|
Градът никога не спи!.
Не е човек, че да спи!.......
Винаги, когато ги сравнявам и показвам човешките му черти, го правя с уговорки и то не да застраховам разсъжденията си, а заради това, че някой колега, може би за първи път попада на тях, не е чел нищо мое преди, което от самосебе си се разбира, че е абсурден пропуск, а защото бих желал и той да ги подкрепи, след като прочете едно, а след него и всички, защото тези разсъждения са за архитекти без възрасти за бъдещи такива – от най-малките ми внуци до колегите, които отдавна са преминали човешката и божията..... ....И не са за лаици!
Сравнявам го с човека, защото той е неговата най-любима творба, която си позволява да присвоява всичко човешко, дори и душата!
Сравнявам човешките му способности да се самоуправлява и да оживява, да се прави на умен и красив, на доволен или на обиден, на богат или беден, на великодушен или отмъстителен като човека, а понякога и по-добре.
Днес градът, както не един път съм споменавал, вече е безсмъртен, заради огромните инвестиции, които се влагат ежеминутно в него - в цялостната му инфраструктура, в благоустройството му, в архитектурата и в скулптурата на пространствата му, в зеленината и уюта в него!
Значи ли това, че може да придобие и човешки качества или недостатъци, значи ли, че от утре и той като човека ще се нуждае от сън?
За човека сънят е паралелния му живот.
На града не му е нужен сън и метафорите като – спящият град, заспалият град или градът се събужда, са нелепи.
Той не спи!
Не, че не иска, не, че не изпитва нужда да подремне, а защото човекът не му позволява да заспи, дори крак да подгъне. Отучил го е още тогава, когато го е създал.
Спят хората, събуждат се и пак заспиват, а той живее денонощно, столетия наред, по-старите –и хилядолетия! Буден е, откакто се е родил!
Лаикът няма да може да прецени мащаба, докато ти веднага разбра, че има и артисти, и статисти в него - и те са виновните.
Различни! Едни през деня, други нощем, а понякога се и застъпват, но никой от тях не му дава и минута покой, не го оставя намира. Всеки иска нещо от него – земя, енергия, светлина или тъмнина.
На светло - градът е приятен, понякога и гостоприемен, а нощем, на тъмно – тъмен и опасен.
Затова човек го осветява. Хаби огромно количество енергия, но това е за имиджа, за образа му. Пак за него. За човека!
Осветява го, където и колкото може, за да преодолее тъмното, което някъде си остава тъмно и през деня, а нощем става непрогледно.
Има ли значение това за виждащите в тъмното?
Определено има, защото виждащите на тъмно предпочитат тъмнината, непрогледната, удобната, подходящата и тогава.....се развихрят.
През деня човекът им пречи и обърква плановете, пречи им да бъдат пълни господари на града!
На него му е все едно – той е на всички! Денем за зрящите, нощем – за тези, чиито поглед пронизва тъмнината.
Човекът не притежава тези способности!
А трябва ли, нали не е буболечка!
Mихаил Петков / forma@abv.bg / юни 2014 година
|
