В Австралия къща  се  върти  

Австралийско семейство от три години живее в къща, която всяка сутрин им предлага различен пейзаж пред прозорците.

Причината е, че къщата се върти върху голяма платформа.

За семейство Еверингам това не изисква никакво усилие, защото могат да подадат команда без да стават от канапето. Осмоъгълната конструкция е монтирана върху кръгла основа, задвижвана от два малки електромотора, големи колкото този на перална машина. Командите се подават от домашния компютър или панел, монтиран на стената. Пълното завъртане отнема около половин час при нормална  скорост и 2 часа при забавена.

"Като се събудиш сутрин, се чудиш какво ли има зад завесите", казва Люк Еверингам пред Ройтерс. Той е звукоинженер и автор на идеята, родила се след разговор със съседите.

Един от тях казал, че ако може, би завъртял къщата си с 15 градуса на север, за да има повече пряка слънчева светлина. Тогава Деб Еверингам подхвърлила: "щеше да е много удобно човек да си има къща, която да се движи".

Едноетажната сграда струва около 700 000 австралийски долара (641 000 щатски долара). Тя се намира на близо 40 км от град Уингам в Нов Южен Уелс.

Повечето от външните стени са от стъкло и стомана. Пред всяка от тях има 3-метрова веранда, покрита с дърво. Водоснабдяването е чрез сондаж, пуснат през централната ос. Цялата конструкция тежи около 50 тона.

Уингам споделят на интернет сайта си, че на приливи и отливи са планирали къщата близо 10 години. През 2002г. решили, че най-после трябва да се махнат от 87-годишната си селска къща, превзета от мравките и седнали да смятат колко ще излезе въртящата се къща.

Когато установили, че цената е приблизително колкото на стандартен нов дом със същите размери, семейството започнало строежа. 

Помпени колекторни системи, монтажни специфики с оглед постигане на максимална ефективност

Написано от Александър Шенков

Макар и различаващи се по броя на циркулационните кръгове, тези системи се характеризират с редица общи характеристики. На първо място, това е общият им принцип на работа, базиран на естествената циркулация. Друга обща характеристика между директните и индиректните слънчеви системи с естествена циркулация е използването на допълнителен източник на енергия. Във вид на електрически или друг нагревател, той се монтира в акумулаторния съд. Когато интензивността на слънчевото греене е недостатъчна, за да загрее водата в резервоара до желаните стойности, например, при продължително заоблачаване или през зимните месеци, нагревателят се включва автоматично и дозагрява водата до необходимата температура.

Слънчевите системи с естествена циркулация представляват сравнително ефективно и евтино техническо решение, но безпроблемното им и ефективно функциониране е свързано със спазването на няколко важни условия. За да се осигури добра циркулация на флуида, е необходимо бойлерът да се монтира над колектора и то възможно най-близо до него. Също така, при тези системи съществува опасност от замръзване на водата в колектора и водосъдържателя. Проблемът е напълно решим – в колекторния контур циркулира течност, която е с ниска температура на замръзване. Индиректните слънчеви системи с естествена циркулация на топлоносителя решават някои от недостатъците на директните, но напълно логично са и по-скъпи. Като цяло процесът на топлообмен в системите с естествена циркулация протича с невисока скорост, което е от определящо значение за ограничаването на ефективността им.

Системите с принудителна циркулация са по-ефективни

Основен елемент в системите с принудителна, наричана още и принудена циркулация на топлоносителя, е помпата. Препоръчително е използването на допълнителна автоматика за следене температурата на водата в акумулатора, което се налага поради факта, че системата работи непрекъснато, дори и при отсъствието на слънце, например през нощта или при облачно време. Следователно, вместо да се загрява, водата в акумулатора ще се охлажда. Именно за да не се допуска това, елемент от системата са датчици за следене на температурата на водата в акумулатора. В зависимост от генерирания от тях сигнал, помпата ще се включва само когато температурата на водата в акумулатора е по-ниска от тази в колектора или в зависимост от желаната температура. Помпата и допълнителната автоматика, естествено, оскъпяват системата. По-големият брой елементи на системите с принудителна циркулация определя и по-сложния й монтаж, настройка и ремонт. Но тези системи се отличават с по-висока ефективност, което позволява да се намали колекторната площ, тъй като добивът на топлина от единица площ е по-голям.

