КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция
Полезно


Гоблените – един по-различен елемент в интериора на дома
Петък, 19 Септември 2014 00:00
01

Интересът към ретро гоблените е голям. Автор / Източник: http://www.art-magazin.de

 

Неправилно е да се смята, че гоблените са плод на творческото въображение по времето на италианския Ренесанс. Подобни тъкани техники са били познати още в древен Египет (1400 г. пр. Хр.) и Китай, Елада, Персия, Индия и Япония, и даже във високоразвитите предколумбови общества.

Паната, от които са запазени стотици прекрасни шедьоври в музеи и частни колекции, в по-нови времена се свързват с графство Фландрия, и особено с днешния френски град Арес. Още през 3 в. сл.Хр. римляните възхваляват качеството на вълната, доставена от селището. Славата на града не помръква през вековете, а през 11 в. той се е превърнал във водещ текстилен и търговски център и е прочут с пердетата, тежките си драперии, фините си платове и пана. 

Славата на гоблените се множи и те стават задължителна част от разкоша в замъци и палати на крале, папи, заможни фамилии. Огромни по размери ръчно тъкани пана се редуват с ушити на ръка гоблени с размери на картини, които възхваляват предимнo Бога, светиите, сцени от живота на Божията майка и трънливия път на Исус. Тематиката на гоблените постепенно се разширява– от религиозни сюжети до натюрморти и ловни сцени до важни пътувания, увековечени в гоблени картини и стенните художествени килими.  

Модният  бум на гоблените започват с построяването на първата специализирана фабрика от братята Гоблен (Manufacture des Gobelins) през 1607 г. в Париж. Машинно тъканите килими стават и достъпни и масово влезли в домовете на хората. Ръчното производство отначало взело да запада, но след време отново възстановява добрите си позиции на пазара.

Вилеровите гоблени- класика в жанра
Преди повече от 120 г., на 1 април 1893 г. Якоб Вилер (Wiehler) в Берлин основава своята фирма за гоблени, а през 1907 г. пуска и първия каталог, в които промотира възглавници, завеси, одеала и гоблени. Те започват да се разпространяват в Германия, Австрия, Балканите и Южна Русия. След 50-те г. на 20-и век гоблените за домашна бродерия на Вилер стават много популярни и у нас.

 През 1970 г. фамилия Вилер продават компанията. Новият собственик разширява дейността, но през 2003-2004 г. фабриката е затворена. На следващата година идва внезапната смърт на собственика и компанията отново е продадена. През 2012 г. „Вилер гоблен” отново сменя собствеността си. Това накратко е фирмената история.  Въпреки поредицата от препродажби, брандът Вилер продължава да носи приходи, а неушитите гоблени се славят с качество и държат по-високи цени.

У нас интересът към класическите гоблени е траен, заради традициите ни, свързани с предене, шиене, плетене, тъкане. На практика нас се търси вече всичко - от  „Лунната зима”, „Запустялата воденица”, „Сиси”, „Чудотворната икона на Св. Богородица”, „Денят”, „Нощта”, „Мадона де ла Седия”, „Селски кът”, „Воденицата на Буше”, „Индианско момиче”, „Елените”, „Водни лилии”, „Сезоните”, „Коне”, „Менче с маргарити”, „Казанската мадона”, „Владимирската Света Богородица”, „Великолепната мадона на Ботичели”, „Мона Лиза”,  до „Арабско момиче”, „Фенерчето”, „Лазурната богиня”, „Светото семейство”, „Циганката”, „Циганката Кармен” и др. и

„ С модерните технологии, днес на практика няма гоблен, който да не може да бъде ушит.  Схемата се изработва за дни, а останалото е дело на вашите ръце. Така на практика картини на всички големи наши и чужди художници, които струват милиони левове, могат да присъстват в дома.

В най-нови времена се пазят творбите на един от най- популярните български творци на художествен текстил и създател на специалността „Текстил" в Художествената академия в София през 1959 г.-Марин Върбанов (1932-1989), който по-късно основава и гобленната секция в Университета в Сидни, Австралия. Той твори предимно в областта на стенния килим. Съдбата го отвежда и във Франция и Пекин, където живее и има възможност популяризира своето изкуство по света.

