Архитект Бисер Хантов

Арх. Бисер Хантов е проектант от 1977 г., когато постъпва на работа в „СОФПРОЕКТ” в ателието на арх.Богдан Томалевски, под чието ръководство работи до 1989 г. През 1990 г. основава архитектурно бюро „КОНКУРЕНТ-90”, което ръководи  до днес. Проектите на „КОНКУРЕНТ-90” са в областите на жилищни, обществени и индустриални сгради. Бюрото е отличено с наградата „Сграда на годината” 2005 за хотелски комплекс  „Катарино” до гр. Разлог.  През 2012 г. „КОНКУРЕНТ-90“ печели национален конкурс за площад „Св.Неделя” в центъра на София. Проекти за еднофамилни сгради на КОНКУРЕНТ-90 са отличавани с различни награди. Бюрото има опит и с проектиране на социални жилища, реализирани по европейски програми.

Арх. Хантов, Вие сте потомствен архитект. Знаем, че и Вашият син продължава традицията. А офисът Ви е на ул. "Арх. Миланов". Очевидно професията Ви е повече от съдба. Какво е за Вас архитектурата - просто занаят, който Ви носи доходи, наука, изкуство, призвание?

Всичко изброено, разбира се! Тази професия ме храни в продължение на близо 40 години, но поради факта, че ми е все така интересна, приемаме, че е и призвание. В архитектурата има всичко – изкуство, наука и занаят – тя е сплав от тези неща.

Наистина и доста членове на фамилията са архитекти. Сестра ми, братовчедка ми, зет ми. Родоначалникът е прапрадядо ми – трънчанин, който отишъл в Панагюрище да строи къща, пък се оженил там. От него тръгва фамилията Хантови. Братът на дядо ми и той е бил строител. Баща ми от военен пилот отива да следва архитектура в Дрезден, но завършва през 1948 г. в България, докато съпругът на сестра му Петър Каракънев е завършил архитектура в Торино, Италия. Вуйчото на майка ми също е бил архитект, завършил е в Париж – Борис Шангов, преподавал е в Политехниката градинска архитектура. Родът на баба ми пък са били шивачи от Сопот. Тези две професии имат нещо общо – и ние, архитектите, кроим и шием, само че сгради.

Последните десетилетия технологиите се развиват с главоломни темпове. Успява ли архитектурата да се възползва пълноценно от новите научни открития? В авангарда ли е по прилагането им или продължава да залага на стари традиционни методи? Какви бяха архитектурата, строителството и материалите преди 50 години, да речем, и сега?

Архитектурата е консервативно изкуство, но се опитва да се приобщи към новите технологии и в световен мащаб най-интересните сгради са свръхтехнологични, с използвани нови материали, атрактивни. Но приобщаването на архитектурата към новите технологии става доста трудно. Масово продължаваме да строим с бетон, тухли, дърво, камък, керемиди. Така че има ги и двете тенденции. Не става само с нова технология. То и да може, няма да получи широко приложение. Но и не можем да строим както преди 100 години.  Тогава е било доста просто, условно просто. Строяло се е с класическите материали – камък, тухла и дърво. След това влизат бетоните – през двайсетте години в България навлиза стоманобетонът и променя доста вида на сградите. Било е просто, защото в процеса са участвали само архитектът и строителите. Когато навлиза стоманобетонът, са появява строителният инженер, конструкторът на сградата. Това са били основните играчи. В момента влизат купчина специалности – технолози, ОиВ инженери, ВиК инженери, електроинженери, чиито задачи са се вършили от самите предприемачи строители, които са познавали материята. В днешно време е много по-сложно. Архитектът полека-лека се превръща в едни координатор на много специалисти. Сега е доста по-трудно за нашата професия да се справя с тези предизвикателства. Много от тях са формални, но други са наложени от живота, изискванията на новото време. Професията обраства с доста нормативни актове, които, както обикновено, е трудно да се спазват всичките – достъпна среда, изисквания за енергийна ефективност, противопожарни изисквания, проекти за управление на отпадъците. Ако през трийсетте години една сграда в София се е строяла с един набор от двайсетина чертежа, сега за същата сграда ще са необходими 200-300 чертежа. По различни специалности, допълващи, обясняващи какво ли не. Едно време, пак трийсетте години, много често са правили макет на една ос на цялата сграда, за да я види собственикът, да я види и самият архитект. Макетът е бил от гипс и като се одобри, е започвал строежът. Сега се правят тримерни модели на много по-прости сгради, детайлът е изчезнал междувременно. Новото време не е времето на бароковите детайли. В тази посока е променена архитектурата, но в същността си тя продължава да е професията, която дава удобства на обитаването и естетика на жизнената среда.

Като говорим за нови технологии, има ли разлика в строежа на един 300-метров небостъргач от трийсетте години или на 800-метров от XXI век?

Принципът е същият  още от края на XIX век. Технологиите са тези, които позволяват на асансьорите да се качат един километър нагоре, да се вентилира, да се освети, да се стопли такава сграда. Също и здравина на материалите. Но металът и стъклото са си в основата на нейната структура.

Склонен ли сте да надзъртате мислено в бъдещето, правите ли свои футуристични прогнози? Как смятате, че ще се развива архитектурата занапред? Как ще изглеждат къщите, построени през 2050 г.?

Едва ли много ще се промени архитектурата. Както виждаме, за последните 1000 години тя не е драстично променена. Но навлизането на нови технологии позволява сградите да добиват нов облик. Принципно на мен и моите колеги ни харесва изчистена, модерна архитектура, стилът, който се налага от трийсетте години на миналия век – изчистена форма, без излишни елементи. Това понякога води до крайност, защото уютът на едно жилище не може да е от метални колони и стъклени стени. Но смятам, че в архитектурата и след сто години ще има и от едното, и от другото – и чиста архитектура, и засукани форми, защото тя се диктува от нуждите и вкуса на хората.

А технологии, които да повишават комфорта и да общуват с обитателите? Някакъв домашен изкуствен интелект?

Той вече е факт. Можеш да си програмираш от разстояние температурата в къщата, преди да се прибереш, домашният робот-прахосмукачка е почистил пода и т.н. Това и сега го има. И сигурно ще се развива. Но според мен принципът няма да бъде различен. По-скоро въпросът е какви ще са социалните процеси, защото в момента тенденцията е към уединяване на хората като реакция от жилищните комплекси на миналия век. Говоря за България. Хората искат да се отделят в по-лични пространства, стремежът е да намерят своята индивидуалност в някакво много по-малко общество, да се скрият от агресията на околната среда, но това, както се усеща по света, се преживява и има и обратната тенденция към социализиране на хора, които са живели уединено. То винаги го е имало – младите отиват да живеят в центъра на градовете, където кипи живот, има атракции, забавления, култура, средната възраст се оттегля в по-отдалечени предградия и места, за да отгледа децата си, третата възраст отново се връща в центровете, където животът е по-лесен.

Коя е къщата, която все още не сте построили, а много Ви се иска?

Построяването на къщата е колективен процес. В нашето студио работим шест-седем човека, опитваме съвместно да създадем по-добрия проект. Нищо в нашата професия не се прави от един човек. Ако някога е било така, то вече не е. Взаимно се коригираме. За да успеем, трябва да угодим на клиента.
Винаги ми се е искало да направим много съвременен проект, но досега не сме успели, защото проектът обраства с желанията на собствениците, проектът никога не може да остане само идея. Имам предвид  модерна архитектура, каквато  в България много малко се вижда – изчистена архитектура със съвременни материали, много стъкло, много простор, плосък покрив.