За разлика от системите с естествена циркулация, при помпените колекторни системи не съществува изискването за монтаж на акумулаторния съд по-високо от колектора. Монтажът на колектора би могъл да се осъществи на покрива. А акумулаторът да се монтира навсякъде в сградата.

Някои специалисти препоръчват акумулаторът да е с вместимост, подходяща да събере необходимото количество топла вода за няколко дни. Възможно е да се използва и допълнителен източник на енергия, който да компенсира невъзможността на колектора да произведе гореща вода с необходимата температура при по-дълги периоди на неблагоприятни метеорологични условия. В процеса на проектиране на слънчеви системи за целогодишно използване, задължително се залага на акумулатор с допълнителен нагревател, най-често електрически. Ако акумулаторът е с две серпентини, е възможно да се включи към котел. Логично, акумулаторът и тръбите следва да бъдат добре изолирани, за да се предотвратят загубите на топлина.

Слънчевите системи с принудителна циркулация също се проектират като директни или индиректни системи.

Директните слънчевите инсталации с принудителна циркулация са ефективни, но не са подходящи за географски райони с твърда вода, както и за приложения, в които водата е с по-висока киселинност. Изграждането им е целесъобразно в райони с по-мек климат, в които температурите рядко падат под нула градуса. Препоръчително е осигуряването на защита срещу замръзване на водата. Индиректни слънчеви инсталации с принудителна циркулация са подходящи за региони с продължителни периоди на отрицателни температури.

Независимо от избрания вид на слънчевата система - с естествена или с принудителна циркулация, топлоносителят в колекторния контур е добре да бъде химически очистена вода, както и по възможност да се използва антифриз на основата на етиленгликол или пропиленгликол. Препоръчително е слънчевите системи да се изграждат като индиректни инсталации, т.е. с отделен колекторен кортур, тъй като по този начин се осигурява по-дълъг експлоатационен живот на колектора.

За сравнение, при директните системи опасността от корозирането му е значително по-голяма. При проектирането на слънчевите системи с оглед постигане на висока ефективност, т.е. максимално оползотворяване на достигналата върху колекторите слънчева енергия, следва да се отчете комплекс от фактори. Сред тях, наред с вида на слънчевата инсталация и типа на колекторите, са и начинът им на монтаж, включително местоположението, ориентацията и ъгълът на монтаж на колекторите.

Колекторите са част от архитектурата на сградата.

Определящо значение за постиганата от слънчевата инсталация ефективност има монтажното място на колекторите. Обикновено, при по-малките инсталации слънчевите колектори се разполагат върху покрива на сградата и по-рядко върху специална метална конструкция. При всички случаи условието е колекторите да се монтират на открито и незасенчено място. В повечето приложения покривите напълно удовлетворяват това условие, но все пак следва да се вземе предвид размера на колектора и съществува ли засенчване от останалите части на сградата или от съседни постройки. Когато инсталацията е с по-голяма мощност, размерите на колектора са значителни и това би могло да окаже влияние върху архитектурата на сградата или на околното пространство. Друго добро решение за монтаж на слънчевите колектори е използването им като ограждащ елемент, което ги прави част от архитектурата на сградата.

При избора на място за монтаж на колектора е добре да се има предвид, че той поглъща най-голямо количество от слънчевата енергия, когато равнината му е перпендикулярна на направлението на слънчевите лъчи. През различните сезони, обаче, ъгълът, под който слънчевите лъчи достигат Земята в определена точка от нея, е различен. С цел постигане на максимално висока ефективност са разработени монтажни системи, които следват слънчевия диск, както по дневния му път, така и в зависимост от годишния сезон. При стандартните колекторни системи, които са масово използвани у нас, се следва принципът на постоянно ориентиране на равнината на колектора в съответствие с дневното и годишното положението на Слънцето, с цел оползотворяване на най-голямо количество слънчева енергия. Задължително е ориентацията на колектора да е на юг.

В краен случай, при невъзможност да се спази това условие, се допуска колекторът да е ориентиран на югоизток или югозапад. Препоръчителният наклон на колектора следва да е в диапазона от 30 до 60 градуса, като за оптимален се счита наклонът от 40 - 45 градуса. Производителите твърдят, че при тази ориентация и наклон сумарната денонощна трансформация на енергия има максимум.