В дома има много начини да преоткриeте интериорните възможности, които дават гоблените. Везаните пана и картини създават особена атмосфера, а гобленовите дамаски създават чувство за лукс, удобство и красота. Гоблените в пастелната цветова гама,  особено ловни мотиви, натюрморти и пасторални сцени са подходящи още за вили и извънградски къщи.

 
02

Тайната вечеря – труден за шиене гоблен, който отнема месеци да се ушие. Автор / Източник: http://www.foundmyself.com/gallery/albums

 
03

„Сиси”- предпочитан за шиене . Автор / Източник: http://www.goblenar.com/images

 
04

Гоблените днес, изработени с различни техники. Автор / Източник: http://www.civishir.hu

 
05

Кралят-Слънце посещава фабриката за гоблени в Париж. Автор / Източник: http://de.wikipedia.org/wiki/Gobelin-Manufaktur#mediaviewer

 
06

Шедьовърът „Бог говори с Ной” Автор / Източник: http://en.wikipedia.org

 
07

Френската фабрика – днес. Автор / Източник: http://de.wikipedia.org

 
08

Сцена от замъка Линдерхоф, Бавария. Автор / Източник: . http://de.wikipedia.org/wiki/Gobelin-Manufaktur

 
09

Бутикова дреха Автор / Източник: http://2.bp.blogspot.com

 
10

Красиви, но скъпи. Автор / Източник: . http://www.felizas.de/images/fel975l.jpg

 
11

Гоблени върху мебелите – това е толкова шик. Автор / Източник: http://medien.markt.de

 
12

Икона на Св.Богородица- Троеручица. Автор / Източник: http://shop.goblenivachevi.com

 
14

Интересът към ретро гоблените е голям. Автор / Източник: http://s.bazar.de

 
Автор: Светлана Желева
Източник: http://www.ka6tata.com/
 
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Петък, 19 Септември 2014 00:00
01

Градски ескизи 116
Заразата на самохвалството 1

 

Божественият ум, който е покрил с това, толкова пъстро и тънко покривало самата материя е способен да разпознае поотделно и материята без формите, и формите без останалите определения, но и всички неща в тяхната връзка с другите, без да бъде объркан от въображението...”За тъждественото и различното”..

Аделард от Бат /1070 - 1130 година /

Пъстроцветният воал на ума покрива нетрайното и леснонаранимото тяло на материята! Той е нашето лице и нашата маска.

Коя част от ума се засяга от чудовищната маска на самохвалството и забравата, кой си?

С интерес започнах да чета статията, публикувана в.бюлетина на КАБ от тази седмица, но стигнах донякъде и отвращението от посредствеността на анализа, ме накара да прескоча останалото, за да видя - кой е авторът?

Отново изненада!

Очевидно материята е изключително висока топка, дори за ерудити като автора й.

Писането и разсъждаването на тема архитектура, градоустройство, град, намерения и цели, перспективи и прочее анализи не са за всеки, дори за именития професор. А и той, не за пръв път се изцепва на същата тема..

Не знам по какво е професор и не ме интересува!

Редно е, подобни елементарни съждения и анализи, да не се публикуват в бюлетина на Организацията, тъй като материалите се четат от архитекти, а не от буболечки - вероятната аудитория за подобни безсмислици.

Нищо, че и сред архитектите има подобни - като автора на “градски ескизи”, които пишат само глупости.

Нищо, че има и именити архитекти, които цапат лицето на професията и българския език!

Формите на тази интересна човешка черта, копирана от нисшите видове - самохвалството, са безкрайни!

И забравата – кой си!

Нали?

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / септември 2014

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
 
Изображение: http://herkul.log.bg/

 

 

 

 
Исторически музей на стрелбата в Дудерщадт, Германия (галерия)
Петък, 19 Септември 2014 00:00
01
02
03
04
05
06
07
08
09
10
 
Източник: http://copperconcept.org
 
20 екстравагантни творения на архитектурата
Петък, 19 Септември 2014 00:00

Конструирането на сгради отнема време, пари и много човешки усилия. И то за обикновените сгради. А когато става дума за сгради с нови концепции, дизайн, идеи, това добавя нова калкулация в уравнението – опит и талант, необходими, за да се получат красиви уникати.

