Първата премия в проведения конкурс обаче не дава достатъчно проектен материал за това, е мнението на проф. д-р арх. Тодор Булев.

"Тези дни приключи конкурсът за концепция за развитието на Борисовата градина. Резултатите бяха посрещнати и съпроводени с масирана рекламна кампания, целяща да ни убеди в успеха на конкурса и особено високите качества на първопремирания проект. Но дали това наистина е така? Според мен, първопремираният проект („Ковачеви архитекти")  в проектно-графическата си част не успява нито да постави, нито да реши големите проблеми на Борисовата градина и това не може да бъде скрито зад добре описаните текстово (или поне разказани в интервютата на проф. Ковачев), но неразвити проектни намерения.

Магическата формула, която трябва да ни убеди, че сме на прав път, е че се разработва проект за Борисовата градина като цяло. Но какъв проект? Повечето от участниците (не всички!) и в най-голяма степен „Ковачеви архитекти", са интерпретирали понятието „концепция" в смисъл, че е достатъчно да се маркират някакви обекти, без да се вземат предвид реалните им параметри. Скрит зад това поднасяне, проф. Ковачев заявява: „Борисовата градина има нужда не от ново строителство, а от стопанисване и устройване". Но по смисъла на ЗУТ устройването включва и застрояване. Така е и в концепцията на проф. Ковачев!

Да вземем за пример простичката сигнатура „терен за пейнтбол", който в този проект крайно неудачно е разположен на поляната при Ловния ресторант. Какво означава тази сега безобидна сигнатура в следващите фази на разработката? Теренът за пейнтбол ще има нужда от обособяване на участък, от автомобилен достъп, обслужваща сграда, ограда, инженерна инфраструктура, паркинг. И всичко това са видове строителство, удобно скрити на този етап зад необвързани с физически параметри сигнатури и твърденията, че не застрояваме! С други думи, изходната неяснота на съдържанието на разработваната концепция е удобна форма за манипулация на общественото мнение, скриване на бъдещо застрояване - а защо не и на бъдеща приватизация на части от парка.

Но да погледнем концепцията за Борисовата градина от друг ъгъл: щом концепцията се разработва за градината като цяло, то не би трябвало тя да остава насечена на почти несвързани едно с друго парчета. А това означава и една обща планова схема, и убедителни връзки между отделните и части. Всичко това липсва в концепцията на проф. Ковачев, докато в много по-ранни проучвания (проф. Сугарев, 1946, Г. Радославов, 1986) тази цялостна органична визия е налице. Подсказаните връзки между отделните части чрез пътните артерии не само са твърде плахи, но и не водят именно до тази цел - създаването на единен организъм от отделните части на Борисовата градина. А всички знаем, че именно поради тази разпокъсаност обширни части от нея са на практика неизползваеми.

Впрочем, още една причина, за да не се разработи такава обща схема, е лошата организация на масовите подходи към градината, например значителната затормозеност на пешеходния достъп от метростанциите „Жолио Кюри" и „Стадион „Васил Левски", липсата на буферни паркинги и др. В тази връзка аз поддържам две тези: че можем на места да вкараме трафика под земята, за да свържем „на ниво" останалите части на градината, и че може да се изгради една нова станция на метрото между „Стадион „Васил Левски" и „Жолио Кюри", с което едновременно да се създаде връзка между терените от двете страни на бул. „Драган Цанков", да се създаде нов двустранен вход към двете части на градината и да се изгради обслужващо ядро за посетителите.

Друг важен проблем е за функционалната структура и функционалното съдържание в отделните части на парка, а този въпрос е свързан и с ландшафтно-композиционния характер на тези отделни части. Трябва да се подчертае, че в това отношение всички конкурсни участници са били оставени да работят „на сляпо", без да имат представа от ландшафтния характер и растителността на територията. Това е все едно да работиш ПУП в града, без да имаш имотен и сграден кадастър. В случая това очевидно е част от незадълбочения подход на Столична община  в  лицето на Главния архитект към тази, а и към други паркови територии (вижте как се „възстановява" паркът около НДК). Затова и някои екипи със свои сили са изявили някои характерни дадености (като течението на Драгалевската река), докато други (в това число и „Ковачеви архитекти") са го пропуснали.

Огромната територия на Борисовата градина има нужда от добре организирано стопанисване, обслужващо движение за стопански нужди, за охрана, за пожарни коли и линейки. Територията има нужда от първично обслужване като обществени тоалетни, помещения за охраната и обслужващия персонал. Тя има нужда от вътрешен транспорт, стопанска зона, каквато е имала преди, от система на осветление и водоснабдяване, на видеонаблюдение. И всичко това би трябвало като подход, места и трасета да бъде поне загатнато в първопремирания проект (например, като алеи за контролиран автомобилен достъп, със съответстваща инфраструктура). Именно в тези мероприятия е и смисълът на устройването, за което говори проф. Ковачев. Има ги текстово заявени, но ги няма професионално, графично разработени.

Всичко това на практика означава, че имаме избран проектант, но проектът ще трябва да се преработи до степен на неузнаваемост, като се разчита на сегашната пропагандна еуфория и нашата къса памет. Подход, който вече не ни изненадва, но определено би трябвало да ни притеснява.

И в заключение, много или малко са седем участници в конкурса за тази толкова ценна територия? Според мен са ужасяващо малко, като се има предвид, че всяка година нашите университети произвеждат между двеста и триста магистри по свързани с темата специалности, и като сравним, например, с проведения още по време на Втората световна война конкурс за общ устройствен план на София, в който участват над 25 екипа...

Струва си КАБ, САБ и СЛА да поразсъждават над това сравнение, взето от живота.

Проф.д-р арх.Тодор Булев