Българи създадоха иновативен проект за изграждане на икономични и функционални жилища от морски контейнери. Огромните цветни кутии, с които се превозват стоки от Китай към Европа, влизат в употреба за изграждането на мини-сгради, след като са приключили жизнения си цикъл по отношение на транспортирането.

Жилищата са проектирани да се справят с изключително тежки атмосферни условия по време на пътуването с кораби, те продължават да бъдат устойчиви и след това, което ги прави подходящи за изграждане на сгради.

Вече е проектиран и започва строежът на първия хотел от контейнери, който ще бъде със 100 стаи и ще се намира в София. Хотелът ще бъде най-високата постройка в Европа, построена от контейнери.

Освен изграждането на нискотарифни хотели, бунгала, базари и офис сгради, основна цел на проекта е да изпълнява социална функция. Предстои да се реализира първото студентско общежитие от контейнери. Създадени са проекти и за детски градини, домове за възрастни хора и др. Скоростното изграждане на тези постройки е и рационално разрешение на проблема с настаняване на хора, чиито къщи са пострадали при природни бедствия.

„Едва ли някой може да отрече, че социалният сектор в България има нужда от иновации и развитие. Тази нова технология позволява да се вдигнат сгради до 9 етажа, като те могат да бъдат изключително функционални и икономични. Финансирането на всяко нововъведение е труден процес, но сме обнадеждени, че необходимостите на обществото и стойността на проекта ще привлекат необходимите ресурси и работим в тази посока. Бързият стоеж на сградите гарантира бърза възвръщаемост на инвестициите. А ползите за обществото са неминуеми“, каза Звезделин Минчев, един от двигателите на мащабния проект.

Сред много предимства на инициативата е издръжливостта, пожарната безопасност и малкото средства, нужни за поддръжка. Апартаментите могат да бъдат двустайни или тристайни, да се реорганизират лесно, с осигурен достъп за инвалиди. Сградите ще бъдат изключително енергийно ефективни, като разликата в сметката за ток за апартамент със същите размери и условия като стандартния, ще е повече от двойно по-ниска. А всички преимущества не са за сметка на обстановката. Интериорът може да бъде дори луксозен. По отношения на земетресенията – една сграда на 9 етажа издържа 9 степен трус.

Българският иновативен проект за изграждане на сгради от морски контейнери достигна и до Румъния. Българската организация е била поканена да представи своята концепция по време на пролетното издание на експо за недвижими имоти в Букурещ.

Ако пътувате в чужбина за празниците, обърнете внимание, когато самолетът се отлепи от летище София и се издигне високо в небето над града, София не ви ли прилича на гигантска въпросителна?

Да вземем например странните имена на кварталите в София, които изглеждат като забавни недоразумения без логика, подреденост и адекватност на времето. Те не помагат да се ориентираш в града и са се появили също така непринудено и стихийно, както се е разраснала самата столица. И в общия случай противоречат на сегашния вид, физиономия и характер на кварталите. Решихме да ви разкажем историите им и да направим скромен опит за ребрандирането им. С усмивка, разбира се. В съвкупността си те са част от нашата култура, която просто има нужда да бъде адаптирана към настоящето.

Географски и други недоразумения
Има имена на квартали, които загатват, че може би е имало географски признак, който да определя названията на отделните райони, но в цялостната си незавършеност те по-скоро звучат като недоразумения, появили се поради липса на въображение. "Изток" те оставя да се питаш защо ги няма останалите посоки, "Западен парк" - да се чудиш защо само този градски парк е успял да си приобщи цял квартал, а "Триъгълника" - кога и къде е загубил триъгълната си форма.

Разбира се, според неписаното правило на "патриотизма" част от кварталите в столицата носят имена на революционери и борци за освобождение - "Бенковски", "Хаджи Димитър", "Стефан Караджа", "Гоце Делчев", "Бъкстон" (в чест на английските братя Чарлз и Ноел Бъкстон, които защитавали българските интереси в началото на XX век - бел. ред.) Компания им прави "обществото на мъртвите поети" - "Яворов", "Гео Милев", "Иван Вазов". Пък и някои от тези квартали и до днес си стават сцени на малки революции - например след футболни мачове или при отварянето на low cost хипермаркети.

Не си мислете, че влечението на София към всичко "модерно" и "ново" е явление от последните двайсет години. Така например квартал "Модерно предградие" започва да се застроява още през 1914 г. върху земите на село Обеля. В него се заселват предимно работници от близките фабрики, а впоследствие Институтът за обществени осигуровки решава да построи няколко големи блока - "модерни" работнически жилища. Днес обаче модерно е само името му. Ако бъдем обективни, май повече му отива старото му название - Обелско селско предградие.

