|
Думата интелигент произлиза от латинската intelligens и означава образован, културен, просветен човек, а интелигентен добавя - разумен и схватлив. Интелигенция - означава още и обществена прослойка, чието основно занимание и източник за съществуване е умственият труд, а хората, занимаващи се с него - са хора на умствения труд - като инженери, лекари, учители, дейци на науката и изкуството и разни други.Възникнала през времето на робовладелческия строй, тази социална прослойка като продукт на общественото разделяне на умствения и физическия труд достига своя апогей по времето на оцапания и презрян капитализъм. Помним и, че по времето на изграждането на развития социализъм, бяха отстранени разликите между умствения и физическия труд, което, от своя страна, изпрати развитието му в небитието. Останаха, обаче, неговите строители и то от най-ярките, които продължиха своята мисионерска роля, но в обратната посока и полза!
Думата ми е за различията, за тези отличителни черти, които правят образования, просветения, схватливия човек - носител на черти, характерни за интелигентността.
Не всеки образован и просветен, дори и разумен, и схватлив, достига до нивото на интелигентност, така характерно за мислещите и разсъдливи хора на изкуството и науката, прокарващи своите пътища и пътеки сред джунглите на всеобхватното човешко малоумие, с цел неговото постепено смаляване.
Дали професията на архитекта ни обвързва с железни вериги за тази прословута и висока степен на достатъчната интелигентност или повечето от нас, само са чували за нея, минавайки по другия тротоар на знанието, където липсва въображението, където липсва и ненавистта към плагиатството, дори за думи, дори на помисли, където доминира малоумното препредаване на вече изказани мисли и усвояването на въображението на други. Колко ще се зачуди авторът им, когато ги чуе от устата на толерирания малоумник, откраднати и присвоени, рецитирани с апломба на артиста, стоящ високо над дребните мънички буболечки и мушици. Глупостта не се крие, казва Еразъм Ротердамски, но и...глупостта е навсякъде...дори сред образованите, но неинтелигентни.
Moже ли чрез архитектурата човек да се доближи до интегелигентността? Може, разбира се. Може и да се отърка, макар и временно в нея, може да симулира интелигентност, дори да се опита да измами невнимателния и доверчив събеседник. Може, но всяко нещо с времето си. Интелигентността изисква, изпитва потребност от съвършенство във всички творчески дейности на човека, смята и Бодлер, когото си позволих да перефразирам, и ще продължа - отново с негови думи....Чистият интелект цени истината, вкусът ни показва красотата, а моралното чувство ни учи на дълг....когато доброто е основа и цел наморалните търсения....
Дали би могло да се прави разлика в интелигентността?. Има ли степени и какви са те?
Отговорите трябва да търсим в нюансите,защото задачата е трудна и без съмнение отговорна за мен! Не ме интересуват становища, изказани под политически давления или от комплекси и затова се питам – накъде да се насоча, за да видя образа на интелигентността. Дали в посоката на морала и почтеността, дали в нея се съдържа и в каква степен етичността, има ли я в наглостта или в някои други от човешките качества и недостатъци?
Убеден съм, че тя си съжителства със свободата и с правата на човека, наиндивида. Но това са все етични норми, а се случва и етичен човек да не е с адекватната интелигентност, а обратното – интелигентност, без задължителната й етичност, не знам дали съществува, дали е изобщо възможно подобно състояние. Тогава, тя би била непълна и ограничена в своя необятен, по принцип, обхват.
Няма нищо по-нелепо от разглеждането на сериозните неща по глупав начин, казва Еразъм Ротердамски и затова се питам - имат ли нещо общо интелигентността и мъдростта? Природата на нещата не ни е дала никакво понятие за тези граници и принципи, които търся, за да се обоснова по-добре, и да защитя тезата си за несъвместимостите между интелигентността и огромния куп от недобри човешки характеристики, проявили се толкова ярко днес, в несъразмерното ни общество, най-вече чрез глупостта....
Очевидно интелигентността и моралът вървят заедно, ръка за ръка.
Моралът не присвоява! Той не ползва чуждите мисли, нито ги приема за свои, а сам се бори и ги сътворява. Дали етичността му е една усвоена човешка придобивка, която не съществува в другите, дори знаещи, дори разсъдливи, но крадливи и невинни, например. Човешки качества и недостатъци, наистина, но те, като че ли създават невидимата разликамежду знанието и интелигентността. Това сякаш, прилича не толкова на най-обикновена човешка гениалност, колкото на непозната човешка „божественост”, озаряваща с нимб главите на тези, които я притежават. Изпитвали сте това усещане, нали, допирайки се до такива необикновени хора!
От друга страна съществуват и неинтелигентни гении, но ...гении. С какво се отличава интелигентността? Трябва да направя и уговорката, че неинтелигентността си личи и се познава от далеко. Разбира се, ако тя е минуса, то къде да намеря плюса, къде да го търся? Сред кои човешки категории? Коя от двете носи повече непренуденост в отношенията си? Коя е по-искрена, по-чиста? Дали интроверността е присъща на интелигентността или афиширането на знанията, които е усвоил индивида, показват и нейното ниво, или степен. Крещи ли интелигентността, размахва ли знамето на знанието или кротко, и дори боязливо, изразява необходимото, при подходящите условия. Това са психологически фактори, оформили поведението на всеки отделен човек в обществото и интелигентността тук не играе определяща роля. Но все пак, би ли могла да се открадне непринудеността и да се ползва? Би било изключено!
Вероятно, на всяка интелигентност принадлежи задълбоченост, дълбока и спокойна, уравновесена и целенасочена. Знаещият не би изпитал нужда от тези важни и уважавани положителни характеристики, защото знанието няма граници, то е всеобхватно, но колко е важно – да знаеш много, но и да го ползваш и показваш с интелигентност.
Въображението, което придружава интелигентността, абсолютно превъзхожда знанията със своята космическа безграничност. Вероятно, именно въображението на твореца, прави знаещият - интелигент и неговата основна характеристика е, че въображението на интелигентността е лично притежание, а не компилация от знания и въображение на група знаещи, но все още неузрели за нивата на интелигентността, творци.
Особеностите на професията на архитекта дават тези възможности за присвояване, а това все още е в сферата на знанието – да вземеш детайл, който да доразвиеш в цялостен и завършен продукт, не означава творчество, при него липсва въображението, което е толкова характерно за оная невидима черта, зад която очевидно виждаш, оценяваш и признаваш работата на интелигентността, независима и самостоятелна в своя израз и изказ. Тя те очарова, пленява духа ти и ти мълчиш! И се заричаш пак да го погледнеш, пак да го чуеш, да го прочетеш, отново да дойдеш, за да го видиш и преживееш, вече без нея!
Интелигентността не би могла да бъде открадната или присвоена по никакъв начин! Когато е сред нея, човек загубва времето или то самотосе загубва.
Като че ли присвояването като действие, знаещият не припознава като кражба, дори на дума, дори на мисъл, дори на развито съждение или на вече утвърдена философска или професионална позиция, а какво остава – за цял проект! Знаещият в един момент би могъл да се задави от погълнатите количества информация, която се рее в света и крещи – изяж ме! Това е очевидна неинтелигентност, тъй като нивото на знаещия се обслужва от чуждо знание и чужди мисли и той продължава да не е сам, а с невидимата група-партньори, без своя мисъл и позиция. Вероятно така се е родила и еклектиката в творчеството! Вероятно такава е практиката, практикувана от неинтелигентността, превърнала се в масова, с IQ-то, например. То е обсебило знаещите, но не сочи – интелигентността!
Интелигентността страни от подобни неинтелигентни действия, не заради друго, а поради специфичността си. Тя не припознава в чуждото – свое!
Мисленето! Самостоятелното мислене, въз основа на натрупаното и усвоено чуждо знание отличава интелигентността! Именно за това хората, още от детска възраст, поемат пътя на усвяване на знанието, защото то е необятно, подобно на неизброимият брой хора, които са направили своя вклад в общочовешката съкровищница. Може ли човек да усвои всички знания от нея? Днес е изключено, а не е и необходимо. По-важно е тя да се пълни с, още и още, знания и открития. Как би могло да става това? Само чрез творческото въображение и самостоятелното, иновативното мислене и разума на интелигентността, притежавана от някои отделни човешки екземпляри. Те носят и ще носят прогреса на човешкото общество. Те се отличават от всички други, именно по своята интелигентност. Не посмях да употребя клишето – висока интелигентност, защото то се употребява не по предназначение и е безкрайно неточно.
Има ли интелигентността степени? Вероятно има, но те са невидими при нашето късогледство, въпреки, че ние ги оценяваме! И, ако перефразирам Хораций, ще кажа, че интелигентността страни, избягва простолюдната маса, дори я презира, най-малкото, защото няма допирни точки с нея. Знаещите - са нейният партньор и то до определен момент, след който естествено отпадат, защото изостават с нивото си на интелигентност.
Степените, вероятно се крият сред царството на авторството, в авторските и сродните им права и тяхната хармония, които съвремието оценява, толкова високо и решително, и активно защитава, защото те са неговото бъдеще.
Могат ли да бъдат сравнявани приносите, които носи интелигентността? Сигурно могат, но от какъв зор? По-важното е да се стремим да достигнем ниските нива дори, на тази, определяща интелектуалната мощ на всяка човешка общност, етнос или народ, същностна характеристика, с по-голямата част от хората, и особено с младото, и най-младото ни поколение, а не да го зарязваме като безстопанствено и безпризорно куче.
Независимо и много бавно, и ние като общество се предвижваме в посоката, която ще ни отведе до спазване и строго зачитане на авторството и почитане на интелигентността!
Защото спазването на тези закони ще отсее най-накрая плевелите от зърното, с което ще нахраним националното си самочувствие и идентичност, ще се отделят творците от паразитите, хората от клонингите, а интелигентността най-сетне ще получи заслуженото си признание. Защото, чак тогава ще заприличаме на човешко общество, а не на примати...
Изводите? Какви биха могли да бъдат?
Трябва ли да учим децата от малки да мислят самостоятелно, сами да вземат решения, за да могат в бъдеще да се развиват до тази, необходима за всички ни като общество интелигентност, която ще осигури единиците, притежаващи безкрая на човешкото въображение, надарени от оня – Създателя, ако съществува, да ги отдели от останалите, за да му помагат Да, винаги ще има нужда и от ракети-носители за малкия брой интелигенти, които ще се различават от останалите, именно по нивата на своята интелигентност, но ние няма да забелязваме това! Защото не се различаваме по човешките си белези, а другото е невидимо!Дали?
Какво е общото между интелигентността и града? Ако приемем твърдението ми, че градът е родил човешкото въображение, то той е роднина и с интелигентността!
Михаил Петков / 0887 974 392 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 03-04.10.2013
|
