КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция
Полезно


Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Петък, 24 Юни 2016 00:00
01

Градски ескизи 284
Приказен град 4 - Ловеч

 

Приказен град , …. a,кой ли го помни?


Градовете загубиха своята приказност!

Тя изчезна, по едно и също време, с извършеното престъпление - с тяхното унифициране, с уеднаквяване на израза им и с наложените нови политически форми на живот, на които те трябваше да отговарят! Всички видяхме, а гражданите им почувстваха и промяната. Властта и изпълнителите бяха безпрекословни в унищожението на специфичния, на характерния белег на всеки от тях, на приказността, на малките и средните по големина български градове и градчета! Тя се загуби, изчезна - дори от приказките!

Днес, в планово и обемно-пространствено отношение, те са едни посредствени типизирани урбанизирани територии, като тяхното несъвършенство непрекъснато се мултиплицира, подчертано силно - при най-големите, подклаждано от разрастването и глобализацията им. С пълна сила това се отнася и за всички останали големи, и много големи градове. Малките градове и градчета изпаднаха в състояние на цивилизационна хибернация, въпреки невероятния им потенциал!

На света има и приказни градове, останали живи и привлекателни, заради интелигентните грижи насвоите умни и всеотдайни жители, останали живи със своите белези и характер, те са живи, заедно с хората в тях!

Навсякъде, гражданите се грижат за града, а селяните – за селото! Само у нас е обратното, тъй като през същия период, градовете бяха тотално окупирани от пришълци - без те да се учат да се грижат за него, като за общ дом. Старите му жители, от своя страна, се затвориха в черупките си или се скриха в обезлюдените села! Изключително рядка е ситуацията, когато някой превъзмогне своето незнание или отчуждение и открие желанието, и очевидната си добронамереност да помага! Размишлявам върху духа и образите на градовете, в които съм живял – най-малко в първия, повече във втория и най-продължително в третия. Живял съм в или близо до ядрата им. Десетилетия живея и работя в центъра на последния, роден град на едни от дедите ми. Познавам и мисля, и за трите, сравнявам ги.

……………………………………….

Редно е на неграмотните или недостатъчно образованите жители, които се стремят към управлението на градовете, обществото да поставя усмирителни ризи! Иначе, със своята амбиция, самонадеяна некомпетентност и понякога ярко проявена глупост, те ще го нараняват и объркват, несъзнателно дори, за десетилетия напред, променяйки вярната посока на развитието му, защото не познават процесите в неговия живот,…. от незнание, както това се случи, на не един град, през изминалите десетилетия. Съществуват и други! Преди много години с някои от тях имах удоволствието да работя и познавам. Те бяха ценни изключения! За всеки град!

……………………………………….

Вярвам сте чували, че съществуват страни в Европа, в които закони са определили професиите, които могат да се ангажират с управлението на градовете. Ще добавя - всички, стремящи се към него, трябва да носят, подобно на изключенията, за които споменах, своята задължителна ангажираност и познания на проблемите му, защото не е достатъчно, само да ги разбират, като обикновени граждани. Заемащите тези длъжности трябва да са в хармония с града, чрез своите качества. Не биха могли без тях, защото, ако не притежават качества да управляват, себе си дори, не биха могли да управляват интелигентно и град с няколкото десетки или стотици хиляди, а да не дава господ – и милиони жители?

Особено взискателен трябва да е избора на професионалистите! Между тях – безброй са тези, готови на всичко, само и само, да се докопат до правото да проектират и „ръководят“ плановите, и пространствените му промени, трудно преценявайки своята мощ! Когато професионалистът стане чиновник – той се откъсва от проектантската част на професията и губипостепенно, почти безвъзвратно, творческите си способности.

Размишлявам по тези нелеки, за всяко общество и всеки град, проблеми, спомняйки си обърканата планова и пространствена структура и задължителната необходимост от хармония в композицията на град Ловеч. Там съм живял, сравнително кратко, но го познавам, вече подтикнат и от интересите, предизвикани от професията ми. Със своето планово и пространствено развитие, той беше уникален пример за градоустройствената история, теория и практика у нас. Днес, това не може да се види, защото преди време, част от него бе унищожена!

Преди десетилетия необразовани управници, подпомагани от по-слаби творчески и от тях архитекти-алкохолици, безогледно нараниха структурата, физиономията и душата му!

  • Днес, по никакъв начин, не би могло да се различи хилядолетното урбанистично развитие на града, ярко видимо, преди неговите коренни промени, защото планът и образът му бяха окастрени с брадвата на неграмотността и самочувствието на властта, подкрепена от алкохолизираните псевдо-градостроители и недоразвили се в професията архитекти, без професионално отношение и зачитане на градската среда, на природата, историята и културата на жителите му.
  • Унищожени бяха цели квартали от централната градска част, заедно с характерния им мащаб, с архитектурата и свързаните с нея елементи, с магазините, с улиците, със свободните и площадни пространства, проектирани във „Виенски стил“ и строени, заедно с неговата виртуална поява и реализация в Европа, в края на 19-ти и началото на 20-ти век!

На тяхно място бяха изградени „нови“! Умопобъркващо неудачни и смешни!

Сменен бе архитектурния стил сецесион, характерен за съборените ….. и бе усвоен някакъв непознат, нов, измислен - уж „бароков“, за новосъздадените!

Сълзи напират в очите ми от смях, като си представя ентусиазма, обхванал тотално услужливите творци и неграмотната власт, разрушили със замах, изграждания в столетията град!

  • Непредизвиканите градоустройствени грешки бяха следствие на необразованост и разяждащи комплекси за малоценност, усилени до крайност от желанието да се освободят от тях, съчетавайки ги с наличието на власт. Градът бе напълно променен и то – в общ ущърб!

Дали го помните?!

Представете си само – разрушени са сгради, построени петдесетина години преди това и то в най-модерния, за напредничава Европа, архитектурен и културен маниер.

  • Завинаги са унищожени възможностите за експониране на уникалното му историческо и градоустройствено развитие и наследство, видими преди, сякаш като на картина! С поругаването на централната му зона бяха напълно премахнати едри елементи на градската структура, бяха унищожени столетия и етапи човешки живот, бит, дух, среда - с характерен архитектурен, пространствен и градоустройствен израз.
  • Унищожен или променен беше мащабът на града, с издигнатите, навсякъде в ниското, край бреговете на реката - „високи“ и едроплощни обществени, и жилищни сгради, които се издигнаха като стена до съществуващия дребен градски мащаб, сред столетия съществувалото иопазено застрояване, и .… пред природата с нейната неоценена, смайваща красота, претендирайки да контролират и подчиняват всичко. Там - в дупката! И къде ли още не, другаде из града! Вместо да се отворят към реката, да обърнат града и пространствата му към нея, да опазятградоустройствения му мащаб, както и да използват оптимално уникалните му естествени природни дадености!

