|
За божествената професия на архитекта се изискват всички Божии качества и всички човешки недостатъци! С въображението си тя е най-близо до творчеството и мощта на Създателя! Съществува, за да го замества на Земята. Нищо, че не знаем кой е и къде е. Всяко живо човешко същество притежава творческата семка от твореца и само случайността води до плод и реколта. Но не от всеки, получил образование, има урожай.
……………………………………………………
I.. Знам, че съм един надут пуяк! Но какво да направя?
АЗ СЪМ АРХИТЕКТ!
Разбрахте, нали? Не, че нещо, но да повторя, ако не сте чули. Да се обърна, за да ме видите отвсякъде или ме забелязахте вече? Аз съм най-талантливият, най-умният, архитектът с божественото въображение! Аз доминирам със самочувствието си над всички живи двукраки. Аз съм високо над тях! Какви са тия джуджета - с някакви си килийни образования, къде са те, къде съм Аз? Нали летя високо над облаците, а те бършат праха по земята!
Могат ли да свирят, могат ли да пеят, могат ли да философстват по всяка тема, могат ли да рисуват, могат ли буквите да редят, както си искат и за каквото си искат, тия невзрачници, така, както Аз мога? Знаят ли латински, немски, английски, руски, китайски, да питам ли за още? Могат ли да рецитират или да карат колело поне, като не могат нищо друго? Мислят ли абстрактно и пространствено? Виждат ли бъдещето? Пророкуват ли като мен?
Обичам да се обличам елегантно и чисто, предизвикателно дори. Особено харесвам красивите спортни и официални обувки, а те - погледни ги само, кой с джапанки, коя с маратонки, кой с бермуди с връвчици под коляното, коя по потник. Тоя – с омазнени и лекьосани панталони, оная – с разноцветни, биещи се цветове, отгоре до долу, да се скъсаш от смях като ги видиш. Не, не може да бъде – виж оня на колелото, съблякъл се гол до кръста, само по къси гащи, как гордо разнася грозното си и съсухрено тяло. Добре сложен, но отдавна, нали?
Е, АЗ СЪМ АРХИТЕКТ и не съм като тях!
Пийвам, не стоя на сухо. Пийвам, когато съм жаден и когато не съм! При забежки следвам вица за архитекта – жена му мисли, че е при любовницата, тя - че е при жена си, а Той си чертае ли, чертае!
II.. не съм Архитект и това ме освободи напълно от чувството за величие и за единственост, за световна слава, и си чопля живота най-близо до естественото състояние на нормалния човек, не живея в палата, който Архитектът ми проектира и построи, а в дървената колиба, не работя в сградата и офиса, които, пак Той, ми проектира и така прослави фирмата ми, и себе си дори, а това хич не му беше необходимо, но знае ли ги човек, тия Архитекти, работя в колибата сред поляните покрай нас, не ходя на почивка, защото в колибата и по поляните, около нея имам всичко, дори един приятел от една aqua-фирма ми изгради голям басейн, който Архитектът одобри с леки забележки, не ходя и на театър в сградата, която Архитектът проектира, защото по-голям театър от неговото появяване и присъствие човек не би могъл никъде да види и почувства, като участва и активно, артист – та дрънка, не ходя и на клавирни концерти, защото на всичкото отгоре е и страхотен пианист, но да не му кажеш какво съм ти казал, нищо, че не го познаваш, важното за Него е, че другите го познават, ходим понякога заедно на неговия стадион, както обича нескромно да казва, нищо, че парите аз ги дадох, но се гордея с него, а и децата ми, защото е наистина удивителен проект, а те, не знам, дали ти казах – учат в неговото училище, нищо, че след като проектира, каквото и да е – то става чуждо, а не остава негово, но нейсе, а един комшия се оплакал на жена си, че обитавал тясна килия с още по-малък прозорец с решетки, но без никакъв изглед, направо лоши условия, за които Го обвинява, ама защо ти ги разправям тия неща, а – да, не пращай децата си да учат тая професия, защото всички, без изключения, стават сноби, ако ще да е от Марс – архитект ли е, не ми го хвали, а ти бъди здрав! съученикът ти м, с малко, дребно м, и без точка отзад.
пп. Ще ти разправям още, но догодина, ако сме живи! Слушай джаз и бъди благословен!
………………………………………………………
Божествената творческа искра, която Създателят е вложил в душата на човека, станал архитект, провокира в повечето от тях илюзията за божествеността им на творци, най-близко стоящи до него! И се самозабравят! Има и такива, които не се усещат дори, но това са си божии работи!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ септември 2015 година /
|