Със сигурност вече сте виждали някои от следващите сгради, а някои щастливци може би дори са ги посещавали. За повечето обаче вероятно само ще си мечтаем и едва ли някога ще видим на живо – те са разпръснати по целия свят.

 

Атомиумът

Монумент, построен за Експо '58, панаира в Брюксел през 1958 г. Проектиран е от Андре Уотъркейн. Висок е 102 метра и представлява композиция от 9 стоманени сфери, съединени така, че образуват модел на единична клетка от железен кристал, увеличен 165 милиарда пъти.

02

Тръби, свързващи сферите по 12-те ръба и 8-те вертикали към центъра, изолират ескалатори, които свързват сферите, съдържащи изложбени зали и други публични места. Горната сфера предоставя панорамна гледка към града. Всяка сфера е 18 метра в диаметър. Сферите са лесно достижими с ескалатор, а монументът е реновиран в периода 2004 - 2006 година, така че изглежда изграден от лъскава стомана. Вертикалният връх съдържа скоростен асансьор (скоростта е 5 м/сек).

Баркодовата сграда

Намира се в Санкт Петербург, Русия, и е изградена така, че да наподобява гигантски баркод. Огромните прозорци създават впечатление на линии от стандартен щрих на баркод и така демонстрират уникалността на сградата. На всичко отгоре е използван червен цвят, така че, минавайки оттам, няма как да я пропуснете.

03

Мъгливата сграда

Blur building е изградена по идея на архитектите Елизабет Дилер и Рикардо Скофидио, като се намира до езерото Нюшател в Швейцария. Забележителното съоръжение е съставено от метална конструкция с размери 60 х 100 х 20 метра, като тръбите от нея разпръскват малки капчици езерна вода, така че се получава мъглив ефект. Броят на струйките е точно 31 400.

04

Кибернетичното яйце

Cybertecture Egg Building се намира в Мумбай, Индия. Сградата се разпростира на 32 000 квадратни метра и е изваяна във формата на яйце, полегнало на едната си страна. То следва всички съвременни тенденции на еко дизайна и заради уникалната си форма е истинска забележителност в района. В добавка на якия дизайн интересен факт е, че баните в сградата могат да проследяват физическото състояние на хората вътре, измервайки теглото и кръвното им налягане, като дори могат да алармират лекар в случай на нужда.

05

Слънчевият „Ноев ковчег“

Изградената във форма на лека дъга сграда се намира в префектура Гифу, Япония, и е собственост на компанията Sanyo. Тя представлява една от най-внушителните слънчеви електроцентрали в света, защото е покрита със слънчеви клетки. И това не е само символика – в нея се намира специален посветен на слънчевата енергия музей. Сградата е покрита от 5046 слънчеви панела, които генерират 630 киловата енергия, или общо цели 530 000 киловатчаса чиста зелена енергия годишно.

06

Сградата „Пазарска чанта“

Още едно поразяващо оригинално решение – Basket Building се намира в Охайо, САЩ. Представлява седеметажна сграда, фирмена собственост на Longaberger Basket Company. Вътре в нея се намира огромен атриум (преддверие), което е изцяло със стъклен покрив, през който можете да гледате огромните дръжки на тази гигантска чанта, извисени над главите ви.

07

Piano House

Мисля, че няма нужда да превеждам това име. Къщата с външен вид на роял се намира в провинция Ан Хуй, Китай. Вътре в прозрачната виола има асансьор, който ви отвежда право в сградата. По всяка вероятност тя е изградена от местните власти, за да провокира творческото мислене на азиатците и да насочва мислите им към създаване на нови, нестандартни проекти.

08

Кубичните домове

Това е серия от нестандартни сгради, построени в Ротердам, Холандия. Техен създател е архитекта Пиет Блом, като неговата концепция е „живот на покрива на града“. Или казано по-точно – хитър начин хем да се спести пространство на земята (ако забелязвате, основите са много по-малки от горната част), хем да се разнообрази по красив начин ежедневието на обитателите и околните. Кубичните домове представляват завъртени под ъгъл „кубчета“, забучени на шестоъгълна колона, и образуват нещо като гора.