Но властта и онези „проектанти“ не бяха чували за подобни градоустройствени изисквания и безогледно промениха настоящето и бъдещето му - все едно отрязаха главата на жив човек и я пришиха към тялото на друг! Дошлите, по-късно в града, не познаваха предишния му образ и заживяха с измамата, незнаещи и неотговорни за злодеянието.    

  • Напълно бе променена градоустройствената му структура, натрупана през хилядолетията живот. Бе създаден нов град - посредствен, като авторите си. Старият - умря!

Новият – скоропостижно се разболя от градоустройствена болест, причинена от бацила на незнанието и неуважението. Нямаше и кой да поучи незнаещите. Нямаше, защо авторите знаеха всичко и не искаха ум и разум, дори на заем!

Всичко в новия център бе планово и пространствено преоразмерено! Обезличени бяха останалите квартали и важни градски дейности. Не се потърси, по какъвто и да е начин, контакт с реката и бреговете й - с реката, създала селището. Не беше създадена пространствена и функционална връзка с парковете по склонове край него!

  • Продължено бе делото на отричане и погубване на всичко старо. Загубена бе връзката между хората и занаятите им, между архитектурата на средновековния град и тази на зараждащата се манифактура, а по-късно и с тази - на дребния капитализъм на предприемчивите и трудолюбивите, с появата на специфичната търговия и с тези технически постижения, предизвикали създаването на дървените покрити мостове и стоманобетонния, облечен днес с дреха, за да не му е студено! Питам се, защо имитаторите спряха? Защо не облякоха и железния мост, за да са последователни и коректни?!
  • Усвоени бяха нови градски територии, които „изядоха“ плодородната земя наоколо, които прекъснаха завинаги възможността градското население да отглежда земеделски и овощни култури, за да се изхранва, както е правило хилядолетия.
  • Напълно бе объркана транспортно-комуникационната му система, особено ярко - в централната зона. Осакатена бе автентичната му пешеходна среда, подчертавайки единствено ядрото, забравяйки за всичките нерешени проблеми в нея и извън него.
  • Неудачно трансформирани, унищожени или изоставени бяха важни обществени сгради, създаден бе нов централен площад с обществени сгради, уж обърнат към реката, но без пряк контакт с нея, а архитектурата навсякъде носеше, носи и днес, за съжаление, посредствен характер.
  • Бяха създадени поредици от нелогични анти-градоустройствени и пространствени решения, все едно, че градът бе проектиран и прекроен от, и за дебили, от хора с примитивни познания за него и историята му, и за постоянно променящите му се функции! Днес, години след времето, за което пиша, някои се оправдават, че не те, а други са предложили поредиците от грешни решения, прехвърляйки вината върху тогавашната власт! А, къде бяха те? Нали бяха с нея, помагайки й да унищожи безвъзвратно части от града и да го направи друг! Безцветен!

Питам се, как днес, в средата на тези безумни решения, сътворени от безумни архитекти и управници, ще се иска от младите граждани да имат изграден усет към логичното и красивото? Няма как!

Моля, погледнете града, с очите на обичащи и милеещи за него граждани и се опитайте да му помогнете! Ако, не знаете как – питайте!

  • Обидно е съществуването на обемно-пространственото решение на централната част и особено на високата административна сграда, заедно с всички останали „уж високи, но широки, грозни и не оразмерени“ жилищни сгради, нацвъкани край левия бряг на реката и неуспешно конкуриращи хълма Стратеш, люляка и красотата на природата!

Те дразнят! Дразнят всички, които разбират, чувстват и четат развитието му,

дразнят, защото в тази планова и пространствена композиция на града са пренебрегнати основни изисквания на професията, и хармонията с околната среда!

За мен е обидно да коментирам съществуването на измамния покрит мост, на измамните „барокови сгради“!

Обидно е и съществуването на недоразумението в сърцето на града, между транспортни улици, главното пешеходно пространство и … останалите „живи“ от погрома, малки и стари жилищни сгради, накацали като буболечки по стръмнината на запад - неоформени десетилетия, жертви на сбъркани градоустройствени решения!

Некоректно е решението и на транспортния мост, свързващ центъра със старата част на града, по ред градоустройствени, функционални и естетически причини, както и нейната изоставеност - на улици, сгради и огради, на черкви, на културни и исторически паметници, на парка Баш-бунар, на липсатана, подходяща за всички, връзка на града и центъра му с парка Стратеш!

Буди възхищение, единственото на света, решение за създаването на мост за никъде! Недоумявам, как до днес, градските власти не са поискали признание от “Гинес“, поне за това?

  • Не мога да си завъртя главата, за да погледна на север, по-точно не искам! Там, нещата са още по-ужасяващи, а са се случили само в рамките на един, безцелно изживян, творчески период.
  • Съществуват и други рани. Малко са сполучливите решения, които биха ме принудили да престана да сравнявам днешния град, с предишния. Достатъчно щеше да бъде, ако някой тогава, се беше погрижил истински, коректно за него, без да имитира дейност. Днес вече, резултатите от неграмотната намеса са видими и ще стоят, като грозни паметници, столетия!?

Преди време предложих редица, възможни и полезни градоустройствени решения. Необходимо е да се обсъдят и изпълнят, тези от тях, които ще са най-полезни и възможни за реализация!

Дали някой вижда това, което виждат моите очи?

Мисля, че не, а трябва, защото градът чака! Чака вас – младите.

Вие трябва да прецените, защо Ловеч загуби приказния си образ и се превърна в село от градски тип, а не само да крещите безполезни лозунги? Вие ще решите, ако решите, да му помогнете - как да върнете статута му на един от най-старите и красиви градове в Европа? Ако можете.

арх. Михаил Петков / 5 – 18 юни 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2

 

 

 

 
Чинкуе Терре – пет приказни земи между небето и морето
Петък, 24 Юни 2016 00:00

Селцата са райско място на брега на Лигурско море, застинали в безвремие. Пъстрите мозайки от пастелни къщи са надвиснали над изумрудените води.

01

С каквито и имена да са наречени петте рибарски селца, включени в защитената от Юнеско територия Чинкуе Терре, не могат да предадат красотата им. Те са известни като "Ривиерата на цветята" и населените места между морето и небето. В превод названието на резервата в Италия означава „петте земи”, които приличат на приказка. Очарованието им се дължи на ….безвремието на тези места, съхранили автентичния си вид десетилетия. Пъстра мозайка от пастелни къщи са накацали по високите хълмове. Под тях са причудливи черни скали, плискани от изумрудените води на Лигурско море. Между тях са зелените възвишения, чиято буйна растителност се нарушава само от стъпаловидно наредените градинки. Стъпаловидните тераси са изградени без цимент. Склоновете са прилежно терасирани и засадени с маслинови и лимонови дръвчета, с лозя, от които се прави местното сладко вино „шакетра”.

