Тя е първата децентрализирана система за вентилация, която получи сертификат от Института за Пасивни Къщи на конференцията в Аахен 2014г.

FreeAir 100 се отличава с изключително висока степен на топлинна рекуперация (87%), ниски нива на шум, компактност, лесен монтаж и елегантен дизайн, който лесно се вписва в интериора. Тя е и първата децентрализирана система в света, която има опция за свързване на още две помещения (1 за отработен и 1 за пресен въздух), като нивата на шум в допълнителните помещения са под 16.8dB.

От тази година FreeAir 100 е достъпен и на българския пазар, благодарение на Пасивна Къща България. Компанията е оторизиран партньор на фирмата производител - bluMartin. През изминалия месец вече бе внесен и монтиран в България първият FreeAir 100.

FreeAir 100 е снабден със сензори за СО2 и влажността на въздуха, които осигуряват автоматично регулиране на дебита на въздуха. Системата се вгражда елегантно във външната стена на сградата, което я прави изключително подходяща при реконструкции на стари сгради, в които не могат да се осигурят пътища за въздуховоди на централизирана система. Компактният й и елегантен вид я прави неразделна част от всеки интериор, а шумът е направо незабележим. Тя позволява да се пренесе свежестта на външния въздух, пречиствайки вредните полени и газове в него, благодарение на вградените филтри от висок клас. Това я прави незаменим приятел на всеки, който има някакви респираторни заболявания или има поленови алергии. Благодарение на постоянното пречистване на въздуха в помещенията и набавянето на свеж въздух, при ниски нива на топлинни загуби, системата осигурява спокоен, пълноценен сън и висок комфорт на обитание.

Повече подробности - тук.

Намират се в живописен район в подножието на Стара планина - с. Селце, Община Мъглиж.

Архитект: арх.Явор Янулов
Конструктор: инж. Калоян Калчев

Къщите по проект на арх. Явор Янулов са предназначени за посрещане на гости. Намират се в живописен район в подножието на Стара планина - с. Селце, Община Мъглиж. Разположени са във високата част на селото на западния бряг на р. Селченска, откъдето се открива и най-красива гледка в долината.
Значението на мястото е определящо за някои видове сгради, особено за хотели и подобни вили с представителни функции, затова е важно как те използват преимуществата на разположението си. Двете къщи отчитат спиращите дъха гледки, наклонения терен и строителната традиция на региона. Прибавена е известна доза солидност и представителност, както и пълна завършеност на околното пространство. По този начин, двете къщи изникват убедително от терена и са готови да разкрият прекрасните си качества при посещение в тях. Те образуват малък комплекс в който всеки елемент, от портата до края, е ясно и хармонично изграден. Къщите се подкрепят в съревнованието си с могъщата природа, а ажурната метална ограда запазва връзката с терена и дават възможност на посетителите да се наслаждават на околността безпрепятствено.

Разпределение. Богатата разгъната площ от 440 кв.м, на всяка от тях, е разпределена според йерархията на помещенията и възможността да се възползват от гледките. Правилото - къщата да се проектира отвътре навън, тук е съчетано с извличането й от терена по най-благоприятния и хармоничен начин. Всяка къща е изградена на три нива и се състои от дневна част с покрита тераса и пет спални със самостоятелни санитарни възли.

Дневната заема второто ниво, което е подходящото решение за стръмни терени, за да осигури далечни гледки. Тя е сърцето на къщата, съдържа кът за сядане и трапезария с безупречни визуални връзки между тях. Пространството е обширно, с нарастваща височина. Големите прозорци и трапецовидното остъкляване, от пода до тавана, я превръщат в част от външната панорама. Едновременно с това, то е обърнато навътре към уникалната двулицевата камина, която създава неповторим уют и емоции през студените нощи. Покритата тераса се използва като откритата дневна, естествено продължение на вътрешността и на околния пейзаж.
Със солидния си покрив, тя се превръща в най-обичаната част от етажа, защото може да се използва почти през цялата година, подобно на чардака на традиционната българската къща. Обзаведена е с барбекю и масивна маса с ратанови столове в незабравима планинска атмосфера.

