Той следва две направления: съхраняване на историята на сградата и гъвкаво функционално вътрешно и външно пространство.

Първите промени на главната зала в Двореца на културата в град Блаж са направени още в началото на 60-те години, за да бъде приспособено зданието за кинотеатър. Първият етаж е преустроен в музей на историята и етнографията и библиотека.

През зимата на 1995 г. обаче пожар унищожава голяма част от сградата, тежко поврежда покрива и вътрешното пространство на основната зала /точно както пожар унищожи голяма част от три от Тютюневите складове в Пловдив/. Развалините стоят до 2012 г., когато общината инициира проект за рехабилитация и възвръщане на функционалността на Двореца. Новото пространство  включва зала с изкуствена и дневна светлина, която може да бъде домакин на голямо разнообразие от културни събития. Тя е и филиал на румънската академия Alba.  

Дворецът е изключен от списъка на историческите паметници на Румъния, въпреки че се намира именно в такава зона /като Тютюневия град в Пловдив/. Части от първоначалния архитектурен проект на Victor Smigelschi са открити в архива, както и две картини, в които сградата може да се види скоро след откриването си. За съжаление, няма намерени записи, свързани с оригиналния интериорен дизайн на основната зала.

Реконструкцията е на офиса на архитекта Vlad Sebastian Rusu. В концепцията за интериора архитектът е следвал първоначалния проект съгласно историческите проучвания и техническата експертиза. Това означавало, че по-късните промени по сградата е трябвало да бъдат отстранени. Така главната зала става многофункционална, отстранени са постоянните седалки. Другите неголеми промени като металната конструкция на покрива, тухлената облицовка и окачен таван напомнят за трагичното опожаряване на сградата.