09

Проектът Eden

„Райският проект“ представлява сериозна атракция за посетителите в Обединеното кралство, като се състои от най-големите в света оранжерии. Вътре в изкуствените биосфери се намира огромно количество растения, събрани от цял свят. На това място се събират учени ботаници, туристи и ентусиасти, а самото то е локализирано близо до градчето Св. Аустел, Корнуел. Малката долина, в която е изграден „Раят“, всъщност е изоставена открита каолинова мина.

10

Роботът

Сградата с външен вид на ретро робот се намира в бизнес района Саторн, Банкок, и приютява офисите на банката United Overseas Bank. Създадена е от архитекта Сумет Джумсай, за да отрази компютризацията, която обхваща тотално и банковия сектор. Сградата е нещо като реакция срещу неокласическите и хай-тек постмодерни архитектурни решения. Изградена е още през 1986 година и със своите роботски антени и очи се е превърнала в символ за уникалната архитектура на азиатския град.

11

Атлантида

Магическата композиция е централна точка на Палм Джумейра – изкуствено създаден от хората остров в Дубай. Проектирана е така, че да смразява посетителите още с пристигането – смесица от внушителни размери, ориенталски стил, усещане за удоволствия и лукс. Хотелският комплекс предлага развлечения от най-различен тип, включително уникални морски кътчета, воден парк, малки плажове и пристанища, спа процедури и разбира се – луксозни бутици
12

Въртящата се кула

Писали сме за нея, но не може да не я включим в списъка. Това е сграда, която отново е само по силите на шейховете от Дубай и все още не е завършена. Тя ще се намира в постоянно движение, защото всеки един от етажите и (отделен апартамент) ще може да се върти самостоятелно на 360 градуса. Така формата на сградата ще се променя непрекъснато, приемайки най-различни конфигурации. Според архитектите тя ще е и много устойчива на земетресения именно заради въртящите се етажи.

13

Palais Bulles

Тези уникални постройки се намират близо до Кан, Франция. В началото на 80-те години на миналия век дизайнерът Пиер Карден имал желание да си купи оригинална лятна къща в Кан. Докато търсел такава, попаднал на строителна площадка, започната от архитекта Анти Ловаг, който строял оригиналните къщички за френски магнат. Докато работата била в ход, обаче последният починал, а Пиер Карден помолил архитекта да ги довърши за него и ги купил. Във финалния си вариант това уникално място няма нито един прав или остър ъгъл – всичко е заоблено.

14

Слънчевата пещ

Solar Furnace се намира в градчето Оделио, Франция. Голям масив от огънати огледала изграждат истински параболичен рефлектор, който може да концентрира светлината в една фокална точка. По този начин се образува най-голямата слънчева пещ в света, която е изградена още през 1970 година.

15

Паркът Гюел

Паркът Гюел е построен в началото на ХХ век, когато граф Еусеби Гюел наема Гауди (най-великият испански архитект) да построи жилищен комплекс от 60 къщи, заобиколени от пищен парк. Избраното място е пуст скалист хълм, известен като Голата планина. Проектът за жилищен комплекс се проваля – никой не иска да закупи първите завършени къщи. Гюел предлага една от тях на Гауди и той се пренася в нея, а днес тя е превърната в музей на големия творец. Фантастичният парк бива откупен от общината и се превръща в една от най-големите атракции на града. В парка Гюел проличава ярката дарба на Гауди за оформяне на градини. Получила се е една фантазия от нива, преходи, мостове, фонтани, скулптури. Това е мястото, където усещането за реалност окончателно изчезва.

16

Биосферата в Монреал

Както името говори, тази биосферична структура е разположена в Монреал, Канада. Всъщност тя представлява музей, посветен на водата и околната среда. Намира се в паркът Жан-Драпю и е на мястото на бивш американски павилион, построен по времето на световното експо от 1967 годин
17

Музеят на Рипли

Шантавата сграда с още по-шантаво име Ripley’s Believe or not се намира също в Канада. Тя е направена така, че все едно е паднала, а около и върху нея ще намерите най-различни забавни „ефекти“, като ревящ Кинг Конг, евакуиращ се по въже човек и най-различни други странности, напълно в духа на екстравагантния дизайн.