Спалните са скромно обзаведени, но са достатъчно уютни, за да изпълнят своето предназначение за почивка и усамотение. Всяка от тях разполага със самостоятелен санитарен възел, който е функционално обзаведен с остъклена душ кабина, бял санитарен фаянс и частична облицовка с керамични плочи по стените в светли тонове в духа на общата тоналност.

Обзавеждане. Мажорните детайли и едро-размерните витрини, създават впечатлението за солиден градеж, подчинен на една идея. За всички помещения са характерни гладките стени в земни тонове, които са разнообразени с частична обшивка, каменна облицовка за камината и ажурни метални парапети. Дървените шкафове в кухнята от тъмно рустикално дърво и вградените рафтове имат етно излъчване, без излишни елементи. Високото остъкляване в дневната е изпълнено с ПВЦ дограма (пет-камерна с троен стъклопакет) в цвят тъмен дъб.
Тежкото й присъствие е уравновесено от обзавеждането - мебелите по поръчка, които изглеждат солидно с плътните си квадратни крака, сравнително едри размери и тапицерия в силен оранж. Цветовата гама съчетава нюансите на тъмно дърво с охра и бяло.

Фасадите са приветливи и подканящи за посещение. Те искрено изразяват вътрешните пространства. Основният обем е завършен с несиметричен двускатен покрив и силни акценти - покритата тераса, трапецовидното остъкляване на дневната с външни постоянни щори. Изразителните дървени детайли, като двойните подпори на терасата и частични обшивки, стоплят фасадата.

Външните облицовки от естествена камък: туфа, гнайс и мрамор, я правят по-строга и издръжлива на планинските условия. Всички посочени характеристики свързват построеното с регионалната строителна традиция.

Технология и материали. Къщата е монолитно строителство - стоманобетонна конструкция със зидария от тухли на Wienerberger, които се отличават със своята отлична шумо- и топлоизолация. Външните фасадни довършителни работи са по система Weber. Покривите са изпълнени с керамични керемиди - изключително здрави и издръжливи. Отоплението е на основата на камина с водна риза - подово отопление, радиатори и лири на фирма "Бункер 90".
Времето за изграждане на къщите и дворовете (с огради, барбекю и озеленяване) е година и половина, което е сравнително кратък срок за самостоятелни постройки.

Къщите за почивка са успешен пример за добър дизайн и изпълнение, които имат за цел да създадат незабравими спомени от прекрасния Старопланински район. 

Технически данни: 
Брой на къщите: 2
Брой на етажите: 3
РЗП на всяка къща - 440 м2
Фирма изпълнител: "Алстром" ЕООД , Сглобяеми и монолитни къщи Комфорт - Стара Загора

Разположена в Namyangju-si, Gyeonggi-do Namyangju до Сеул, тази сграда изследва нови възможности на образователната архитектура.

The Triangle School представя връзката между хора, места и образование. Взаимодействието между тези три елемента разкрива сложността на архитектурата. Те функционират едновременно, създавайки проста пресечна точка.

Фасадата на сградата е остъклена по различен начин в зависимост от търсенето на баланса между осветеност и неприкосновеност, функцията на помещениета и посоката им спрямо околната среда. Акцент на една бетонните стени е прозорецът в триъгълна форма, повтарящ цялостната геометрия на сградата, която създава и интересен вътрешен двор.

Вижте видеото ТУК.

Architects: NAMELESS Architecture

Architects In Charge: Unchung Na, Sorae Yoo

Area: 2628.0 sqm

Project Year: 2015

Photographs: Sun Namgoong

Project Team: Jungtaek Lim, Hyunkook Paek (Jplus), Gyoungwon Ha, Hyunyeol Choi (Domusu), Hyunjin Oh, Jungho Lee, Wanggeon Kim, Dongjin Park, Jaemin Yoon

DesignMorphine Summer School 2015 се провежда от 4 до 26 Юли 2015 в сградата на САБ, София. Събитието се състои от две работилници Dynamic Mutations и Generative Morphologies v2, както и няколко интензивни курса. Преподаваните знания, технически умения, както и самият формат нямат аналог на територията на страната ни. Провежда се с подкрепата на САБ и КАБ.

