Фотограф: Мария Съботинова

През последните години в София се реализират множество проекти за реконстуркции на паркове – Южния, Северния, Борисовата градина, парка пред НДК и други. Какво още е необходимо, за да се подобри състоянието на зелената система в столицата?
- На първо място смятам, че зелената система трябва да бъде съхранена в нейната цялост. Всяко увеличаване на зелените площи е желателно и необходимо решение на основни градски проблеми като високи нива на шумово замърсяване в градски условия, презастрояване на много територии и др. Нека да опазим това, което имаме, и да не допускаме да намаляват зелените площи в градовете ни. Успоредно трябва да мислим и работим за увеличаване на елементите на зелената система като част от комплексната градоустройствена политика.
 
Какви са възможностите за бъдещото развитие на зелената система на София?
- Необходимо да не се допуска "разкъсване" на целостта на зелената система. Това означава в никакъв случай да не се реализира промяна на предназначението на зелени площи и паркови територии и включване в тях на други, несвойствени за парковете, функции чрез промяна на собствеността. Изключително важно е съхраняването на съществуващите паркове в тяхната цялост и на връзките между тях.
Увеличаването на озеленените площи чрез навлизането на зеленината в жилищните квартали е много важна задача. Не трябва да се обръща внимание само на декоративното озеленяване – необходими са решения в градоустройствен мащаб, които изпълняват много и различни  функции.
Особено тревожна е липсата на комплексни решения във връзка с новото жилищно строителство, реализирано у нас през последните 15-20 години. Ако погледнете картата на София от сателитните изображения, се вижда ясно тенденцията от най-ново време за застрояване в много части на града с висока плътност и интензивност и минимално озеленяване, формиране на затворени комплекси с ограничени озеленени вътрешни пространства, в които трудно може да се развива едроразмерна дървесна растителност. Проблем според мен е внасянето на множество иглолистни растения, които не са типични за София.
 
Вие участвате в конкурса за устройството на Борисовата градина? Какви са впечатленията ви от него?
- Аз обичам конкурсната надпревара – смятам, че с участието си в градоустройствени, паркоустройствени и архитектурни конкурси всеки професионалист може да "свери часовника си", да види как са мислили колегите му, поставени при същите условия, в същите срокове. Затова и често препоръчвам на моите студенти да участват в различни конкурси. Опитът, който се получава след всяко участие в конкурс, е голям и той не може да се "купи", трябва да се премине по този път, да се "бяга по тази писта многократно" и, дай боже, с успех.
Мисля, че не само мое право, но и в известен смисъл и мое задължение е да участвам в конкурса, защото повече от три десетилетия се занимавам с историята, настоящето и бъдещето на зелената система на София и на големите градове в страната. Работата ми по зелената система и на други големи градове ми даде възможност да имам широка база за сравнение и за преценка какво богатство е зелената система за един град, и  в този смисъл да оценя какъв е приносът на парк "Борисова градина" за зелената система на София.
В конкурса за устройствена концепция на първия софийски парк участват седем колектива. Вероятно възниква въпрос много или малко са тези седем концепции от различни проектантски екипи. Предвид значението на Борисовата градина за столицата участниците в конкурса можеха да бъдат и повече. Важното е обаче, че има много и различни идеи. Разгледах конкурсните проекти след публикуването им и мисля, че има стойностни идеи. В този смисъл моето скромно мнение е, че конкурсът за концепция на парк "Борисова градина" се е състоял.
Струва ми се, че голяма част от българските архитекти и ландшафтни архитекти осъзнават, че паркът "Борисова градина" няма нужда от мащабни и грандиозни промени и строителни намеси, а по-скоро от правилно устрояване, пълноценно използване от гражданите и поддържане на територията. Хората искат паркът да остане във вида, в който може да изпълнява основната си функция – паркоустройствената. Това е съвсем естествено, защото това е неговото основно предназначение. Всички останали функции са допълнителни и необходимостта им се установява след строга преценка.
От друга страна – конкурсът не е от леките, тук има много насложени през годините проблеми от различно естество, свързани с устройството, опазването, експонирането, собствеността, поддържането на територията. Има "невралгични точки", които чакат своето решение, и крайно време е Столична община да разполага с един подробен устройствен план, който да бъде "инструмент" за управление на тази важна в паркоустройствено и градоустройствено отношение територия за София.
Заслужава внимание и фактът, че Столичната община не обяви направо конкурс за подробен устройствен план, а, оценявайки паркоустройството като наука и изкуство и изключителната роля и място на парк "Борисова градина" за София, пожела да получи широка палитра от идеи и сред това първопремираният проект да разработи така очаквания и необходим ПУП за цялата територия на парка.   

Според вас кои са основните проблемите на парка, които новият устройствен план трябва да реши?
- През годините в парка са се генерирали редица проблеми, застрашаващи неговото опазване и развитие. Това са липсата на единно устройствено решение, промяната на собствеността, пресичането на парка от комуникационни трасета, непропорционалната достъпност, нарушеното функционално зониране, влошеното санитарно състояние на лесопарковата територия, еклектика в парковото обзавеждане и много други.

Zaha Hadid разкриха плановете си за две „скулптурни“ кули и нова обособена частна зона в района на Коув Маринър в град Гоулд Коуст, Австралия. Поръчаният от Sunland Group проект със смесено предназначение е на стойност 600 милиона долара и включва две 44-етажни жилищни кули, партерен етаж с магазини, луксозен хотел, арт галерия, музей и външни градини.

Всяка жилищна кула е проектирана така, сякаш е нещо органично и живо. Стилът им се отличава с криволичещи линии преплитащи се нагоре от скосена база, с което се създава чувство за движение. Тази жизненост е допълнително подчертана чрез отражения и взаимодействие със стъклената фасада. Музеят е проектиран също в органични форми, отразяващи ландшафта на околния терен.

На нивото на земята, кулите се сливат много добре с публичните пространства, предназначени за култура и изкуства. Подземният аквариум е органично интегриран в структурата на ландшафта и площада, вписвайки се в общия генерален план.

KWK Promes завърши проектирането на Living-Garden House – модерна къща в Катовице, Полша. Едно от главните изисквания на собствениците е било, домът да предлага висока степен на уединение. Ето затова, първият етаж е проектиран като продълговат четвъртит обем, разположен успоредно на улицата, за да изолира вътрешния двор от погледите на минувачите.

За сметка на това, вторият етаж е разположен перпендикулярно на първия, като частично надвиснала над двора конзола. Така, къщата всъщност има две лица – едното откъм улицата, затворено, недостъпно, гарантиращо максимално уединение и другото откъм градината – богато остъклено, с почти невидим преход от интериора към екстериора (в топли дни стъклените стени се махат), отворено.

Фотограф: Мария Съботинова

Устройственият план на Борисовата градина, който предстои да бъде разработен, има една цел – да опази и да защити публичния и обществения интерес. Това означава, че в границите на Борисовата градина няма да има застрояване. Планът ще бъде публично обсъждан, коментиран и преработван колкото пъти е необходимо.

В момента сме в процедура за избор на екип, който да изработи новия ПУП. Решихме най-напред да съберем идеи за устройството на парка, за да не правим процедурата в тесните рамки на ЗОП, изискващи само цена и срок.

При изготвянето на устройствени планове Столичната община е доказала, че обявяването им не носи категоричния елемент на задължителност и че невинаги става това, което е предложено първо. Показали сме, че се вслушваме в мнението на гражданите, и затова правим широки обществени обсъждания. След изготвянето на плана на Борисовата градина също ще има възможност за предложения и мнения на граждани. Ако се счете за необходимо, проектът ще бъде преработен.

Процедурата е следната: журито ще избере победител в конкурса за устройствена концепция, на който ще се възложи изработването на подробния устройствен план на парка. След това изготвеният план ще бъде обсъден и обявен по реда на Закона за устройство на територията в Държавен вестник. Ще има възможност за предложения и мнения на граждани, и ако се счете за необходимо документът ще бъде преработен. След това ще се пристъпи към т.нар. второ обявяване и тогава недоволните от плана ще могат да го обжалват пред съда.

Убеден съм, че всички частни интереси, които са навлезли в Борисовата градина между 1990 и 2005 г., няма да бъдат много щастливи от този план. Най-голям интерес паркът да няма ПУП имат именно тези хора. Те не са никак малко и не са слаби. Със сигурност ще се защитават много сериозно.

Проблемите със собствеността в Борисовата градина са уникален хаос, който според мен е създаден целенасочено в годините от началото на прехода. В този период в парка са навлезли много частни интереси на ръба на закона. Има плячкосани терени, които с плана ще се постараем да бъдат върнати като публична общинска собственост, така че да възвърнат първоначалната си паркова функция. Целта е новият ПУП да даде решения, които са в интерес на софиянци и гостите на града.

През последните дни се коментират идеите за преместването на Конната база и се прокрадват спекулации и сантиментални истории, които нямат нищо общо с истината. Твърди се, че това е традиционна конна база, съществувала отдавна, дават се примери с опазените Царски конюшни в Лондон. Истината е, че Конната база е създадена през 1999 г., когато е предоставена на охранителната фирма "Егида" на мястото на база на "Озеленяване" ЕАД. Впоследствие фирмата има финансови проблеми и базата е предоставена за стопанисване на "Спортна София" ЕАД. Преди година дружеството я обявява на търг и я дава на частна фирма, която не съм убеден, че цели да развива конната база. С това не искам да кажа, че този обект няма да остане на мястото си и ще бъде преместен. Това ще се реши с новия план и обществени обсъждания, но не трябва да се правят спекулации, които не са верни.

Градски ескизи 183
Спомени 2

Беше много отдавна.
Един ден колежка, която беше отишла  на работа в “Софпроект” ми се обади.
- Групата, в която съм вече и шефката й търсят архитект, който да работи и градоустройство. Какво ще кажеш, имаш ли интерес? Работели  на улица Московска 15, в старата и красива къща, някога  служила на двореца.
Не познавах никого от там. После се сетих за Данчо. Питах го, а той ми препоръча да приема. Имах и други предложения, но приех това, защото щях да работя за градоустройството на града на бъдещето, в рамките на София,  за около 120 хил. души, в полите на Витоша.
Задачата беше уникална по своя характер и обхват, беше мечта за всеки архитект, а и темата на задочната ми аспирантурата беше близка!
По създадената концепия и богат картен и текстови материал бяха работили в групата, начело с арх. Стефан Ангелов, преди моето идване. Наследих създаденото, но и го промених, съгласно моите разбирания, опазвайки полезното и доброто.
.........................................
Видяха ме, видях ги и аз.
След три дни ме поканиха отново, за да разговаряме по бъдещата работа,  отговорностите и задълженията ми.
Бях задочен аспирант към СТИГА / БАН, но без влечение към творчество   без професионален проектантски опит. Влечеше ме истинската проектантска работа, още повече, че бях спечелил, с колеги разбира се, два-три национални конкурса, а тогава не беше като сега – наужким конкурси, предварително, в които се знае победителят.
След още два-три дни ме извикаха от кабинета на генералния директор, а работех в проектантска организация с директор арх. Шинков, където ми връчиха заповедта за преназначаване в “Софпроект”- всичко, в рамките на седмица. Така попаднах в най-добрата проектантска организация, където прекарах около дванайсет години в групата на арх.Балева, а след това продължих сам, с моя. Проектирах ЕЖР”Витоша” и жк”Малинова долина”, които не се реализираха по ред причини, нищо, че бяха получили наградите на София и МАА за най-добри градоустройствени проекти за тези години.
Нямаха късмет и идващите поколения да се поучат от постигнатите резултати, както това се случи на много от преподавателите им, които появяваха непрестанен интерес.
С идването на промените след 1989 година бяха унищожени големи инфраструктурни реализации за и върху територията на ‘Малинова долина”, а скоро след това беше спряно изграждането на комплекса, похабявайки средства, време и интелектуален ресурс, оценен най-високо от арх. Пол Рудолф.
.........................................
Има много завист сред колегиятa, особено загнездила се в дребните душички на поредицата главни архитекти на София, които тогава и днес употребяват властта си не по предназначение. Но живота тече, всички остаряват непрекъснато и никой, нищо не може да занесе на Оня свят, а истината излиза, все някога, на яве и наказва завистта и некъдърността й!