18

Храмът Лотос

Lotus Temple се издига в Делхи, Индия. Домът на бахайската вяра е известен още и като „Храмът Лотос“ защото прилича на листата на това красиво цвете. Това е една от най-големите атракции в града, която е построена през 1986 година и е нещо като „централа“ за всички последователи на тази вяра в Азия. Спечелила е множество награди заради архитектурния си дизайн и на нея са посветени множество статии.

19

Hallgrimskirkja

Чудесно и непреводимо име. Всъщност това е лютеранска църква, която се намира в Рейкявик, Исландия. Със своите 73 метра височина тя е най-голямата църква в Исландия, а освен това е 6-ата поред най-висока сграда на целия остров. Църквата е наименована в чест на исландския поет и проповедник Hallgrimur Petursson (1614 – 1674), автор на църковни химни.

20

Бразилската католическа катедрала

Катедралата на Бразилия (Catedral Metropolitana Nossa Senhora Aparecida - “Metropolitan Cathedral of Our Lady of Aparecida”) е супер нестандартно изглеждаща религиозна постройка, особено за християнската религия. Римокатолическата катедрала е в град Бразилия, а неин създател е Оскар Нимайер, който я завършва на 31 май 1970 година. Катедралата представлява хиперболоидна структура, сглобена от 16 бетонни колони, като всяка от тях тежи по 90 тона.

21
 
Източник: http://hicomm.bg/
 
ВАС не е разглеждал процедурите за Зони 1 и 4 в конкурса за ЦГЧ на София
Четвъртък, 18 Септември 2014 00:00
01

За тях няма подадени жалби от участници именно в тези зони, казват от АРХИНЕКС ООД.

"Твърдението на г-жа Елена Ангелова, ръководител на проекта от Столична община пред ветник "Преса", че „Висшият административен съд потвърди класирането на проектите за Зона 1 и 4 в центъра на София“, не отговаря на истината, и очевидно цели да заблуди обществеността", казва един от жалбоподателите - арх. Михаил Стойчев, управител на АРХИНЕКС ООД. "В действителност ВАС изобщо не е разглеждал законосъобразността на провежданата процедура в Зони 1 и 4, тъй като съобразно българското законодателство за тях няма подадени жалби от участници именно в тези зони. Ако ги бяха разглеждали, както КЗК, така и ВАС щяха да присъдят същите решения и за Зони 1 и 4, т.е процедурите да започнат от самото начало, защото те са проведени по идентичен начин както Зони 2 и 3, незаконосъобразно, с цяла поредица нарушения, необективни и немотивирани решения.

Съдът не е разгледал и важна част от жалбите относно решението на журито, с което се препоръчва отпадане на най-съществени елементи от решенията на първопремираните проекти, с което не става ясно как ще се видоизменят и какви точно проекти ще продължат в следващите фази. Неразбираемо в крайна сметка е, че за българския съд съществува само понятието индивидуален правен интерес, какъвто ние се оказва имаме само за зоната, в която участвахме, а не съществува понятието Обществен интерес, който изисква законност в целия конкурс и резултат в полза на Обществото", казва още арх. Стойчев.

 
Източник: http://citybuild.bg/
 
Извитата къща
Четвъртък, 18 Септември 2014 00:00
01
Разположена във вилна зона по северния бряг на река Берунка, близо до селцето Ревнице, къщата „Ревнице” е модерна семейна вила, проектирана с мисъл за здравословния начин на живот.

Дело на Jarousek.Rochová.Architekti, резиденцията се състои от две нива, като първото е почти вкопано в зеления хълм, докато по-горното, което погледнато от някои ъгли изглежда като самостоятелен обем, в южния си край е оформено като полукръг със стъклени стени, от които се открива прекрасна гледка към прилежащата градина.
02
03
04
05
06
07
08
09
10
11
12
13
14
15
16
 
Източник: sgrada.com
 
Най-красивите мозайки за двора
Четвъртък, 18 Септември 2014 00:00
01

Мечтата на мнозина е да живеят в къща. Не само ще избегнат неприятните съседи и градския шум, но и ще имат желания двор, в който да намират прохлада и почивка.

Да имаш двор не е шега работа. Той изисква сериозна поддръжка, а също така е важно и представително да изглежда добре. Най-често това се постига с красива градина с цветя. Това, което повечето хора забравят обаче е, да оформят пътеката в края или средата ѝ.

На Запад собствениците на дворове инвестират време и средства в това да създадат красиви пътеки, с шарка тип „мозайка“. Трудът е голям, но пък крайният ефект – поразителен. Подобни пътеки придават мистицизъм на мястото и го превръщат в нещо приказно и уютно.

02
 03
 04
 
 05
 06
 07
 08
 09
 10
 
 Източник: http://www.tialoto.bg
 
Анализ на арх. Юрий Дамянов за транспортни проекти в София
Сряда, 17 Септември 2014 13:11
АНАЛИЗ НА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА ЗА ТРАНСПОРТНИ ВЪЗЛИ ПРИ КРЪСТОВИЩАТА НА БУЛ.”АКАД. ИВАН ГЕШОВ” С УЛ.”СВ. ГЕОРГИ СОФИЙСКИ” И БУЛ. ”БЪЛГАРИЯ”

Търгът за обществената поръчка за  горните две кръстовища приключи през 2008г., общо за 32 мил.лева без ДДС (заем от Европейската инвестиционна банка и съфинансиране от Столична община) и се изпълнява от „Инфраструктурно строителство” към „Балканстрой” АД. Проектант „Инжконсултпроект” –гр. Варна

Строителството на първото кръстовище – при ул.”Св.Георги Софийски” започна на 5 май 2012г. И завърши през декември 2012г., като последният асфалтов слой беше положен през месец април 2013г.

В разглеждания участък бул. акад. Иван Гешов е със ширина 47 - 48 метра и направление северозапад – югозапад. В отсечката между бул. Цар Борис III и бул. България от двете страни булеварда е застроен с жилищни сгради на 8 – 9  и повече етажи. Югоизточно от него между бул. Георги Софийски и бул. България е разположен най-големия болничен комплекс в страната.

Според общественото мнение, с правотата на което се съгласявам, направеният проект се съсредоточава върху облекчаването на автомобилния транспорт, без да държи сметка за велосипедното и пешеходно движение, както и за непрекъснато увеличаващото се шумово ниво в Столицата.Не се мисли устройствено, за комфорта на обитаването, а само тясно комуникационно. В даденият случай траншеята пред най-големият болничен комплекс в страната е едно недообмислено решение, с което вместо да се възприемат идеите за покриването на траншеята с озеленена бетонова конструкция, решение което гарантира спирането на шума в отсечката и увеличаването по площ  на зеленината в района и осигуряващо свободни пешеходни напречни  връзки, обещават  допълнителни шумозащитни екрани и засаждането на компенсаторна висока растителност с което шумът щял да се намали с 20-30%.

Според мен след като не се покрива изцяло траншеята, като алтернатива  за този участък остава направата на тунелно покритие на участъка с полимерна  материя, както се прави при откритите участъци на метрото.Така участъка ще си остане абсолютна бариера за съответните квартали, но поне шумът наистина ще се намали. При така стеклите се обстоятелства, считам за задължително да се предвиди пешеходен подлез при ул.”Урвич”.
Що се отнася до двуплощното кръстовище с бул.„България”, у мен веднага възниква въпросът – защо вместо да се развие едно класическо кръстовище на две нива от рода на „детелина” или поне „диамант”, Столична община  предлага едно толкова сложно в комуникационно и в конструктивно отношение решение (цитирам)
„ Новопроектираното кръстовище ще бъде изградено на две нива: на първо ниво ще бъде запазена основната част от сегашните пътни платна, както и трамвайният релсов път, а на второ ниво, на височина около 6 м над терена, е предвидено кръгово движение, което значително ще подобри пропускателната способност на пътния възел. За връзка с кръга от четирите му страни са предвидени качващи и слизащи рампи към прилежащите булеварди.”

Забележете: значително ще подобри, а не ще реши на 100% проблемите на кръстовището и отново нищо за вело алеи. Само се обяснява колко малко ще пострадат съществуващите подлези и как щетите налагащи се от строителството  ще се възстановят.