Dynamic Mutations Workshop се проведе от 4 до 12 Юли 2015. Насочен е към архитекти, студенти по архитектура, професионални дизайнери и хора на изкуството.
Инструкторите бяха гостуващ екип от архитекти от най-престижния университет по архитектура в света - АА School of Architecture, London - Pavlina Vardoulaki и Jitesh Jadhav, асистенти - Martina Rosati и Константин Доганов.
Организатори са DesignMorphine - арх. Цветелина Георгиева, арх. Павлина Вардулаки и арх. Емилия Манева.
Работилницата събра над 20 участници, българи и чужденци. Всички работеха в екипи в продължение на 9 дни и на 12 Юли 2015 се състоя финалната презентация на проектите.
Работилницата предостави възможност за обучение по Autodesk Maya, Grasshopper, V-ray, AfterEffects, както и стратегии за 3D принтиране.
Участниците имаха възможността да използват два 3D принтера, които бяха налични през целия период за целите на работилницата.

Dynamic Mutations е работилница с иновативен подход на дизайн базиран върху концепцията на "мутацията", проучвайки нейния потенциал и възможности в сферата на архитектурата и дизайна чрез използването на софтуерната програма Autodesk Maya. Мутацията се среща като термин в биологията за да опише трансформации на организми, които са били изложени на екстремни условия. Тя работи на клетъчно ниво, където клетките започват да се размножават с бързи темпове и позволяват на организма да изяви възможности, които не е имал преди.
Autodesk Maya е избрана като най-подходяща програма за тази работилница поради факта, че има огромни възможности, и за това се използва във филмовата индустрия. Тя е инструмент за създаване на въображаеми пространства, които могат да бъдат променяни и адаптирани към нови идеи с лекота. Днес, все повече и повече архитектурни студия, като Заха Хадид, Асимптот и други, признават потенциала на програмата във формирането на архитектурни концепции, предлагайки нови логики на дизайн и надминавайки нормите и границите на линейни инструменти за проектиране. За нас, архитектите и дизайнерите, Maya е средство за генериране на органични и богати форми, докато анимацията се използва като средство за формообразуване чрез генеративния процес на трансформациите.
Вместо да следваме конвенционалния архитектурен процес за генерация на форма ние базирахме формообразуването върху понятия като: мутация, ембрион, генотип, фенотип,процес на подбор и други биологични термини. Грег Лин е един от първите архитекти, който чрез проекта си "Ембриологична къща" поставя под въпрос съществуването на едно единствено и перфектно архитектурно решение.Според него ембриологичната къща има безброй много варианти, който са перфектни сами по себе си. По същия начин, Хернан Диаз Алонсо, генерира видове в постоянна метаморфоза, чиято основна характеристика е адаптацията и мутацията. Мутантната форма "не е нещо за да запълним структурата а по скоро същността на самата структура".
Базирайки се на гореспоменатите идеи, участниците бяха провокирани да измислят и презентират сценарий, в който техните мутантни клетки се развиват. Според сценария те възникват поради екстремни природни сили, които поразяват специфични райони на света и довеждат до затруднения в нормалното функциониране на съществуващите градове, дори и в тялото на хората. Чрез мутацията се постига адаптация на тези региони, която позволява на човек да продължи обитаването им.

На 18 Юли предстои стартирането на Generative Morphologies Workshop v2. Инструкторите, екипът на DesignMorphine, както и участниците канят всички, които се интересуват от световните тенденции в параметричния и генеративен дизайн на финалната презентация на проектите - 24 Юли 2015, САБ, ул. Кракра 11, София.

Студенти и преподаватели от CityLAB – изследователска група в рамките на катедрата по архитектура и градоустройство към Калифорнийския университет в Лос Анджелис проектираха мини къща, която може да се окаже едно от решенията на проблема с липсата на достъпни жилища в града.

С площ от 46 кв. м, BI(h)OME се състои от спалня, дневна, кухня и трапезария и разбира се баня. Миниатюрното жилище може да бъде издигнато в задния двор на същинската къща и да послужи като къща за гости, по-възрастни родители или деца, завръщащи се от колежа. Разбира се, съществува и опцията, мини-къщата да бъде отдавана под наем.

