|
Размислите ми са свързани с проблемите на центъра на града,
отново, година и нещо след несполучливият градоустройствен конкурс за пространството около църквата “ Света Неделя”.
Mалко след конкурса, написах няколко ескиза по темата, за територията, за нейните нужди и възможности, изказвайки мнението си гласно,
но скътах мислите, вложени в разработките ни, които според мен, бяха необходими на града в тази невралгична точка и за всичко наоколо й!
Впечатление правеше неграмотността и незнанието какво да се прави, и в съдържанието на заданието, съгласувано с възложителя,…..но не това ме вълнува днес, въпреки важността му.
Отново се ангажираше вниманието на архитектурната колегия и скромните й градоустройствени възможности - с важни части от градската структура, ограничени до детайла.
Важни части, но части, детайли!
Умишлено се отклоняваше вниманието на всички – и на колегията, и на обществото, имитирайки активност и ангажираност!
Възможно е и да не е било имитация, но резултатите са налице.
Такива няма!
Никой не се и съмняваше, още с обявяването, в безуспешния край на тази “интелектуална” дейност, тъй като колегията отдавна претръпна от постоянните трамви, които й нанася необразоваността!
И тя като града!
Още повече, че й бе нужно да го погледне в по-ситни дименсии, а не в
1:500, нужно й беше да реши транспортните му проблеми и заедно с тях - плановите и пространствените, както пише в книгите. Необходимо бе да се решат цялостните проблеми на града и на тази, жизнено важна територия!
Защото не само пространството около църквата се нуждае от планова и пространствена промяна, а всичко направено наскоро, заедно с направеното преди години!
Защото центърът на града е в пълен дисонанс не само с най-близките му територии, а и с целия град! Той се кара с града, още със създаването му!
Погледнете тази нещастна градска земя!
Не си затваряйте очите, а гледайте като професионалисти, нали сте учили градоустройство в университета! Нищо, че не го харесвате и се пазите да се докоснете до него, погледнете градския център, поне с очите на граждани!
Какво виждате?
Ще ви кажа!
Мръсотия, изоставеност от години, от десетилетия наред, среда от
четиридесетте на миналия век, преплела се с грандоманската измамност на архитектурата на култа!
Това ли е център на столица на държава?
Ще кажете, че центърът на София се нуждае от своето окончателно решение и окончателното си завършване, а след това спокойно би могло да търси европейската си културна реализация...... и ще се съглася напълно с вас!
Но проблемите не са само в изоставеността!
Съвремието ни изисква и друг,
нов планов и пространствен прочит на всичко в него и около му –
като се започне от археологията и вплитането й в живия живот, като се мине покрай създаването на ясни транспортни комуникации, на чисти пешеходни пространства, преливащи се едно в друго, покрай създаването на самостоятелни и безопасни велосипедни алеи и се достигне до новите планови и пространствени градоустройствени решения, както и до символите на града и историята му!
Кой и кога ще направи това?
Кой и кога ще открие наследените богатства на града – прогизналият в тинята на зеленото блато амфитеатър, подземията около църквата, портите на римския град и какво ли още не?
Кой ще превърне безхаберието в загриженост?
Ограничен за пешеходно ползване бе целият център, а не само бившият му и най-главен площад, превърнат в паркинг!
Какви постижения само!
На това отгоре бяхме се запътили да създаваме нов площад!
Не, че не е нужен!....
Няма кой!
Куриози! Полупрофесионални, нали!
И няма кой!
........................................
А какво да правим със сградите, останали ни в наследство от изчезналата в небитието политико-религиозна догма на комунизма?
Сградите на днешното Народно събрание / бивш партиен дом, на бившия цум, на хотел Шератон и Президентството, сякаш са проектирани от архитекти-педали с лъжлива конструкция, измамно наподобяваща здравите устои на тогавашните обществено-икономически отношения - на каменните облицовки, около твърде малките й действителни размери,
сгради със сбъркани градоустройствени, функционални, планови и пространствени решения, мразещи града!
Как е възможно да се проектира, приеме и изгради подобно решение на сграда, която се е обърнала със задника си към другите две сгради, оформящи най-главното пространство пред най-висшата политическа власт, а на това отгоре – върху нея да се издигне шпил и звезда, като камбанария?!
Сигурно не знаете, че главният вход на тази сграда е от изток - безличен като всички останали!