Лигурската Ривиера е отлична отправна точка за опознаване на района и организиране на еднодневни екскурзии до  Генуа, Портофино, Торино, Алба, Канели и дори Лазурния бряг – Ница, Кан, Монако... 
Най-добрите предложения за Почивки в Италия и Лигурско море.
Хотел по програмата за почивка на Лигурската Ривиера.Населените места, които са сред атракциите на Италианската Ривиера, имат благозвучни названия - Монтеросо ал маре, Вернаца, Корнилия, Манарола и Риомаджоре.

Векове наред селцата са били достъпни само с лодка откъм  морето или с магаре по стръмните склонове през планините.
Днес в тях няма автомобилен транспорт, защото е забранен в този резерват под егидата на ЮНЕСКО. По склоновете се вие автомобилен път, който е с абсурдно остри завои и по труден терен. Посетителите на това приказно място избират трите начина за придвижване – с влак, с корабче и пеша по панорамен планински маршрут с обща дължина 11,5км. Разходката по старата магарешка пътека в Чинкуе Тере привлича хиляди туристи от цял свят и изминаването й е за един ден пеша. Общата й дължина е 11,5 км., но предлага фантастични гледки.Обаче пътуването с корабче до всяко едно от  тях предоставя незабравимо преживяване.Тръгва се от пристанище на Италианската Ривиера, като придвижването продължава около 20-30 минути до всяко поредно рибарско селце. Почти на всеки 40 минути идва малък плавателен съд за следващото. Гледката от палубата поразява с невероятното съчетание между зелени възвишения и кристално синя морска вода. Като приближите населените места, направо ще ахнете. Сгушените къщи са в пастелно розово, синьо и охра, спускат се съвсем до брега сред назъбени скали, или са кацнали по склонове със зашеметителен изглед отвисоко. Първото населено място по нашия маршрут е Монтеросо ал Маре, то е най-голямото и любимото на всички туристи.
Следващото - Вернаца е събрало в себе си освен природните красоти, и куп исторически забележителности. Тук може да видите построената от морски замък през 14 век църква Санта Маргарита Д‘Антиохия и замъка Дория, издигнат през 11 век.
В Манарола пък впечатлява импровизираното пристанище върху купчина голи скали. Мъничкият град е нещо, което трябва бъде видяно – смесица от пастелни къщи, които се изкачват нагоре по стената на мрачната стръмна скала, близо до най-плодородните лозя. Тази малка област е известна не с едно, а с две специални вина - бяло Чинкуе Терре, сухо, кисело съчетание на три различни сорта грозде, и sciacchetr – много сладко десертно вино – късна реколта - обикновено пазено за специални случаи. В много ресторантчета можете да опитате прекрасно приготвена храна с морски специалитети.
Въпреки липсата на плаж и на всички удобства на модерните курорти, това е една от най-предпочитаните дестинации на Италианската Ривиера. Тъй като до Чинкуе Терре не може да се стигне с кола, италианските власти съветват туристите да оставят автомобилите си в град Специя и от там да хванат влак до което и да от петте селища.Частният плаж, Джувано в Манарола  е изключително приятно място за почивка. 
Не е лесно да се открие: нагоре и вдясно от железопътната платформа, надолу по трудна стълба, следвайте крайбрежна тухлена стена. После вървите през частно лозе, извисяващо се над два необикновени плажа. Само за 5 евро можете да се печете на слънце в този малък рай.
Упоритостта на местните, сякаш нарочно наредили лодките си върху сухите скали, е неразбираема при хубаво време и спокойно море. Но истинският ужас настъпва, когато бурните вълни и вятърът започнат да се разбиват в бреговете. Следващото село Верназа е може би най-привлекателното в Чинкуе Терре. Всичко от неговите исторически атракции и размери правят този пристанищен град безспорно най-приятен от петте селца. Там можете да обядвате в заведение на главния площад.
Непременно посетете църквата Santa Margherita d'Antiocha. Построена е през 1318 г. от морски камък със странна фасада, която изглежда все едно е обърнала гръб на площада. Интересни са наблюдателните кули от ХІ век Castello Doria, от където можете да се насладите на чудесните гледки на целия регион.
Няма да сбъркате, ако починете и хапнете в La Cantina del Molo – високо разположена енотека, където се продават чудесни деликатеси и най-вече вина от собствени лозя.
За туристите Верназа прилича на умален, провинциален вариант на Венеция. Местните хора и днес използват малки лодки, за да да се придвижват, така както са правели в миналото техните предци. Последното селище от нашата обиколка е Риомаджоре, което е най-голямото. 
Тук не пропускайте да видите замъка, църквата Сан Джовани Батиста и Светилището на Дева Мария от Монтенеро. То е най-южната точка, от него тръгва Пътеката на любовта (Виа дел’аморе), която е много романтична. Докато минавате по нея, можете с любимия да „заключите” на парапета катинарче, на което сте написали имената си, като според вярванията така любовта ви ще бъде вечна.Любовният маршрут е първата част от Sentiero Azzurro или Синият път. 
Той се изминава за пет часа пеша и свързва всички пет селца. Този участък е крайбрежна алея, издълбана в планината почти век по-рано. Вдъхновяващите гледки и романтичните скрити местенца са му донесли поетичното название.Ако не сте с група, постарайте се да разгледате рибарските селища поне за два дни. Отдалеч много си приличат и първото усещане след посещението им е все едно гледаш пъстър калейдоскоп. Насладете се на спретнатите малки пристанища с разноцветни лодки на местните рибари. Над главите ви по тесните, стръмни улички виси разноцветно пране, а пред къщите се вият розови храсти и са подредени саксии с цветя. Неслучайно Чинкуе Терре се намира в прочутия Залив на Поетите, където Байрон, Мери Шели и Пърси Шели са черпели вдъхновение.
Както и да се нарича това прекрасно място - Петте земи или Ривиерата на цветята, човек дълго време не може да се наслади на уникалната му красота.За Александър Тур
Александър Тур Къмпани ООД, водещ туроператор за Почивки в Италия, вече повече от 25 години предлага богат опит, партньорство и качество при организирането на пътувания. Александър Тур се отличава с екип от квалифицирани специалисти в туристическия бранш, които предлагат високо качество на услугите, перфектна организация и обслужване, на което можете да се доверите.
02
03
04
05
06
07
08
09
 
Автор: Лилия Лозанова
Източник: http://www.ka6tata.com/
 
Има ли дефицит на квалифицирани кадри в инвестиционното проектиране?
Петък, 24 Юни 2016 00:00
01

Инж. Асен Попадийски, РК на КИИП – София: Проблемът не е в липсата на работна ръка, а в заплащането

От моя гледна точка няма недостиг на инженерни кадри в страната като цяло. И за големи и за по-малки обекти се намират изпълнители. Проблемите на инженерите проектанти са свързани с ангажиментите им по обществените поръчки. Става дума за заплащането – както за размера на хонорарите, така и за времето в, което се получават. Става така, че се иска много работа за малко пари. Инженерите са притиснати от сроковете за проектиране, свършват работата на момента, а после чакат с месеци да им се плати. Иначе имаме млада професионална смяна. Мисля, че излизат достатъчно дипломирани колеги. Не се наемам да кажа добре или зле са подготвени. Могат и знаят толкова, колкото бях подготвен и аз на техните години. В нашата работа, както и в доста други сфери нещата опират до практиката.

