КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция
Полезно


Предложение за нова наредба за обществени обсъждания ще представят НПО
Вторник, 25 Октомври 2016 00:00

До края на месеца се очаква главният архитект на София да внесе доклад с проект за Наредба в общинския съвет.

01

Участват ли гражданите ефективно в обществените консултации по въпросите на устройство на територията и пространственото развитие в столицата? Леснодостъпна и разбираема за обикновения гражданин ли е информацията, която се съдържа в разработките на експертите? Води ли сегашният формат на обществени обсъждания до желаните от гражданите резултати?

Инициативна група от неправителствени организации и граждани ще представи виждането си за това какви принципи и текстове следва да влязат в новата Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания на територията на Столична община.

До голяма степен благодарение на несъвършенствата в сега действащата наредба през последните години нееднократно станахме свидетели на спонтанни протести на граждани, оспорващи предстоящо застрояване на зелена площ; изграждане на нови елементи на транспортната инфраструктура, стимулираща автомобилното движение и ощетяваща пешеходци и велосипедисти; инфраструктурни проекти или ремонти, показващи недостатъчна грижа за опазване на знакови елементи от културното наследство и от зелената система на града и т.н.

До края на месеца се очаква главният архитект на Столична община арх. Здравко Здравков да внесе доклад в Столичен общински съвет с проект за Наредба, която да предложи отговарящ на законовите изисквания и обществените потребности механизъм за участие в консултативните процеси за обсъждане на въпроси, свързани с пространственото развитие и устройство на територията. Необходимостта от промяна в начина на провеждане на обществени консултации е назряла и безспорна и затова Наредбата ще бъде определяща за въвеждане на работещи механизми и формиране на адекватни разбирания и нагласи както сред администрацията, така и сред гражданите. Формулирането на качествени текстове може да предотврати бъдещи конфликти, да създаде доверие и предпоставки за устойчиви местни политики.

На пресконференция на 24 октомври от 11:00 часа в Пресклуб на БТА (София, бул. "Цариградско шосе" 49) ще бъде представена предложената от неправителствените организации и граждани версия. Тя е резултат от почти едногодишна доброволческа работа на представители на гражданския сектор с деветгодишен опит от прилагането на действащата наредба за обществените обсъждания и от работа с институциите на местната власт. Идеите и предложенията на гражданската група бяха доразвити с инициативата на обществения посредник Лилия Христова и ускорени с работни срещи по покана на главния архитект на София - арх. Здравко Здравков, с включване на представители на Направление "Архитектура и градоустройство" и на професионалните организации - Камара на архитектите София, Съюза на архитектите в България и на Съюза на ландшафтните архитекти.

Покана за диалог на пресконференцията е отправена към представители на всички заинтересовани страни: общински съветници, ръководители и експерти от съответните звена на Столична община, представители на НПО и граждани.

Инициативната група включва: арх. Весела Тончева /Граждански комитет „Спасение 2000"/, Денница Кюранова /Общност на софийски граждански сдружения - Инициатива „Граждани за зелена София" ОСГС - ИГЗС)/, Драгомир Константинов /Фондация „Зеленика"/, Ирина Мутафчийска и Васил Маджирски /Съюз на урбанистите в България/, Любомира Колчева, Наталия Папалезова /Гражданско сдружение „Бели брези"/, Росина Станиславова /Граждански Районен Обществен Съвет - "Красно село" (ГРОС)/, Радостина Петрова /Сдружение "Велоеволюция"/, Лилия Костова /Български център за зелена икономика/).

 
Източник: http://citybuild.bg
 
Градски ескизи 310: Разлики и сравнения 3
Понеделник, 24 Октомври 2016 00:00
01

Градски ескизи 310
Разлики и сравнения 3 -
размисли за периода 1789 - 1989 година … и за утре!

 

И, тъй като страната ни, като високоразвита индустриална и дигитална икономика, я няма никаква на световната карта, трябва задължително да проучим възможностите, за да й помогнем, защото ще помогнем на себе си, за да променим това й състояние, като намерим полезното за развитието ни. Трябва да се ангажираме и подготвим всеобхватна промяна - какво, с какво и как да развиваме, а и – най-важното, как да успеем да се закачим, макар и със сетни сили, за опашката на изчезващия към Бог и Космоса, с бързината на светлината,

нов обществен икономически модел!

