Градски ескизи 201
Изисквания за приличие

Много отдавна съм написал този ескиз за задълженията, които всеки жител или гостенин на града, трябва да спазва. Не са много, но са важни, защото простотията и незнанието, като че ли, сложиха своя отпечатък върху живота ни тук, през изминалите близо три десетилетия.

Няма да ги публикувам, предизвикан от информацията, че град Дубровник ще има от догодина изисквания към облеклото и поведението на жителите и гостите на града, защото всеки един град и уважаващото се негово управление, са задължени към него самия и към достойнствата му на град с цивилизовани граждани и превъзходно възпитани и уважаващи го гости, да изисква, подходящите за средата му - облекло и режим при ползване на средата му. Това трябва да важи за всички – и за граждани, и за гости!

……………………………………………

За това обаче, столичната администрация не иска и да знае или не е чувала вероятно, защото не е била възпитана или научена от родители и по-възрастни близки на нормите, които всяко едно гражданско общество ползва и е задължено да спазва!

Две са възможните решения –

да вземе пример от тези, които знаят и ги пазят, а и учат останалите,…………….. и другата е всички да се върнат там, където няма правила или не се изискват!

Моля, всички колеги-мъже – обличайте се чисто и прилично, за да показваме, защо и как трябва да се облича и държи всеки добре възпитан гражданин!

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 2013-2015 г./

Австралийският град Мелбърн е на първо място в класацията за 2015 г.
Снимка: градът.бг

Работата по платформата започна с внасянето на предложение до кмета на София да кандидатства за Европейска зелена столица 2018 в едноименния конкурс, организиран от Европейската комисия.

Инициативният комитет има готовност да предложи мащабна програма от мерки и проекти, които в следващите 5-7 години да преобразят както града от периферна за Европа „провинциална“ столица в зелен лидер с ярка идентичност.

Въпреки настоящото позициониране на София в класацията на европейските зелени градове на предпоследно място, неизползваните природни ресурси на града са толкова големи, че разпознаването им и използването им могат да променят драматично позицията на София в това глобално съревнование.

Платформата, която Инициативният комитет предлага, включва:

• нова градоустройствена стратегия, насочена към екологично развитие,
• мащабна програма за велосипедна и пешеходна инфраструктура, споделени и електрически автомобили, интелигентно адаптивно управление на паркирането,
• план за контрол на шума и замърсяването на въздуха и водите,
• програми за споделена слънчева енергетика, целеви инвестиции в сектора на ВЕИ и постигане на 50% дял до 2030 г.,
• програма за опазване на водите, почвите и зелените системи,
• насърчаване на градска зелена икономика и зелени стартъпи,
• подпомагане на градско земеделие и фермерски пазари,
• програма за развитие на градски екотуризъм и развитие на връзките с Витоша,
• програма за насърчаване на намаляването на отпадъците, компостиране и рециклиране.

Очаква се платформата „София – Европейска зелена столица“ да бъде готова през септември. По нея работят “Грийнпийс” – България, „Велоеволюция“, Българска соларна асоциация, Фондация Екообщност, Сдружение „Див Рошков“, Българско дружество за защита на птиците,Инициатива “Зелени релси в София”, Био Град София, Хранкооп – София и координаторите – архитектите от Група Град.

Holly & Smith Architects проектираха “Pond House at Ten Oaks Farm” в Хамънд, Луизиана. „Къщата до езерцето”, както би се превело името на български, заедно с околния ландшафт – огледалната повърхност на езерото, беседката, „кацнала” във водата, дърветата и зелената морава около къщата, носи едно усещане за спокойствие и лениво безвремие, така присъщо на живота в този американски щат.

В същото време, архитектурата на Pond House е модерна и разчупена. Фасадата създава усещане за динамика, а мазилката, стъклото и дървото, с които е покрита тя едновременно контрастират приятно и се допълват.

Общата площ на триетажния дом е 120 кв. м, той е разположен сред парцел от 60 дка и е изцяло енергийно независим и е. Наклоненият покрив изпълнява две функции – изсипва дъждовна вода в езерцето и в същото време е насочен така, че фотоволтаичните панели, разположени върху него, да събират максимално количество слънчева енергия.

Градски ескизи 200
Мармалад

Времето тече и нещата изглеждат все по-маловажни. Народът се топи и умира, възрастните бедстват, младите бездействат, никой не ги възпитава и не учи, няма инвестиции, няма индустриално производство, всичко живо се е втурнало да краде и търговия да прави, с всичко, а някакви прислужници съвети дават, забравили кои са и откъде идват, защото не знаят, къде отиват, с измислените си биографии и откраднатото, тъй като и за да крадеш се иска ум. Народът умира и никой не го е еня!

Предлагам заедно да направим за него нещо истински работещо, точно, вярно, а не измислено и нефело! Хайде, да направим най-сетне нещо, в което няма измама! В полза на всички!

……………………………………………

Но…… към кого да се обърна? В цялата държава - няма към кого! И никой няма да ме попита – как така няма никой, защото всички знаят, защо няма! Защото всички са се впуснали да крадат и да правят далавери, да играят тъпи еднообразни политически игрички и театрални представления - всичките от жанра на комедията и кича.

…………………………………………………

Държавата ни пропада и е вече без свестни и читави хора, без правила, без морал, а животът в нея се превърна в един измaмен виртуален свят с измислени, виртуални човечета, неставащи за нищо! Неприличащи на нищо!

A с изненада виждаме и колко много попове с изкривени лица тичат към мармалада!

Мармалад! Изглежда мармаладът е превзел всички професии и нива на власт в тази бедна страна и тя никога не би могла да стане нормална за живот на хора! Пълно е с имитации, превърнали се в някакви други видове! Всички се питаме, как да се отърсим от инсектите, и те самите се питат, как да се отървем от измислицата, обхванала тотално живота ни - и техния, и нашия, и кога? Искам да знам кога, защото светът, в който живеем зловредно смърди! Не знам обаче, доколко работи обонянието ви? А вие знаете ли?

…………………………………………………

Десетилетия народът деградира, защото се използва, по политически причини, една малка част от интелектуалния му капацитет. Използват се не подходящите, а заменимите, а те са заменими, защото са подходящи! И са глутници! Но не могат да летят!

Това се вижда, особено осезателно, в наши дни, днес.

Тъжно! Тъжно, защото процесите продължават, а скоростта на деградация се увеличава. Защото малцинството само избира, кой да ръководи пътя ни към дъното? Можеше поне, да образова някои по-будни инсекти и след време да ги ползва, а не винаги да избира на случаен принцип – знаещ или незнаещ да чете, луд или по-малко луд…..Та, те себе си не могат да управляват, камо ли град или държава! Подобно на оня самозабравил се прислужник-литератор, който ръси съвети, без някой да го пита. Но, луд умора няма и държавицата ни така ще продължи да крета, още може би столетие, търсейки в слепотата си подходящите.

…………………………………………………

Не считал никой черното за цвят преди / и не ценили чернотата.

Ценят я днес – тя шества в този свят, петни и очернява красотата.

Откак подправят злата грозота / със цветове и багри, взети в заем,

светът, прогонил всяка красота, е станал груб и зъл, неузнаваем.

Уилям Шекспир / 1564-1615 г. / “ Сонети“

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / август 2015 г.

Разположен в центъра на град Чихуахуа, парк Уреута се състои от две отделни зони: спортна площ и малки горски зони, които са обединени от голяма алея. Целта на тазгодишния семинар Taller del Desierto беше беше да се изгради инсталация в парка, чиито място и цел бяха оставени изцяло на участниците в семинара. В крайна сметка повечето от жителите изразиха желанието си да активират фонтана на парка, който някога е бил сърцето на градината и е бил оставен в разхуха в продължение на години.

Процесът по проектиране и изграждане отне две седмици, започвайки с разработването на концепцията за градския спа-център – „изскачаща“ водна атракция, която да се съсредоточи върху отдиха във вода. Участниците в семинара използваха дървени палета за трансформиране на основата на фонтана в дървена палуба. От палетата те направиха и прилежащи мебели, стъпала, градински тераси и рампа за достъп до водата.

Около фонтана бяха монтирани скелета, които да държат текстилни сенници, хамаци и платформи за почивка. Участниците в семинара дори се свързаха с градския съвет за помощ за оправяне на помпата на фонтана и напълването му с вода.

В крана сметка се оказа, че начинанието възроди общността в квартала и дори я обогати, събирайки на едно място най-различни хора и групи – студенти и персонал, социални работници, хора от фондацията,осигурила скелетата и палетат, доставчиците на материалите и боите.

Инсталацията ще остане до септември. Университетът пък набира средства, за да я направи постоянна.

Задачата ни е още в началото да разберем кое е най-важно за клиента, казва Гена Събева от „Събеви Груп” – консултант на инвеститори в строителството.

Гена Събева е инженер и дизайнер. Тя завършва Техническия университет в София, развива „Борса за матраци "Вит", учи интериорен и пространствен дизайн в Германия и Италия и завършва специалност „Интериорен дизайн" в Нов български университет. От 2011 година Гена Събева е председател на Асоциация на интериорните дизайнери в България (АИДБ), а от 2014-та е част от „Събеви Груп" - консултант на инвеститори в строителството, където работи заедно със съпруга си инж. Илия Събев. Основните дейности на фирмата са предпроектни проучвания, изготвяне на задания за проектиране и бюджети, инвестиционно проектиране, търгове за проектиране, доставки и строителство, инвеститорски контрол, организация на документите и проджект мениджмънт.

Г-жо Събева, има ли дейност на фирмата, която може да наречете приоритетна?

Да, има такава дейност, и я наричаме Капитално строителство. За нас това е най-добрата форма на взаимодействие между специалиста в строителството и инвеститора. Ние от „Събеви Груп" познаваме детайлно бизнеса на компанията-инвеститор и знаем нуждите за пет и дори за десет години напред. На базата на такова сътрудничество изготвяме генерален план за строителство и заедно с клиента правим бюджет и разпределение кое, кога е най-подходящо да бъде започнато, предлагаме иновативни подходи и технологии. Капиталното строителство е познато още от времето на социализма, но днес ни прави впечатление, че фирмите работят на парче и не планират. Една добре работеща компания на пазара обаче мисли дългосрочно, защото знае, че така се оптимизира цикълът.

Какви са предимствата на една семейна фирма?

Забелязала съм, че успешните дуети са семейство, успешните танцови двойки - също. Това важи и в бизнеса, защото той изисква както мъжка, така и женска гледна точка. Съпругът ми Илия Събев е инженер-конструктор, завършил е УАСГ през 1992г. От тогава изпълнява обекти като мостове, насипи и тунели на жп линии, строежи на фабрики, складове, магазини, офис сгради и частни жилища. Той е изключителен специалист в строителството. Има цялостен поглед върху нуждата на инвеститора. Познава процеса до съвършенство, знае какво да предложи на клиента, за да получи точно това, което иска. Когато работи с инвеститора, той залага точната му нужда още на проектно ниво. Затова резултатът е обект по мярка на компанията-възложител.

Аз пък съм добър организатор и мениджър, включих се в бизнеса на съпруга ми преди около две години. Смятам, че това е най-успешната форма - когато сме заедно в бизнеса и семейството. Разбира се, има и рискове да пренасяш служебните задачи в къщи и много наши приятели отричат такъв тип сътрудничество, но аз лично мога успешно да балансирам.

Вашата компания „Събеви Груп" предлага сравнително нова за България концепция на работа. Какво представлява тя?

Да, така е. От една страна ни наемат, когато дадена компания има идея да инвестира в строителство. От друга страна обаче, което е иновативна услуга, когато ние имаме инвестиционен проект, намираме инвеститор. Съпругът ми има уникалната способност да вижда печеливши възможности в строителството и когато е успял да убеди и мен в това, заедно намираме подходящия инвеститор. През последните десетина години разработихме няколко успешни инвестиционни проекта на този принцип. Сега фокусът ни е в това да убедим клиентите ни не да купуват жилище за инвестиция (това в България не е печелившо), а да инвестират в жилищната сграда като дял в нея срещу печалба.

Услугата, която предлага нашата компания, е да разбере нуждата на клиента, като формулира правилно задание към проектантския екип, на базата на готов проект да организира търг за строителство, след това да осъществява инвеститорски контрол на строежа до завършването му. Често ни бъркат със строителна фирма или с технически ръководител. Разликата е огромна - строителната фирма изпълнява готовия проект, техническият ръководител следи ежедневно строителните процеси и доставки. Ние изпълняваме в строителството това, което прави GP-то в медицината.

Какво означава един инвеститор да бъде „разбран" и какво изисква това?

Това е двустранен процес. Ние напълно разбираме инвеститора, защото често самите ние сме такива. В България често срещаме компании, готови да строят със собствени усилия. Разбира се, както всеки може сам да се лекува или сам да се защитава в съда, така може и със същия успех да строи. Това, разбира се, води до грозната действителност, която ни заобикаля като сгради. Ние пътуваме много по света - както служебно, така и туристически. Посещаваме строителни и имотни изложения по цял свят. Знаем новите технологии и материали, знаем къде какво е подходящо да бъде вложено. Важно е инвеститорът да ни се довери напълно.

Нашата цел е да организираме процеса така, че клиентът да върши това, което може най-добре.Тези, които са го разбрали, печелят, а тези, които не са, се хвърлят в един труден и сложен процес, което им води загуби. Наскоро една позната сподели с гордост, че вече е „строител", но след нейните опити да учи строителство, получи сграда с много проблеми. Когато наемаш професионалист в която и да е област, печелиш време и пари.

С какви въпроси най-често клиентът идва при вас?

Въпросите са различни в зависимост от етапа, на който клиентът е осъзнал нуждата от професионален съвет. Каква конструкция ми е най-изгодна? Какви материали да използвам? Кой ще го построи? Кой строи качествено и в срок?

Има ли подходящ момент, в който може да помогнете повече на клиента? Нужно ли е да се обърне към вас в „зародиш" или когато идеята му вече е на някакъв етап?

 Да, "зародиш" е най-подходящата дума, за да започнем работа. Тогава сътрудничеството е най-пълноценно. Ще дам един пример, за да илюстрирам това, което имам предвид. Клиент от Централна България преди седем години каза на Илия следното: „Искам да построя голям мебелен магазин в София". Това за нас е достатъчно ясно задание и е в зародиш. Намерихме мястото. Избрахме проектанти с конкурс. Избрахме строител с търг и магазинът е готов.

Трудно ли е да бъде защитен интересът на инвеститора и от какво се ръководите в процеса на проучване, проектиране и изграждане?

Това е единственото, което ни ръководи в процеса - интересът на инвеститора. Това е задачата ни - още в началото да разберем кое е най-важното за клиента. Визия, срокове, цени, иновации... и да ги подредим по важност. Най-ниската цена в строителството може да е измамно ниска, ако води до удължаване на срока и пропуснати ползи. Нереални срокове, оферирани от фирми-изпълнители, също заблуждават. Често инвеститорът сравнява несравними неща и избира „уж" по-евтиното. В едни случаи металната конструкция е допустима, а в други стоманобетоновата е за предпочитане. Тогава как сравняваме? Такива примери има много.

При един скорошен разговор с инвеститор, Илия прегледа вече готовия проект и му каза, че не е рентабилно да строи на два етапа, както беше планирал, защото това ще му струва половин милион в повече. Клиентът премисли и сега вече се строи на един етап.

Вашата фирма е извършвала обследване, проектиране или изграждане на различни съоръжения и сгради, като Дунав мост, жп мостове и тунели, Централната жп гара и гара разпределителна в Русе, магазин от 14000 м2 и складови бази в София, офис сграда и производствена база в Севлиево, предприятие за производство на бетон и строителни разтвори, пристанище със стоманени резервоари за олио в Ейск, Русия, както и еднофамилни и многофамилни жилищни сгради... Къде бяха най-големите преодолени предизвикателства и какви проекти ви предстоят?

 Да, предизвикателство е да убедиш инвеститора, че си му нужен, и че ще го направиш по-добре от самия него. След всеки един подписан договор се гордея, защото ще имам удоволствието да работя с клиент, осъзнал важността на нашата работа и оценил собственото си време. Когато избираш професионалист, ти казваш - освободи ме да си върша работата - това, което мога най-добре и от което печеля. Затова оставам ти да вършиш своята. Тогава проектът е успешен и резултатът е отличен.

Следващото предизвикателство е да научим хората коя инвестиция е доходна и коя не си заслужава. Иначе казано, ще се фокусираме върху увеличаване на пасивните доходи на нашите клиенти. Има хора, които могат да печелят купища пари, но ако спрат да работят, всичко спира. Идеята ни е да караме парите да работят за нас. Ние знаем как става това, инвестирайки в строителство.

Как мотивирате специалистите, с които работите?

Ние работим с много архитекти и инженери и ги мотивираме, като редовно им възлагаме проекти.

Как успявате да съчетавате работата си като управител на Асоциацията на интериорните дизайнери и като консултант на инвеститори в строителството и как едното помага на другото?

Работата на интериорния дизайнер е близо до тази на проектовия ръководител в строителството. Като председател на АИДБ имам доста обществена дейност, но тя е свързана с организиране на събития, а там съм в стихията си. Както в частния ми бизнес - „Събеви Груп" и Борса за матраци „Вит", така и в обществената ми дейност, залагам на перфектната организация на време и ресурси.

Как си помагат едно на друго? В борса за матраци убеждавам хората да инвестират в бизнес, тъй като продавам франчайз модел, а в „Събеви Груп" инвестираме в строителство. Не случайно водя семинар на тема „Прави пари и насън", тъй като 25 години правя бизнес и инвестирам в недвижими имоти, които ми носят доходи. Логично е да споделя с всеки, който се интересува от бизнес, и след това да накара спечеленото да работи за него под формата на пасивни доходи.

Биха ли могли да се съчетаят успешно в един общ процес интересът на архитекта, интериорния дизайнер и интересът на инвеститора? Възможна ли е, случва ли се у нас такава съвместна работа по един инвестиционен проект?

Това е моята основна задача в АИДБ. В Америка това е практика от години, но тук водещ проектант е архитектът. За мен интериорният дизайнер за инвестиционни проекти като хотели, офиси и жилища е като технолога при производствените обекти. Не може да строиш фабрика, завод и да правиш производство, без да познаваш технологията. От там се започва.

Интериорният дизайнер трябва да познава навиците и предпочитанията на обитателите и на базата на това да определи функцията на помещенията и да разпредели мебели и обзавеждане. Темата е дълга и аз се вдъхновявам всеки път, когато я подхвана. От името на АИДБ ще има кръгла маса с участието на държавата, законодателя и представители на КАБ, САБ и дизайнери. Ще се чуят всички гледни точки. Инвестиционният процес е съвместна работа на инвеститор (или негов представител), архитект, дизайнер, инженери, строители и доставчици, изискваща прецизна комуникация и координация.

Имате три деца. Трудно ли се постига баланс между семейството и бизнеса?

Както казах и преди, всичко е въпрос на организация. Аз умея да разпределям задачи. Подредила съм правилно петте важни неща в живота. Знам си приоритетите и балансирам еднакво добре семейството и бизнеса.