Инж. Петър Филипов, председател на РК на КИИП – Ямбол: Младите попълнения за последните години са само три

Определено смятам, че има дефицит на кадри и той се усеща не само в проектирането, а и в целия сектор. Поне в Ямбол този проблем съществува от доста време. За последните 10 години например само трима или четирима млади специалисти са попълнили редиците на инженерите. Останалите колеги са на около 50-годишна възраст и са в бранша от доста по-рано. Основната причина за дефицита на млади квалифицирани кадри, според мен, е в заплащането. Проблемът обаче не идва от фирмите, защото и на тях понякога не се плаща, а от инвеститорите, които финансират проектите. И трябва да ви кажа, че тенденцията студентите да се пренасочват към други сектори започна след 2003-2004 г., когато беше и големият бум в строителството. От тогава до сега ситуацията не се е променила.

Инж. Сергей Миланов, председател на секция „Водно строителство в РК на КИИП – Плевен: Заради недостига на специалисти качеството пада

Има недостиг на кадри в строителния сектор и причината е, че подготовката на по-младите колеги от последните 20 години е реално само от института. А фирмите, особено тези, които работят в провинцията, нямат възможности да поддържат обучителен персонал. Аз също доскоро работих с още двама-трима души, но предвид конюнктурата, която се наложи в България, фирмата бе принудена да ги освободи поради невъзможността да издържа по-голям екип. Водещият фактор за големи проекти, като водния цикъл например, е най-ниската цена, а не техническото решение, което може да се осъществи. И оттам идва целият проблем. Дори има лица, които изобщо не са в бранша и не разбират от проектиране, но са си направили фирми, наели са млади специалисти, които срещу минимално заплащане предлагат някакво решение. А току-що завършилите колеги се съгласяват да работят 3-5 години, защото могат да трупат стаж и едновременно с това да се обучават. Оттук нататък ниската цена диктува всичко, фирмата няма интерес от квалифицирано мнение, респективно от добър проект, и оттам страда качеството. Вижте например какви фирми влизат в списъците за регионалните планове за водоснабдяване и канализация. В състава им са включени само двама ВиК специалисти, останалите са хора архитекти, икономисти и т.н. А това все пак е ВиК проект, същността е друга. Затова казвам, че има дефицит на кадри, респективно и на качествени проекти.

Инж. Румен Иванов, зам.-председател на РК на КИИП – Варна: Кризата на трудовия пазар ще се задълбочава

За съжаление недостигът на работна ръка у нас – не само квалифицирана, но и неквалифицирана, ще продължава да се усеща. Тази криза е отмъщението на българския работник към родния капиталист.

Аз самият съм собственик на две фирми – за електромонтажни дейности и за проектиране. От 10 души, които работеха в първата, останаха едва четирима. Другите заминаха за Франция, Германия и Англия. За Канада, Чехия и САЩ пък потеглиха трима души от проектантската ми фирма.

Дори младите хора, които завършват образованието си у нас, заминават да работят навън, особено тези от конвертируемите специалности, като информационни технологии и математика. Със строителните инженери нещата стоят по същия начин. Проблемът обаче засяга всички сфери на икономиката. Хотелите по морето масово не успяват да си намерят персонал. И как да е иначе, след като дават заплати от по 400 лева? Строителните фирми също изпитват глад за кадри. Който е по-кадърен и работлив, грабва мистрията и заминава зад граница – там, където биха оценили труда му по-високо.

Ако попиташ младите хора у нас какви искат да станат, всички отговарят: икономисти, за да управляваме. Скоро обаче едва ли ще има кого да управляват.

 
Източник: http://stroitelstvoimoti.com
 
Тъжна вест
Четвъртък, 23 Юни 2016 21:46

arch-georgiev

 
Алуминий и стъкло – домът на Зак Ефрон
Четвъртък, 23 Юни 2016 00:00
01

Преди 10 години Зак Ефрон бе обявен за най-просперираща млада звезда. По това време той натрупа солидни авоари в банковата си сметка, позволяващи му да си купи това уникално жилище в Холивуд Хилс.

По хумористично стечение на обстоятелствата, звездата от „Хайскул мюзикъл“ живее в дом, който е бил проектиран за учебна база на школо по изкуства и архитектура. Сградата е едноетажна, строена е през 1947 г. и основните ѝ материали са алуминий, бетон, стъкло и саморазливна замазка. Вътре има две спални, две бани и 225 кв. м жилищна площ. Градината също не е за изпускане, има и басейн.

Къщата на Зак напомня салон за експозиция на маркови автомобили. Структурата ѝ е повече от проста – един полегнал паралелепипед с огромна стъклена витрина. А наоколо всичко е зелено.

С влизането ни вътре разбираме, че това си е цяла една галерия на съвременното изкуство. Актьорът определено има отношение към многообразието на изкуството. Във всички стаи се наблюдава причудлива еклектика, която съблюдава дори времеви рамки – от минало към настояще (но повече съвремие). Къщата-галерия е с еднообразен интериор: стените бели, подът сив, а таванът от ламарина, нагъната в хармоника.

Всекидневната на Зак прилича на зимна градина. Това е така вероятно поради наличието на тези огромни подвижни витрини, които с един тласък разкриват гледката към прекрасния му двор. Под ламаринения покрив откриваме дизайнерски мебели: прекрасно канапе от лен, а мястото пред него си поделят отново модерното и романтичното – телевизорът и камината. Встрани пък е трапезата, комбинация от масив и стомана.

Въпреки че любимата му напитка е прясното мляко, известният секссимвол определено обича да готви. Неговата кухня е разработка с материали, последен писък на интериорния дизайн. В общ план тя е пригодена предимно за бързо хранене. Снабдена е с професионален ресторантьорски грил с газови котлони и плоча. А съвсем близо до кулинарния кът е лятната градина, в която Зак събира приятелите си.

