архитектурния пазар в България.

Благодаря ви!

Коментар:

Има директива за архитектурата на ЕС. Това е изходният документ по отношение на всичко, касаещо КАБ. Тази директива въвежда единни изисквания за свободен достъп до упражняване на професията „Архитект” на територията на ЕС въз основа на взаимно признаване на дипломите по „Архитектура”, независимо от страната по произход. А оттам - за уеднаквяване на критериите за професионална компетентност, а оттам - и за уеднаквяване на съдържанието и времетраенето на образованието по архитектура във всички страни-членки. Като пряко средство за доказване на равнопоставеността на дипломите има приет списък от акредитирани висши училища по архитектура в рамките на ЕС, представляващ приложение към Директивата. Държавните изисквания към учебното съдържание на специалност „Архитектура” в българските висши училища трябва да съответстват на критериите за акредитиране по този списък. ВУЗ, който не отговаря на тези критерии, не получава акредитация и не фигурира в списъка. ВУЗ, който не е вписан в този списък, се счита за нелегитимен по отношение на дипломите, издавани от него. Диплома, издадена от неакредитирано висше училище, не може да служи като основание за признаване на проектантска правоспособност от страна на КАБ. В този смисъл нито е полезно, нито е безопасно по инициатива на КАБ да се въвеждат нови своеволни критерии за обучението, породени от впечатленията от учебната или професионалната практика. Камарата няма правото да се занимава с въпроси от диапазона на учебната програма в едно или друго висше училище, най-малкото заради принципа на автономността им. Още по-малко пък има правото да им налага задължения по отношение на програмата, хорариума и методите на обучение. Необходимият и достатъчен инструмент, с който КАБ разполага, е отказът от признаване на правоспособност, ако дипломата не е каквато трябва, сиреч ако ВУЗ-ът не е акредитиран, по силата на условията по ЗКАИИП. Това ще накара съответния ВУЗ да се пребори за признаване на необходимата му акредитация и за включване в списъка към Директивата. Защото като се разбере, че сума студенти са учили по погрешка в даден ВУЗ, следващите ще спрат да кандидатстват в него.

Второ:   За броя архитекти в България. Не това, че има „прекалено много” архитекти, и че завършват прекалено много студенти, е проблемът. В Истанбул например на 12 милиона население има 12 000 архитекта. По аналогия в България би трябвало да има 7 000. Проблемът е в това, че проектите се разпределят неравномерно между наличните архитекти. Проблемът е още повече в това, че се разпределят не според и не заради професионалните им качества на проектант, а въпреки липсата им, по други критерии и аргументи, основани на монопол. Огромен брой проекти отиват в ръцете на малък брой архитекти от администрацията чрез силово възлагане, като се изваждат от оборота на свободната конкуренция, и обратно - за останалите огромен брой свободни архитекти остават твърде малък брой обекти. Това е нещото, което представлява истинският проблем на проектантската дейност в България. Това е нещото, което Камарата трябва да оправи на първо място, като се пребори да няма монополи.

ПРЕДС. арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ:

Благодаря на проф. Александров за направеното предложение. Моята молба към него е, ако може това негово изложение да се превърне в писмена форма и да се даде в Камарата. Ние ще го публикуваме и ще приложим към него текст, който ще отвори към практикуващите архитекти и към висшите учебни заведения по архитектура. Ще помолим Националната камара за създаване на такъв Съвет за преподаватели и практикуващи архитекти. Това по отношение на образованието е изключително важно.

Колеги, имате думата за идеи и предложения по концепциите за Камарата.

Арх. МЛАДЕНОВ:

Искам да допълня предложението на арх. Александров, че трябва да се направи един анализ на пазара на труда в България, сега и в бъдеще, каква е нуждата от архитекти, какъв брой, с какво биха се занимавали, като се има предвид, че може да се разшири обхватът и обемът на нашата работа и в края на краищата да се излезе с едно становище трябват ли много студенти. Когато  студентите постъпват във ВУЗ, те не са ориентирани, нямат представа какво ги чака. Но все пак е добре, за да има един баланс на нашия труд за това, което се произвежда като краен продукт – завършен архитект.

Коментар:

Предложението силно ми мирише на социализъм и планова икономика. Не че съм Ахмед Доган, но си мирише. Не може да има държавна поръчка за архитекти. Архитектурното проектиране е (или поне трябва да бъде) изключително частна стопанска дейност. Държавата няма правото да се меси в бизнеса, дори и чрез това, като определя колко студенти да учат и да завършват Архитектура. Всеки, който се счита за подходящ и успее да постъпи и да завърши, получава диплома за архитект. Дали наистина това е така, ще определи пазарът. Общото впечатление е, че по начало има недостиг на студенти по технически специалности. Всички са се юрнали да учат мениджмънт и пиар. Едва ли кандидат-студентите ще се съобразят с мерака на сегашните членове на КАБ да има по-малко нови архитекти, че да не се подбива пазарът за старите, та заради това да не кандидатстват. Въпросът е проектантска правоспособност да се дава само на архитектите, завършили акредитирано училище, а не някакъв измислен факултет в Мало Бучино.

ПРЕДС. арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ:

Ние знаем много добре каква е работата в държавните ВУЗ, че бройката на приетите студенти пряко определя какво държавата отпуска като финанси за обучението. А по този начин се формира и работната заплата на преподавателите.

Ако се погледне обективно, ВУЗ-овете нямат интерес да затварят врати за влизане, а камо ли за изхода. Така че трябва да се намери баланс как да се намали по принцип бройката за поръчка. Това от една страна, от друга страна изискванията, които биха могли да се изработят на принципа на предложената от проф. Александров структура, могат да затворят вратата за излизане, т.е. широк вход и тесен изход. Това, което в Европа съществува – всеки е свободен да влезе да учи архитектура. Оттам нататък започва изкачването по стълбичката.

Колегите ще ме подкрепят, че ние можем като Камара да поемем ангажимент да влезем в пряка връзка с образованието, колкото и да е неприятно като участници в преподавателския процес, знаем, че това ще бъде удар върху част от нас като бройка, като възможности за получаване на работни места. Но ние не можем повече да създаваме безработни и неможещи млади хора, които са с големи амбиции и с голямо самочувствие. Тези хора след това идват при нас.

Времето за обучение не е голямо и не е достатъчно. Но се радвам, че това намира отзвук като предложение.

Какво бихте казали, ако Камарата организира един анализ всеки месец на цените, освен на пазара на труда?

Коментар:

Анализ на цените е нещо полезно. Но само анализ!!!!! Информация в полза на членовете как се движи този месец пазарът. Тази информация не може (или поне е откровено вредно) да бъде превръщана в задължителни цени.

Да се публикуват работещите и безработните в нашия бранш и не би трябвало да се срамуваме от цифрата. Няма да ни помогне много незнанието. А къде е публикацията на работните места, които архитектът може да заеме?

Коментар:

Няма понятие „работещи” и „неработещи” архитекти. Проектирането е частна стопанска дейност. Тя се извършва или чрез фирма по ТЗ, или като „свободна професия” по ЗОДФЛ. И в двата случая архитектът се самоосигурява всеки месец, независимо дали има или няма проекти за правене. В този смисъл той по никакъв начин не се води безработен. Води се самонает. Това, че даден месец, или тримесечие, или две години, не се намира кой да му поръча нещо за проектиране, и той реално стои без да работи, няма никакво отношение към термина „безработен”. Дори когато е назначен в бюрото на друг архитект, той се води на заплата, независимо че в даден период няма нищо за проектиране.

Аз нахвърлям мисли и чакам вашето мнение какво бихте казали, ако на сайта на Камарата и на сайтовете на Регионалните колегии, които могат да си позволят страница в интернет, излязат имената на всички проектанти. Списък на проектантите с пълна проектантска правоспособност от всеки регион и ако всяка Регионална колегия публикува имената на хората си под общото название: “Ние ви предлагаме нашите специалисти” – Камара на архитектите в България, еди-кой си регион. Гражданите от съответното населено място  отварят сайта на Камарата, за да видят към кого да се обърнат, за да получат качествена услуга. Това означава да рекламираме собствената си дейност. Трябва и в такава посока да се развие нашата дискусия. Така че има какво да се направи, малко реклама, за да се покажем на клиентите.

Коментар:

На времето направих предложение до поредния новоназначен главен архитект. Така и така гражданите чакат пред вратата му за виза или за някакво обжалване, нека да се постави на едно табло един списък на архитектите в града, с адрес и телефон за връзка за всеки свободен проектант, дори и с малко самореклама, който пожелае, та гражданите да могат на място да си изберат към кого да се обърнат, понеже така и така ще им трябва. Естествено, не би. Няма такова табло. Няма и да има. Защото това е против интереса на същия главен архитект. Ами нали той чака вътре със савака, че да възложат проектите си на него, а не на друг архитект!!!!! По тази причина каквито и реклами да съм пускал по разни сайтове, вестници и други средства, досега никой не се е обадил да каже – видяхме ви телефона там и там, та се обаждаме да поръчаме проект.

Клиентите ни знаят, че ние сме нужни само за узаконяване. А когато строителите искат да им узаконим даден обект, това означава да започнем с проект. Те това наричат узаконяване.

Коментар:

Ето тука не мога да се стърпя да се намеся. Нали аджеба проектът, по който е построена сградата, или в отклонение от него, си има автор!!!! Защо авторът не си направи сам проекта за „узаконяване”???? Защото би могло основателно да се предположи, че това е главният архитект или свързано с него лице. Поради което той или то си има предостатъчно работа по проектирането на проекти за нови сгради, та не му се занимава с плюнки. При това узаконяването на готов строеж си носи и съответните рискове не всичко да му е наред по ЗУТ и Наредба № 7.

Арх. СВЕТЛАНА АЛЕКСАНДРОВА:

Искам да направя предложение за няколко конкретни решения, които мисля, че на всички ще помогнат. След това ще ги пусна в кутията за предложения.

Комисията по професионална дейност да проследява излезлите в Агенцията по публичните търгове резултати(?) и да предложи цени под себестойност и съответно да ги класира като такива, които Камарата утвърждава, препоръчва за участие и такива, които не препоръчва. Нека това да излиза на нашия сайт.

Коментар:

Предложението е полезно в една плоскост и вредно в друга.

  1. Полезно е да се знае какви са текущите пазарни цени за проектиране, та цялата гилдия да има ориентир дали не се прецаква – не само за търгове;
  2. Вредно е Камарата да определя самоцелно задължителни цени на проектирането и да следи спазването им и така да се превръща в жандарм за членовете си;
  3. Невъзможно е свободен проектант, неразполагащ с монополно положение, да спазва същите цени, каквито е в състояние да поддържа архитект с монополно положение. Камарата може да започне да определя цени за проектиране едва след като елиминира от пазара архитектите, които не трябва да проектират. Това обаче ще е излишно.

В условия на пазарна икономика цените се определят от пазара. Цената на една стока в даден момент е толкова, колкото купувачът е готов да плати за нея, а не толкова, колкото на продавача му се иска. Ако критериите на продавача и купувача не се срещнат някъде, няма сделка. Цената на същата стока в следващия момент, или при друга обстановка, или при друга степен на зор на купувача или на продавача, ще е друга.

В този смисъл приветствам идеята обявените резултати от проведени търгове за проектиране да се публикуват на сайта на КАБ. Така всички архитекти ще са наясно кое проектиране какви реални цени получава, а участниците в съответния търг ще могат да разполагат с аргументи за евентуално обжалване на резултатите.

Самото определяне на задължителни цени от страна на КАБ обаче е противозаконно. То представлява картелно споразумение. КАБ може само да информира членовете си за движението на текущите пазарни цени за проектиране, но не и да ги санкционира по какъвто и да е начин за неспазване на определени от нея цени.

Склонен съм да приема единствено следния регламент за „дъмпинг”, отговарящ на условията по ЗОП:   Дъмпинг е прилагане в търг по ЗОП на цена за проектиране, по-ниска с повече от 30 % от средната предложена цена в същия търг. Архитект, който системно предлага дъмпингови цени, следва да подлежи на санкция от КАБ. Това по никакъв начин не означава съставяне на Ценов правилник на КАБ, който да е задължителен за членовете й. Когато обаче при едни и същи пазарни условия, в рамките на един и същи търг, даден архитект е склонен да поеме работата като Колю Фичето на цена, три пъти по-ниска от тази на конкурентите, това няма как да не е дъмпинг!!! Ако се стигне до положение КАБ да проследява всички – ама буквално всички – проведени търгове за проектиране, нека и да санкционира хванатите в крачка.

Още по-добро предложение от мен:    В ЗОП да се въведе принцип, че във всеки търг предложенията с най-ниска и най-висока цена се отстраняват автоматично. Това ще дисциплинира участниците и ще ги накара сами да се ориентират към средните пазарни цени, и да не разчитат на дъмпинг.

На второ място, Комисията по професионална дейност да провежда кампания и разяснителна дейност за публичните възложители – имам предвид най-вече Сдружението на общините в България, министерствата и други възложители – при всички обществени поръчки, при които има архитектурно проектиране, да прилагат Наредбата за конкурсите. Не да бъде търг за цена, а да бъде обществена поръчка с проект, която да стъпва на Наредбата за конкурсите. Тази Наредба много слабо се прилага от общините и ако се направи статистика, ще се окаже, че една от петнадесет и повече поръчки касаят и архитектурна работа и конкурс за проект. Това е наша слабост и ние трябва да предприемем конкретни действия с публичните възложители.

Коментар:

Предложението е полезно, но това не е въпрос на желание. Проблемът е в това, че няма наредба за конкурсите, която да представлява задължителен за спазване нормативен документ по отношение на обявителите на търг по ЗОП. В самия Закон за обществените поръчки трябва да се пипне в посока да не се допуска възлагане на архитектурен проект без провеждане на творчески архитектурен конкурс – поне за обектите от определено ниво нагоре. Нека после да си се провежда търг по ЗОП за изработването на Техническия проект – примерно между петимата класирани архитекти – за колко пари ще извършат цялостното проектиране на обекта, заедно с инженерните части, но само след като е обявен и проведен отделен архитектурен конкурс с представени идейни проектни материали, които са били оценени от архитектурно жури, а не от инвеститора. Защото сега това си е само пожелание

На последно място – обществените поръчки за инженери. Ние сме свидетели, че имаше преди години една кампания на Министерството на правосъдието за изграждане на Съдебна палата в малките градчета. Всичките бяха за инженери и всичките бяха спечелени от инженери и строители. Като качество архитектурният проект изобщо не беше поставен на преценка. Това, според мене, е недопустимо.

