|
или още към ескиз 202 - „Урбанистични перспективи“
За живота на човешките общества скоростта при тяхното еволюционно развитие е от изключително значение! Скоростта при тяхното системно обществено развитие и нейното опазване, заедно с приносното й значение, е екзистенциален проблем на човечеството! Прогресират най-бързо развиващите се и умират бавните! …..
Борбата между хората е олицетворение на борбата между скоростите в развитието им, както и между скоростите при развитието на техните общества. Тя продължава и постоянно придобива нови форми. Всеки човек и всяко общество търси своето място в развитието на човешката цивилизация, а то се определя и зависи, според мен, от резултата, получен от взаимодействието на стойностите на компонентите във формулата на Поанкаре § Айнщайн е = m.с2, свързана с Общата Теория на Относителността!
Тя показва потенциала на натрупаната интелектуална енергия, следствие от умножените сили на масата знания с квадрата на скоростта при тяхното натрупване – използвано, след това, при създаването на открития и иновации, и при тяхната реализация! Интелектуалната енергия изисква постигане на необходимата висока скорост, а, колкото тя е по-висока, толкова постигането на тази желана енергия е по-близо до човешките възможности, интереси и стремежи за по-добри условия на живот и е по-лесна за достигане. Високата скорост и поддържането й са панацея за добрия живот! Преставете си само възможността да постигнете квадрата на бързината на светлината! Тази е причината, скоростта на индивидуалното или обществено развитие, да е съществена и структуроопределяща при формирането на жизнените постижения на всяка, съществувала или съществуваща цивилизация. Тя е отличителната й черта. Тази е причината и за появата на разликите, които всеки вижда и отчита, защото едни могат и напредват бързо и победоносно, поддържайки скоростта си, докато други - постепенно затъват в блатото на забравата, намалявайки или загубвайки своята. Промяната на скоростта е причината и за смяната на народите – културни водачи на човечеството. Тя носи характера на променливостта и непостоянството в духа на човека.
Притежаващите и обладаващи високите скорости при формиране на реален прогрес живеят в друг свят, непознат и несравним с този на бавно развиващите се общества или индивиди! Последните, обаче, се смятат ощетени и търсят постоянно своята справедливост! Като че ли, бързоразвиващите се са ги ограбили, сякаш им дължат нещо. Борят се, но без да правят усилие да се променят, без да се стремят да увеличат скоростта на своето системно развитие, за да ги достигнат – и вегетират. Считат ги виновни за своето изоставане, нищо, че използват продуктите на високите нива от бързащата цивилизация и упорито, и непрестанно се стремят да ограничат устрема й, да го изравнят със своя – нисък, бавен и муден „възход“! Обладаващите нископродуктивните и бавни нива на обществата се стремят да синхронизират, без изключение всички, със своята скорост, стремят се да забавят и да притъпят бързината на бързащите, като налагат своите религиозни, човешки и обществени изисквания и скорости. Това прилича на вечната борба между вярващия и атеиста, понякога прилича на неравностойната битка между глупавия и умния, между мързеливия и работливия, дори между завистливия и твореца! Вечна е - между нуждаещия се и задоволения!
Какво и как би могло да се изравни или измени? Нищо и никак!…..според мен.
Забавянето като процес, винаги носи характера на провизорното, на неустановеното, на всичко временно и лесно променимо. То не би могло да влияе върху основополагащите човешки и обществени закони, търсещи и нуждаещи се от постоянен напредък. Нарушава за кратко установения ритъм и изчезва, като лош спомен. Дори тероризмът, дори войната. Тя спомага за преодоляване на временния застой и избухва след свършването й, подкрепяйки скокообразното развитие на човечеството, във всяка негова дейност, сякаш, пред мътните й води, дълго време е имало преграда и тя, най-сетне е отпаднала и вече никому не пречи! Годините, след края й, спомагат за увеличаване на скоростта на технологичното и културно еволюционно развитие, претворило се сякаш в революционно, или в подобна ситуация. Разнообразните форми на революциите са форми на различни по вид и цели тероризъм, които спират развитието, понякога и унищожават натрупаните обществени богатства и нива, но и катализират, и натрупват интелектуална енергия. За живота на човешките общества скоростта при тяхното еволюционно развитие е от изключително значение!
Наивни са стремежите за противопоставяне от страна на изоставащите. Не са измислени още пълноценни форми на тази съпротива, която целенасочено търси изравняване на правата при усвояване и ползване на сътвореното от активния човешки гений, но без доказано участие и с липса на принос при създаването му. Прилича на опит за присвояване на чужда собственост, независимо, кой, кога и къде я е създал - без, каквото и да е участие на претендентите. Законите на всички нации по света преследват и санкционират тези опити за незаконно облагодетелстване, формулирани като кражба.
Наивни са опитите на изоставащите и да задържат развитието на напредналите. Те са не само наивни и глупави, а нечистоплътни и смешни – независимо съпротивата и дадените жертви.
Способите за дестабилизация са безкрайно различни, но най-коварна и най-консервативна от тях е религията. Останалите прийоми се променят, съобразно степените на технологичното развитие на обществата и индивидите, които ги замислят и осъществяват, докато религията и догмите й са вечни, подобно на глупостта! Този вид тероризъм, който бих нарекъл скрита и невидима, на пръв поглед, манипулация, продължава, по твърде специфичен начин, неравностойната борба между напредъка - чрез ума и знанията, и застоя, отговарящ на липсата им.
Скоростта при системното развитие и нейното опазване, заедно с приносното й значение, е екзистенциален проблем на човечеството! Прогресират най-бързо развиващите се и умират най-бавните!
Наистина човечеството винаги се е деляло на изоставащи и напреднали. Рядко е сменяло посоката на своята „висока“ проява, защото във времето на съществуването и с характерния си мащаб, се е движило паралелно с посоката на изгряващото и залязващото слънце, ежедневно изгряващо от изток и залязващо на запад. Делило се е, дели се и днес - на глупави и ограничени, и на знаещи, и можещи. Тези процеси са толкова стари, колкото е стар разумът на човека, защото развитието на еволюционните процеси носи винаги това разслоение, между наличието и употребата на развит ум и липсата му.
Наивната религиозна принадлежност и нейното престъпно използване е най-перфидния инструмент за манипулация, защото съществуването на слаби и вярващи е неотменимо и вечно, както е вечна същността и нуждата от самата вяра! Същевременно, светът е в постоянен жизнен конфликт, основан единствено на жаждата за живот на всяко живо същество, както и неговото продължаване.
…………………………………………
Различните скорости на развитие изискват създаване на различни форми за тяхната реализация във всички области на системно устроения човешки живот, а преди нея и различни форми на обучение и възпитание. У нас – като пример, за твърде бавно движеща се и видимо изоставаща в развитието си обществена структура, се използват отдавна усъвършенствани, наследени прийоми на съществуване. Те са се наложили, защото обществото така е научено. С времето, то само шлифова лъжата и измамата, присвояването и ненаказаната кражба, развива и пази корупцията, сред която живее добре. То е в състояние на непрестанно вътревидово надлъгване и му е трудно да мисли за увеличаване на скоростта си на развитие и интелектуален прогрес! Не му и трябва! За него - другото е непосилна мъка!
Процесите се отразяват на всичко, най-вече на средата на обитаване и формите на нейната консумация. Градът у нас деградира, заедно с живеещите в него, защото те го ограбват, ограбвайки и себе си. И не му помагат. Процесите са необратими и се поддържат активни от бавната скорост на ниските интелектуални нива, както и от непроизводителните слоеве на обществото. Те не ги разбират. В продължение на тази непрекъсната, обвързваща деструкция, непродуктивните или бавно развиващите се общества на лесно приспособяващите се, измислят нови и нови начини за разрушаване на стройните системи, създадени от бързо мислещите и градивно действащите, мамейки - единствено себе си.
…………………………………………
Градът е витрината на скоростта на развитие на обществото и натрупаната в него интелектуална енергия! По богатствата му се виждат и разбират усвоените скорости, виждат се начините на работа, раждането и осъществяване на иновациите, свързани с прогреса на неговото и човешкото съществуване. Нищо, че е неодушевен. Когато е в хармония и съзвучие със скоростта при развитието на обществото на хората - процъфтява! Изоставен или хармоничен на бавните скорости – умира, бавно и полека, подобно на София и на, почти всички останали, български градове. Но те ще оживеят, защото градът е….
Хамелеон, в степени повече от отдавна утвърдения хамелеон – човека. Той е елемент в него, елемент, но важен. И без значение е, че човешкото общество го е създало и отгледало!
Михаил Петков / 21 - 23 май 2016 г.
|
