Времето е заличило всички следи в сградите, днешните поколения преподаватели не са учили при него, нищо не свързва съвременните студенти и днешната архитектура с тази изключителна личност.
Белковски несъмнено е най-големият ни професор по архитектура до днес при наличието на толкова други ярки интелектуалци и творци, преминали през училището. Както няма видими следи в училището, така си стои непоклатимо той в душите и умовете на неизброимите си студенти. Всеки, който е слушал острите му анализи и ярки метафори, може да ви разказва до сутринта неизличимите си спомени. Явно желязна логика и словесна находчивост лежат в основата на магнетизма на тази силна личност.
Знаем, че професор Белковски го няма, но ни е необходим като спомен, за увереност, че архитектурата и образованието на архитектите в България ще продължават да се развиват във времето. Той е бил легенда и приживе, още повече е днес, поради призрачното му, но твърде важно за нас присъствие.
Станчо Белковски е роден на 11 август 1891 в София. От 1910 г. Учи архитектура в Политехниката на Берлин-Шарлотенбург, но прекъсва обучението си по време на войните (1912-1918) и се дипломира едва през 1920. След завръщането си в София започва работа съвместно с архитект Иван Васильов, а от 1925 работи самостоятелно. От 1928 до 1939 е съдружник с Иван Данчов, заедно с когото реализира много от най-известните си проекти.
След основаването на Висшето техническо училище на 5 октомври 1942 г. Белковски става преподавател в него. Назначен е за професор през 1943 г.- катедра "Наука за сградите и проектиране".Той поставя основите и на катедра „Обществени сгради“ през 1951 г., която ръководи до края на живота си.
От 1944 до 1945 е първият избран ректор на училището, от 1959 до 1961 е декан на Архитектурния факултет.
През 1961 става член-кореспондент на БАН и директор на Института по градоустройство и архитектура, като остава на този пост до края на живота си.
Умира при тежка железопътна катастрофа в Полша на 10 октомври 1962.
Архитект Белковски е автор на повече от 25 построени сгради в София и страната- повечето известни знакови обекти. Може да се каже уверено, че между тях най-ярко и неподвластно на времето блести Архитектурен комплекс „България“ - хотел "България" с ресторант и сладкарница и Концертна зала "България", на бул. „Цар Освободител“.
В книгата: СТАНЧО БЕЛКОВСКИ АРХИТЕКТУРНА ДЕЙНОСТ 1922-1942
ЖИЛИЩА ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ СЕЛИЩА; КНИГОИЗДАТЕЛСТВО ХР.Г.ДАНОВ-00Д, СОФИЯ 1943 са споделени накратко от самия Белковски неговите творчески възгледи и идеи.

Факсимиле от горното издание е публикувано по-долу.