Логично, когато слънчевият колектор се монтира върху наклонен покрив, наклонът на колектора съвпада с този на покрива. Следва да се има предвид, обаче, че ефективната работа на колектора е пряко свързана с осигуряване на подходящ наклон на колектора. Препоръчително е избягването на монтажни ъгли, по-малки от 20 градуса, тъй като степента на замърсяване на горната работна повърхност на колектора се увеличава, вследствие на което ефективността на системата рязко се понижава.

Технически проблем при този вид монтаж е постигането на добро укрепване на колектора върху покрива. В случаи, при които колекторите се монтират върху плосък покрив.

те се поставят върху специална носеща метална конструкция, обикновено изработена от стоманени профили. Върху носещата конструкция се монтира не само колекторът, но и тръбните връзки. Предимства на този вид монтаж са възможността за избор на небесната ориентация на колектора и наклона. Като недостатък се приема не особено естетичния вид на колекторното поле и необходимостта от допълнителни инвестиции за топлинна изолация и предпазване на тръбната мрежа от атмосферни влияния.

При големи инсталации, при които с цел задоволяване нуждите от гореща вода на много хора системата обхваща голям брой колектори, се използват специално обособени площадки върху земята. Носещата конструкция се оразмерява за натоварване от сняг и ветрови напор. При многоредово подреждане на колекторите е необходимо да се определи подходящото разстояние между тях, така че да се предотврати или ограничи засенчването на всеки следващ ред. Най-благоприятни условия за засенчване се получават при изгрев и залез, когато височинният ъгъл на слънцето и интензитетът са с най-ниски стойности. При отсъствие на достатъчно място за монтаж се допуска засенчване при изгрев и залез, но загубите от засенчване не трябва да надвишават 10% от попадналата върху колекторите слънчева радиация при липса на засенчване. Дължината на редовете не оказва съществено влияние върху засенчването.

Свързване на колекторите

Свързването на колекторите към тръбната мрежа се осъществява по следния начин - топлоносителят постъпва в колектора в ниската му част и го напуска в по-високата. При свързване на няколко колектора, за изравняване на условията им на работа се практикува паралелното им включване. Когато броят на колекторите е голям, събирателната и разпределителната мрежи се изпълняват по т.нар. попътна схема Тихелман. Това осигурява еднаквото обтичане на колекторите с флуида. За ефективна работа на отделните колектори е желателно температурата на преминаващата през тях течност да съответства на интензитета на слънцегреенето, което би могло да се постигне чрез превключването им към акумулатори с различни температурни нива.

Конструктивни специфики и приложна област на слънчеви колектори.

Слънчевите колекторни инсталации ефективно използват част от достигащата земната повърхност слънчева енергия за производство на топла вода за отопление и битово горещо водоснабдяване. Основен елемент на всяка слънчева инсталация за топла вода, от чиито качества в голяма степен се определят възможностите за усвояване на слънчевата енергия, е колекторът. Принципно, слънчевите колектори улавят и трансформират в топлина пряката и дифузната слънчева радиация. За да бъде максимално ефективен, колекторът трябва да приема слънчевата енергия и да не я отдава обратно, което е особено важно през по-студените месеци от годината.

Вид и температура на топлоносителя

Съществуват различни признаци за класификация на слънчевите колектори. Сред тях е видът на топлоносителя. Във функцията на топлоносител в слънчевите колектори се използва течност или въздух. В областта на битовите инсталации топлоносителят обикновено е течност, най-често вода или воден разтвор на химически вещества. От своя страна, въздухът се използва предимно в сушилни инсталации от някои отрасли на промишлеността.

Друг признак за класифициране на слънчените колектори е температурата на топлоносителя. В зависимост от работната температура на топлоносителя, слънчевите колектори се определят като нискотемпературни - с работна температура под 80 оС, среднотемпературни - с работна температура в границите между 80 и 150 оС, и високотемпературни - с работна температура над 150 оС.

Концентриращи и обикновени колектори

Слънчевите колектори са различни видове и в зависимост от изменението на интензитета на слънчевата радиация. Според въздействието, което елементите на колекторите оказват върху интензитета на слънчевата радиация, те се класифицират в две основни групи – обикновени и концентриращи. Както личи и от наименованието, при концентриращите слънчеви колектори се използват концентратори, чрез които се повишава температурата на топлоносителя. Обикновените слънчеви колектори нямат способността да влияят върху интензитета на слънчевата радиация. Те са най-разпространените в бита слънчеви колектори. Основно се делят на плоски и вакуумно-тръбни колектори. Добре е да се има предвид, че плоските колектори са нискотемпературни, а вакуумнотръбните - среднотемпературни.

Слънчевите колектори могат да се класифицират и в зависимост от предназначението им, както и в зависимост от материалите, от които се произвежда абсорберът.

Плоски слънчеви колектори

Без съмнение, този тип колектори са най-често използваните за момента у нас. Сред причините за широкото им приложение е относително ниската себестойност на самите колектори, а следователно и на слънчевите инсталации, изградени на тяхната база. Във вида на топлоносител е възможно използването на вода или въздух. Независимо от конкретния вид на топлоносителя, с който работят, конструктивно плоските слънчеви колектори не се различават съществено.

В корпус, оформен като кутия и изработен от метални профили, обикновено алуминиеви, стоманени или от поцинкована ламарина, се полагат абсорберът, изолацията, покритието и тръбните връзки. Необходимо е корпусът да осигурява необходимата якост за безпроблемно транспортиране и монтаж на колектора, лесна поддръжка и сервиз, както и достатъчна плътност, за да се предотврати достъпът на вода и прах.

Абсорберът се изработва от топлопроводими, корозионно устойчиви материали, като мед, стомана и др. Препоръчително е абсорберът да е със селективно покритие, поради осигуряваната по-добра поглъщателна способност. През последните години все по-широко се използва и покритие на абсорбера с кристали от титаниева сол, които увеличават топлообменната повърхност и съответно топлопоглъщането.

В най-горната част на плоския слънчев колектор се поставя прозрачно покритие, предназначението на което е да допринесе за намаляване на топлинните загуби от абсорбера. Покритието обикновено е стъклено, което все повече отстъпва място на поликарбонатна пластина, поради по-малкия й коефициент на отражение. Сред основните изисквания към прозрачното покритие са и осигуряването на висока светлопропускаемост, добра термоустойчивост, висока якост и устойчивост на атмосферни влияния. Когато покритието е от стъкло, обикновено се използват удароустойчиви материали с ниско съдържание на желязо и с дебелина не по-малка от 3 mm. Покритията могат да бъдат еднослойни и двуслойни. Срещат се също и комбинирани покрития от два различни материала. Обикновено се препоръчва използването именно на двуслойни покрития, с цел намаляване на загубите от топлопреминаване. Пространството между тях се запълва с газове с голяма плътност или се вакуумира.

С цел ограничаване на топлинните загуби от долната и страничните повърхнини на абсорбера се поставя топлоизолация от високоефективни изолационни материали. Между прозрачното покритие и корпуса се поставя уплътнение от термоустойчив каучук или тефлон.

Колектори с вакуумни тръби

В сравнение с плоските колектори, моделите с вакуумни тръби са по-сложни в конструктивно отношение. Също се характеризират с по-висока ефективност, но и по-висока себестойност. Изградени са от стъклени тръби, в които се поставя абсорберът, който обикновено е със селективно покритие. Конструктивно абсорберът е оформен като двустранно оребрена тръба, през която преминава загряваният топлоносител. Стъклената тръба, в която се поставя абсорберът, се изработва от висококачествено стъкло и е с диаметър от порядъка на 100 - 200 mm. Дебелината на стената на тръбата обикновено е 2,5 мм. В стъклените тръби се поддържат условия на дълбок вакуум, приблизително около 100 Pa. По този начин се осигурява изключително добра изолация на абсорбера и защита от корозия. Благодарение на условията на вакуум, се предотвратяват и загубите на топлинна енергия от абсорбера към околната среда, а също така се осигурява ефективна работа на колектора и при минусови температури.

Характеризират се с по-ниски загуби

При вакуумно-тръбните колектори загубите от отражение на слънчевата радиация са сравнително по-ниски в сравнение с плоските колектори. Съществен фактор, влияещ върху топлинните загуби от конвекция и топлопроводност, е разстоянието между абсорбиращата повърхнина и стъкленото покритие. За повишаване ефективността на колектора, под тръбите обикновено се монтира рефлектор от алуминиево фолио. Използването на топлинна изолация също води до ограничаване на топлинните загуби. Използват се високоефективни изолационни материали - полистирол, пенополиуретан и др. При видовете вакуумно-тръбни колектори със значително по-добри характеристики се отличават моделите, работещи без циркулация на работен флуид. Недотам добрите характеристики на колекторите, работещи с топлоносител, произтичат от факта, че най-често използваните топлоносители са вода или вода-гликол, което ограничава използването на колектора при много ниски температури.

Като недостатък на колекторите с вакуумни тръби се определя задържането на сняг и скреж върху тръбите, което намалява ефективността им при работа в лоши атмосферни условия.

Вакуумно-тръбни коллектори с термотръби

За повишаване ефективността на абсорбера, а следователно и на самия колектор, се използват топлинни тръби. Те обикновено представляват медна тръба, в която циркулира летлива кипяща течност. Топлинната тръба трансферира полезната топлина, като използва принципи, известни в хладилната техника - изпарение на топлоносителя при ниски температури и кондензиране на парите в кондензатори, контактуващи с вградени в колектора топлообменници. В случаите, при които колекторът работи с течен топлоносител, той обтича кондензатора на топлинната тръба, разположен извън вакуумираната стъклена тръба. Практически е доказано, че това е един от най-ефективните методи за пренос на топлинна енергия.

Вакуумно-тръбните колектори с термотръби изграждат най-добрите в технологично отношение слънчеви системи за производство на гореща вода. Основният им недостатък е чисто икономически - те съответно са и най-скъпите. Работят и при минусови температури, при условие че има слънчево греене. Конструктивно не се различават съществено от обикновените колектори с вакуумни тръби. Основната разлика е, че при тези колектори в медните тръби не циркулира вода, а летлива кипяща течност с ниска температура на изпарение - обикновено от порядъка на 10 оC.

Слънчеви колектори, вградени в покрива

Известно е, че най-често срещаният начин за монтаж на слънчевите колектори е върху покрива на съответната сграда. Разбира се, освен върху него, съществуват и много други възможности за монтаж на колекторите. Сред решенията е и вграждане на колекторите в самия покрив, т.е. използването им във функцията и на покрив. Често в покрива се вграждат плоски слънчеви колектори, които се разполагат между основните покривни елементи като керемиди, плочи и др. В подобни случаи се препоръчва да се използват колектори с двупластова конструкция на прозрачното покритие, за да се осигури добра хидроизолация на сградата. Горният слой на колектора е добре да бъде от удароустойчив материал като тефлон, поликарбонат, полиестерни материалия и др.

При този вид монтаж на колекторите, наклонът и небесната ориентация зависят от ската на покрива, върху който ще се монтират. Необходимо е да се вземат специални мерки за уплътняване на връзките на колектора с покрива. Колекторният покрив осигурява и необходимата топлинна изолация на покрива на сградата. За да се предотвратят повреди при недопустимо понижаване или повишаване на температурата на топлоносителя, колекторното поле се изпразва автоматично по гравитационен път. Освен в покрива, слънчевите колектори могат да се вградят и в стени или парапети на тераси, но в този случаи те са ефективни, предимно, през зимния период.

Критерии за избор на слънчев колектор

В настоящия момент на пазара у нас се предлага голямо разнообразие от различни видове слънчеви колектори. Коректният избор на слънчев колектор зависи от редица фактори. На първо място, се определя в зависимост от предназначението на инсталацията, т.е. дали колекторът ще се изпозва само за горещо водоснабдяване или и за отопление, за загряване на вода за басейни или за топловъздушно отопление. Когато се предвижда колекторът да работи целогодишно, се препоръчва използването на вакуумно-тръбни колектори или плоски слънчеви колектори с двуслойно прозрачно покритие.

Основни фактори, влияещи върху надеждната експлоатация на колектора, са качеството на прозрачното покритие, видът на абсорбера, топлинната изолация и уплътненията. Основни предимства на колекторите са високата корозионна устойчивост и лесната подмяна на прозрачните покрития.

При избор между приблизително еднотипни като конструкция колектори се използват показатели като ефективност при интензитет на слънчевата радиация 500 W/m2, максимално допустима температура на флуида при продължителна лятна експлоатация, време за загряване на колектора от 20 до 50 оС при интензитет на слънчевата радиация 1000 W/m2 и температура на външния въздух 20 оС, работно налягане, коефициент на топлинните загуби и др.

Ако Ви се налага да работите от дома си, вероятно никак не е било лесно да намерите място за своя малък домашен кабинет. В жилищата, в които не може да се отдели цяло помещение се налага да се заделя част от спалнята, кухнята или пък всекидневната. Вижте няколко идеи за това как можете да оформите домашен офис на ограничено пространство – те са особено полезни за ученици, както и за онези, на които не се налага да работят от дома си по цял ден.

Вижте тук >>

Вижте представянето >> 

Какво става с града-мечта Дубай

„Дубай е живата метафора на нео-либералния глобален свят, който се сгромолясва – в историята. И неговият упадък е грозен.”

Така започва статията на Johann Hari от alternet.org . Чете се на един дъх и оставя особен горчив вкус, заради краха на поредната мечта на човечеството, че може да победи природата – с много изобретателност и много пари. Заразява с тъга заради споделената самотна вечеря на журналиста в един от най-модерните хотели, където сервитьорът  извинително казва „Съжалявам, само преди няколко месеца тук трудно се намираха свободни места.

„ Широкото, усмихнато лице на Шейх Мохамед – пълен властелин на Дубай – гледа от фасадата на всички сгради в града. Той е човекът, който „продаде” на света представата за Дубай като град, излязъл от Приказките на Шехерезада, мистичен остров, изолиран от вилнеещите в района пясъчни бури.

Но нещо помрачава усмивката на шейха. Огромните кранове стоят неподвижни на фона на небето, сякаш са извън времето. Неизброимо количество сгради стоят недовършени и изглеждат изоставени. В един от най-фамозните хотели – Атлантис – построен само за 1000 дни за 1,5 милириада, и разположен на свой собствен изкуствен остров – покривът е протекъл и падат плочки. Строежите в Страната „Няма я” построени сякаш „Никога” започват да показват грозно, напукано лице. И вече Дубай не прилича на Манхатън в пустинята.

Маниакалното строителство е спряло и Дубай бавно започва да разкрива истинското си лице – град, построен само за няколко десетилетия – на кредит и против законите на природата.
В средата на 18-ти век тук имало малко селце, където живеели ловци на бисери. Но скоро бързата печалба привлякла космополитно население от цяла Персия, Индия и Арабския свят – желаещи да натрупат състояние.

След това територията става част от Британската империя, която се оттеглила едва през 1971 година, само миг преди да бъдат открити петролните залежи, които осигурили нов старт на местните номади.

Дубай се обединява с околните държави и се създава ОАЕ. Дубай обаче има едва черпак петрол в сравнение с Абу Даби например. Тогава Шейх Мактоум решава да построи нещо, което да остане завинаги. Също както Израел успя да превърне пустинята в градина. Шейхът решава да построи град, който да бъде център на туризма и финансите, който да привлича таланти и пари от цял свят.

И естествено данъчният рай привлича емигранти – толкова много, че местните стават едва 5% от населението на града. Градът сякаш пада от небето готов – за някакви си 30 години Дубай прескача от 18-ти в 21-ви век, само в рамките на едно поколение.
Навсякъде в града ще ви кажат, че той е рожба на Шейх Мохамед. Но това е една голяма лъжа. Дубай е рожба на стотици хиляди „роби” от Азия, настанени в 300 000-но работническо градче, изнесено на километри извън него.”

Ще прескоча подробностите за страшната цена, на която е построен Дубай. В оригинала можете да прочетете за стотиците хиляди работници от Бангладеш, Индия, Филипините и Китай, които работят като роби, защото компаниите са им прибрали паспортите, не им плащат надници, но и не им позволяват да си заминат.

Както и за гротескното доволство на самите местни жители, които приемат пълната липса на свобода за нещо желано, само защото могат да пият капучино в модерните молове, за разлика от своите дядовци, които бързали сутрин да отидат първи на кладенеца, за да могат да налеят ведро вода. И ще продължа с един от най-големите проблеми на Дубай, който по всяка вероятност ще бъде причина градът да бъде погълнат от пустинята със същата главоломна скорост, с която се е появил.

„Най-големият проблем на Дубай е снабдяването с вода. Защото Дубай е построен в едно от най-безводните кътчета на света, където падат изключително малко валежи и няма подпочвени води. Затова Дубай пие вода от морето. Огромни заводи за обезсоляване на морската вода работят в Залива и осигуряват на града най-скъпата вода в света – на цена два пъти по-висока от цената на петрола. И е причина за това жителите на Дубай да имат два пъти по-голям въглероден отпечатък от средния за един американец и най-големият въглероден отпечатък в света.

Ако рецесията продължи и се превърне в депресия, Дубай със сигурност ще остане без вода. Защото наличните резервоари могат да съхраняват запаси само за 6 дни. А повишаването на морското равнище ще потопи под вода всички изкуствени острови. Най-интересното е, че правителството на Дубай не е особено заинтересовано от проблема с водата. Което е странно, защото дневната нужда от вода на човек в този климат е три пъти по-голяма в сравнение с по-голямата част от света.”

За сравнение как управляващите в Дубай реагират при екологична криза, авторът на статията прави проучване как е решен проблема с пречистването на отпадните води – и за съжаление описва картина, която на мен много ми напомня за ситуацията по нашето Черноморие. След което си спомних, че текат някакви разговори с някакви арабски шейхове на най-високо ниво и се чакат едни петролни милиарди и ми стана още по-тъжно, че черпим опит все от изток, откъдето очевидно няма нито какво да научим, нито какво да получим.

Greentech-BG

Защо е важен дисплеят на преносимия компютър?

Екранът не винаги е основен фактор при избора на преносим компютър. Повечето потребители се интересуват от бързината на процесора, обема памет или пък от типа на видео картата. Други наблягат преди всичко на мобилността, т.е. на размерите, теглото и възможностите за комуникации. Но ако преди покупката на лаптоп, не отчетете качествата на екрана, може да останете разочаровани след това, тъй като не е изключено да се чувствате некомфортно пред дисплея.

Резолюция и формат на изображението

Форматът на изображението при лаптопите не се свежда само до широкоекранен и стандартен, ситуацията е доста усложненаи свързана пряко с разделителната способност (резолюция). Резолюцията е брой пиксели, или отделните точки, които изграждат картината на екрана. Как от нея да получим формата на изображението, което всъщност е съотношение между височината и ширината? Да вземем например един 15-инчов екран с резолюция 1024x768. Това означава, че картината е 1024 пиксела широка и 768 висока. Този екран има формат на изображението 4:3, което означава, че за всеки четири хоризонтални пиксела има три вертикални.

Как да изберем мобилен компютър
Дали искате заместник на вашия настолен PC, със същата мощ и функции, или повече мобилност?

Пазарът на ноутбук компютри, или ако ви е по-удобно - лаптопи, е в разцвет. Продажбите стигат до небето, носени на крилете на напредналата технология и бързо спадащите цени. За 1000 лева ще можете да си купите чудесен ноутбук, с характеристики, които ще ви позволят да изпълнявате широк кръг от задачи в ежедневието.

Без абсолютно никакви затруднения, с един бюджетен лаптоп ще може да работите с офис документи, да сърфирате в Интернет в търсене на нова информация, да комуникирате служебно и с приятели по електронната поща или с помощта на софтуер за моментална комуникация. И всичко това ще бъде събрано в компактно и сравнително леко устройство, което можете да носите с вас, а когато е на работното ви бюро, няма да заема прекалено много място.

Ако решите да похарчите малко повече пари, ще се сдобиете с още мощ за комфортна работа с по-сложни приложения. Дори и да сте проектант, вече може да намерите подходящ лаптоп, който да удовлетвори високите ви изисквания. Вече не е проблем да се сдобиете и с мобилно решение, което ще ви осигури необходимата висока производителност за игри, без някакви сериозни ограничения.