Според мене трябва много сериозно да мислим по този въпрос и в този смисъл, когато се обявява търг за архитектурен обект, той да бъде вече на основата на приет архитектурен проект. Аз мисля, че тези решения е редно да ги вземем сега. Понеже не можем да ги вкараме в законови изисквания, поне да ги пропагандираме пред публичните възложители.

Благодаря! (Ръкопляскания)

Коментар:

Предходното предложение автоматично ще елиминира от надпреварата фирмите на лицата без проектантска правоспособност по архитектура. Работа именно на КАБ е да формулира и отправи необходимото предложение тези неща да бъдат вкарани в закон.

Проф. ЯНКО АЛЕКСАНДРОВ:

Не искам да бягам от образователната нишка, с която започнахме, тъй като мисля, че ние можем доста неща да ги изчистим. Фунията трябва да бъде широка, демократичното общество трябва да даде възможност на всеки да се пробва и щом като има сто души, нека те да кандидатстват. Но отговорностите на Камарата на архитектите трябва да бъде в критериите, които трябва да заложим, за да можем да ограничим финализирането, примерно, на петстотин бройки.

Първи и втори курс получават диплома за строителен техник, архитектурен техник. Преди малко се говори за помощник архитект. Но Камарата трябва да изработи строги професионални критерии и не само да ги изработи, но и да следи за спазването им какво става през втората, третата, четвъртата, петата и шестата година.

Аз много държа точно на това нещо, арх. Дамянов, на критериите. Защото най-големите професионалисти са в Камарата. Те могат да дадат своя принос какво искаме да видим на финала или на тясната част на фунията, когато ще излязат 15-20 процента.

Ако образованието протича в ателиета, където има седем до девет души, това е голям финансов разход, а в днешно време гледаме и качеството. Може би и с Министерството на образованието да се направи контакт, точно поради това, че ще паднат бройките за третата, четвъртата и петата година, трябва да видим качеството на образованието и таксите да бъдат по-високи точно за този вид професии.

Благодаря! (Ръкопляскания)

Коментар:

Три конфликта на интереси:

Първият – висшето училище има отчетлив интерес да обучи колкото може повече бройки архитекти, заради приходите си от тази дейност. Дали те са качествени проектанти или не, това трябва да го решава пазарът, а не Камарата.

Вторият – ако Камарата вземе да преценява кой архитект е кадърен и кой не е, тя ще се самопревърне в тесен клуб по интереси, като тези, които вече са вътре, елиминират тези, които не са, прилагайки чисто субективни критерии.

Третият – пазарът би бил в състояние да остави в професията само кадърните архитекти-проектанти, като постепенно отстрани не особено кадърните, ако предлага условия за равнопоставена конкуренция. В момента архитектите-администратори, като не са във физическа възможност да изпълнят (изобщо, а не и дори добре) всичките захапани от тях проекти, пиривличат помощници. Само че си избират по-малко кадърни архитекти да им чертаят, и им плащат по-малко. Те пък са съгласни дори и на това. Така всъщност по-кадърните остават без работа, вместо обратното.

ППП трябва да се признава и поддържа по критерии за свобода, а не по критерии за кадърност или стаж. Равнопоставената свободна конкуренция между свободни архитекти-проектанти е единственият метод за гарантиране на качество на архитектурното проектиране, и за професионална и икономическа реализация на архитектите според кадърността им.

Арх. ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: от Пловдив

Категорично адмирирам за единни критерии в образователния бранш. Наистина не може с география да се стане архитект, а с българския да станат урбанисти. Затова трябва да се създадат единни критерии, но съм категорично против широката фуния на входа. Със слабо интелектуално ниво и с амбиция не може да се стане добър професионалист. Ако ние нямаме необходимия капацитет да приемем определен вид знания и определено количество обем познания, няма как да извадим класни професионалисти.

Според мен, трябва да се намери крехката граница на необходимото, достатъчното, разбира се и финансовата страна на ВУЗ-овете е много важна във формирането на нещата. Но в крайна сметка резултатът е плачевен и всички ние, които работим като професионални архитекти, наистина го изпитваме на гърба си. При нас идват специалисти, които просто, ако аз това нещо го бях направил като студент, трябваше да ме изгонят от Института. Така че в тази връзка приканвам към една по-стройна и наистина сериозна преценка в подбора на кадрите в самото начало. В образователната система всеки може да кандидатства, но да влезе само този, който има необходимия капацитет, за да излезе след това.

Коментар:

Честно казано, не съм в състояние да преценя колко от сега действащите архитекти с опит биха могли сега да издържат приемните изпити по Архитектура. Това по никакъв начин не им пречи да извършват проектиране.

Това е по отношение на образователната система при единни и точни и ясни критерии, разписани като необходимости и като възможности.

Вторият момент е свързан повече с манипулацията, която тук толкова години се опитваме да направим и фактически все се явява манипулиране на мнението на Общото събрание по отношение на нашата квалификация като проектанти и като участници в един много важен процес на реализация.

Погрешно се налагат становища, правят се предложения уж в изпълнение на наши предишни решения. Никъде не се подлага на гласуване и обсъждане конкретната форма, която се предлага за нашата по-нататъшна квалификация. Ние нямаме ясни критерии какво точно ще изпълняваме в определено звено, което ще бъде в нашата квалификация, което ще гарантира нашите познания и възможности и ще ги изтъква съответно. Едва тогава, при наличието на точни и ясни критерии, при наличието на структура, изяснена и одобрена от колегията на съответното събрание, едва тогава може да се пристъпи към конкретно гласуване и на бюджет и за вида на самата организация. А не да се казва: “В изпълнение на еди-кое си решение на Общото събрание искаме сто хиляди лева за колектива на еди-кой си колега архитект, който ще води нашата квалификация. Но няма такова решение. Нямало е яснота коя точно е групата, с какво точно ще се занимава този институт, организация и каквото и да е било, който ще се занимава с нашата квалификация.

Затова в момента си мисля, че повече се разчита на нашето самосъзнание и възможности кой, откъде, какво може да направи. изпадаме в една такава ситуация, при която чрез интернет ние сме в една повтаряща се ситуация. Събират се десет съмишленици, говорят и се самонавиват за едно и също нещо. Всеки казва да, друг потвърждава и така се въртим в един омагьосан кръг. Няма тази рекреативност, тази яснота, тази градивност, която би следвало да я има, за да можем наистина да постигнем каквото и да е било.

Благодаря! (Ръкопляскания)

ПРЕДС. арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ:

Бихте ли се опитали да формулирате предложение за решение на база на това, което предложихте? Работна група по образоването към Управителния съвет да подготви критерии за възможните действия за така наречения преди години аудиториум. Имате ли идея за подобно нещо?

Арх. ВАСИЛЕВ: По принцип да, но нямам подготвен текст сега.

Арх. БОЙЧЕВ: от Бургас

Относно образованието на архитекта смятам, че в момента има Наредба, която е за учебните заведения.

Видях, че в Общото събрание има доста преподаватели. Ако те имат такива претенции към изхода на Университета, искрено се надявам, че няма да пускат студенти, които нямат квалификация, да си вземат изпитите.

Аз смятам, че Камарата трябва да урежда освен отношенията между архитектите и възложителя, така и отношенията между архитект и архитект, нает в ателие или проектантско бюро. Оттам тръгват нещата.