Прилича ми на оня плакат на двама кандидати за президентската власт преди време, които бяха снимани в гръб голи със смъкнати панталони - с подигравка, с презрение, самодоволни и влюбени в прелестите на задните си части дребни човечета, кандидати за
президентски екип на държавицата ни!
Не знам дали сте обърнали внимание изобщо, че съществуващите сгради са с един напълно излишен и измамен декор, отрупан с маската на натруфеността! Те са напълно некомуникативни, затворени, отблъскващи с визията си, създаващи страх и подтиснатост към себе си и към средата наоколо!
Характерна черта е и незавършеността на градоустройствената им композиция на запад, която стои отворена и незащитена от попълзновенията на угодливи архитекти и пишман градостроители, подтиквани години наред от необразованата административна власт на града – да създадат линеарен център в радиално изграден град!
Композицията излъчва незаинтересованост и индеферентност към града, към неговия мащаб, към транспортното му обслужване и е в пълно противоречие с наследеното историческото наследство на града,
и с бита на жителите му. Излъчва статичност и консерватизъм, както и страх, който крещи и днес, съчетан със селянията и простотията на предизвикалите го!
Отвън архитектурата прилича на напудрена и грозна дебелогъза, пъпчива стара мома, която се страхува - да покаже чар и ум, защото ги няма!
Трудно, много трудно се изчъгъртва лъжливата манипулация, особено реализирана в архитектура!
Но сградите остават, дори след смърта на родилата ги идеология - деца на социалистическия реализъм, живите представители, на който вече се броят на пръсти! Сградите остават да тежат върху слабите плещи на града, без възможност за каквато и да е промяна!
Слепи ли сте или безчувствени, или страхливи полупрофесионалисти?
Не ви ли дразни тази среда?
Не ви ли обижда?
Не тежи ли върху интелигентността ви тежестта на тези мрачни сгради, на объркания пространствено площад?
Не ви ли отвращава мнимата им сила и арогантност, правени по същото време и в същия “стил”, копиращ неокласицизма, създаден в други страни?
Не ви ли е срам за подценените ви знания и интелект, заради естетическото ви чувство, заради измамния морал, изненадващо различен от този, който вие бихте избрали като хора?
Или живеете по инерция?
Нямате ли мечти?
........................................
Нямаше да дразни, ако имаше хармония с останалия град, с неговите пропорции и мащабност, с неговата неназована искреност.
А то – погледни!
На глупавия му липсва славата на умния!
Не извръщай поглед,
ела и се разхождай тук -
сред красотите на сюрреализма!
........................................
Въпросът не стои, но ще си позволя да го задам -
Може ли съществуващият център да се премахне? Естествено - градът би спечелил, но това не е реално!
Мислите и думите ми желаят да ви приканят да погледнете към бъдещето
му и да помислите без страх, защото този образ, като черна дупка, ще ни държи и в бъдеще в оковите на отминалия живот, в пълен разрез със съвременността.
Как да постъпим?
Едната възможност е в създаване на нов градоустройствен център на висшата власт на републиката, ако се намери подходящо място в него!
Другата, подходяща за просперираща държава, каквато не сме, е да се създаде нов град, извън рамките на съществуващия - като малък административно-политически център, свързан с инфраструктурата на държавата и той - върху най-добре подбрано и чисто от застрояване място. / Бъдещето на градовете – агломерации, бюлетин на САБ, 2010 г. /
Реалният път е -
да се намерят работещи идеи за подчиняване на неговата пространствена простотия, като се вкара в тясно “сътрудничество” с богатата археология и се направят културни паралели / конкурсен проект 1999 г. / с помощта на архитектурата - с друга нова,
по-искрена пространствена архитектурна визия..
Това се отнася напълно и за останалия град!
При отказ на обществото и властта от промяна, ние ще останем да живеем
в клетката на ограничения разум, отделени от културното развитие на света, от интелектуалните му търсения и стремежи, и постоянно ще се питаме – кога да съдим държавата и институциите й за умишлено накърнения ни образ на интелигентни и разумни хора?
Трябва да намерим добрите решения!
........................................
Като се замисли човек по-дълбоко му идва и въпросът – от какъв зор?!
И няма смислен отговор!
Нали само умът може да разконспирира бездарното и фалшивото,
а при нас той отдавна липсва!
Изтля в манипулации, идеологии и бит.
Загубихме усета си за красивото и грозното, за доброто и злото,
изгубихме човешкото, усвоихме животинското -
това на приспособяващия се!
За какво са ни тогава красотите на града?
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ oктомври 2014 г.
|