Спалнята на Зак е показна за характера му – мистериозна, задушена с черно непробиваемо перде. Любопитните елементи в нея са декорациите и най-вече металната пластика над леглото му, която олицетворява дявола. Вдясно пък медитира Буда, отляво кактус.

Стаята за гости е една от най-интересните. В нея са комбинирани съвременен и индустриален стил, като за първия говорят най-много мебелите. Те представят една перфектна композиция за гостна. Но естетиката бива извъртяна, когато сякаш от космоса се строполяват два съвършени къса скала. Вероятно са табуретки.

02
03
04
05
06
07
08
09
10
11
12
13
14
15
16
 
Източник: http://www.tialoto.bg
 
Облицованите стрехи – стилен и функционален финал за покрива
Четвъртък, 23 Юни 2016 00:00
01

Облицоването на покривните стрехи се извършва с цел постигане на хармоничен завършек на сградите и осигуряване на необходимата вентилация на покривната конструкция. Системите за облицоване са естетически балансирано и надеждно решение, чиито качествени характеристики превъзхождат в пъти традиционния дървен сачак. Обшиването на стрехите е целесъобразен метод за оформяне на скатни покриви и възпрепятстване на гнезденето на птици, при това на изгодна цена за труд и качество на материалите. Една от най-предлаганите на българския пазар е системата Soffit Devorex.

Какво представляват облицовките?
Системата за облицоване включва своеобразни профили и перфорирани панели. Монтажът се извършва върху спомагателна дървена конструкция към стрехата. За целта се използват пирони или винтове с антикорозионна защита с дължина поне 20 мм и минимална ширина на главата 8 мм. Гредите на конструкцията предварително се обработват с импрегнант и се нивелират. Един от важните моменти е при фиксиране на конструкцията да се остави достатъчна хлабина между главата на пироните или винтовете, с цел да се осигури пространство за температурно разширение на материала. По дължината на цялата стреха се монтират специално изработени профили, след което се пристъпва към съединяване на отделните панели. Перфорираните панели се поставят съобразно указанията и допринасят за добрата вентилация на покрива. Препоръчително е монтажът да се извършва при положителна външна температура.

Характерните свойства на материала
Ниското тегло на панелите е едно от основните преимущества – 1,8 кг/м2. Изработени са от негорим PVC материал и са напълно рециклируеми. Устойчиви на вреди от микроорганизми, разлагане, ръжда и плесен. Използваният материал за изработка е нетоксичен, без съдържание на тежки метали. Специфичната форма на панелите допринася за голямата им устойчивост, а високата твърдост гарантира здравина и удобство при монтажа.

Съединяването помежду им става посредством иновативният механизъм Click, което от своя страна възпрепятства изкривяване по време на монтиране. Всеки отделен ламел е проектиран със специално изработени свръзки по дължината, поради което не се налага използването на допълнителни свързващи профили. За разлика от дървения сачак, системите не изискват поддръжка или боядисване. Всички тези предимства осигуряват удобство и бързина при монтажа, а характерните свойства на материала гарантират здравина и надеждност на инвестицията.

Особености при монтажа
Не случайно външната температура е спомената като важен фактор по време на монтаж, тъй като съобразно това се избира и необходимата дължина на панелите, предвид неминуемото разширение на материала. Дължината на панелите се определя от разстоянието между вътрешните стени на монтираните по дължината на стрехата профили. Препоръчва се поставянето да става перпендикулярно на стрехата, но се допуска и изпълнение под различен ъгъл. При положение, че разстоянието между профилите не надхвърля 1 метър, дължината на панелите трябва да се скъси с 5 мм за да се осигури необходимия аванс за топлинно разширение на материала. В случаите,  когато това разстояние е повече от 1 метър, можем да си послужим с таблица 1 /виж Таблица 1 на слайдшоуто/.

Вече отрязаните до необходимия размер панели се монтират в предварително поставените профили по дължината на стрехата, като се фиксират към спомагателната дървена конструкция. В случай, че полагането на панелите не се извършва перпендикулярно, а надлъжно или под ъгъл, фиксирането трябва да се извършва на всеки 30 см.

Естетика за всеки вкус
Високите технологии при производството и качествените материали съвсем реалистично възпроизвеждат естествената дървесина, или казано с други думи системите отлично имитират добре познатата визия на дървения сачак. Сполучливата имитация на естествено дърво е постигната благодарение на полуматираната повърхност и детайлния релеф на профилите. Устойчивите на UV лъчи цветови пигменти и покрития гарантират неизменчивост на автентичния вид под въздействието на атмосферните влияния. Система Soffit е предвидена за използване само за обшиване на стрехи. Не се препоръчва за покриване на фасади като сайдинг. Перфектно подбраната цветова гама, определена съобразно извършени за целта проучвания, позволява комбинация с широко използваните елементи при дограмите на врати и прозорци, гаражни врати и такива от покривната конструкция. Традиционно заложени са декорите бял и кафяв, а също така графит, златен и тъмен дъб и орех.

Защо да заложим на виниловата стреха?
Правилно инсталираната система е гарантирано оправдана инвестиция във времето, поради редица преимущества, сред които:

•Негоримост и устойчивост на ръжда, плесен, гъбички и разлагане;
• Възпрепятства гнезденето на птици;
• Перфорацията на панелите не позволява проникването на насекоми;
• Вентилационните отвори осигуряват нужната проветривост на покривната     конструкция;
• Профилът осигуряват здрав и стегнат захват на съединените панели и не позволява появата на вибрации, породени от силни ветрове;
• Използваният PVC материал е нетоксичен и 100% рециклируем;
• Почистването може да се извърши само с вода или с различни препарати;
• Не се изисква поддръжка и боядисване;

Облицованите стрехи придават освежен и естетичен вид на покривното пространство. Системите за облицоване са една функционална, практична и икономична алтернатива на традиционния дървен сачак, която се отплаща във времето.

02
03
04
05
06
07
08
09
10
 

Автор: Румяна БОНЕВА
Източник: http://www.ka6tata.com

 
България е победител в 12-ти международен конкурс за студенти по архитектура Isover „мулти-комфортна къща”
Четвъртък, 23 Юни 2016 00:00
01

Студентският архитектурен конкурс Изовер “Мулти-Комфортна къща” се доказа като най-големият конкурс за пасивна архитектура и мулти-комфорт в световен мащаб през последните години, включвайки над 1600 регистрирани студенти в повече от 100 университета в над 23 държавни по време на 12-тото издание, проведено през 2016 г.

02
В рамките на 3 дни, между 25 и 28 май, Сен-Гобен Изовер със съдействието на Изпълнителния Комитет на гр. Брест, Френското Посолство в Беларус и националния въздушен превозвач на Беларус – Белавиа, организира 12-тото издание на международния конкурс за студенти по архитектура Изовер „Мулти-Комфортна Къща” в гр. Минск, Беларус.
   
Над 170 участника, студенти, преподаватели и гости присъстваха на международния финал, спонсориран от локалните партньори на Сен-Гобен – компаниите Стройфутура и Стройпартнер. Във финала участваха студенти от Австрия, Беларус, Белгия, България, Германия, Естония, Испания,  Казахстан, Киргизстан, Латвия, Обединено Кралство, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Турция, Украйна, Финландия, Франция, Хърватска, Чехия и ЮАР.
03
Международният конкурс, проведен за първи път в България през 2005 г., цели разпространяването на идеите за пасивна архитектура, енергийна-ефективност и нива на комфорт чрез проектите на бъдещето, базирани върху концепцията на Сен-Гобен за Мулти-Комфорт.

Конкурсът е структуриран в 2 етапа: национално ниво, последвано от заключителен международен финал, в който участват победителите от всички държави. В националния етап на изданието през 2016 г. официално се регистрираха над 1600 студента в повече от 100 университета.
04
Настоящото задание за проектиране, изработено от Сен-Гобен Изовер в тясно сътрудничество с Изпълнителния Комитет на гр. Брест, изисква от участниците да създадат общност чрез проектиране на енергийно-ефективен градоустройствен модул с жилищни функции – в рамките на бившата военна зона „Червеният Двор”, разположена в периферията на гр. Брест, Беларус. Проектите следват изискванията за устойчива архитектура в контекста на конкретното задание изработено от общината, критериите на Сен-Гобен за Мулти-Комфорт и местните климатични условия.

Първият ден включи официална церемония и откриване на мероприятието, по време на която участниците имаха възможност да разгледат изложба, включваща всички проекти.
05

Вторият ден отведе участниците в Националната Библиотека на Беларус за презентиране на проектите. Всеки от общо 54-те студентски екипа от 23 държави, представящи над 30 различни националности, получи възможност да презентира своето архитектурно решение и идеи пред очите на уважаемото жури и останалите участници, както и пред приятели и колеги, наблюдаващи виртуалното интернет излъчване на презентациите в реално време.

06

Българският екип, който представи своите проекти в Националната Библиотека на Беларус бе ръководен от Дойчин Доцински – регионален координатор продажби и специалист „Мулти-Комфортна Къща”.

07

Последният ден се посвети на церемонията по награждаване на победителите, организирана в присъствието на г-н Димитрий Семенкевич, заместник-министър в Министерството по Архитектура и Строителство на Р. Беларус; г-н Фабрис Дидие, главен маркетинг директор в Групата на Сен-Гобен и г-н Жил Лева, директор международен отдел към Сен-Гобен Изолации.

08

Международното жури се проведе в следния състав:
- г-н Микалай Уласюк – главен архитект на гр. Брест;
- г-жа Галина Полянская – председател на Комисията за жилищна политика, строителство, търговия и приватизация в Беларус;
- г-н Роланд Матцих, архитект, РМП Архитекти Германия;
- г-н Телман Тушканбайев – архитект, Трой-Лоджистик Казахстан;
- г-н Славомир Шпунар, директор международен маркетинг, Сен-Гобен Франция;
- г-н Лайф Андерсон, мениджър международен отдел иновативни решения, Сен-Гобен Изолации Франция;
- г-н Владимир Хан, архитект, победител в международия студентски финал през 2009г.

Микалай Уласюк:
„Резултатите от студентския конкурс Изовер Мулти-Комфортна Къща са повече от задоволителни. Конкурсът предложи множество архитектурни решения за създаване на енергийно-ефективен жилищен модул по един съвременен и иновативен начин. Град Брест планира в най-близко бъдеще да използва резултатите от конкурса за построяването на нови жилищни квартали. Възнамеряваме да поканим и специалисти по енергийна-ефективност за детайлни консултации. От името на Изпълнителния Комитет на гр. Брест искам да изкажа нашите благодарности към организаторите на мероприятието.”

09

Отличаването на победителите в конкурса се оказа трудна задача за журито – всички проекти показаха креативен подход и отлично разработена техническа част.

10

Наградените проекти в 12-тия международен конкурс за студенти по архитектура Изовер Мулти-Комфортна Къща са:

11

1-во място: Радослав Тодоров, Росен Йорданов и Богдан Радичев, България
„Щастливи сме, че участвахме в конкурса Изовер Мулти-Комфортна Къща. Перфектната организация на финала и националното ниво в България създадоха отлична среда за нас. Прекараното време в Минск ни даде добър пример, че ако работиш в правилната посока – природосъобразният начин на живот ще бъде възможен за всеки един от нас. Нивото на проектите и презентациите беше много високо – доказателство, че „устойчивата” архитектура набира популярност и студентите от целия свят са загрижени за бъдещето на планетата, която обитаваме в момента.”

12

2-ро място: Мигел Карвальо, Джеймс Русвурм и Тиаго Васконселос, ЮАР
„Целта на пътуването бе да поставим Южна Африка по един позитивен начин върху картата на световната архитектурна общност. Но бихме могли да кажем, че общността остави своя знак върху нас. Опитът да споделим и учим сред широка багра от култури и умове, съвместно с възможността да сравним и погледнем критично на палитрата от проекти бе буквално един различен свят. Всичко ще остане като добър спомен за нас – без капка съмнение по въпроса: преживяване, което се случва веднъж в живота. Получихме шанс да представим нашата родина и континент по възможно най-добрия начин. Щастливи сме и много благодарни, че взехме участие в събитието.”

3-то място: Андреа Мовила и Амалия Вачару, Румъния
„Измежду множество архитектурни конкурси, студентският конкурс на Изовер определено има своето значимо място. Възприемаме го като формат с комплексен характер, изискващ повече от участниците, но и предлагащ много повече от очакваното. Чувствахме се отлично по време на националното ниво и международния финал и усилената работа, скрита зад всеки проект, бе наградена с безценен опит, споделена информация и професионална обратна връзка от страна на членовете на уважаемото жури. Убедени сме, че инвестицията в млади професионалисти ще се възвърне вбъдеще с широк размах – с ползи за всеки, включително и за бъдещата архитектурна среда. „Устойчивостта” е новият модернизъм – начинът, по който да си представим и изградим предстоящото ни бъдеще.”

Специални награди получиха:
- Даниил Чаратович, Алиаксандър Джанатан Карпитски и Давид Тсибикау, Беларус;
- Анти Тууре, Финландия;
- Аица Язици и Ферхат Булдукк, Турция;
- Валерия Артений и Андрей Тинтари, Румъния.

Всички останали участници във финала, в това число и представителите на останалите два проекта от България: екип от Десислава Парлапанска и Деница Иванова; индивидуално участие на Иля Денчев, получиха заслужени грамоти за участие и одобрение от страна на публиката.

13
14

Заданието за 13-ти международен конкурс за студенти по архитектура ще бъде обявено в началото на м. август 2016 г.

15
Успешното участие на България в международното ниво на конкурса е резултат от усилената работа на студенти, преподаватели и организационен екип през изминалите години. Националният финал в България се проведе на 18-ти април в Бетахаус, гр. София и жури в състав:
- проф. д-р арх. Боряна Генова – дългогодишен преподавател към катедра „Жилищни сгради” в УАСГ, гр. София;
- проф. д-р арх. Борислав Борисов – декан на Архитектурен Факултет във ВСУ „Любен Каравелов”, гр. София;
- арх. Георги Николов - сертифициран дизайнер на пасивни сгради, председател на УС на ИГ Пасивни Сгради България, управител на архитектурно „Студио АРХЕ”, гр. София;
- арх. Ивайло Александров – представител от съвместен екип с арх. Зорница Петрова и арх. Георги Грозданов, спечелил специална награда на международното ниво на конкурса през 2012г.;
- г-жа Мария Кухтева – управител на Сен Гобен Констракшън Продъктс България, направление Изовер
16
Журито награди измежду 14 екипа следните три проекта, които съвместно представиха България по най-добрия начин в международния финал:
- 1-во място: Богдан Радичев, Росен Йорданов и Радослав Тодоров, студенти V курс в УАСГ, гр.София;
- 3-то място: Десислава Парлапанска и Деница Иванова, студентки V курс във ВСУ „Любен Каравелов”, гр. София;
- 3-то място: Иля Денчев, студент V курс във ВСУ "Любен Каравелов", гр. София;
   
Поощрителни награди в националния финал бяха връчени на:
- Константин Въжаров, студент VI курс в УАСГ, гр. София;
- Станимира Чанева и Иван Иванов, студенти V курс във ВСУ „Любен Каравелов”, гр. София.

Организацията на националния конкурс се случи със съдействието на арх. Веселин Веселинов, спечелил 1-во място в Националния финал и 2-ро място в Международния финал на надпреварата през 2009 г, сертифициран дизайнер на пасивни сгради:
17

„Първопремираният проект се отличи със запомняща се визия, съчетаваща единство и многообразие в обемно – пространственото архитектурно решение, основано върху идеята за натрупване на отделни слоеве в проекта: функция, природа и общност. Градоустройствената идея запазва съществуващите органични зелени масиви и осъществява преплитането им в контраст със строгата ортогонална модулна мрежа чрез плавна пешеходна линия, която на свой ред е свързана с периферните обществени центрове чрез листообразни алеи. Морфологията на еднофамилните жилищни сгради е базирана върху симбиозата между компактна кубична форма и традиционна архитектура с двускатен покрив. Обемно-пространствената конфигурация на редица сгради –  изведена от регионалния исторически контекст, напомнящ традиционно беларуско село и идеята за енергийна ефективност и соларен дизайн – е проектирана с ясен характер и възможност за вариативност.”
   
За повече информация:
www.isover-students.com – международен сайт на конкурс Изовер Мулти-Комфортна Къща
www.isover-construction.com – база данни с архитектурни детайли: CAD файлове, брошури, филми
www.isover.com – международен сайт на Сен-Гобен Изовер
www.facebook.com/Isover.Architectural.Contest.Bulgaria – Facebook страницата на конкурса

18
 
Източник: http://www.izolacii.eu/
 
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Сряда, 22 Юни 2016 00:00
01

Градски ескизи 283
Приказен град 3 - София

 

Приказен град ли?         

София, липса на приказност и причините за това

Продължавам да размишлявам по тези, нелеки за всеки град и всяко общество, проблеми, наблюдавайки обърканата планова и пространствена структура и нейната задължителна необходимост от хармония в композицията на София. Виждам еднакви или наличие на подобни, в същността си, действия, проекти и заповеди за тяхното изпълнение, сходни за почти всички останали градове. Виждам професионално безсилие! И вчера, и днес.

Преди десетилетия необикновено необразовани управници, „подпомагани“ от слаби и податливи на влияние творци, безогледно нараниха градоустройствената и пространствената й композиция, физиономията и душата й, стремейки се да докажат неумението си да ползват наученото и да докажат презрението, и пренебрежението си към наследеното!

 

  • Части от центъра на града бяха унищожени от бомбите, на ония псевдо-войници, заличени бяха централни квартали на града, строени след Освобождението, унищожени бяха премного сгради в стил сецесион, правещи неизличимо приятно впечатление на неговите жители и гости, тъй като този архитектурен стил, току-що се беше родил в Европа. Безвъзвратно бяха отсечени, изрязани и загубени завинаги части от тялото и душата му! Отделени една от друга - останаха останалите!

Изчезна чара му! Изчезна духът му!

Защото и току-що дошлите, и те запретнаха ръкави, и досъбориха събореното, смесвайки руини и археология, а с минало и настояще зачеркваха бъдещето, бързайки към него!

  • Градът загуби мащабността на улиците и площадите си, на жилищните квартали и сградите в тях. Изграденото в стария град бе заместено от нескопосността на сбърканото, на сътвореното евтино, на умишлено събореното, защото бе безценно! От незнание и от подражателство към чуждото, заради подчиненост и зависимости, от едни парадокси -   към нови!
  • Завинаги се погуби възможността този град да покаже, на останалия свят, своята пра-стара история, за да я докаже и възкръсне! Днес руините, все още съществуват – горди и смешни, търсещи покровителите си, очаквайки, че най-накрая са порасли!

Но не би! Плеада безглави продължи да поддържа огъня на унищожението, сякаш някой ги буташе, сякаш някой им заповядаше да унищожават всичко старо, всичко наше, всичко липсващо другаде по света, да унищожават богатството на културата на траки и българи, на първите бели хора, основатели на последната човешка цивилизация, унищожавайки или безсрамно фалшифицирайки историята ни! Но не знаеха, че отдолу има още много, опазени от времето, пластове от културата, от която е черпил целия, зараждащ се тогава, свят - хилядолетия преди появата на всички тях, днешните претенденти за слава! Колко много си приличат поголовното и методично унищожаване на археологията по нашите земи с протекцията и толерирането на бандитизма! Замисляли ли сте се?

  • Центърът на града беше преместен случайно от аджамии и унищожавайки части от градината в ядрото му, той загуби за дълго време дирите на истинския. Създаден беше чужд на духа на народа мемориал,   пред стария конак, префасониран в „дворец“, сякаш чакаше одобрението му! Към площада не бе обърната нито една сграда на висшата партийна или държавна власт, което е професионално задължително, за да го формира, а всички сочеха с ъглите си неговото неовладяно пространство, чиято композиция се „крепеше“, единствено, на малката изящна сграда, със чуждата си за града функция.