Има ли такъв, ще се запита всеки?

Ами – огледайте се, размислете, ако има с какво и … преценете!

Трябва да се действа бързо, защото светлината му мина покрай нас! Знам и, че трябва да се обединят усилията на умните. Затова, ако сте от тях – се хващайте за работа, а не за локумите на популистите! За да подкрепя предложението си, отново, ще използвам думи на Сен Симон, писани преди два века!

„Вече не армиите образуват военната сила, а индустриализацията!“ – пише през 1819(!) година, Клод Анри дьо Сен Симон / 1760 – 1825 г. / в „Писма на един гражданин на Женева до …..“/ прев. Н. Топалов /, а аз ще си позволя да допълня - и дигитализацията!

…..“ една нация, за да достигне благоденствие, трябва да постъпва по същия начин, както всички, които се занимават с някаква индустрия, че бюджетът на нация, която иска да стане богата и свободна, трябва да се изработва, според същите принципи, както и отделният бюджет, на която и да е индустриална фирма и, че единствено разумната цел, която една нация може да има, е да произвежда, колкото си може повече, с колкото е възможно по-малко администрация.“ / „Относно това, което задържа досега развитието на индустрията.“ / - пак там.

През пред-индустриалните епохи стремежът, на робовладелческите и феодалните държави, е да окрупняват териториите си и примирите на уедряване са безчет. Търсят още земя, воюват, колонизират, крадат, за да се сдобият с още такава, … с още роби, с крепостни, с войници и богатства, с геополитически предимства, експлоатирайки ги безогледно, всяка - според нивото си! Тогава окончателно се формират и повече, от водещите днес, държави по света.

Краткият период на индустриалната епоха принуди всички да търсят пазари и стимулиращи инвестиции, иновации и образована работна ръка, за да продължат времето на съществуването и силата си, използвайки максимално възможностите на всичко новооткрито - за манипулация и пропаганда! Той промени света и живота на хората в него, и подготви появата на следващия интелектуален технологичен скок!

Новият модел не търси нищо, човечеството го търси! Защото не може без него!

Къде сме ние, защо ни няма,

защо непрекъснато изоставаме от всичко и всички - при богатствата на земята ни, при стратегическото й положение, с подходящия климат, с този – прастар, работлив и мъдър народ? Защо не успяхме пълноценно да усвоим, да развием и използваме богатствата на културата на предходните общочовешки периоди на развитие? Дали, защото  минахме през тях като роби, от един в друг, а не като притежатели на такива или като полусвободни политически и неукрепнали като държава, бързо-бързо - тичайки и гонейки Михаля, за да елиминираме, наложената ни от великите феодални сили, несправедливост?! Дали затова, продължаваме да тъпчем на едно място, тъй като не сме научили и не сме утвърдили знанията си, от нито една от тях?

Обяснявам си го с обстоятелството, че тук, никога не е имало ред и закони, които се спазват от всички, без изключение, не е имало и организирано общество, екипност в работата, общоприет морал, права и религиозни правила, а самостоятелни, съревноваващи се помежду си, човешки единици – всяка спазваща, единствено своите и, не зачитаща правата на другите! Това е в кръвта ни, това е генетичното наследство от траките! Не знам, дали тази е причината, но вярвам, че ще ми кажете, ако знаете?

Задължение на философите е, а не мое - да открият, да определят качествата и целите на, току-що, родилата се нова обществено-икономическа, политическа и нравствена форма на отношения в съвременното човешко общество, което неистово се опитва да се глобализира, заради това, поради опасността от нови оръжия и форми на водене на война, заради стопяване на актуалните енергийни и природни запаси, заради малоумното увеличаване богатството на едни и бедността на други хора, а и, заради всеобщата безпределна и непрекъснато увеличаваща се глупост! И парадоксално – малкото ум!

Анализирам и установявам, че е, заради поредното отваряне на кутията на Знанието, променило, почти напълно, живота ни! Днес, дигиталната технологична революция е призвана да събори либералните капиталистически отношения като се възползва от постиженията им, а и от тези - на безславно отминалите социални усилия на социализма, като ги надстрои и, подобно на християнската религия, дошла да унищожи робовладелчеството, преди две хилядолетия, да свърши работата, едновременно на палач и строител, ликвидирайки остатъците от предходния строй и изграждайки основите на новия, икономически и морален модел!

Уникалните технологии са готови да сменят религията и вярата, която, според Блез Паскал, „се намира най-близко до рационалното и е онзи компонент на човешката емоционална сфера, който най-силно се поддава на интелектуализиране“,пленявайки свободно, по този начин, безграничното въображение на човека! Не знам, колко и дали е възможна загубата на вяра у човека, но реката на живота тече към бъдещето, а то ще покаже правотата или заблужденията ни.

Човекът има нужда от опора - и вярата е тази, от която постоянно се нуждае, затова се и питам, дали дигиталното виртуално няма да се слее в един образ с имагинерното религиозно? В едно цяло! Утре! Отново ще се позова на мисли от Сен Симон -

„Когато съвременните философи видяха, че теологичната и феодалната система е достигнала до крайния предел на своето усъвършенстване, че не може повече да понесе налагащите се промени, за да влезе в крак с прогреса на цивилизацията, и че събарянето й е станало неизбежно, те започнаха да я критикуват. За да покажат обаче, че тя е лоша, се нуждаеха от предмет за сравнение. Нямаха възможност да създадат по-висша система, тъй като тази система можеше да бъде осъзната, само след отхвърлянето, на още съществуващата…..За да постигнат целта си, те съпоставиха онова, което беше хубаво в системите на древните народи, с това, което беше лошо в теологичната и феодалната система“…..

„Най-доброто устройство на обществото е това, което прави съществуването на хората, съставящи мнозинството в обществото, възможно най-щастливо, което осигурява най-много средства и възможности за задоволяване на първостепенните им потребности.

Това е устройството на обществото, при което най-достойните хора, чиято собствена стойност е най-голяма, имат най-много възможности да достигнат до първите редици, каквото и да е положението, в което случайността на раждането им ги е поставила …..

Накрая - това е устройството, което довежда, в резултат от насоката на своето покровителство, до най-важни открития и най-голям напредък на цивилизацията и просвещението“.

С тези думи, отново се връщам към изходната позиция в разсъжденията ми, от предните няколко ескиза, в които изразих наблюденията си, относно степените на принадлежност на народите днес - към различните обществено-икономически, политически и теологични форми, при едновременното им съществуване и състояния в развитието им, а и позициите на всеки, в тях.

От своя страна, те се отразяват най-точно върху средата на обитаване и върху различните закони, норми и правила на съществуване. Отразяват се и върху морала, и справедливостта в обществото! Избират и мачкат неукрепналите институции, слабите политически водачи и икономически лидери, предизвикват кризи в световен мащаб, миграции на огромни маси от хора, развалят, стабилни преди, структури, разболяват други, довеждат до радикализъм теологични доктрини. Болен период, от който части от човечеството ще се освободят, с по-пълноценното си навлизането в новите правила, поставени от настъпващия нов икономически обществен ред! Но запазили влиянията от предишните!

Е, до къде и до какво стигна в развитието си човечеството? За да разберем, ще трябва да се върнем, отново, на второто определение на философа, което съм цитирал, по-горе. И, ако се замислим, ще разберем, че се създават условия, при които бъдещото човешко общество ще се формира, единствено, от несвързани, помежду си, дребни мислещи единици! А, дали това може да се нарече общество, вече е друг въпрос?

Естествено, очаквах философите и енциклопедистите, занимаващи се с формите на управление и развитие на човешкото общество, да видят, предусетят и изкажат, преди мен, промените, настъпили в него, но човек не знае, кой и, как вижда света, не знае и, колко е прав в разсъжденията си, не знае - какво ще му се случи утре, въпреки, че всеки е сигурен, че съществуващите обществени отношения са окончателни, непроменими и консервативни! Но, нали всичко тече, всичко се променя! А то, каква стана?!

Свидетели сме на уникална революционна метаморфоза на човешките познания, непозната, удивителна, превъзходна, никога не случвала се преди, промяна в знанията, промяна с мислещия човек! Изглежда технологичната дигитална революция ще опровергае Платон и твърдението му за ограничеността в обхвата на човешкия ум, защото ще промени и нивото, и степените на компетентност на отделните хора, етноси и народи, на расите и видовете!

А, дали чрез нея човек няма, най-сетне, да намери своето безсмъртие ?

Изображения: Raystudio Sofia

Михаил Петков / 11 – 25 септември, 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето
Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите
Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите
Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите
Градски ескизи 289: От утре 4
Градски ескизи 290: От утре 5
Градски ескизи 291: От утре 6
Градски ескизи 292: От утре 7
Градски ескизи 293: Раждането на боговете
Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата!
Градски ескизи 295: Развитие
Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза!
Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни
Градски ескизи 298: Призив
Градски ескизи 299: Пълна липса
Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес!
Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание
Градски ескизи 302: На опашка
Градски ескизи 303: От изключително значение
Градски ескизи 304: Градски движения 2
Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето
Градски ескизи 306: Пълна липса 2
Градски ескизи 307: Пълна липса 3
Градски ескизи 308: Разлики и сравнения 1
Градски ескизи 309: Разлики и сравнения 2

 
Flash Club в Банско със световна награда
Понеделник, 24 Октомври 2016 00:00

Барът по проект на дизайнера Светослав Тодоров получи отличие от Restaurant & Bar Design Awards в категорията UK & International Category Winners.

01

Наградата бе връчена тържествено на Светослав Тодоров /студио MODE/, чиято заслуга е интериорът на Flash.

02
03

Световно признати отличия избраха именно българския бар пред кандидати от Испания, Португалия, Германия, Турция и Тайланд. Журито от 34 члена е формирано от най-влиятелните архитекти и дизайнери на световно ниво, а целта им е да отличат именно най-добрите проекти. Двете категории "Най-добър ресторант" и спечелената от "Flash Club" - "Най-добър бар" са и най-желаните призове.

04

Flash Club има и още една престижна награда тази година:

05

В шортлистата в конкурса Restaurant & Bar Design Awards влязоха три български бара: Mascara в София и Flash в Банско на студио MODE и Sputnik в София на ‎FUNKT. Те се съзтезаваха в категорията Europe bar. В нея сред още 40 бара бяха номинирани и Cat and Mouse в Пловдив на studio 8 1/2 и TQ Club в София на СUBE Studio.

 
Източник: http://citybuildhome.bg
 
Къща на дърво в градската джунгла
Понеделник, 24 Октомври 2016 00:00
 01

Ако искате буквално да спите сред градската джунгла, можете да го направите в най-новия и нетипичен хотел в Лондон.

Той представлява луксозна къщичка на дърво, която разполага с две спални, самостоятелна тераса и личен готвач разкри. Тя се намира в центъра на британската столица пред "Southbank".

Тя е построена от компанията "Върджин" и е абсолютна имитация на къщичките в комплекса "Lion Sands Game Reserve" в Южна Африка.

Късметлиите, които отседнат в модерния, ексцентриченн хотел, ще могат да се насладят на изглед към Темза и църквата Сейнт Пол.

Освен това, те ще бъдат нагостени с 5-степенно гурме меню, което включва ястия като пастърма от щраус, запържена терина от крокодил, салата от лимонова трева и др.

 02
 03
 04
 05
 06
 07
 08
 09
 10
 
 
 Източник: http://www.tialoto.bg/
 
Градски ескизи 309: Разлики и сравнения 2
Петък, 21 Октомври 2016 00:00
01

Градски ескизи 309
Разлики и сравнения 2

 

Очевидно в съвременния свят големината на територията на държавата губи своето определящо и доминиращо значение, като загубата на интересa започва да се проявява още с първите стъпки на глобалното изчезване на т.н. феодализъм, с неговия, никога не задоволен, ламтеж за още земя, с агресивния му завоевателен характер, който го прави, да изглежда, вечно жив и днес, дори.

Високо развитото технологично ниво и мощта на индустриалното производство вече доминират над световното развитие чрез пазарите си, изтиквайки назад нуждата на държавите от още територии. Днес, те се нуждаят само от няколко основни компонента – все по-високи и по-високи технологии, образована и мислеща, и вечно млада работна ръка, източници, на използваната в момента енергия и пазари за продукцията си. А, всички те заедно - съчетани с иновации и динамични инвестиции!

Защо ли, се питаме? Защото те ще са необходимият строителен материал при изграждането на бъдещето на човешкото общество, чиито основи бяха вече положени!

Притежаването на високоразвита индустрия и икономика, заедно с осигурената, образована и млада работна ръка, в детеродна и дееспособна възраст, предоставят на тези страни или градове-държави, неоспорими права и доминираща роля над другите - днес, но и утре! На тази власт - над нужните им пазари, като осигуряват просперитет на тяхното икономическо и политическо бъдеще, защото то, неминуемо води, след себе си, обединяващите възможности на културата, и на първо място – архитектурата, с подчертано визионерската й роля! Чрез архитектурата, напредналите изявяват, по-точно, демонстрират своето високомерие и прогреса си!

Бавно развиващите се и неконкурентноспособни държави, с остарялата си технологична структура и ниско калорични икономически отношения, с изоставащата, във високата си специализация, работна ръка, постепенно и неспасяемо ще изостават. Архитектурата им – също! В началото незабележимо, наистина невидимо, а понякога и рязко ще загубват логичните си устои на съществуване, и ще пропадат в пропастта на икономическата дисхармония – именно, заради бавното и твърде некачествено, изостанало производство, заради липсата на науката и иновации, заради остаряла и ниско образована работна ръка, а и общо, заради тях, ще губят - и пазарите си! Чували ли сте за Адам Смит или за Жан Батист Сей, или за Огюст Конт, след тях? Не, но сте чували за Карл Маркс, което ви стига! А, задавали ли сте си въпроси, чиито отговори дават представа - защо загина, икономически, научно и емпирично, философията на реалния социализъм? Не, защото това, изобщо не ви интересува - нищо, че показва икономическото състояние на всеки член на обществото. Тези промени, в най-висока степен, влияят върху средата и начина на живот – на нас, и особено на градовете!

В тях се хвърлят и ще се хвърлят, именно заради това, огромни инвестиции, за да се прикриват смайващите различия между тези, от икономически бързо развиващите се и тези - със заспиващите или затихващи икономически функции, които неминуемо, в края на краищата - за капак, обхващат и културните! В един момент, всичко се забавя и спира като се случва, обикновено там, където липсва конкурентна среда и, където едните са задминати от другите или, когато сравнителните показатели са заварили, състезаващите се, по бели гащи… заедно с показателите им и с общите индекси на съревнованието!

Изображения: Raystudio Sofia

Михаил Петков / 11 – 23 септември, 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето
Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите
Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите
Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите
Градски ескизи 289: От утре 4
Градски ескизи 290: От утре 5
Градски ескизи 291: От утре 6
Градски ескизи 292: От утре 7
Градски ескизи 293: Раждането на боговете
Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата!
Градски ескизи 295: Развитие
Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза!
Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни
Градски ескизи 298: Призив
Градски ескизи 299: Пълна липса
Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес!
Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание
Градски ескизи 302: На опашка
Градски ескизи 303: От изключително значение
Градски ескизи 304: Градски движения 2
Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето
Градски ескизи 306: Пълна липса 2
Градски ескизи 307: Пълна липса 3

 

 

 

 
Минимализъм в Тел Авив
Петък, 21 Октомври 2016 00:00

Дизайнерите Яел Пери и Дафна Гравински заедно с архитекта Амир Навон са се стремили да направят апартамента максимално просторен и светъл. 

Дългото и тясно пространство с площ 80 кв. м е предназначено за семейна почивка и принадлежи на собственици, които обичат гости. Две спални с бани са разположени зад дневната зона с открит план с изход на терасата.

01
02
03
04
 
Източник: http://citybuildhome.bg
 
Растения, мъх и птици създават живи фасади за пренаселените градове
Петък, 21 Октомври 2016 00:00

Склонни сме да си мислим, че животът в големия град означава човек да няма общуване с природата. Ала концепцията за “самолекуващата” се къща на дизайнера Едвин Индера Васкита разчупва това схващане. Проектът на Васкита превръща стените на сградите в скеле, което дава място за живот на растения и мъхове, а заедно с тях – и птици. Насърчавайки израстването на растителността, стените примамват птиците да кацат и дори да гнездят там, което от своя страна помага за разпространяването на семената на растенията. Резултатът? – Пространство, което перфектно обединява природата и съвременния живот.

01

Предложението на Васкита на практика предвижда създаването на балансирана симбиоза с околния естествен живот, осигурявайки същевременно жилища за най-натоварените градове в света. Концепцията е родена с мисъл за Джакарта, Индонезия, където хората страдат заради “притиснатите” пространства. Домовете в Кампунг Пуло в Джакарта, по поречието на река Чиливунг, често са тесни, неудобни и опасни. Те могат също така да са лишени от надеждна електрическа енергия, чиста вода и достъп до прясна храна. Предложенето на Васкита обаче търси решение на всички тези въпроси едновременно по един симбиотичен и безопасен начин.

02

“Самолекуващият” се дом, според концепцията, разполага с външна “еко-кожа”. Тя е изградена от палмово влакно – обикновено отпадъчен продукт – създавайки среда, в която семената могат да покълнат и израстат. След това тези растения привличат птици, които построяват гнездата си под покрива, проектиран с мисъл да е гостоприемен за тях. Растенията също поглъщат въглеродния двуокис, като същевременно осигурява чист въздух жителите на блока. При достатъчно добро желание обитателите биха могли да си събират яйца от гнездата и да берат плодове от някои от растенията.

03

За твърдата структура на дома се използва био-бетон. Той е в състояние да филтрира въздуха и водата, създавайки здравословна пространство за жителите. Слънчеви панели върху покрива осигуряват електрическа енергия, а водата от дъждовете се събира и канализира към резервоар. Топли връзки свързват сградите, така че жителите могат да разчитат на безопасен начин да пътуват от една част на квартала до друга. Отвъд осигуряването на по-добри условия за живот, дизайнът насърчава сближаването на общността. По тази причина проектът предвижда участието на общността както в началната фаза, така и след построяването на домовете.

Самолекуващата се конструкция в крайна метка има за цел да демонстрира как сградите да станат живи структури, които да работят в рамките на една по-голяма и взаимосвързана система. Вместо да се бори, за да се подсили разделението между жилищата и външната среда, този модел предполага хората да прегърнат дълбоката си връзка с естествения свят.

Проектът спечели овациите на журито в конкурса за Биодизайн в САЩ.

Графики: Едвин Индера Васкита

 
Източник: https://greentech.bg
 
Станция за линейки в Холандия е построена изцяло от дърво
Четвъртък, 20 Октомври 2016 00:00

Станциите на линейките обикновено са грозновати, ръбести постройски със скучен вид, но тази уютна и приятна сграда всъщност е също станция на линейки. Намира се в холандския град Цайст.

01

Компанията RAVU е поръчала на Architectenforum да проектира структурата за съхранение на линейките, така че да е енергийно неутрална и изработена от възобновяеми материали. Сградата от дървен материал се отличава с приятно извити стени, които са покрити с пълзящи растения.

Разположен в покрайнините на Цайст близо до края на гората, станцията за линейки е с площ 550 квадратни метра и е дискретно „прибрана от погледа” на болницата на това място. Въпреки, че сградата не е бществена и съответно никога няма да бъде видяна от пациентите, структурата има скулптурна форма, която е едновременно красива и функционална. Вертикалните ивици светла необработена дървесина, с която е облечена фасадата, помага на едноетажната линейкова станция да се слива с гората. Растения, които пълзят нагоре по скосяващите се стени, достигат до извития покрив. Той на свой ред е гарнирани с тлъстига и…. слънчеви панели. Дървените греди, които поддържат покрива, могат да се видят в интериора на сградата, изпълнен с изобилна дневна светлина.

02
03

“Дървото има много предимства, тъй като е биологичен и здравословен строителен материал”, пишат Architectenforum. “Ние се спряхме на ламинирана дървена конструкция. Фасадата с дървена облицовка, външната облицовка, рамките на прозорците – всички те също са изработени от дърво”.

Обвивка от сериозна изолация обгръща цялата сграда и й помага да постигне енергийно неутрален статут. Електрическа система осигурява отоплението и охлаждането благодарение на комбинация от термопомпи и слънчеви бойлери.

04
05
06
07
08
09
10
11
 

Снимки: Стийн Поельстря, Architectenforum

Източник: https://greentech.bg

 


Страница 23 от 593
Copyright © 2026 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions