Уважаеми колеги,

Тази година КАБ е партньор на фестивала Sofia Architecture Week, който ще се проведе от 26 ноември до 2 декември 2012г в НДК. Като част от събитията, организирани от нас е замислен Ден на отворените врати на архитектите. Целта на събитието е да генерира обществен интерес към професията на архитекта, да се издигне имиджа на проектантите и не на последно място да се отвори възможност за контакт с потенциални клиенти. Като първо официално организирано подобно събитие  в София, бе сметнато за целесъобразно денят на отворените врати да се „случи” на едно място – на 24 ноември 2012г (събота) в НДК. Мотивите за този избор са няколко - всички инициативи на SAW  ще бъдат в НДК, съботният ден ще е удобен за привличане на посетители, които от своя страна ще имат възможност и за избор „на място” между различни архитекти, ще бъде организирана и дискусия след приключването. „Ден на отворените врати” на архитектите е изключително популярно събитие в цяла европа, като у нас някои архитектурни бюра го практикуват поединично, но до момента нямаме официална организация. Целта му е да скъси дистанцията между обществото и архитектите проектанти, които чрез малки безплатни консултации, описание на архитектурната професия и реклама на съответното бюро отварят нови възможности за реализации и позиционират  положително професията. За целта в пространството на НДК ще бъдат осигурени определен брой маси и интернет. Всеки архитект, изразил желание да участва ще трябва да носи своя техника и материали (лаптоп, брошури...). С оглед на това, че е необходимо да организираме и технически да обезпечим събитието (брой маси, други изисквания и т.н) е нужно предварително да знаем бройката на желаещите да вземат участие в тази инициатива. Броят на масите ще е ограничен и ако има повече желаещи може да се разделят по време. Колеги, които все пак желаят да приемат посетители в офисите си могат също да заявят това свое желание, като ще бъдат включени в специален публичен списък, обявен заедно с деня на отворените врати.

Моля, който има желание да се включи в тази инициатива да изпрати мейл на Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. до 1 октомври или да попълни АНКЕТАТА (E-КАБ>Анкети) след идентифицирането си в базата с регистрационен номер и парола. Отговорите от анонимни потребители няма да бъдат взети под внимание.

aрх. Н. Баровски
Председател на РК София-град към КАБ

Уважаеми колеги,
На 14 септември в рамките на втората годишна конференция Sustainability Forum Sofia – Global Green Growth Beyond Buildings в хотел "Хилтън" лидерите в зелената индустрия ще се срещнат и в София, за да обменят информация и да обсъдят новите тенденции и продукти, трансформиращи световния пазар.

Тази година форумът цели ясно да дефинира основните аспекти на устойчивото градско развитие – социални, икономически, екологични, както и приноса на интелигентния град за справяне със съвременните проблеми.

ЗА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА РК СОФИЯ-ГРАД ВХОДЪТ ЗА УЪРКШОПЪТ В ЗАЛА РОЖЕН Е СВОБОДЕН !

Запознайте се с архивни статии по темата:
Част ОВОС за всички проекти, включително преустройства!?
Становище на арх. Милен Русенов относно ОВОС

ДО
Г-н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-жа ДАНИЕЛА ПЕТРОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯ ПО КУЛТУРА
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО
Г-н ВЕЖДИ РАШИДОВ
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

   СТАНОВИЩЕ

От членовете на дружество “Архитектурно наследство” при Съюза на архитектите в България (САБ)

ОТНОСНО: Законопроект за изменение на Закона за културното наследство, публикуван на сайта на Министерството на културата на 09.08.2012г.

Уважаеми господа,

След запознаване с предложените текстове за изменение в ЗКН, с голямо разочарование установихме, че прокламираните от правителството - грижа за опазване на наследството ни и стремежът му за издигане на по-високо ниво на тази дейност са в противоречие с конкретните предложения в законопроекта и на практика принизяват ролята на специалистите. Въпреки изявленията на управляващите за децентрализация, за намаляване на административната и регулаторна тежест на законите, на практика опитите на предложителя са в посока цялата власт по опазване на културното наследство да се централизира на едно място в едно лице, което не е специалист, а е политическо лице - министъра на културата. Предложението крие реална опасност от узаконяването на корупционни практики.

Замисълът на предвижданите изменения цели единствено да промени концепцията за основните субекти в управление на системата опазване на КИН, като ролята на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и ролята на НАИМ при БАН се принизява още повече. Нивото на института, определено в сега действащия “чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е държавен културен институт с национално значение и извършва дейност в областта на опазване на недвижимото културно наследство, включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство.”, се трансформира в “Преобразува Националния институт за недвижимо културно наследство в Държавно предприятие „Национален център за недвижимо културно наследство” (ДП „НЦ НКН”) по смисъла на чл. 62,  ал. 3 от Търговския закон – юридическо лице със седалище в София.”

Подменя се експертното, научно и творческо начало с открито администриране по всички въпроси на опазването, което е международно призната експертна дейност, стабилно устойчива и консервативна по отношение принципите за намеса, която не би трябвало да се влияе от политиката.

С новите изменения държавното предприятие “НЦ НКН” ще обслужва само министъра на културата, директорът му няма да може да взима никакви решения без управителен съвет, който също се назначава от министъра. Той може също да освобождава всеки експерт когато пожелае, в случай, че има становище различно от становището на министъра.

Институцията Национален институт за културното наследство е с близо 60 годишна дейност, като е доказала своето място, методологията й е съобразена с международните документи, принципи и практики. С предвижданите изменения в закона функциите на НИНКН остават, но цялата власт по вземане на решения по отношение на разнообразните намеси по обектите на културното наследство се съсредоточава в министъра на културата (в случая в зам. Министъра) и в Главна дирекция  “Инспекторат по опазване на културното наследство” (ГД ИОКН) към МК.

По този начин обосновката за “конфликт на интереси”, с която се отнеха правомощията на експертното ниво на института с отмяна на ЗПКМ, с приемането на новия Закон за културното наследство се прехвърли към политическото и административното ниво за контрол в министерството, като всички правомощия се съсредоточиха в него - то взема всички решения, издава съгласувателните актове, контролира всички участници, но него никой не контролира и е с непълен експертен капацитет. Много от назначените инспектори нямат архитектурно или техническо образование и необходимия професионален опит в областта на опазването.

Такава власт не е предоставена дори на ДНСК, защото тази институция не издава одобряващите административни актове.

В МК е съсредоточен целият арсенал от вземане на решения от финансирането, разпределянето, съгласуването, специализираният съвет (в който влиза и директорът на ГД ИОКН по новите предвиждания?, но не влиза никой от ДП НЦ НКН), контрол и даване на разрешения за ползване, както и всички законодателни инициативи за промени. От приемане на ЗКН през 2009 г. всяка следваща промяна на закона орязва ролята на експертното и научното начало на специалистите и засилва политическото администриране. За този мандат на правителството това ще е 9-тото изменение на закона за 3 години след обнародването му - обн. ДВ, бр.19/13.03.2009г.; изм. ДВ, бр.80/09.10.2009г.; изм. ДВ, 92/20.11.2009г.; изм. ДВ, бр.93/24.11.2009г.; изм. ДВ, бр.101/28.12.2010г.; изм. ДВ, бр.54/15.07.2011г.; изм. ДВ, бр.15/21.02.2012г.; изм. ДВ, бр.38/18.05.2012г.; изм. ДВ, бр.45/15.06.2012г. Този факт сочи тревожни тенденции за опити културното наследство на България постепенно да се подмени, подчини на частни интереси и дори да се стигне до системното му унищожаване .

В същото време досега няма нито една незаконна намеса по обекти на недвижимото наследство, която да е констатирана от ГД ИОКН, да са издадени съответните актове и да е проследено докрай отстраняването й. Резонно е да се запитаме каква е ползата от това звено, което няма необходимата успеваемост по отношение превантивен и последващ контрол за отстраняване на незаконните намеси и незаконното събаряне на сгради – архитектурни паметници.

По наше впечатление на практика ГД “ИОКН” се занимава с контрол на становищата на НИНКН и неговите специалисти, а не с контрол на дейностите по консервация и реставрация по места, където напоследък се наблюдават редица неправомерни намеси (било от некомпетентност, било от недостатъчно професионално отношение) по паметници на културата.

С въвеждане на ЗКН като норма и с всяко последващо изменение все повече се засилва бюрократичното начало, като се увеличава ненужно администрирането, без да се осъществява непрекъснат интердисциплинарен мониторинг от специалистите на място. Законовите постановки по чл. 72 – 77 са толкова усложнени като процедура, а като вземем предвид, че инспекторите са без професионален опит в опазването, на практика ненужно се събират няколко административни нива докато се произнесе НИНКН по същество.

Изземването на функции от директора на НИНКН и предоставянето им на Управителен съвет, назначен от Министъра, на практика съдържа опасността (поради по-тромавата процедура) да сведе неговите решения до „колективна безотговорност”.

Защо е необходимо в закон да се предлагат нови членове от 20а до 20ж, които се отнасят за Правилник за дейността на замисленото ново ДП, който по принцип е поднормативен акт? В тези нови членове се предлагат текстове, които съществуват в други нормативни актове, като например: конфликт на интереси, условия за осъждане на лице, което няма право да заема ръководни постове.

Много от предложенията за изменение в ЗКН са необосновани и личи, че са предложени от конюнктурни съображения или от неспециалисти.  Например:

Предлаганото изменение в § 45. - „Чл. 163. Консервация и реставрация, както и адаптацията на културните ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им, както и използването и приспособяването на културните ценности за нуждите на обществото.”, определено навежда на асоциации за бъдещо оправдаване на всякакви безпринципни намеси “за нуждите на обществото”.

Предложеното в § 58. от законопроекта изменение на „§ 4 т. 15. Реконструкция по автентични данни“ е пълното или частично преизграждане на недвижима културна ценност, въз основа на графична, текстова, фотодокументация и други източници, които дават достатъчна информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, ползването и предназначението, традицията и техниките, местоположението и обстановката, духът и усещането и други вътрешни и външни фактори.”, като формулировка открива възможността за свободни интерпретации от неспециалисти в областта на опазването.

Предложеното терминологично обяснение на понятието „реконструкция” в допълнителните разпоредби на закона, без уточняване, че тя се осъществява в изключителни случаи, на практика ще узакони изграждането на измислени културни ценности, каквито вече определено има в България в името на „дидактическата стойност” на културното ни наследство. Това ще доведе до непоправими щети на истинските културни ценности за поколения напред.

Предложението за обяснение на понятието “автентичност”:

„15а. „Автентичност“ -  определя се въз основа на голямо разнообразие от източници на информация – материални, писмени, устни, метафорични, даващи възможност за опознаване на същността, спецификата, смисъла, оригиналното състояние и историята на културната ценност и за използването им за прилагане на специфични творчески, социални и научни подходи.”, определено се отклонява от научния подход при оценката на автентичността чрез “устни и метафорични източници на информация” и съответно при допустимите консервационно-реставрационни намеси.

Като цяло считаме, че предложенията в Законопроекта са конюнктурни, ненаучни и непоследователни и вместо подобряване дейността по опазването на културното наследство ще задълбочат нанасянето на вреда и загуба на културни стойности.

София, 3 септември 2012

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДРУЖЕСТВО“АРХИТЕКТУРНО НАСЛЕДСТВО”  ПРИ  С А Б:

Арх. Габриела Семова-Колева

Уважаеми колеги,
Запознайте се с поканата и заповедта на кмета на Район "Изгрев" (ТУК) за провеждане на обществено обсъждане и обществена дискусия по проект за ПУП-ИПР на имоти от м. "Борисова-градина - Погребите" и ПУП-ПР за част от бул. "П. К. Яворов".

Общественото обсъждане ще се проведе на 12.09.2012г. от 14.00ч. зала 2, в сградата на МУЦТПО; ул. "А. П. Чехов" 16а.

Обществената дискусия за приключване на общественото обсъждане ще се проведе на 11 октомври 2012г. от 14.00ч. на същото място.

СТАНОВИЩЕ

От арх. Милен Русенов – член на КАБ, рег. №00797

Относно: Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), свързана с ин-вестиционното проектиране

 І. ЦЕЛ

 Целта на настоящото становище представлява опит за изясняване на случаите и за-дълженията по извършване на ОВОС съгласно действащата нормативна уредба.

 ІІ. НОРМАТИВНА УРЕДБА

 1. Закон за опазване на околната среда (ЗООС) – изм. и доп. ДВ бр. 53/13.07.2012 г.

 1.1. Инвестиционно предложение – определение по §1 от Допълнителните разпоредби:

т. 17. „Инвестиционно предложение” е:

а) предложение за извършване на строителни работи или изграждане на инстала-ции или схеми,

б) друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми.

т. 20. „Възложител на инвестиционно предложение” е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален закон, нормативен или админист-ративен акт има права да инициира или да кандидатства за одобряване на инвес-тиционно предложение.

 1.2. Извършване на ОВОС

Чл. 81. (1) Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъщест-вяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, както следва:

1. екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на из-готвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнител-ната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание;

2. оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.

Чл. 92. Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на:

1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съг-ласно приложение № 1.

2. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии с транс-гранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо (Финландия) на 25 февруари 1991 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; попр., бр. 89 от 1999 г.).

Чл. 93. (1) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:

1. инвестиционни предложения съгласно приложение № 2;

2. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно прило-жение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.

 • Приложение № 1 към чл. 92, т. 1

Инвестиционни предложения:

1. Рафинерии за суров нефт (с изключение на производството само на смазочни материали от суров нефт) и инсталации за газификация и втечняване на 500 и повече от 500 тона на денонощие въглища или битуминозни шисти.

2.1. Топлоелектрически централи и други горивни инсталации с номинална входя-ща топлинна мощност 50 MW или повече, и

2.2. Ядрени електроцентрали и други ядрени реактори, включително демонтаж или извеждане от експлоатация на такива централи и реактори, с изключение на инсталации за производство и преработване на делящите се или обогатени материали, чиято максимална мощност не надвишава 1 киловат непрекъснато топлинно натоварване.

3.1. Инсталации за преработване на отработено ядрено гориво.

3.2. Инсталации, предназначени:

а) за производство или обогатяване на ядрено гориво;

б) за обработване на отработено ядрено гориво или отпадъци с висока степен на радиоактивност;

в) за окончателно погребване на отработено ядрено гориво;

г) единствено за окончателно погребване на радиоактивни отпадъци;

д) единствено за съхраняване, планирано за повече от 10 г., на отработено ядрено гориво или радиоактивни отпадъци на площадка, различна от тази, на която са произведени.

4. Интегрирано предприятие за производство на чугун и стомана (първично или вторично топене), включително непрекъснато леене.

5. Леярни за черни метали с производствен капацитет над 20 т на денонощие.

6. Инсталации за обработване на черни метали:

а) станове за горещо валцуване с капацитет над 20 т необработена стомана за час;

б) ковашки цехове с преси, чиято енергия превишава 50 килоджаула на преса, където използваната топлинна мощност превишава 20 MW;

в) защитни покрития от разтопен метал с консумация над 2 т необработена стомана за час.

7. Инсталации за:

а) производство на цветни необработени метали от руди, концентрати или отпадъци от метали чрез металургични, химични или електролитни процеси;

б) топене, включително сплавяване на цветни метали, с капацитет на топене над 4 т на денонощие за олово и кадмий или 20 т на денонощие за всички останали метали.

8. Инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси чрез електролитни или химични процеси, при които обемът на ваните за обработка е над 30 м3.

9. Инсталации за добив и преработка на азбест и за производство на продукти, съдържащи азбест:

а) за азбестоциментовите продукти с годишно производство над 20 000 т крайна продукция;

б) за фрикционни материали с годишно производство повече от 50 т крайна продукция;

в) за други производства, използващи азбест над 200 т годишно.

10. Интегрирани химически инсталации за производство в промишлен мащаб на химични вещества, използващи процеси на химично превръщане, където отделните инсталации са функционално свързани и които са:

а) за производство на основни органични химични вещества;

б) за производство на основни неорганични химични вещества;

в) за производство на фосфорни, азотни и калиеви торове (еднокомпонентни и сложни торове);

г) за производство на основни вещества за растителна защита и биоциди;

д) за производство на основни фармацевтични продукти с използване на химически или биологични процеси;

е) за производство на взривни вещества;

ж) за производство на белтъчни фуражни добавки, ензими и други белтъчни вещества с използване на химично или биологично превръщане в производствения процес.

11. Промишлени предприятия за производство на:

a) целулозна каша от дървесина или други подобни влакнести материали;

б) хартия и картон с производствен капацитет над 20 т на денонощие.

12. Инсталации за производство на циментен клинкер в ротационни пещи с производствен капацитет над 500 т на денонощие или за вар в ротационни пещи с капацитет над 50 т на денонощие или в други пещи с производствен капацитет над 50 т на денонощие.

13. Инсталации за производство на стъкло, включително стъклени влакна, с топилен капацитет над 20 т на денонощие.

14. Инсталации за разтопяване на минерални вещества, включително за производство на минерални влакна, с топилен капацитет над 20 т на денонощие.

15. Инсталации за изработване на керамични продукти чрез изпичане, по-конкретно покривни керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, каменинови или порцеланови изделия, с производствен капацитет над 75 т на денонощие и/или с капацитет на пещта за изпичане над 4 м3 и с плътност на подреждане за една пещ над 300 кг/м3.

16. Инсталации за предварителна обработка (дейности, като измиване, избелване, мерцеризиране) или багрене на влакна и/или текстил с капацитет над 10 т на денонощие.

17. Инсталации за дъбене на необработени и сурови кожи при капацитет над 12 т на денонощие готова продукция.

18. Инсталации за повърхностно третиране на вещества. Инсталации за повърхностно третиране на вещества, предмети или продукти с използване на органични разтворители, по-конкретно за апретиране, щамповане, грундиране, обезмасляване, придаване на водонепромокаемост, оразмеряване, боядисване, почистване или импрегниране, с консумация на органични разтворители над 150 кг на час или над 200 т годишно.

19.1. Кланици с производствен капацитет над 50 т трупно месо за денонощие.

19.2. Инсталации за обработване и преработване на суровини с цел производство на хранителни продукти от:

а) животински суровини (без мляко) с производствен капацитет над 75 т готова продукция на денонощие;

б) зеленчукови суровини с производствен капацитет над 300 т на денонощие готова продукция (средна стойност за тримесечие).

19.3. Обработване и преработване на мляко с количество на постъпващо мляко над 200 т на денонощие (средна стойност за година).

20. Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на животински трупове и животински отпадъци с капацитет над 10 т на денонощие.

21. Ферми за интензивно отглеждане на птици и свине с повече от:

a) 40 000 места за отглеждане на бройлери, 40 000 места за кокошки носачки;

б) 2000 места за отглеждане на свине за угояване (над 30 кг), или

в) 750 места за свине майки.

22.1. Строителство на железопътни магистрали и железопътни линии I категория (линии за железопътен трафик на големи разстояния) и на летища с дължина на основната писта 2100 м и повече.

22.2. Строителство на автомагистрали и пътища I клас.

22.3. Строителство на нов път с четири или повече платна или изместване на трасе и/или разширение на съществуващ път с две или по-малко платна до четири или повече платна, когато новият път, изместването на трасе и/или разширението на съществуващия път е с 10 и повече км непрекъсната дължина.

23.1. Вътрешни водни пътища и пристанища, обслужващи корабите по вътрешните водни пътища, които позволяват преминаване на кораби с водоизместване над 1350 т.

23.2. Търговски пристанища, терминали за товарене и разтоварване, свързани със сушата, и пристанища за обществен транспорт (с изключение на терминали за фериботи), които могат да приемат кораби с водоизместване над 1350 т.

24. Инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци чрез изгаряне, химично третиране или депониране по смисъла на Закона за управление на отпадъците.

25. Инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците.

26. Добив на подземни води или изкуствено подхранване на подземните води с годишен обем на добиваната вода или вода за подхранване 10 млн. М3 или повече.

27.1. Дейности за прехвърляне на водни ресурси между речни басейни за задоволяване на недостига при водопотреблението, когато обемът на прехвърлената вода е повече от 100 млн. М3 годишно.

27.2. Във всички останали случаи дейности за прехвърляне на водни маси между речни басейни, където средногодишният (осреднено за много години) отток на басейна, от който се прехвърля вода, е над 2000 млн. М3 годишно.

В случаите по т. 27.1 и 27.2 прехвърлянето на вода за питейни нужди по тръбопроводи се изключва.

28. Пречиствателни станции за отпадъчни води с капацитет над 150 000 еквивалентни жители.

29. Добив на нефт или природен газ за търговски цели при количества над 500 т на денонощие за нефт или над 500 000 м3 на денонощие за природен газ.

29.1. Сондажи за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди, в т.ч. шистов газ.

30. Язовири или други съоръжения, предназначени за постоянно задържане или съхраняване на вода, където новото или допълнителното количество вода, което се задържа или съхранява, е над 10 млн. М3.

31. Тръбопроводи с диаметър повече от 800 мм и с дължина повече от 40 км:

а) за транспортиране на газ, нефт, химични вещества и смеси;

б) за транспортиране на потоци от въглероден диоксид (CO2) с цел съхранение в геоложки формации, включително свързаните с тях компресорни станции.

32. Съоръжения за съхраняване на 200 000 т или повече нефт, нефтопродукти или химични продукти.

33. Строителство на надземни електропроводи с напрежение 220 kV и повече и с дължина над 15 км.

34. Открит добив в кариери и рудници на суровини при площ над 25 хектара или добив на торф с площ над 150 хектара.

35. Туризъм и отдих:

а) ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии с обща площ над 10 дка и съоръжения към тях;

б) ски писти, ски влекове, лифтове с обща дължина над 1000 м и съоръжения към тях;

в) спортни или рекреационни комплекси извън урбанизирани територии с обща площ над 20 дка.

36. Инсталации за улавяне на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации от инсталации, обхванати от това приложение, или когато общото годишно количество уловен CO2 е равно на или надвишава 1,5 мегатона.

37. Места за съхранение на СО2 в геоложки формации.

38. Всяко изменение или разширение на инвестиционно предложение, включено в приложението, когато това изменение или разширение самостоятелно достига критериите, ако има такива, посочени в приложението.

 • Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2

1. Селско, горско и водно стопанство:

а) комасация на селскостопански земи;

б) използване на необработваеми или полупустеещи земи за интензивни селскостопански цели;

в) мелиоративни дейности в селското стопанство, включително напояване и пресушаване на земи;

г) първично залесяване и обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята;

д) интензивно животновъдство (инвестиционни предложения, невключени в приложение № 1);

е) интензивно развъждане на риба;

ж) пресушаване на земи от морето;

з) (отм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.)

2. Минно дело:

а) кариери, открити рудници и добив на торф (невключени в приложение № 1);

б) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) мини с подземен добив;

в) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) изземване на инертни материали от реки, езера или море чрез драгиране;

г) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) дълбоки сондажи, в т.ч.:

- геотермални

- за съхраняване на ядрени отпадъци

- за водоснабдяване,

с изключение на тези за изследване на стабилността на геоложката основа;

д) добив на въглища, нефт, природен газ, руди и битуминозни шисти;

е) (нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) всички проучвателни сондажи за нефт и газ.

3. Енергийно стопанство:

а) промишлени инсталации за производство на електроенергия, пара и топла вода (невключени в приложение № 1);

б) промишлени съоръжения за пренос на газ, пара и топла вода, пренос на електроенергия по надземни кабели (невключени в приложение № 1);

в) съоръжения за надземно складиране на природен газ;

г) съоръжения за подземно складиране на горими газове;

д) съоръжения за надземно складиране на горива;

е) промишлено брикетиране на въглища;

ж) инсталации за преработка и съхраняване на радиоактивни отпадъци (невключени в приложение № 1);

з) водноелектрически централи;

и) съоръжения за производство на електроенергия посредством силата на вятъра;

к) (нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) инсталации за улавяне на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации от инсталации, които не са обхванати от приложение № 1.

4. Производство и преработка на метали:

а) инсталации за производство на чугун и стомана (първично и вторично топене), включително непрекъснато леене (невключени в приложение № 1);

б) инсталации за преработка на черни метали (невключени в приложение № 1):

- горещо валцуване;

- ковашко пресоване;

- защитни покрития от разтопен метал;

в) леярни за черни метали (невключени в приложение № 1);

г) инсталации за топене на цветни метали, включително производство на сплави (с изключение на благородните метали), изтегляне, формоване и валцуване на изделия от цветни метали и сплави (невключени в приложение № 1);

д) инсталации за повърхностна обработка на метали и пластмаси чрез електролитни или химични процеси (невключени в приложение № 1);

е) производство и монтаж на моторни превозни средства и производство на автомобилни двигатели;

ж) корабостроителници;

з) производство и ремонт на самолети;

и) производство на жп съоръжения;

к) земни работи, извършвани с взривни вещества;

л) инсталации за пържене и агломерация на руди.

5. Производство на продукти от нерудни минерални суровини:

а) коксови пещи (суха дестилация на въглища);

б) инсталации за производство на цимент (невключени в приложение № 1);

в) инсталации за производство на азбест и азбестови изделия (невключени в приложение № 1);

г) инсталации за производство на стъкло и стъклени влакна (невключени в приложение № 1);

д) инсталации за топене на минерални вещества, включително производство на минерални влакна (невключени в приложение № 1);

е) инсталации за производство на керамични изделия чрез печене, в т.ч. керемиди, тухли, огнеупорни тухли, плочи, керамични и порцеланови съдове (невключени в приложение № 1).

6. Инсталации в химическата промишленост (невключени в приложение № 1):

а) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) обработка на междинни продукти и производство на химични вещества и смеси;

б) инсталации за производство на пестициди и фармацевтични продукти, бои и лакове, еластомери и пероксиди;

в) съоръжения за съхраняване на нефт, нефтопродукти и химически вещества.

7. Предприятия в хранителната промишленост (невключени в приложение № 1):

а) производство на растителни и животински масла и мазнини;

б) консервиране на растителни и животински продукти;

в) производство на млечни продукти;

г) производство на бира и малц;

д) производство на захарни изделия и сиропи;

е) кланици;

ж) промишлено производство на нишесте;

з) производство на рибно брашно и рибно масло;

и) производство на захар.

8. Текстилна, кожарска, дървообработваща и хартиена промишленост:

а) промишлени инсталации за производство на хартия и картон (невключени в приложение № 1);

б) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) инсталации за предварителна обработка (операции като пране, избелване, мерсеризиране и т.н.) или боядисване на влакна или текстил (невключени в приложение № 1);

в) обработка (дъбене) на кожи (невключени в приложение № 1);

г) инсталации за производство и преработване на целулоза.

9. Каучукова промишленост. Производство и преработка на продукти на базата на еластомери.

10. Инфраструктурни инвестиционни предложения:

а) индустриални зони;

б) обекти с обществено предназначение, включително строителство на търговски центрове и паркинги;

в) строителство на жп линии и съоръжения за комбиниран превоз и смесени терминали (невключени в приложение № 1);

г) строителство на летища (невключени в приложение № 1);

д) строителство на пътища (невключени в приложение № 1);

е) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) строителство на пристанища, пристанищни съоръжения, включително рибарски пристанища (невключени в приложение № 1);

ж) строителство на вътрешни водни пътища, изграждане на канали и аварийни съоръжения срещу наводнения;

з) язовири и други съоръжения за събиране и съхраняване на вода за продължително време (невключени в приложение № 1);

и) трамвайни трасета, подземни и надземни железници, висящи линии за превоз изключително или главно на пътници;

к) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) нефтопроводи и газопроводи и свързани с тях инсталации, както и тръбопроводи за пренос на потоци от CO2 с цел съхранение в геоложки формации (невключени в приложение № 1);

л) аквадукти за далечен пренос;

м) крайбрежна дейност за борба с ерозията и крайбрежни съоръжения, които водят до изменение на бреговата линия, като изграждане на диги, вълноломи и други защитни съоръжения, с изключение на ремонт и реконструкция на тези съоръжения;

н) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) добив на подземни води и изкуствено подхранване на подземни води (невключени в приложение № 1);

о) проекти за прехвърляне на водни ресурси между речни басейни (невключени в приложение № 1).

11. Други инвестиционни предложения:

а) постоянни състезателни писти и писти за изпитване на моторни превозни средства;

б) инсталации и депа за обезвреждане на отпадъци (невключени в приложение № 1);

в) пречиствателни станции за отпадъчни води (невключени в приложение № 1);

г) депа за утайки от пречиствателни станции;

д) съхраняване на метален скрап, включително скрап от моторни превозни средства;

е) съоръжения за изпитване на двигатели, турбини или реактори;

ж) производство на изкуствени минерални влакна (невключени в приложение № 1);

з) съоръжения за обезвреждане или унищожаване на взривни вещества;

и) инсталации за обезвреждане или оползотворяване на животински трупове и животински отпадъци (невключени в приложение № 1);

к) цехове за разфасовка на продукти за растителна защита;

л) складове за съхранение на продукти за растителна защита.

12. Туризъм и отдих:

а) (изм. – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) ски писти, ски влекове, лифтове и съоръжения към тях;

б) морски съоръжения;

в) ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпътстващи дейности (невключени в приложение № 1);

г) постоянни къмпинги и места за паркиране на каравани;

д) паркове със специално предназначение;

е) (нова – ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) спортни и/или рекреационни комплекси извън урбанизирани територии.

 2. Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието вър-ху околната среда (по чл. 101, ал. 1 от ЗООС) – изм. ДВ бр. 3/11.01.2011 г.

 2.1. Искане за преценяване на необходимостта от ОВОС

Чл. 6. За преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за предложени-ята по чл. 93, ал. 1 ЗООС възложителят внася писмено искане до компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 ЗООС, към което прилага един екземпляр от информа-цията по приложение № 2 на хартиен и два екземпляра на електронен носител и информация относно обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен.

 3. Закон за устройство на територията (ЗУТ) – изм. и доп. ДВ бр. 53/13.07.2012 г.

 3.1. Разрешение за строеж – документи

Чл. 144. (1) Инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след предс-тавяне на:

1. документи за собственост, а за сгради на жилищностроителни кооперации – и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта;

2. виза за проектиране в случаите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6;

3. три копия от инвестиционния проект в обхват и съдържание, определени с на-редбата по чл. 139, ал. 5;

4. административните актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда или специален закон;

5. оценка за съответствието, изготвена по реда на чл. 142, ал. 6;

6. разрешително за изграждане на водовземно съоръжение за подземни води и/или разрешително за водовземане, и/или разрешително за заустване на отпадъчни во-ди, издадени по реда и в случаите, предвидени в Закона за водите.

 ІІІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 1. Кога се изисква извършване на ОВОС

Изяснено е в Закона за опазване на околната среда и приложения №1 и №2 към него.

Не се съдържат изисквания за:

– жилищни сгради и преустройствата им (с изкл. на ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпътстващи дейности);

– магазини, ателиета и преустройствата им;

– офиси, административни сгради и преустройствата им.

 2. Чие е задължението, свързано с извършването на ОВОС

Съгласно разпоредбите на ЗООС, Наредбата по чл. 101 от ЗООС и ЗУТ, задължение-то е на възложителя. От документите, които възложителят представя за издаване на разрешение за строеж по чл. 144, ал. 1 на ЗУТ, единствено инвестиционният проект по т. 3 е задължение на проектантите. Останалите документи (вкл. актовете по ЗООС, изискващи се в т. 4) се осигуряват от възложителя.

Гр. София, 02.09.2012 г.

Уважаеми колеги,
От 6-ти до 9-ти септември гр. Сараево ще бъде домакин на първия глобален форум за бъдещето на цивилизацията. Събитието е насочено към всички архитекти, проектанти и експерти в областта на градското планиране, които ще могат да споделят идеи и да разгледат тематични изложби, сред които и фотографска колекция на Льо Корбюзие.

Някои от основните направления са "Амбициите на големият Париж", "Метрополисът Пост-Киото" и "Предизвикателствата на мобилността".

Повече информация може да откриете на: www.sarajevo-urbanism-world-forum.org
Може да се запознаете и с резюмето - тук (PDF, fr.)

Уважаеми колеги,

Уважаеми колеги,
Представяме на Вашето внимание кореспонденция между МРРБ, ДНСК и други институции относно изискванията за изработване на част ОВОС за всички проекти, вкл. и реконструкции.
Очакваме Вашите коментари.

Документите може а изтеглите от тук.

Предварително се извиняваме за лошото качество на материалите. При първа възможност същите ще бъдат подновени.

Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи

Наредбата е изготвена през 2004 г., допълнена е през 2005 г., а последните промени са обнародвани в  бр. 63/2012 г. на Държавен вестник.