|
Днес се ходи на гробища, носи се и се дарява жито и хляб, палят се свещи и се полага цвете на гроба на мъртвите.
С почит и с обич към тях.
.....................................................
Дали знаете това или безверието ни е погълнало дори традицията, за спомен и почит към създалите ни?
Бих казал, че и така може да се живее. Защо ли да почитаме и да си спомняме за починалите, дори само в тези няколко подобни дни от годината?
Спомням си за родителите си с тъга и любов.
Представям си, колко прекрасно би било, да можех да общувам с тях и аз, вече достигнал последните си години, и особено децата, и внуците ми.
.....................................................
Споменът за починалите близки и приятели винаги изниква в съзнанието ми, когато се сетя или посетя изоставените градски гробища, изоставени отживи, от власти и от църква!
Изоставени, дори от Бога гробища!
Питал съм се, питам се и днес, какво е това необяснимо безхаберие от страна на хората и администрацията, и особено от църквата?
Каква е тая нефелна, непълноценна услуга, която ни предоставя като посредник между живота и липсата му - услуга за кратко, когато сме невръстни и неразбиращи - с кръщенето, и когато наистина вече не бихме могли да разберем, дори и да искаме - след смъртта!
През останалото ни човешко съществуване тя се опитва, дори понякога успява да го изпълни с любов и вяра, и с грижа, но рядко, много рядко.
След това ни изоставя и забравя. Така - от деца до гроб!
.....................................................
Защо църквата не се грижи за гробищата, нали тя е контакта между живите и мъртвите? Защо не се грижи за местата, където сме оставили,
не само тленните останки на близките си, но.......... и духа им?
.....................................................
Гробищата са зарязани на “грижите” на живите, а църквата само посредничи, изоставила ги на “липсата на средства” и безхаберието на гражданската администрация, която само и единствено администрира.
Идете и вижте!
Впрочем, вие знаете.
Попитайте и църквата, защо тя не поеме грижата за мъртвите така, както народът се грижи за нея?
Гробищата ни са наистина изоставени и от Бога места!
От години събирам болката и недоволството си от безхаберието на градските власти, но все се упреквам, че искам много от хора, живели преди сред полето и гората.
Днес цигани, циганки и циганчета са превърнали гробищата на големия град в търговска фирма и поле за оживяване!
А църквата и поповете се препичат на зимното слънце, мечтаейки за десятък от народа!
.....................................................
Днес и вчера, и утре тя ще поема умрелите, ще претупва на две, на три ритуала и ще заравя умрелите завинаги – и за нас, и за себе си! А хиляди, стотиците хиляди живи ще се чудят, как и какво да направят, за да приличат градските гробища на парк, а не на бунище!
.....................................................
Дали църквата би могла да организира, да внесе ред и почит в тази изоставена градска повинност, дали тя би могла да живее от тази дейност, създавайки правила и норми, съзвучни с каноните й!
Не! Тя не иска!
Защото такъв животът й е по-лесен, живеейки в страни от грижите на човешкото общество и ползвайки го, живуркайки от неговите подаяния.
Чудно е, че обществото нищо не иска от нея, а дава, само й дава!
Питали ли сте се, какъв е приносът на служителите й за обществото?
Вероятно не, и затова не сте видели паразитността на някои от тях, не сте чули фалшивото им пеене, не сте видели безучастното им поведение и клептопаразитизъм!
.....................................................
Защо църквата не помогне на държавата, защо не помогне на бедните и страдащите? Защo не помогне на народа си?
Кому е нужна такава?
Нали Бог е в нас самите!
Защо не го виждаме в нея!
.....................................................
Добър ли е примерът й?
Показателно ли е влиянието й върху съдебните институции у нас!
И те ли живеят като нея!?
Вместо да помагат и органично да се грижат за обществото с превантивни действия и образоване, заедно с другите, задължени за това дело – те претупват своята работа, отсъждайки,.... а то страда!
.....................................................
И двете институции не пропускат възможност да пропуснат всяка възможност, за да му помогнат!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/14.02.2015 г. /
|