Всеки млад проектант, излязъл от Университета, работещ на заплащане, което не го устройва, в момента, в който вземе печата, първото нещо, за  да започне самостоятелна практика, е подбиването на цената.

Коментар:

Напълно естествено!!!! И напълно пазарно!!!!! Архитектът без опит, за да се наложи на пазара, трябва да пробие с нещо, докато името му се утвърди. Няма начин архитектът без достатъчно опит да се пребори с конкуренцията на архитекта с утвърдено име или утвърдени позиции в администрацията, освен чрез ниска цена. Това не е дъмпинг!!!!!! Това е средство за пазарно определяне на цената по силата на търсенето и предлагането. Понятието „еднакви цени” работи откровено в полза на утвърдените имена, и още повече в полза на утвърдените администратори. Ако алрхитектът без опит наистина е некадърен, пазарът сам ще го накаже след два-три проекта. Ако пък се случи да е кадърен, и още повече по-кадърен от архитекта с утвърдено име или позиции, кой има правото да му пречи да се реализира????? Като се утвърди, сам ще вземе да си вдига цените!!!! Това е пазарната икономика. Обратното е социализъм и монополизъм.

По отношение на обществените поръчки искам да обърна внимание, че идейният архитектурен проект трябва да придобие нов смисъл. Защо?

Смятам, че противопоставянето на инженеринга като форма на обществените поръчки, за нас изглежда несправедливо, но то е наложено във връзка с капитала, който се инвестира, както и с времето за изпълнение.

Затова предлагам да се обмисли следния вариант: обществените поръчки но Наредбата за конкурси да дава възможност да има конкурс за идеен проект за архитектурата, който Община, държава поради липса на средства или нежелание да заплаща по цените, които ние предлагаме като препоръчителни, не пречи спечелилият проект да бъде оценен по нашите препоръчителни цени и да бъде включен в търга за инженеринг на цялата поръчка, като заплащането му ще се извърши по наши цени от изпълнителя на инженеринга.

Уникалното в нашата професия е, че е изкуство. Може да има инженеринг, който при оценката на пазара да дава различна стойност за даден идеен проект. Възможност на инженер-конструктора да предложи схема, която да дава по-ниска себестойност на нашия идеен проект. Това е един пазар и смятам, че Камарата не му обръща внимание.

Всички, които работим на пазара, знаем, че има инженерни специалности, които без инженеринг са нереални. Давам пример за вентилация и климатизация. Оттам започва да има загуба за проектантския труд, защото строителят изпълнява неща, които не са подадени от първоначалните проекти.

Смятам, че архитектът трябва да защитава интересите си. Да бъде супервайзер на обектите си. А за да може да извършва това, трябва да има ясни критерии и изисквания към сградите. Тук е мястото на Камарата и съответно на Университета, Катедра Сградостроителство, да има точни и ясно определени изисквания към детайлите.

Нашето налагане на пазара зависи от отношението на застрахователите на готовия обект. Ние като професия, която има претенции, че извършваме качествено дадена услуга, трябва да можем да гарантираме безпроблемното използване по време на гаранционните срокове. В момента ние нямаме основание да даваме качествени детайли за сгради с различна височина, защото няма ясно регламентирано изискване, примерно, хидроизолацията на какво трябва да отговаря. Там започва подмяна на материалите и оттам се губи качеството на самия проект.

Смятам, че трябва да има от Камарата технически изисквания към отделните детайли, които да дават една рамка за защита на архитекта и оттам да гарантират себестойност на строежа, който отговаря на изискванията за качество и гаранция.

Благодаря! (Ръкопляскания)

ПРЕДС. арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ:

Благодаря Ви! Има думата арх. Николова.

Арх. НИКОЛОВА:

Колеги, до момента Комисията е обработила и систематизирала предложенията, които вчера бяха направени в импровизираната урна. За момента са към десет и преработката им продължава. Предполагам, че предложенията за решения ще продължат.

ПРЕДС. арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ:

Нямаме много време и предлагам всички неща, които ще възникнат като ваша идея, да ги предадете в писмена форма или по интернет. Лично поемам ангажимент за приемането на всички ваши предложения за бъдещата работа на комисиите. Те ще влязат като основа на бъдещите нормативни документи. Всичко това, което се предлага, са репери за бъдещата дейност на Камарата, а не общи приказки.

Има думата арх. Владимир Милков.

Арх. ВЛАДИМИР МИЛКОВ:

Колеги, аз ще се опитам да обобщя няколко неща. Говорим за стратегия за развитие на Камарата, за което има няколко основни неща.

Коментар:

Там е проблемът, че изобщо не се говори. Това е първият случай, в който някой споменава думата „стратегия”.

Едното, по което Камарата трябва да вземе ясно и категорично отношение, е това за архитектурните училища, които се явяват едно след друго. А производството на архитекти на килограм, което уронва както престижа на професията, така и качеството на архитектурния продукт, създава и един излишък от кадри, които за малка България не са необходими. Известно е, че едно учебно заведение, особено частно, с високите си такси е печеливша търговска фирма. В Бургас вече упорито се говори, че Бургаският свободен университет ще създава и Факултет по урбанизъм. Най-лошото е, че Камарата вместо да застане с ясна и категорична позиция, в повечето случаи подписва някакви меморандуми с Пернишкия университет, с Айтоския университет за подпомагане, сътрудничество и т.н. Мисля, че това е коренно погрешна позиция. Излишно е да създаваме пренасищане на пазара и оттам нелоялна конкуренция и ниско ниво на архитектурния продукт.

Коментар:

Прав е в едно и не е прав в друго:

  1. Прав е, че Камарата не бива да толерира пръкването на безброй факултети по архитектура, които не отговарят на критериите за акредитиране на висшите училища според ЕС;
  2. Не е прав, че Камарата е в състояние и има право да възпрепятства пръкването им. Камарата може да се противопостави само по един начин – като не признава проектантска правоспособност на лице с диплома по „Архитектура”, издадена от неакредитиран ВУЗ, спазвайки ЗКАИИП.

Главното направление, в което Камарата трябва да работи, това е достъпа до професията, който е свързан с демократизиране на прилагането, свързан е с една такава много тежка промяна на нормативната уредба. А също така и за издигане ролята на архитекта в обществото и на архитекта в строителния процес.

Коментар:

Прав е!!! Най-после да ми хареса някой, който очевидно разбира за какво става въпрос, макар да не го казва!!!! Основната стратегическа задача на КАБ, в която трябва да съсредоточи усилията си, включително и чрез въпросната Доктрина, е оптимизиране на условията за предоставяне на пълна проектантска правоспособност, и респективно на достъп до упражняване на професията „Архитект” като проектант, поставяйки ги под условие за свобода!!!! Не може всеки архитект да е проектант! Не бива всеки архитект да е проектант. Или си проектант, без да си нещо друго, или си нещо друго, без да си проектант!!!!!

За съжаление, Камарата нищо не прави и се вторачва основно в дъмпинга, в прилагането на цените. Непрекъснато излизат разни наредби, които с излишни допълнителни проекти, записки и т.н., натоварват архитектурния проект. Всичко това рефлектира върху цената, която е намалена за сметка на архитектурния труд.

Коментар:

Прав е!!! Най-после да ми хареса някой, който очевидно разбира за какво става въпрос, макар да не го казва точно!!!! Вторачването в цените за проектиране е безумно вредно. Задължителни цени за проектиране е в състояние да спазва само монополист!!!!! Следователно, приемайки задължителни цени и принуждавайки членовете си да ги спазват, Камарата обслужва интереса на монополистите и се превръща в жандарм за истинските си членове – свободните архитекти.

Мен ме притеснява нещо друго: след като държавата е дала правото на Камарата да признава професията, да дава правоспособност, какво става с тези лицензионните  режими? Министерството на културата издава лиценз за работа с паметници на културата. Аз като архитект, който се занимава с устройство на планиране, не мога да отида да планирам една стара градска част, тъй като нямам заветния лиценз. В България няма такива специалисти с точно такова профилирано образование.

Коментар:

Прав е!!! Най-после да ми хареса някой, който очевидно разбира за какво става въпрос. Дипломата за архитект е универсална и въз основа на нея КАБ признава универсална проектантска правоспособност. Недопустимо е тя да бъде допълнително дисперсизирана и сегментирана по видов признак. Това отваря вратата за безумно разделяне до ниво ако проектираш жилищни сгради да нямаш правото да проектираш обществени или промишлени сгради или градоустройство.

Арх. ТОДОР БОЙЧЕВ:

Камарата трябва да направи така, че един работен проект да получи тежест не само пред Общината, не само пред ДНСК, но и пред инвеститора, който, държейки парите си, мисли, че може да прави всичко, включително и да стигне дотам, че да фалшифицира подписите по акт 15.  Също и при изготвянето на фиктивна документация. Това е начинът, по който могат да се защитят авторските права, най-малкото. Накратко моето предложени е: Камарата в лицето на новото си Ръководство да работи в тази насока за промяна на нормативната уредба. След издаване на строително разрешение автоматично проектантският колектив да е длъжен да упражнява авторски надзор при фиксирани цени, за да се защити интересът на проектантите и да няма извиване на ръце спрямо инвеститора.

Отказване от правото на упражняване на авторски надзор в писмена декларативна форма в полза на друг правоспособен колега.

Задължително участие на целия проектантски колектив в Държавна приемателна комисия и подпис на акт 16 – задължително.

По този начин ние повдигаме отговорността си спрямо нас като проектанти и спрямо инвеститорите като основни причинители за безобразията в промените на одобрените проекти.

Благодаря ви! (Ръкопляскания)

Коментар:

Прав е, но само донякъде!!! Той самият си противоречи. Авторският надзор трябва да бъде регламентиран в ЗУТ като право на архитекта-проектант, а не като негово неизбежно задължение. Особено пък за двуетажни жилищни сгради това е идиотщина. Възложителят може да възложи с изричен допълнителен договор платен авторски надзор в част „Архитектурна”, но може и да не му го възложи. Когато обаче няма сключен договор за платен авторски надзор, трябва да има две гарантирани последствия:

  1. Архитектът трябва да си има правото да проверява строежа по своя инициатива, в рамките на безплатен авторски надзор;
  2. Архитектът да не е задължен да приема сградата. Защото ако авторският надзор бъде регламентиран като задължителен за архитекта, той ще бъде подлаган на нелицеприятни атаки от страна на възложителя да приема неприемлива сграда, и така да легитимира незаконно строителство, изпълнено по поръка на възложителя. После естествено, ако се открият нередности на следващо ниво, отговорността ще бъде стоварена върху архитекта, а не върху строителя или възложителя, което в общия случай е едно и също.

Арх. ЮЛИЯ ЖЕЛЕВА: от Варна

Колеги, вероятно сте удовлетворени от нашето Общо събрание. Искам в качеството си на делегат да изразя едно по друго мнение. Много съм притеснена от факта, че изгубихме ценно време, огромен интелектуален потенциал, за да свършим работата, която трябваше да свършим – с Устава и с Професионалния кодекс.

Какво имам предвид? Необходима ни е млада, жизнена и научна, адаптивна Камара, която отговаря на съвременните икономически изисквания, които се променят в нашия бранш. Не можем да бавим приемането на основни документи след години. Цяла година ние отлагаме проблеми, които споделихме още първия ден на първата си среща тук.

Коментар:

Права е, но само донякъде!!! Това, че уставът не се приема вече пет пъти, говори главно за това, че предложените текстове са били неприемливи!!! В този смисъл по-добре е, че не са били приети. Отделен въпрос е защо няма санкции за лицата, които са съставяли и предлагали неприемливи устави.

Мисля, че ако САБ беше адаптивна и мощна организация от петнадесет години, сега нямаше да сме разделени на САБ и на КАБ. Нямаше инженерите да отнемат основни наши ангажименти в качеството на консултанти. Страхувам се, че в момента, ако ние не станем млада, жизнена, адаптивна и динамична професионална организация, ние просто няма да можем в бъдеще да се събираме в този състав.

Коментар:

Не е права. Трябва да си има и САБ, и КАБ. Работа на САБ е архитектурата като творчество. Затова в САБ могат да членуват всички архитекти в качеството си на творци, независимо от начина на упражняване на професията. Работа на КАБ е архитектурата (всъщност само архитектурното проектиране) като занаят. Като частна стопанска дейност, от която архитектът се храни. Затова в КАБ трябва да членуват само архитектите, избрали като начин на упражняване на професията проектирането, извършвано като данъчно регистрирана частна стопанска дейност, а не всички архитекти.

Не е права и за второто – за консултантите. Консултантът не трябва да е и проектант. Който смята да надзирава строежи в смисъла на сегашния обхват на тази дейност по ЗУТ, не трябва да има достъп до проектиране. Нека да си се посвети на надзора и да не се бърка в проектирането. Защото иначе е налице конфликт на интереси и създаване на преимуществено пазарно положение по силата на съчетано предлагане на две услуги, които биха могли да бъдат извършвани поотделно. В този смисъл нека инженерите си надзирават строежите като консултанти, а архитектите да си ги надзирават в рамките на правото си за авторски надзор, без да поемат увеличения размер на ангажиментите и рисковете в тази дейност.

Има прости принципи, има конкретни неща, би могло Общото събрание да се представлява пропорционално на възрастовия състав. Това не е дискриминация, както някои се обаждат от залата, това е демокрация.

ПРЕДС. арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ:

Колежката Желева направи едно хубаво изказване.

Арх. ЮЛИЯ ЖЕЛЕВА:

Имам още много неща да споделя. Искам да кажа, че ние тук говорим за образоването. Може би трябва да започнем да говорим за това, че на нас ни липсва работа в екип. Трябва да си го признаем, работата в това Общо събрание също показва, че ние не можем да работим успешно в екип. Това е много голям дефект на нашата професия и ние не сме конкурентоспособни на един отворен европейски пазар, бидейки възпитавани в егоцентричност и като индивидуалисти.

Основното нещо, което трябва да се случи в образователната система е да се започне да се работи в екип.

Благодаря ви! (Ръкопляскания)

Арх. СИЛВИЯ СОКЕРОВА:

Искам да кажа две неща: смятам, че Камарата дължи много на нас, колегите, за участие в експертните съвети, особено в големите градове, където имаме райони.

Предлагам всичките пет големи града в България задължително да имат представители към съветите. Това са в момента безжизнени органи, които абсолютно инертно приемат проекти. Все пак трябва да има някакъв коректив от страна на колегията, да се подберат хора, които имат желание да работят и там, където има устройствени съвети, да има специалисти градостроители, а не просто едни кухи личности. Там, където има съвети и се правят инвестиционни проекти, съответно да се подберат колегите.

Второ, в момента текат 36 обществени поръчки, което смятам, че е най-голямото проектиране в България с европейски фондове – така наречените планове за възстановяване и развитие. Предполагам, че доста колеги от залата вземат участие в тази направо перверзна обществена поръчка. Искам още да кажа, че от две години МРРБ подготви едни задания, които все още, така да се каже, не са влезли в сила, а крайният срок е 2013 година, месец юли, и това е краен срок. След това проектите или не влизат в сила, или не се заплащат на колегите. Процесът е безмилостно жесток и в момента все още няма излезли обществени поръчки за повече от градовете, или се провалят. Те се обявяват, а след това се спират. Според мене по този въпрос Камарата трябва да вземе много сериозно отношение. Също при оценяването на тези проекти, които са на стойност от 900 000 лева до милион – говоря за много големи суми, за които ние можем да вземем участие, защото колективите са средно между 20  и 25 души. Задължително трябва Камарата по най-спешен начин да вземе отношение и да има представители в тези учредителни комисии. Ние сме стигнали до там, че хората, които са представители от МРРБ дори не знаят за какво става въпрос.

Благодаря! (Ръкопляскания)

Арх. ЗДРАВКА СТОЯНОВА:

Комисията по професионална дейност да обмисли две допълнения, за които се сещам в момента, към заявлението за регистрация на договор.

Първо, разбира се, както се изисква, всеки от нас да регистрира своя писмен договор в Камарата.

Коментар:

Съжалявам да го напиша, но не е права!!! На регистриране трябва да подлежи не договорът на архитекта, а обектът като заглавие. Кой архитект какво е проектирал, а не с кого как се е договарял. Регистрирането на договорите беше измислено от предишното ОР в посока на преследване на членовете на КАБ заради цените на проектиране!!!! Виж за тази тема по-горе. Камарата трябва да се интересува единствено от това дали даден обект е възложен на правоспособен архитект или на неправоспособен, така че да е в състояние да санкционира неправоспособния за нарушаванвето на закона, и чрез това да осигури нормален пазар в проектантската дейност за действително правоспособните архитекти. Цените ще си се наместят сами в резултат от това, без да има нужда КАБ да ги определя и следи.

В това заявление да има една графа, където възложителят е вписан, да се изисква и неговият подпис.

Също така да се добави една графа, че хонорарът по договора е изплатен – това може да се подпише от нас със знанието на инвеститора.

Коментар:

Съжалявам да го напиша, но пак не е права!!! По сегашните правила (не че някой ги спазва) регистрирането се изисква преди започване на проектирането по същество, а не след приключването му. В този смисъл няма как по това време хонорарът да е изплатен. Освен това в момента, в който архитектът си сложи подписа под твърдение, че си е получил парите, сам си отнема възможността да си ги получи, включително и по съдебен ред, ако това все още не е станало.

Втората графа, която предлагам да подпишем, че ние не сме нарушили права на предишен колега, работил по тази сграда или обект.

Благодаря! (Ръкопляскания)

Арх. ЖЕЛЯЗКО ИВАНОВ:

Уважаеми колеги, арх. Милков засегна един много сериозен въпрос и аз ще го допълня, като ще се опитам да покажа една тенденция, която съществува в световен мащаб, която и силно ни застрашава.

Отначало аз харесвах това продължаващо обучение, което на наша почва се намира. То е създадено с много благородна цел, но се забелязва тенденция в България, която е много опасна. Това обучение вече тръгва в една друга посока. Докато беше, за да поддържа тонуса на познанията на архитектите, а и не само на архитектите, то се превръща от чиновника в нещо съвсем различно. Започва с най-обикновени семинари, които се провеждат за обучение, което не е обучение, а информация, като накрая се дава един документ, който е, че си посетил това нещо и се превръща на наша почва в лиценз. Това всъщност не е лиценз, но започва да се изисква и в някои процедури ще забележите, че се изисква дали сте посещавали за пожарна безопасност, дали сте посещавали за еди-какво си, но вече като лиценз и трябва непременно да го имате. Това е една много опасна тенденция.

Коментар:

Прав е!!! Най-после да ми хареса още някой, който очевидно разбира за какво става въпрос, макар да не го казва точно!!!! Следдипломната квалификация трябва да бъде в помощ на архитекта, ако самият той иска да се усъвършенства в хода на упражняване на професията си. Тя не може да бъде нито задължителна, нито да бъде издигана в статут на лиценз, или да бъде превръщана в задължително условие за поддържане на проектантската правоспособност. КАБ може да се самоангажира с това да осигурява провеждането на курсове за следдипломна квалификация, като се споразумява със съответни ВУЗ, но не и да принуждава членовете си да ги посещават под страх от отнемане на правоспособността. Още по-опасна е тенденцията за превръщането на такива курсове в непреодолим лиценз за достъп до възлагане на конкретен проект.

Преди няколко години БАИИК, която е българската Асоциация за изолации в строителството, предизвиква да се направи това, че отново да се секторира, да се сегментира нашата професия и да се отделят от нас дейности, които са за архитекта, той е учил за тях, работил е. Без да има този документ, че е минал нещо си за два или десет часа или за два дена, той си го прави, но то се изисква. Понякога това става доста скъпо, идват вече международни фирми, които срещу две-три хиляди лева правят някакво си обучение и ще започнат да се изискват и техните листчета. На практика ние започваме да губим квалификация пред чиновника. А уж беше направено да поддържаме и развиваме квалификацията си – на тези, които сме се събрали тук.

Благодаря! (Ръкопляскания)

Арх. ДАНЧО ДАНЧЕВ:

Ние сме със специален Закон за камарата и това е от преди девет години. В половината европейски страни няма такъв Закон и работят великолепно. Ние сме в пъти по-ниско платени.

Коментар:

Прав е, но пак донякъде!!! Ниско платени са само свободните архитекти, които не са свързани лица с някой от администрацията. Високо платени са архитектите от администрацията, които проектират на частно, и шефовете на свързаните с тях големи проектантски бюра!!!!! Архитектите-проектанти в тези големи бюра също не са чак толкова високо платени!!!

Иска се условие да си член на Камарата, необходимо, но не достатъчно условие, дипломна квалификация или лиценз. Ние издаваме правоспособност. въвежда се нова практика: надстройка над правоспособност на Камарата.

Поредният Закон за това кой може да работи на паметници на културата. Сепарираха се колеги, които имат правото само те да работят, а останалите са лишени от това.

Кой дава право за работа в тази държава? Направи се едно проучване преди двадесет години в София имаше 32 проектантски организации, две от които са Софпроект и Главроект. Предполагам, че между 15 и 20 бяха ведомствени, какъвто беше НИПКА към Министерството на културата, Химметалург, Хранпроект, Агропроект. Не са се усетили, има прецедент: ще излезе така, че всеки, който някъде е работил, ще запази пазара за себе си, защото какво дава Камарата. Дава необходимото, но не достатъчно условие за практикуване на професията.

Вие разбирате как собствените ни колеги гледат да заделят част от пазара за себе си. Аз смятам, че както е навсякъде по света, след като си взел правоспособност с цялата си отговорност, може да има даден орган, който да види дали отговаряш или не отговаряш на условията на заданието на проекта и на законите и на разпоредбите. Но някой е запазил пазара за себе си благодарение на един документ и ти да не можеш да се състезаваш и да си вземеш работа.

Смятам, че Камарата трябва да тропне на масата и да защитава това, че ние даваме универсална(!!!) правоспособност на нашите си колеги.

Знаете много добре, че ние тук се събираме, ограничаваме се, дори се наказваме, а в същото време ни се подиграват нашите членове. Правят си каквото си знаят, говори се за фалшиви печати, говори се за цели цехове, има хора, които само актуализират проекта. Всеки трети ден един такъв цех издаваше проект. Това са хора, които нямат правоспособност.

Коментар:

Прав е!!! Ето тези цехове са наети от съответен архитект-администратор. Икономически невъзможно е да се поддържа голямо проектантско бюро, без да е налице гарантиран от някого в администрацията голям обем проектиране, който насочва клиенти по силов ред. Това е причината на времето да се разпаднат големите проектантски организации – нямаше начин да се самоиздържат в условия на свободна пазарна конкуренция. Могат да се издържат само при монопол!!!

Какво се получава? Аз няма да смогна само да ги комплектовам проектите. Така че исконната цел на нашата професионална организация е да защитава членовете си. А ние какво правим? Ние ги тормозим и търсим всякакъв повод вътрешно да се наказваме, а около нас всеки си прави каквото си знае и ни се подиграва.

Искам да кажа още, че ние се занимаваме с глупости. Тук, докато беше изборът, страхотни страсти. Мина изборът и снощи поне два автомобила си заминаха, днес си заминаха още десет и оставаме баламите тук да решаваме проблемите на Камарата.

До вчера беше малко личностен проблем, скрит зад една платформа – къде отиваме?  Ако не се вземем в ръце и не си защитаваме исконните наши задължения, никой няма да ни уважава. Вижте юристите, вижте лекарите, вижте всички съсловия и ще видите, че това в архитектурната колегия го няма, а това зависи изключително от нас. Не можем да чакаме някой да ни оправи в буквалния смисъл на думата.

Отдавна ми е идея, че ние имаме безкрайно много неприятности, а много лесно решение се намира за некоректните и неспособните. Знаете много добре, че одобряване на проекта или каквато и да е процедура, общините всичко си го качват на сайта, за да има ефективен контрол кой има право да работи нещо.

Имам предложение и може да го гласуваме. Понеже всички съобщения са публични в общините, вместо да се закачат с кабърчета на едно табло от времето на Александър Стамболийски, да се качват на сайта. По този начин ние ще контролираме интересите на тук присъстващите правоспособни архитекти. Веднага се проверява дали еди-кой си проект е от правоспособен архитект. Това ще бъде от полза на общините, ерго на клиентите, ерго на държавата.

Коментар:

Прав е, но само на теория!!! Няма да е в полза на общините. Нали главният архитект е с най-малък интерес да се знае какво проектират той и свързаните с него лица. Иначе ако КАБ е в състояние да изиска чрез МРРБ или чрез кметовете на общини достъп до такава информация, ако тя е публична, би било изключително вредно за архитектите в администрацията и изключително полезно за свободните архитекти. Тогава няма да има (а и без това няма) никакъв смисъл от регистриране на договори. Камарата ще е в състояние да контролира пряко и в движение дали архитектът автор на даден проект има или няма необходимата за обекта проектантска правоспособност, и да предприеме мерки за санкциониране на лицата без такава. Само че за целта авторството трябва да фигурира като информация в масива данни.

Да се въведе информация за разрешителното за строеж или какъвто и да е документ. Задължително да се пише авторът на проекта. Не може на една табела да има всички други, но не и проектантът.

Държа публичните прояви да бъдат на сайтовете, за да може винаги да има ефективен контрол за това кой от нас има право да работи и кой няма право да работи. Защото Камарата дава правоспособност и трябва да защитава собствените си членове.

Някой ще ми каже: Дайте да работим! Мина това време, ще работим качествено, но трябва да сме обезпечени. Един гладен човек не може да практикува както трябва професията си. Вместо да направя пет проекта, за същите пари аз трябва да направя осем или десет проекта.

Повтарям предложенията си: Камарата да дава правоспособност.

Публичност на всички документи, които излизат от общините, да се качат на сайта, за да бъде всеки наясно със себе си.

Благодаря, че бяхте търпеливи да ме слушате! (Ръкопляскания)

Арх. ДАСКАЛОВА:

Говори се вече, че ролята на нашия брат архитекта в нашата гилдия трябва да бъде издигната. Защото както в съвременното общество отраснахме с администрацията, с законови и подзаконови актове, които омаловажават нашата роля. За това не искам да говоря сега. Искам да предложа едно единствено нещо: нормативната база за проектиране на различни по вид сгради, от една страна твърде остарели, например: търговски сгради, спортни сгради и съоръжения, болнични сгради, промишлени сгради и т.н.  Тези наредби са от 1987 г. и това са старите норми. А от друга страна липсват новите нормативи за сгради от различен клас – А и Б. Ние ползваме това, което е публикувано по списанията какви нормативи се изискват, за да бъде призната една сграда като клас А. За промишлените сгради – те не са като едно време. Това са сгради с нови технологии и срамота е да се базираме на такива стари нормативи.

Предложението ми е: КАБ да организира промяна на нормативната база в проектирането или нейната адаптация към настоящия ден.

Благодаря ви! (Ръкопляскания)

Арх. ВЪЛКАНОВ:

Колеги, има една книжка “Стратегия и тактика на шахмата”, в която има много работи, които са от стратегически характер. Това е генералната линия или позиция, която трябва да заеме една страна, за да постигне една цел. Фактически това са прийомите, с които се прави.

Всичките тези предложения са хубави. Аз няма да ги коментирам, приемам ги. Предлагам една стратегическа задача на КАБ как да накараме инвеститорите да ни уважават и да ни плащат. Тактическите прийоми са всички тези неща, които вие предлагате и аз предлагам още две такива.

Единият е да се поставят конкретни задачи на Управителния съвет, когато взема решение за някаква задача, да имат срокове и тези срокове да се гонят.

Второ, това, което вчера предложих, да има една постоянна Комисия или нарочен човек, който да приема постоянно предложенията, които са от цяла България, да се обработват, да се превръщат в тактически решения със срокове и те вече да се гонят.

Стратегическата задача как да накараме да ни уважават чрез плащания и чрез публични изяви, това е стратегията, която стратегия трябва да върви по пътя на промяна в Закона за камарите и промяна на другите закони, като ЗУТ и ЗОП, където ние фигурираме.

Благодаря ви! (Ръкопляскания)

Коментар:

Прав е!!! За втори път се говори изобщо за стратегия. Обаче пак плащанията се поставят пред законите. Оправянето на законите ще докара подобряване на плащанията. Затова оправянето на законите, а не оправянето на ценовия правилник, трябва да е стратегическата задача на КАБ.

Арх. ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА:

Искам да кажа още нещо в този дух. Имам предложение Камарата да настоява знакови сгради за страната и за София да имат длъжността Главен или отговорен архитект. Имам предвид, че една сграда като Народния театър, Съдебната палата или Софийски университет имат назначени електротехник, дърводелец, водопроводчик, които ходят из сградата, кърпят детайли, за да си прокарат кабелите, разрушават мазилки и каменни облицовки, правят се непрекъснати преустройства, за които никой не отговаря и се руши архитектурното ни наследство.

Понеже стана дума за това, че полето на изява се съкращава, това е един резерв за разкриване на много работа за цялата колегия, не само за София, но и за страната.

Благодаря! (Ръкопляскания)

Арх. КАВАЛДЖИЕВА: от РК София-град

Аз имам предложение Управителният съвет и съответната Комисия да направят една корекция и ревизия на Методиката на цените, по специално в частта проектиране на сгради. Всички като проектанти знаем на колко квадратни метра проектираме. Всеки си има цена на квадратен метър. Обаче Методиката е направена така, че като дойде инвеститорът, в момента, когато вече почти си го убедил, че ти си неговият човек и той попита за каква цена се говори, идва моментът, в който ти изпускаш този момент да говориш с него и казваш, че ти трябва един ден, за да сметнеш онази сложна Наредба на Камарата, за да кажеш колко е.

Би трябвало принципът и механизмът, който е заложен в нашата методология, да бъде същият, който ние ползваме в практиката – толкова квадратни метра, цената е на квадратен метър. Говоря, примерно, но много по-опростено е да може в момента веднага да си дадем цената, за да не изпуснем инвеститора. Така че това е в полза за всички.

Благодаря ви! (Ръкопляскания)

Коментар:

Права е, но само по принцип!!! Една от най-големите грешки на ОР беше подвеждането на ценовата политика на КАБ по немски образец. Вероятно заради това, че и арх. Йовчев, и арх. Столинчев са завършили немска гимназия. Та оттам се създаде и тази безкрайно и ненужно сложна наредба за цените. Правилното в нея е, че е основана на процент от строителната стойност, прогресивно намаляващ с квадратните метри, а не на кв.м. Не може да се проектира на хонорар, определян на кв.м, защото цената не е подчинена на линейна формула. Например колко трябва да е хонорарът на една телефонна кабина, която е един квадратен метър?

За пример давам безкрайно либералния английски ценов правилник, който е в две изречения:

  1. Възложитялт трябва да е наясно, че обичайният проектантски хонорар е пет процента от строителната стойност на сградата;
  2. Възложителят трябва да е наясно, че ако един архитект му поиска драстично по-голям или по-малък проектантски хонорар, със сигурност има някаква причина за това.

ПРЕДС. арх. ВЛАДИМИР ДАМЯНОВ:

Колеги, благодаря за откровената дискусия. Съжалявам, че трябва да минем на следващата точка, защото времето напредва. Очакваме вашите писмени предложения.

Аз също имам предложение: обръщам се към цялото събрание и към ръководителите на Регионалните колегии, които са част от Управителния съвет: има непрекъснато отворен сайт на Камарата, когато се събираме на събрания, за предложения по проблеми по места на Регионалните колегии.

Усещането, че е скъсана връзката с Регионалните колегии, не ни напуска. Нека да свържем системата си със съвременните средства, с които разполагаме и да обменяме информация, за да може колегията да е наясно къде, какво и как се случва и ние като Камара да можем да реагираме своевременно и да бъдем полезни. Иначе се получава една изолирана система, която, общо взето, има само представителни функции. Така че пак повтарям: очакваме непрекъснато ваши предложения, ваши мнения, включително и всякакъв вид критика по отношение на наши грешки или наши пропуски.

Настоявам за това обратната връзка да се осъществява с тези сайтове – да имате отговори и съвети и ако се налага, да търсите мнение. Това да бъде по всички теми, включително и за дъмпинга.

Коментар:

Има само една единствена причина за дъмпинга. Това са монополите.

Архитект, който е привлечен да работи като проектант в полза на архитект от администрацията, получава драстично по-малко хонорар, отколкото архитектът от администрацията се е договорил с възложителя, а не цялата договорена сума. Това е вътрешен дъмпинг от първи вид;

Архитект, който е назначен като проектант в голямо проектантско бюро, получава заплата, която е драстично по-малко от реалния хонорар, който ръководителят на бюрото е договорил с възложителя. Това е вътрешен дъмпинг от втори вид, или експлоатация. Тук влизат и студентите по архитектура, наети от преподаватели. Чрез експлоатацията на евтин труд шефовете на големи бюра са в състояние да подбиват цените на едро, а самите те пак си получават достатъчно.

Архитект, който проектира самостоятелно, без обвързаност с архитект от администрацията, разчитайки само на свободно блуждаещи случайно попаднали при него възложители, неминуемо се вижда принуден да прилага дъмпинг, защото не е в състояние да се конкурира по друг начин с архитекта от администрацията, предлагащ паралелно и услугата „одобряване” в рамките на определената от КАБ цена, че и по-високо. Това е външен дъмпинг, или по-скоро ниски пазарни цени.

Следователно предмет на санкция от КАБ трябва да бъде не дъмпингът, а причинителите на дъмпинга – проектирането от архитектите в администрацията и свързаните с тях лица и фирми.

Надявам се това да ти е от полза за първоначално ориентиране в обстановката.

Благо Стоев

 

Коментари  

 
#4 Милена Гергинова Гергинова-Танева 2012-06-07 22:03
Трябва силно да се намалят излишните лекции и преподавани предмети.ТРЯБВА да се наблегне на Приемния изпит по Рисуване.ТРЯБВА да се засили преподаването на Рисуване и Естетическите дисциплини, Арх.Композиция, Арх.конструкции,Бет он,Дървени констр.,Статика и Механика за Архитекти,ВиК за Архитекти и ОВ за Архитекти, Градоустроители ,Интериор,Строи телни материали , Мениджмънт,Коли чествени с-ки,Чужди езици,Кейз стъди.
арх.Милена Гергинова-танева
 
 
#3 Венета Любомирова Кавалджиева 2012-05-23 13:11
Смятам, че основният смисъл на методиката е да ни помага и да ни улеснява да изчислим по най-бързия и верен начин цената на труда ни преди да сме го положили - когато го догаваряме - дори и в момент, в който възложителят е наясно само с един от параметрите - квадратура или крайна цена.
 
 
#2 Венета Любомирова Кавалджиева 2012-05-23 13:11
Съгласна съм за цени, произтичащи от строителната стойност, но само за обекти по ЗОП. За съжаление у нас за повечето възложители РЗП е основният ориентир и мотив, за да се захванат с определен обект, като естествено гонят най-ниската себестойност на строителството. В тези случаи от нас зависи да дадем такова проектно решение, което да е достатъчно качествено, за да компенсира ниската себестойност (в т.ч. - качество на изпълнение на самото строителство). В тези случаи, ако договаряме цена за проектиране като процент от строителната стойност - ние сме губещи още от самото начало. Затова смятам, че нищо не пречи в методиката да са заложени и двата варианта, като се посочва, че първият е задължителен за поръчки по ЗОП, а при пряко договаряне могат да се използват и двата по преценка на главния проектант.
 
 
#1 Венета Любомирова Кавалджиева 2012-05-23 13:08
По повод моето изказване за цените и методиката - в записа от залата не е влязло всичко, което казах тогава, а именно - обяснението за диференцирането при определени граници в квадратурите. При обекти до 150 или 200 кв.м. - цената да е като за 150 или 200 кв.м.; от 200 до 1000 кв.м. - едни цени, между 1000 и 5000 - други и т.н., както и в зависимост от предназначениет о на сградата, защото има разлика между едно голямо по площ хале и адекватната квадратура на многофамилна жил. сграда, обществена и т.н. Всеки, който е проектирал в такъв диапазон от площи и видове сгради, си има вече изработена ценова методология, достатъчно опростена, за да му върши работа при офериране и договаряне.
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions