|
Отказах да се занимавам с политика. Отказах, като се надявах, че това не би могло да се отрази на отношенията ни. Исках да си работя професията, а те са искали да използват чистотата на името на семейството ми и това, което съм прибавил към него, колкото и малко да е.
Но, не! Обидиха се!
Та, кой би отказал предложение, което те изстрелва високо в държавната йерархия – там дето се стъпва само, ако си поканен или подпомогнат?
Направих го, неочаквайки обидената им реакция. Сметнах, че не бих бил искрен към себе си, ако приемех друг да определя думите и действията ми.
Свободен съм, такъв бях, съм и ще бъда. Може би, тази ми свобода на мисълта и лекотата в междучовешките отношения привличат, като са смятали, че с подаденото морковче – ще се превърна в буболечка. Разбраха свободолюбието ми и се разсърдиха, престанаха да ме търсят и забраниха реализацията на патентите ми, нищо, че градовете ни щяха да спечелят. Е, ще ги чакам да се разминем долу – при лодкаря.
Оцениха коректността ми и широтата на образоваността, като разчитаха на умствените и физическите ми качества, не че са нещо, с което човек може да се възгордее, но го демонстрираха. Не стана, а смятам и днес, че постъпих разумно, като не се поддадох, подобно на колеги, които налапаха въдицата, удовлетворявайки неудовлетворените си професионални и човешки амбиции.
Спокоен съм, макар, че реализирах само част от възможностите си – професионални, преди всичко. Чувствам се удовлетворен по своему – дори с малкото. А хич?
Иска ми се да вярвам, че затова и четете с интерес написаното, нищо, че не винаги сте съгласни. Накрая, преди да завърша, ще споделя думите на Казандзакис, Никос Казандзакис –
„ Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, аз съм свободен!“
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 6 септември 2015 г.
|