Една от особеностите на взаимодействието между градовете и хората е, че местата постепенно приемат физиономиите на жителите си. Пък и обратното. В случая с някои софийски квартали приликите са съвсем буквални. Така например "Малашевци" и "Гевгелийски" дължат имената си на местности в Македония, от които са дошли първите им заселници. "Изгрев" пък бил създаден от последователи на Бялото братство през 20-те години на миналия век, в чиито вярвания слънцето и светлината са важни духовни символи.

"Лагера", "Стрелбище", "Редута", "Полигона" - има и цяла група квартали, заели имената си от военната риторика. "Лагера" е наречен така, защото на северозапад от него се простирал теренът на военния лагер, създаден в края на XIX век. "Стрелбище" бил застроен върху териториите на стрелбищата на 1 и 6 пехотен полк след войните. "Редута" някога е бил хълм, служещ за военен форт, а под квартала през Втората световна война бил построен и огромен бункер. Едно от предположенията за произхода на името на "Банишора" е, че идва от бойниш, което пък означава укрепено място или ъгъл за отбрана. Всъщност милитъри наименованията на столичните квартали не са съвсем лишени от логика. С все "плюещите" плочки, олющените фасади и калта на места София наистина прилича на бойно поле или следвоенен пейзаж.

Социалистически криейтив

От имената на градовете-спални "Люлин"(започва да се изгражда през 70-те години), "Дружба" (70-те години) и "Младост"(60-те години) пък навява соц. меланхолия. Не стига че тромавите панелни блокове стърчат достатъчно нелепи сами по себе си сред морето от бизнес сгради, търговски центрове, кина, заведения, магазини, което наводни междублоковите им пространства, но и имената им звучат като изхабени лозунги, с които да се шегуват таксиметровите диспечери ("Втора "Младост?"?, "Последна "Надежда"?).

Като голяма въпросителна почти в центъра на града стои и "Зона Б 5" (не става ясно кой е изял първите четири зони и защо е оставил Зона Б18 и Зона Б19). Той е замислен през 80-те години като елитен квартал, който да приюти тогавашната художествено-творческа интелигенция, но от амбициите на социалистическите власти за облагородено градско пространство с хубави настилки, тротоари и декоративни елементи остават само уродливо гигантски жилищни блокове от по 20 етажа. Сред гордостите на социалистическия криейтив обаче е "Студентски град", който при откриването си през 1975 г. е носел допълнително името "Христо Ботев". Замислен като комплекс, който обединява сградите на висшите училища, студентските жилища, спортни зали, покрити басейни и места за културно-развлекателен отдих, днес кварталът е студентски само в кавички по определението на бившия министър на образованието Даниел Вълчев. С 37 кръчми, 11 дискотеки, 8 нощни бара (това преброяване е отпреди две години) и повече будки за цигари и алкохол, дюнери и пици на парче на глава от населението, отколкото в цяла София, далеч по-подходящо име би било Sin City ("Град на греха") например.

"Селото се оказа тъкмо в града"

"Ъпсурт" са прави. "Селото се оказа тъкмо в града." София се е разраснала, наяждайки териториите на околните села или директно приобщавайки ги. За радост на противниците на драматичните спорове "Столицата vs. провинцията" София си е провинция в самото си сърце. Едно от най-старите села на територията й е квартал "Слатина", за който се смята, че е едно от най-древните селища в страната. Той е запазил старото си славянско име и до днес. А едно от вярванията е, че някога заради местоположението си е бил свещено място за култа към Великата майка. Хиляди години по-късно хълмовете на "Слатина" са се превърнали в ескалатори, по които се катерят други богомолци, поклонници на "Сердика мол" и неговите райски модни градини. Съседното село на "Слатина" - "Подуяне", му съперничи по древност, а за странното му име се предполага, че е своеобразно шопско определение за разстояние, близко до София. "Илиянци" пък е взело името на манастир "Свети Илия", около който е основано още през XIV век.

На витрината със забавните несъответствия между сегашния изглед на кварталите и аристократичния им произход почетно място заслужава Филиповци. За него се смята, че е получил името си още по време на кръстоносните походи от човек на име Филип. И ако сегашните обитатели на квартала оцеляват на ръба на мизерията,  някогашните му жители са се считали за привилегировани и практикували престижното за Средновековието занимание - отглеждане на ловни соколи.

По подобен начин митичната фигура на някой си Орландо вероятно е отговорна за името на квартал "Орландовци". Една от популярните истории гласи, че след Освобождението селото е било обитавано от около 130 души и всички работели при чифликчията Орландо. Някои историци обаче търсят по-възвишени обяснения - например че идва от думата орли и е с латински произход. Всъщност за кратко кварталът се е казвал "Райна Княгиня", но орландовци не са го възприели. За съвременните жители на София обаче (неприятно, но факт) символ на територията са софийските гробища.