Проектът е отчасти иницииран от изявлението на кмета на Лос Анджелис, че до 2021 г. градът, който е известен с високите си наемни и продажни цени, ще има нужда от 100 000 нови жилищни единици. От CityLAB изчисляват, че при половин милион фамилни къщи е достатъчно 20% от тях да инсталират BI(h)OME, за да бъде постигната идеята на кмета.

Структурата на BI(h)OME се състои от рамка от метални тръби и напречна дървена стена. Тази конструкция е „облечена” с извънредно здрава, но в същото време лека „дреха”, изработена от два полупрозрачни слоя ETFE полимер – вид пластмаса, базирана на флуора. Между слоевете, подобно на пчелна пита, са поставени хартиени цилиндри.

Предвижда се, основата да бъде тип „габион” с подпори, директно завинтени в земята. Понеже тоалетната е компостна, няма да има нужда от прокарването на канализация, а чистата вода се доставя с обикновен маркуч.

Идеята е, къщичката да предлага разнообразие от варианти за индивидуализиране, включително за отпечатване на фотоволтаични клетки върху външния слой и монтирането на LED осветление върху вътрешния, промяна на предназначението на различните помещения, монтирането на допълнителни модули и пр.

Бързото и лесно монтиране и демонтиране са сред основните достойнства на BI(h)OME. Не на последно място, въздействието върху околната среда е 10 до 100 пъти по-малко от стандартните спомагателни жилища – къщи за гости, гаражи и др.

Декоративната ниша винаги е била ексцентричен архитектурен елемент и практично решение за оползотворяване на наличната жилищна площ.

Декоративната ниша винаги е била ексцентричен архитектурен елемент и практично решение за оползотворяване на наличната жилищна площ. Подходящо вписани в цялостната концепция на интериора, подобни ниши могат да се превърнат в основен акцент от украсата на модерния дом.
Появата на първите ниши датира още от преди векове, когато те представлявали естествени вдлъбнатини в пещерите. Основно се използвали като място за складиране на инструменти и предмети за бита. В буржоазните съсловия те били водещ знак за престиж и неизменно присъствали в обзавеждането на елитни обществени сгради. 

В християнските храмове били обособявани като специално място за поставяне на икони и църковни предмети, а в източната култура тези ниши, наричани “токонома” предоставяли ефектен фон за различни произведения на изкуството. В наши дни модерните дизайнерски идеи придават определен смисъл и функционалност на този архитектурен фрагмент като част от общия интериорен проект. Приложението на нишите се откроява в две основни направления – ефектен декориращ елемент и функционално решение за интериора. 

Функционалните ниши са пространствата, които усвояваме за вграждане на мебели, обособяване на дрешник, малък работен кът или килер. Декоративните ниши се изграждат съвсем преднамерено посредством сухо строителство, обикновено с гипскартон. Стилна декорация от естествен или изкуствен камък приказно ще допълни и подчертае визията на нишата. Цветното стъкло и дървото са още едни оригинални решения в избора на материал. Рафтовете от стъкло в изградената ниша ще придадат изключителен блясък и стил в целия кът. 

При изграждането на декоративна ниша следва да имаме предвид някои основни аспекти, сред които:
Конкретното предназначение
Необходимо е да имаме идея за какво точно ще използваме нишата, за да можем да предвидим както желаната форма и размери, така и уместните цветове и подходящото осветление. Подобна ниша може да бъде изградена в почти всички стаи в дома - в трапезарията, всекидневната, спалнята, антрето и дори в подстълбищното пространство. Съобразно това може да определим и съответните произведения на изкуството, семейни ценности, книги, скулптури, сувенири или картини, които ще поставим в тях. Все по-често подобни ниши се предвиждат във всекидневата за поставяне на аквариум, телевизионен монитор или фалшива камина.

Подходящото осветление 
Вграденото осветление в нишата е друг основен елемент, за който трябва да помислим. Дискретната светлината визуално ще придаде вълбочина на нишата, като приятно ще фокусира вниманието и едновременно с това ще акцентира върху избраният материал, текстура и поставеният предмет. Много често вместо вградени лампи може да се заложи на контрастен цвят за вътрешността на нишата в по-светли и съответно по-тъмни тонове. Този начин на игра с цветовете е ефектен и наистина интересен.