И тя - единствената, бе съборена! На Земята глупавите никога няма да свършват!

След промени във възгледите на обществото бяха очукани и символите на отречената власт по фасадите на обществените сгради, а те загубиха своята ненакърнена автентичност! Никой не си и помисли, нито си позволи да премахне шпила над сградата, която беше приютявала доскоро висшата власт. Днес той очевидно пречи пространствено на градоустройствената композиция на главния градски център с претенциозността на архитектурното решение, загубило символичното си значение?

  • През старото ядро на града бяха прекарвани и сменяни, всяка петилетка, трасетата на коли, трамваи и пешеходци, за където и както бе нужно, само и само да се принизи миналата му градоустройствена роля. Той отново е разпределителен транспортен център, въпреки, че все още носи своя религиозен, административен и търговски характер. Беше очевидно, че неграмотността не познаваше пътя, по който трябваше да тръгне, за да го промени, за да хармонизира новото със старото.
  • Късно през годините, под този невралгичен пункт от градската структура, отново, сякаш нарочно, бяха прокарани подземните трасета на метрото, унищожавайки културни пластове и артефакти от градско, национално, европейско и световно значение. Опазеното до тогава, бе завинаги унищожено от следващите, тъй като малоумниците никога не свършват! Разбира се, транспортното обслужване на ядрото на централната градска зона можеше да се реши и с контактни пунктове, разположени на стотина метра, извън него, но унищожението бе по-важно! То продължи с поръчаните изкопни дейности, наложени от светилата на българската и световна мисъл и практика, които доунищожиха археологичните богатства, а накрая сътвориха и една бутафория, на която се присмяха и децата.
  • Забравени бяха изворите, бликащи от сърцето му, променена беше функцията на прекрасната градска баня, изчезнаха теляците, изчезна и сапуна. Новодошлите престанаха да се къпят и мият! Забравиха, че и градът, подобно на човека, трябва да се чисти и мие ежедневно. Инсектите не знаеха това, дори не предполагаха. Не знаят и не предполагат това, и днес.
  • Забравени останаха, като че ли завинаги, Планините и уникалните им склонове, и останалият им хинтерланд, защото всичко изискваше грижи, а никой не искаше да дава труда си безкористно и доброволно. Задължиха всички! И започна кипежа на един безсмислен бригадирски труд за прокарване на канали, за залесяване или създаване на нови фабрики и заводи, заедно с редовите жилища и комплекси за всички редови участници в труда – при изкопаването, а след години и при зариването, на каквото и да е!
  • Създадени бяха немащабни, спрямо града и архитектурно неприемливи, функционално сбъркани сгради на висшата административна и партийна власт, легнали върху части на древния град и неразкритата му археология! Бяха злонамерено унищожени безценни съкровища на човечеството! Така се постъпваше и с всичко, което случайно подадеше „глава“ от разкопаното.

Останалото бе зарязано завинаги! Беше зарязано с десетилетия, от незнание – как да се постъпи. Бяха променени функциите на важни сгради в и около централната част, останали живи след бомбардировките от днешните ни съюзници, запустяха цели квартали, сгради, пазари. Срина се жизненият стандарт на града!

  • Градът промени социалната си характеристика, загуби своята култура, възпитание и израз, загуби моралните си норми, загуби обществото си. Пейзанизира се бързо и неумолимо, следите, от което греят и днес. Промени се етническият, професионалният и културният състав на жителите му. Промени се рязко съотношението между истински и приспособими, по своите или обществени задължения граждани, изчезна и тяхното съзнание, заедно с привилегиите от подчертаваната принадлежност към властта и положение в структурите й.
  • Изградиха се „архитектурни ансамбли и сглобяеми панелни комплекси“, чужди на мащаба на града и българската архитектура, на тогавашния град - особено вредни за социалното и естетическото възпитание на подрастващите. Беше променена завинаги глобалната му среда.
  • Загубикачествата си! Запустя, омършавя, обедня, опростя, изостана в скоростта си на развитие, загуби важните си репери на един от най-старите европейски градове и столици! Трансформира се в урбанизирана територия от нови комплекси-спални. На никому, това обаче, не правеше впечатление!
  • Градът, неясно защо, бе превърнат в крупен индустриален, икономически, транспортен и научен център, без да притежава потенциала за такъв. Не му стигаше, че се превърна в политически. И наистина загуби, защото можеше да се развие единствено, функцията му на столица, като се възроди мащаба и привилегиите му на малък, но прекрасен град, сред полето и планините наоколо! Децентрализацията, от друга страна, щеше да помогне на равномерното развитие на цялата стопанска и икономическа структура на държавата! Промененият и набъбнал град с десетилетия не успя да гарантира на гражданите си изискуемите минимални условия за живот, транспорт, образование, здравеопазване, спортуване и отдих, а с неограниченото му разрастване загуби и елементарните.
  • Днес, в София се охранва нова административна аристокрация, а някъде из страната липсва поминък и средства за живот, липсват условия за упражняване, на какъвто и да е обществено полезен труд, някъде се говори на друг език, без да се познава българският!
  • Ще повторя едни мои мисли, които харесвам, заради верността и точността им - бяха създадени поредици от нелогични социални, анти-градоустройствени и пространствени решения, все едно, че градът бе проектиран и прекроен от, и за дебили, от хора с примитивни познания за него и историята му, и за постоянно променящите му се функции! От хора, не зачитащи нищо друго, освен своя сетивен интерес! И това продължава.
  • А за градът трябва да се грижим всички!

Нека си зададем въпросите -

кога ще се създаде специален закон за София, програма за нейното развитие, включително ОУП, включително основните й градоустройствени нужди и проблеми,

кога ще се реши остарялата териториално-устройствена схема на страната и участието в нея на София, като столица и като най-голям град,

кога ще се решат тежките демографски, транспортно-комуникационни, енергийни и водни проблеми на града,

как, кой и кога ще се решат въпросите с панелните сгради и комплекси, съобразени с техния срок на годност,

как ще се решат проблемите с непрестанно увеличаващото му се население и постоянно, променящия му се етнически състав,

кой и как ще опази паметта на града и археологичното наследство,

кой ще го управлява най-сетне, знаейки, защо и как става това, и ред други…..  

Накрая, ще задам един въпрос, на който, ако можете си отговорете. Ако не можете, продължете спокойно живота си, такъв, какъвто ви харесва.

Оценявате ли положително своя градски начин на живот в София?

               Михаил Петков / началото на юни 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2

 

 

 


Страница 1 от 543
Copyright © 2016 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions