|
Беше много отдавна.
Един ден колежка, която беше отишла на работа в “Софпроект” ми се обади.
- Групата, в която съм вече и шефката й търсят архитект, който да работи и градоустройство. Какво ще кажеш, имаш ли интерес? Работели на улица Московска 15, в старата и красива къща, някога служила на двореца.
Не познавах никого от там. После се сетих за Данчо. Питах го, а той ми препоръча да приема. Имах и други предложения, но приех това, защото щях да работя за градоустройството на града на бъдещето, в рамките на София, за около 120 хил. души, в полите на Витоша.
Задачата беше уникална по своя характер и обхват, беше мечта за всеки архитект, а и темата на задочната ми аспирантурата беше близка!
По създадената концепия и богат картен и текстови материал бяха работили в групата, начело с арх. Стефан Ангелов, преди моето идване. Наследих създаденото, но и го промених, съгласно моите разбирания, опазвайки полезното и доброто.
.........................................
Видяха ме, видях ги и аз.
След три дни ме поканиха отново, за да разговаряме по бъдещата работа, отговорностите и задълженията ми.
Бях задочен аспирант към СТИГА / БАН, но без влечение към творчество без професионален проектантски опит. Влечеше ме истинската проектантска работа, още повече, че бях спечелил, с колеги разбира се, два-три национални конкурса, а тогава не беше като сега – наужким конкурси, предварително, в които се знае победителят.
След още два-три дни ме извикаха от кабинета на генералния директор, а работех в проектантска организация с директор арх. Шинков, където ми връчиха заповедта за преназначаване в “Софпроект”- всичко, в рамките на седмица. Така попаднах в най-добрата проектантска организация, където прекарах около дванайсет години в групата на арх.Балева, а след това продължих сам, с моя. Проектирах ЕЖР”Витоша” и жк”Малинова долина”, които не се реализираха по ред причини, нищо, че бяха получили наградите на София и МАА за най-добри градоустройствени проекти за тези години.
Нямаха късмет и идващите поколения да се поучат от постигнатите резултати, както това се случи на много от преподавателите им, които появяваха непрестанен интерес.
С идването на промените след 1989 година бяха унищожени големи инфраструктурни реализации за и върху територията на ‘Малинова долина”, а скоро след това беше спряно изграждането на комплекса, похабявайки средства, време и интелектуален ресурс, оценен най-високо от арх. Пол Рудолф.
.........................................
Има много завист сред колегиятa, особено загнездила се в дребните душички на поредицата главни архитекти на София, които тогава и днес употребяват властта си не по предназначение. Но живота тече, всички остаряват непрекъснато и никой, нищо не може да занесе на Оня свят, а истината излиза, все някога, на яве и наказва завистта и некъдърността й!
|