Каква форма е подходящо да изберем
Формата на нишите може да варира в най-различни разновидности – правоъгълна, овална, с форма на арка. Може да се избере и тематична форма за конкретната стая, което допълнително ще подчертае функционалното приложение – ниши с форми на плодове в кухнята или детската стая. За рамкиране може да се използват различни видове профили – дървени, декоративни гипсови или полиуретанови. Отдавна отпаднаха правилата за строгите правоъгълни или сводести форми при класическото обзавеждане. Съвременните дизайнерски възгледи възприемат за подходящи всякакви фигуративни очертания за модерния дом, стига те стилово да се съчетават.

Цветовете – контрастни или в тон с останалите
Тук отново трябва да се съобразим с предназначението на нишата, или какъв обект ще бъде поставен в нея. Посвоему тя представлява нашата малка сцена, където с гордост да изложим скъпи за нас предмети. Ако ще акцентираме върху ценна картина, произведение на изкуството или скулптура, от особено значение е правилно да се комбинират текстурата и осветлението, така че не цветът, а самият елемент в нишата да изпъква. 

По правило, ако помещението е решено в дискретни нюанси и текстурата е относително еднородна, може да боядисаме нишата в контрастен тон на основния. Няма да сгрешим, ако за декорация използваме по-дръзката текстура на естествения камък или декоративна мазилка. Друг удачен вариант е използването на различни тапети, за предпочитане винилни. Комбинация от релефните рисувани мотиви, съчетани с подходящото осветление ще превърне нишата сама по себе си в ефектно бижу към стената, дори и нищо да не е поставено в нея.

Етапи в изграждането на ниши от гипскартон

• Фиксиране на желаната дълбочина за нишите – на този етап към стената се монтират тънки метални профили от поцинкована ламарина /UD профили/, като отстоянието им от стената определя дълбочината на самата ниша. Тук е и моментът, в който се прокарват кабелите за ток, в случай че желаем да добавим вградено осветление в нишата за повече акцент.
• Определяне на броя, формата и големината – оформят се гърбовете на нишите с помощта на метални профили, като при поставянето на вертикалните задължително трябва да се използва нивелир.
• Облицоване с гипскартон – към така изградената конструкция се добавят носещи метални профили, след което се пристъпва към облицоване на страните с гипскартон. Обшиването става постепенно за всяка страна, като се следват очертаните форми на нишите и изрязването на ненужния материал. По този начин се облицоват всички участъци от конструкцията.
• Оформяне и шпакловка – всички ръбове се оформят и шпакловат поотделно с помощта на съответния за целта разтвор. 
  Изборът на ъглозащитни лайсни е от решаващо значение както за естетическите качества, така и за функционалността на нишата. Стандартните алуминиеви ъгли са неподходящи за оформяне на ръбовете при изграждане на ниши. Те нямат нужната здравина, не могат да оформят идеално прави линии, а шпакловката няма добро сцепление с метала и много скоро вследствие на нормалната експлоатация ръбовете на нишите се нараняват и се налага да се ремонтират. Ето защо при оформянето на ръбовете се препоръчва използването на специални ъглозащитни лайсни в комбинация с подходящ фугопълнител. Специалните ъглозащитни лайсни имат много по-добра удароустойчивост от алуминиевите, могат да се използват за всякакви ъгли (не само за прави ъгли като алуминиевите), и се полагат много по-лесно.  
• Декорация с боя или декоративна мазилка – след като вече нишите са изпълнени в желаните от нас параметри е време да помислим как да декориме ефектно стената. За целта може да използваме боя, която съответства на основния тон на останалите или пък да заложим на по-дръзка комбинация от нюанси. Декоративните мазилки също са интересно решение, а ефектът който придава приятното преливане на цветовете е поразителен.

За изграждането на декоративни ниши в банята трябва да се използва влагоустойчив гипскартон. При желание рамката може да се очертае с керамичен фриз.

