|
Дълбоко се съмнявам, че умът на човека и качествата му са най-съвършеното творческо постижение. Природата ли го е проектирала или е дело на Създателя? Не знам. дали има и други замесени творци. Като наблюдавам обаче, какво вършат човеците, съм убеден, че с това богатство и с това определение някои се опитват да прикрият човешката глупост и незнание! Търсят се начини да се измамят отново глупавите, защото по принцип, глупакът не може да подведе или измами умния, въпреки непрестанните му опити.
Как може да се лъже глупавия, че има ум и човешко въображение?! Непочтено е, нали? Куриози на живота ли са тия опити или неведоми са пътищата Божии!?
Съмнявам се, че глупавият може да постигне успех, с което и дело да се захване. То и заради това хората са разделени на много - и все глупави, и почти нищожна бройка умни. Глупавите не разбират глупостта си, но непрекъснато се стремят да управляват, незабележимо малкото умни и безброя глупави, които ненавиждат с цялото си сърце и душа! Кацнал на върха на някоя управленска институция, глупавият започва да си вярва, че се е преобразил, че се е приобщил, с ума и разума в действията си към редицата на умните! Променя се, възгордява се, става надменен, друг!
Боже, колко много наивност има в душите на глупавите!
И, колко болка! И, колко неразрешими комплекси!
Всеки глупав се стреми да стане умен! Всеки посредствен архитект се стреми да се превърне в звезда на архитектурния небосклон! Глупавият иска да властва заедно с мъжете, а посредственият, станал някак архитект - търси реализациите си в града, тормози го, наранява го, без да допуска, че върши зло! Погледнете грозотата настанила се трайно, за столетия, сред нашите градове! А глупостта и грозотата са се хванали за ръце и със задоволство демонстрират пред болшинството свои, и пред малцинството чужди, неграмотността на грозното! Глупостта възпитава само в грозно, защото е неука и агресивна, защото е безпардонна и бездарна!
Решението на Природата или Създателя, обаче е друго! Заради него глупавият спи лошо, заради него неуморно се стреми да „израсне“ интелектуално, а как да се случи това, след като Те са разграничили човешките възможности, ум, разсъдък и въображение, веднъж завинаги и са ги отделили, невидимо и тактично. Но, за глупавият няма ограничения! Агресивните му действия се повтарят непрестанно, ежеминутно навсякъде по света, доминират сред обществото на хората! Особено силно у нас!
И ще попитам веднага - как е възможно необразовани или недоразвили и недоказали се в професията, да вземат важни устройствени решения, които със своята глупост нараняват и града, и жителите му? Кой ги избира, защо ни се подиграва с този си избор, а и на себе си, дори? Дали това не е просто една елементарна манипулация на гражданите чрез града?
„Понякога, щом слабият със сила се сдобие – на друг, по-слаб, ръцете ще извие“ / - Саади.
………………………………………...
Защо човекът е единственото същество, което мисли, което сравнява, разсъждава и съзнателно решава? Защо няма други, ако Бог го е създал, защо няма други подобни, ако еволюцията ни е помогнала? Нали, почти всички живи имат глава и ум в нея. Защо, създалите ги, не са налели на хората универсален ум, без да има нужда да се добиват допълнително знания и опит? Защо човек няма крила? Защо не е безсмъртен?Разбира се, че, който и да ни е създал, е без значение – той ни е оформил различни, не само по външност и характер, а основно по капацитета на ума и духа. И тъй като носим гените на живелите преди нас и ги облагородяваме, колкото можем, и сами достигаме до степените на знание и опит, всички се превръщаме в различни, в напълно различни хора!
„Благоразумният човек не се поддава / на крайността, която унижава. / Над хората не вдига своя бой, но не търпи да е обиждан той.“ – отново казва Саади.
Глупавият не знае, дори не предполага, че е глупав, защото не може да се сравни, не вижда, не чува, нито преценява. И не е виновен! Виновен е Създателят!
А съществува ли изобщо умният? Мисля, че не, защото глупавите отдавна са „изяли“ умните, дори един не е останал за разплод!
Питам се - възможно ли е да съществува глупав човек с въображение, достатъчно и необходимо за творчество? Детето копира, подражава на родители, на приятели, учи се от средата, но не знае, няма опит. Още от малко започва да гони незнанието от ума си и да се опитва да съчетае наученото, с подареното от родителите му, добива памет. Бавно и трудно, непълноценно, по детски.. Умът на възрастния преценява, анализира, а духът му носи, своите различни по качеството си, разум и въображение! Те са измислили и любовта към красивото, и унищожението му! Измислили са лекарствата и бомбите, красотата и винаги побеждаващата я грозота!
„И ако разумът изчезне от света, не ще повярва никой в глупостта!“ – твърди Саади.
Човек умираи не чувства нищо, подобно на безчувствеността на глупавия. Не чувства, дори не знае, какво се случва след него. Духът му отлита и няма, кой да мисли, да разсъждава и решава. Като глупака, при когото „всичко е наред“ и е негово завинаги, без да чувства и да знае това.
„Отвращението на невежия към мъдреца е сто пъти по-голямо, отколкото ненавистта на мъдреца към глупеца.“ – Саади / прев. Й. Милев /
Михаил Петков / 11. 03. 2016 г.
|
