Инж. Румен Иванов, председател на РК на КИИП – Варна:
Някой да се е преборил с остъкляването на тераси?!

Считам по-скоро за емоционална позицията на министър Лиляна Павлова, че ще се забрани санирането на парче. Трудно за изпълнение ми се вижда това. За 25 години някой да се е преборил с остъкляването на балкони?! Опасявам се, че и със санирането на отделни жилища ще стане същото. А и не съм сигурен, че е много справедливо. След като държавата поставя изисквания в програмата за безплатно саниране за вида и годините на сградата, брой апартаменти и други, значи поставя ограничения. Ако някой блок или кооперация не отговарят на условията, защо ще се пречи на човек да инвестира собствени пари да направи жилището си по-енергофективно и да нмали, макар и малко, сметките си. Друг въпрос е, че когато се прави поотделно, ефектът е минимален. При частичното саниране никой не може да се пребори с топлинните мостове, които се получават. Тях няма как да си ги спестиш.

Здравко Генчев, зам.-председател е на Ръководния комитет на проекта „Енергийна ефективност 21“ на Икономическата комисия на ООН за Европа: Цялостният проект е задължителен за всички

Абсолютно задължително беше да се въведе ред в санирането. Работата на парче носи малък ефект по отношение на енергийната ефективност и голяма вреда на визията на кварталите. Никъде в Европа не се допуска това. Понякога санирането на отделни апартаменти се прави абсолютно непрофесионално – без скеле, по най-бързия начин и в повечето случаи без гаранция за качество. Това крие опасности, падат цели парчета мазилка, откъртена, разлепена изолация… Трябва да се сложи край на подобни неща. Когато човек си е купил жилище в обща сграда, трябва да се подчинява на цялостния проект на сградата. Недопустимо е да прави своеволно преграждане, дострояване, остъкляване на балкони, както е от години. Ако човек иска да е относително независим по отношение на имота – да си купи самостоятелна къща или фамилна. Но дори и там има ограничения. Така че приветствам всеки опит за въвеждане на ред.

Инж. Мария Кирилова, председател на РК на КИИП – Кюстендил:
Примерът е най-добрата реклама

Да се забрани санирането „на парче“ е много добър ход от страна на министерството. По този начин общите проблеми на сградите – по отношение на канализация, ВиК система, топлоснабдяване, ще бъдат решени. До този момент санирането се извършваше точно по обратния начин – всеки сам за себе си решаваше въпроса. Заради този непрофесионален подход по всяка вероятност голяма част от сградите, които се обновиха частично, ще трябва да бъдат преработени. Санирането като цяло е една доста добра идея на правителството. Проблемът е, че хората се отнасят с недоверие към тази инициатива и малко трудно се съгласяват да участват в нея. Липсва единомислие сред собствениците. Цялостният подход към санирането трябва да се наложи в практиката, за да се убедят всички, че резултатът е добър. Трудно е, но смятам, че ако поне един или два обекта бъдат завършени, хората ще се уверят в реалния ефект. Примерът е най-добрата реклама, в случая – най-доброто убеждение. Категорично обаче работа на парче не бива да се допуска, защото по този начин не може да се реши нито един проблем на сградата като цяло. Това са стари обекти, при които е добре да бъде прегледана конструкцията. Ако има своеволия от страна на собствениците – като пробиване на отвори, приобщаване на терасите към кухните или премахване на панели при преустройствата, е добре те да се прецизират. Когато ще се санира един обект, той трябва да бъде огледан от всички видове специалисти, да бъдат посочени всички проблеми в него. След това идва ролята на държавата, която да прецени дали е възможно да бъдат възстановени всички функции на сградата.

Инж. Радослав Парашкевов, председател на РК на КИИП – Ловеч:
Частичният подход доведе до „скриване“ на дефекти

Като начало е добре да се огледа цялата конструкция на сградата, както и вътрешните и външните комуникации. Необходимо е сериозно обследване на обекта, преди да се пристъпи към саниране. Проблемът е, че сградите обикновено са остарели, техните комуникации – също. Това, че до момента имаше много обновявания, които се правеха „на парче“, доведе до недостатъчна ефективност на изолацията, а и до „скриване“ на конструктивни дефекти. Много по-добре е да се санира цялостно, но дали това ще се осъществи у нас, е друг въпрос. Зависи от самите собственици. Трябва да узреем за санирането, защото всичко в една колективна собственост е общо – както покривът, така и избите, и асансьорът.

Инж. Тодор Енев, председател на РК на КИИП – Пазарджик:
Няма да има качествено конструктивно обследване

Кръпките, които правим по нашите блокове, никъде по света ги няма. Първо, те не са приемливи визуално, и второ, самата изолация не е ефективна, когато е „на парче“.  По принцип да се говори за саниране у нас е несериозно. В Германия, както е известно, най-напред се извеждат обитателите от сградата, изпълняват се всички дейности и чак тогава се връщат в нея. Тук единственото, което правим, е да слагаме външна изолация. Като гледам хората, които печелят конкурсите за изготвяне на проектите, съм сигурен, че с парите, които им дават, и в кратките срокове, предвидени за това, те не могат да направят цялостно конструктивно обследване. 100% сигурен съм, че по конструкцията на обектите нищо няма да се пипне. Що се отнася до последващата употреба на сградата, е по-добре санирането да е цялостно – и като визия, и като ефект.