Така описва проекта си за фотоволтаична система Илиян Илиев, председател на УС на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие ОЦОСУР, Варна, една от организациите-съучредителки на BlueLink.net:

През 2007 година Обществен център за околна среда и устойчиво развитие стартира проект „Слънчев покрив и на моя дом“ с финансовата помощ на Фондация „Екообщност“. Целта на проекта беше да проучим възможностите и процедурата собственик на еднофамилна къща в България, да инвестира средства в закупуване, инсталиране на фотоволтаична система и присъединяването й към електропреносната мрежа с цел продажбата на генерираните излишъци от произведената ел. енергия.
Първо проучихме пазара на фотоволтаици. Според възможностите на покрива, който планирахме да оборудваме и цените на фотоволтаичните системи, избрахме като най-подходящо системата да бъде изградена от шест фотоволтаични панела CYOCERA KC 130 GHT - 2 с обща номинална мощност 1.04 kWp. и инвертор модел Sunny Boy 1100 LV.
Общата стойност на системата плюс монтажа беше 7170 евро. Според данни на дистрибутора животът на избраните фитоволтаици е 25 години, а приблизителен срок на изплащане на инвестицията изчислихме на 15 години.
Второ. Преди да се пристъпи към монтаж на системата е необходимо да се получи Разрешение за строеж на основание чл. 148 от ЗУТ. (Закон за устройство на територията). Това разрешение се нарича „Виза за проектиране“ и се получава от общината, в която се намира къщата. За целта възложителят или упълномощено от него лице трябва да подаде молба в местната администрация. Визата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението (чл. 140, ал. 1от ЗУТ). След издаването на виза за проектиране се изготвя идеен проект, който в описаният случай представлява конструктивно становище, изготвено от лицензиран конструктор. След като представихме изискваните документи общината ни издаде Разрешение за строеж шеста категория.
Трето. Монтирането на системата и включването й към мрежата на домакинството ни отне два дни.
Четвърто. Следващата стъпка е подаване на Заявление за присъединаване към фирма „Е.ОН България Мрежи“ АД. То се осъществява съгласно „НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи“ и по-специално Част 3 от нея: „Присъединяване на електрически централи на производители на ел. енергия към ел. мрежа“. Точка 50. (1) гласи: „Писменото искане за проучване за присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се подава в: (т.2) разпределителното предприятие по местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана мощност е равна или по-малка от 5 MW“.
В отговор на заявлението ни „Е.ОН България Мрежи“ АД сключи с нас Предварителен договор за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия. Чрез този договор двете страни си дават време, в което:
инвеститорът (ОЦОСУР) да подготви всички необходими документи, заложени в законодателството. На този етап трябваше да подготвим Протоколи за съответствие с нормите на заземяване и да изготвим Инвестиционен проект.
От своя страна „Е.ОН България Мрежи“ АД трябва да провери възможностите за присъединяване.
Технически изпълнението на тази част от процедурата отне на инвеститора около година време. Тук пречките не бяха законови, а бяха предизвикани от трудното откриване на консултанти, които да изготвят документите. Лицензираните консултантите са малко и предпочитат да се занимават с централи с мощност над 5 MW. Освен това липсва тарифа за оценяването на труда им за централи под 5 MW и на практика те изпълняват поръчките на същите цени като и за централи над 5 MW.
Пето. След предоставяне на пълния комплект от изискуеми документи, между инвеститора и „Е.ОН България Мрежи“ АД беше сключен Договор за присъединяване. Технически приъединяването стана в рамките на един работен ден.
Шесто. Следващият етап е подаване на документи към „Е.ОН България Продажби“ АД за сключване на Договор за изкупуване на ел. енергия.
На този етап се оказа, че в документите ни има съществен пропуск. Издаденото Разрешение за строеж от Общината не е валидно защото е издадено за обект шеста категория. А според закона фотоволтаичната централа трябва да бъде заведена като трета категория (чл.137, ал.1, т.3 от ЗУТ чл.6, ал.5 от Наредба №1/2003, на МРРБ). Това върна процеса в почти първоначална точка, тъй като се наложи да се поиска издаване на ново разрешение за строеж вече трета категория. Според изискванията на ЗУТ трябваше да бъде разкрит строителен обект, да бъде наета лицензирана фирма по строителен надзор, да бъде направена геодезическа снимка, да бъде създадена комисия от четирима човека към РДНСК (Регионална дирекция за национален строителен контрол). Тук се натъкнахме на още едно разминаване в законодателството. То касае формирането на държавната такса за приемане на строителния контрол. В ЗУТ централите са делят на до 30 MW и над 30 MW, което е в противовес с делението от Закона за енергетиката, където централите от ВЕИ се делят на такива до 5 MW и над 5 MW.