Името на квартал Княжево също е с благороден произход. Когато все още е било село (известно с това, че снабдявало цяла София с мляко и месо), било любимо място за разходка на княз Александър Батенберг и естествено било преименувано в негова чест. "Надежда", която възниква и се развива като типично работническо предградие (обособено е като самостоятелен квартал през 1938 г.), също носи гордо царско име - наречено на най-малката сестра на Цар Борис III княгиня Надежда. За всички извън местното население обаче и до днес "Надежда" си остава своеобразна тера инкогнита и както старите картографи са отбелязвали непознатите територии в миналото, тук можем просто да напишем Here be dragons. (от англ. "Тук биха били драконите" - бел. ред.)

Софийските квартали Драгалевци, Бояна, Симеоново, които бумът на пазара на недвижими имоти оформи като оста на родния "Ориндж Каунти", са сред малкото квартали, на които имената им прилягат. Такъв е случаят с Бояна - смята се, че името произлиза от бойан, което означава болярин, велможа. Някога селището е било извънградска резиденция на севастократор Калоян, а днес там живеят президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание на България. Името на Драгалевци пък според някои източници означава силни, смели и добри войници.

От София по-зелено нема

Една значителна група от имената на кварталите ни напомнят носталгично за времето, в което София е била доста по-зелена и щадяща дробовете на обитателите си. Тогава "Малинова долина" действително е била долина, а не пространство, осеяно с назъбени строежи. А "Манастирски ливади" действително са били поляните, прилежащи към Драгалевския манастир с богати подпочвени води, а не сегашният паметник на кризата с полупразни чисто нови блокове, затънали в кал, от които може да се прескача от балкон в балкон. 

Чифлици, ябълкови градини, ливади и върби са дали името на квартал "Красна поляна" през 30-те години на XX век. Преди това той бил наричан "Булина ливада", тъй като собственик на по-голямата част от земята в околността била Айше Ризабегова, която всички наричали буля. На стари лаври дължи името си и квартал "Красно село". Градската легенда твърди, че то е било измислено от самия Иван Вазов, който бил вдъхновен от китните градини и зеленината, в която тънела тогава областта. Преди това тя била известна просто като "Нова Бояна", тъй като възникнала в покрайнините на с. Бояна.

В тази група от квартали, която сякаш язвително сочат грешките на растежа на София, можем да добавим още "Лозенец" и "Разсадника". Първият до началото на XX век е бил красив хълм, покрит с вишневи градини, дъбови горички и зелени поляни. Старото му име е Корубаглар, което означава лозя в дъбрава. Софиянци обичали да ходят на излети там през почивните дни, а ловните дружинки ходели на лов за зайци. След 1921 г. областта започва да се заселва от македонски бежанци, но до 1944 г. "Лозенец" успява да си запази изгледа на китен вилен квартал. След това сами знаете как свършва филмът. Следвайте нишката на иронията, става още по-забавно. "Разсадника" пък взел името на горски разсадник, който общинските власти създали в началото на XX век до жп линията за Кюстендил тъкмо с идеята да спрат разширяването на града в тази посока. След войните обаче се принудили да парцелират част от земята му и да я раздадат на бежанци от Велес и Прилеп и бедни селяни от Трънско.

На овощния принцип са се появили и имената на "Дървеница" и "Обеля". В селския си период "Дървеница" е била известна още като Дървеничище или Дървениче, което означава село от дърво и си е съвсем буквално следствие от това, че всичко в селището било сковано изцяло от дърво. За "Обеля" се предполага, че произлиза от думите обел (гора, обградена с обелени колове) и забел (бранище, дребна гора).

Култът към местата

Наред с градини, хълмове и горички от София са изчезнали и разни емблематични за времето си сгради, споменът, за които е съхранен само в имената на кварталите, които остават след тях. Тук попадат "Хладилника" (носи името на хладилни складове, построени върху отклонение на околовръстната железопътна линия), Факултета (наречен на птицевъдна станция на Агрономическия факултет, построена около 1922 г.), "Захарна фабрика" (кръстен на изградената през 1898 г. захарна фабрика), "Дианабад" (приел името на едноименна лятна къпалня, създадена през 1931г.), "Мотописта" (застроен на територията на мотописта "Витоша", която към днешна дата е почти разрушена частна собственост), още "Хиподрума" (взема името си от софийския хиподрум, построен по настояване на цар Фердинанд).

Ако обаче останем верни на принципа да именуваме кварталите на популярни и адекватни за времето си обществени пространства, можем да теглим мислени линии между всички настоящи и бъдещи молове и да районираме и съответно наречем кварталите според най-близкия им търговски център. Така например "Хладилника" може да се казва "Парадайс", каквото е работното заглавие на все още строящия се мегамол на територията му. Можете да пускате своите предложения във Facebook групата "Не искаме велоалеи, паркове и зелени площи, а молове".

СПА енд уелнес

Има и групичка квартали, които имат стара слава на курорти или места за отдих и релаксация и тъкмо оттам тръгват и наименованията им. За произхода на името на "Овча купел" например има куп легенди. Едната от тях е, че след силно земетресение през 1858 г. в района бликнал извор с лечебна минерална вода. По това време местността е мочурлива, имало пасбища, над които се издигали облаци пара от водите, а овчарите, които пасяли стадата си наоколо, първи забелязали, че състоянието на болни животни значително се подобрява, след като пият от изворите. А някои дори били излекувани, откъдето възникнало и името "Овча купел". Не след дълго в примитивния басейн започнали да прииждат и болни хора и така чак до 30-те години на миналия век, когато "курортът" започнал да се застроява.

Минералните извори на Горна баня са причина за възникването на селище там през XVIII век и логично и на името му. Тогава обаче се е казвало "Юкаръ баня" и едва през 1927 г. там се построяват модерни минерални бани на мястото на старите турски бани. В някои исторически източници се предполага, че и квартал "Банишора" има SPA елемент в името си. Той се оформя през 20-те години на XX век върху територията на старата Банишор махала, a името вероятно означава бавно течаща вода или баня с бавно течащ извор. Цяло чудо е, че жителите на тези квартали още не са се усетили какъв чудесен маркетингов ефект би произвело за тях, ако добавят прилепчивата фраза "СПА и уелнес" към наименованията им.

*За материала са използвани следните книги:
- "София каквато е била 1878-1943" на Светлин Кираджиев
- "София през вековете" на Анна Монеджикова
- "От Средец до София" на Георги Тахов
- "София 120 години столица" на БАН

Проектът е началото на Transfiguration Festival на 6 август, като идеята за фестивала минава през различни стадии.

Веселин Митев (Исихия, Кайно Йесно Слонце) поставя основите на архитектурата в имота си в родопското село Долен през пролетта на 2014г. В края на есента през същата година се сформира и пълният екип зад смелия и уникален проект в лицето на Цветан Хаджийски (smallman), Стефан Парисов (АСЕМ) и Ивайло Александров (Rawk’n’Roll). Поетапно и търпеливо, в съзвучие с местната строителна традиция, се изграждат амфитеатралните елементи, сцената и прилежащата инфраструктура.

Комплексът на площ от 1500 квадратни метра може да се разглежда като своеобразно произведение на изкуството - всеки камък е положен на ръка, с търпение, внимание и любов. С помощта на архитект Николай Маринов е проектирана футуристичната и емблематична сцена, изцяло от дърво. Разгърната е в 15 метра ширина, 6 метра височина и 7 метра дълбочина. Издигната над Безименна река и изградена от Стефан Парисов и неговия екип, тя ще приеме имена като Исихия, Бalkansky и Теодосий Спасов, Irfan, smallman, Кайно Йесно Слонце и гостите от чужбина Villagers of Ioannina City (Гърция), Baba Zula (Турция) и Moon and the Night Spirit (Унгария).

Сцената вече е изведена като основна конструкция. Остават довършителните работи по нейното завършване.

Фейсбук страница на проекта - тук.

Вместо да скриват децата от водата, когато вали, в това школо ги приканват да продължат да играат. Когато не вали, пространството може да се използва като спортен двор. Дори може да бъде превърнато в ледена пързалка през зимата. Отвореният план на училището насърчава смесването на различните групи. Това провокира творческото у децата.

Предучилищната сграда е проектирана от Youji Не Shiro – фирма за архитектура, интериор и дизайн на мебели за деца, поделение на архитектурното студио Hibino Sekkei.

Големите градове и столици не са отрупвани само със сиви небостъргачи, стъклени сгради и бетон. В света е пълно с красиви, колоритни градове и населени места, които заслужават аплодисментите ни.

Представяме ви една класация на Condé Nast Traveler, в която са събрани 20-те най-цветни места на градската сцена на земното кълбо.
От красивите снимки можете да видите, че много от любимите ни кътчета по света имат нещо общо помежду си – те са шарени и от тях лъха позитивно настроение.

Сред най-цветните градове в света са някои от най-известните морски и ваканционни курорти, някои от най-древните селища и някои от най-познатите и любими дестинации на туристите.