Тази част от процеса отне още една година.
В крайна сметка две години след началото на проекта инвеститорът сключи Договор за продожба на ел. енергия. Е.ОН България Продажби“ АД плати на инвеститора всичкия поизведен ток от датата на свързване към „Е.ОН България Мрежи“ АД.
Равносметка
След приключването на проекта неговата стойност е както следва:
Обща стойност на системата – 7170 евро (цени от началото на 2008 година);
Общо платени такси за разрешителни от Община Каспичан – 15 евро;
Общо такси платени на Е.ОН България Мрежи АД – 34 евро;
Общо такси за разрешителни от РДНСК – 500 евро;
Общо такси платени на консултанти (архитектурен проект, конструктивно становище, строителен назор) – 2000 евро;
Обща стойност на инвестицията – 9719 евро.
Общо приходи на година – 300 евро. Върху тази сума се плаща данък печалба от 10%.
Предполагаемо възвръщане на инвестицията – 32 години.
При нулева консумация на ел. енергия общият приход би бил около 500 евро, което би довело до изплащането на инвестицията за около 20 години.
Забележка! Изчислените суми са направени на база официалните цени за изкупуване на ел. енерия от ВЕИ за 2010 г (0,79289 лв./kWh) В общата стойност на инвестицията не са включени възможни бъдещи средства, свързани с ремонти или промяна на параметри, или собственост на системата. Върху срока на изплащане на инвестицията ежегодно ще влияят и цените на изкупуването на ел. енергия от ВЕИ, които се определат от ДКЕВР.
Нещата не спират до тук. На инвеститора му предстои ежегодно да подава Искания за лицензиране на поизведената от него енергия от ДКЕВР (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране), което вероятно ще оскъпи процеса по изплащане на централата.
За доуточняване – Според „Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници“ чл.4 (1) Производителите на електрическа енергия от ВЕИ подлежат на регистриране, като подават в ДКЕВР заявление за издаване на сертификат до един месец след изтичане на периода, за който се изисква сертификата (за малките централи това е срок от 1 година тоест до края на месец януари). Според чл.7 (1) ДКЕВР се произнася с решение в 30 дневен срок (това прави около 2 марта) Тук трябва да направя сравнение до коя дата ако си подадеш декларацията ти се намаляват данъците. Това се променя с приемането на новия Закон за енергията от възобновяеми източници, в сила от 03.05.2011г. Правомощието за издаване на гаранции за произход на енергията произведена от възобновяеми източници е предоставено на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), която поема тази функция от ДКЕВР. Подготовката на нов Закон за енергийната ефективност все още не е довела до отмяната на наредбата, а Устройственият правилник на ДКЕВР е с последно изменение от 31 декември 2011 година и комисията все още извършва превантивни, текущи и последващи проверки за спазване на изискванията за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, както и за спазване на критериите за издаване на сертификати за произход и на зелените сертификати, което прави АУЕР.

Изводи
При така направените разчети и липсата на държавна политика за подкрепа (стимулиране), инвестицията в инсталирането на малки фотоволтаични мощности, когато се разчита на възвръщаемост на средствата само и единствено от продажбите на ток, трудно би се приела за рентабилна от средния българин, собственик на еднофамилна къща.
Допълнителното оскъпяване на този тип инвестиции идва от липсата на синхронизация между отделните закони, регулиращи процеса. А това води до плащане на излишно скъпи такси.

Уточнение: Изчисленията са направени преди промените от 2013 година, когато едно решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от февруари 2013 година сякаш прави първата крачка към премахването на пречките пред малките соларни проекти. Електроразпределителните дружества вече няма да могат да отказват присъединяване на малките фотоволтаични централи до 30 и 200 киловата по покриви и фасади. Това се отнася и за водните централи и централите на биомаса до 1.5 мегавата, както и за инсталациите, които няма да се възползват от задължително изкупуване на преференциална тарифа.
 

* Материалът е подготвен в рамките на проект на BlueLink.net "Околна среда vs. Инвестиции" с подкрепата на програма "Повече плурализъм по време на криза" на Институт "Отворено общество"