Доколкото се разбра от разгорелите се дискусии трудността да се осъществи едно класическо кръстовище на две нива тип „детелина” са отчуждителните процедури.

Тук е мястото където да се спомене, че „Метрополитен” АД следва да осъществи отклонение по бул.„България”, което да направи връзка с Витоша посредством  лифта. По този начин ще се подобри ползваемостта на метрото, включвайки  значителен пътникопоток  и ще се даде възможност на столичани за още една бърза и удобна връзка с Витоша.

04
Това по-горе  е илюстрация на възможността без проблеми в отчуждителни процедури да се осъществи една двулистна „детелина”, която да обслужва кръстовището пълноценно чрез осигуряването на обратни завои под естакадата по бул.”Акад.Иван Гешов” , а бул.”България” минава по терена.Предложението е на арх. Димитър Димитров.
 
 
АНАЛИЗ НА  ПРОЕКТИРАНЕТО И  ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЕКТИТЕ ПО ТРАСЕТО – ПОДУЕНЕ, СИТНЯКОВО, ХЛАДИЛНИКА
Какво предвижда ОУП за движението от Подуене-Ситняково-TV кула –Семинарията –Хладилника?- трасе с улици от IIIA клас.
01

1.    В предвижданията на ОУП, по улици от II клас, като бул.”Асен Йорданов” и бул. ”Г.М.Димитров”  са важна част от ринг, който би следвало да премине южно от зоопарка, да се свърже с бул”Тодор Каблешков” и продължи по бул”Овча купел”. Тази връзка за сега не е осъществена  и както се разбра от отговора на арх.Диков на въпрос при обсъжданията на кръстовището при Семинарията, не е ясно кога във времето, тези пробиви ще се осъществят. Затова трасето от „Сточна гара” през „Гара Подуяне”,Ситняково , TV кула до „Хладилника”и от там по ул”Сребърна”, се явява като един силно натоварен маршрут. И въпреки , че тава трасе е от IIIA клас са наложителни мерките които се предприемат от СО за реализиране на непрекъснат режим  на автомобилното движение. С кръговото на Телевизионната кула, макар и неголямо по размер , обстановката на кръстовището се подобри значително, тъй като 80% от движението е чрез траншея  направо- към Хладилника. (Друго яче стои въпросът със стойността му -25 мил.лева. Не случайно ГБС- фирмата осъществила строителството асфалтира отсечката на бул. „Драган Цанков”от колелото до бул.”Евлоги Георгиев” като „подарък”за СО)

2.     С осъществяването на кръстовище на две нива, ще се подобрят и възможностите в транспортно отношение на кръстовището при „Семинарията”. Обаче в този случай Главният архитект на София –арх.Петър Диков не се вслуша във предложението на арх.Димитър Димитров изказано  при дебатите на обществените обсъждания, движението по посока хладилника да премине в  тунел вместо естакада.  Оправда-нието ,че има подземни комуникации или че този тунел щял да се наводнява звучат като думи на проектант защитаващ собствения проект, а не като думи на утвърждаваща инстанция. Всеки професионалист  знае, че ако има желание и се постави като задача, техническите проблеми намират своето решение. Как по-късно например се преместват стотици метри колектори при изграждането на подземното преминаване на кръстовището при „Лъвов мост”.
Друго преимущество на тунелното преминаване в този случай щеше да бъде реализирането на значително по-малък наклон на пътя от „кръгчето” до Семинарията.

И така, сега с пълна пара се строи естакадата която:
-    Е на 20 метра непосредствено срещу прозорците на блоковете и въпреки обещанията , че екраните ще спрат шумът ,считам ,че това е повече от компромис.
-    Ще бъде значителна бариера за достъпа на живущите до парка.
-    Смятам за погрешно да се пренебрегва комфорта на обитаването при тунелното преминаване и с доводите , че естакадата  е по-ефтина, да се обричат живущите на наднормен шум. Шумът е убиец.

По долу съм представил една малка илюстрация на възможността кръстовището при Семинарията да се облагороди с тунелното преминаване.

02

3.    Като се премине през това кръстовище стигаме до следващата „тапа”- кръстовището на бул.”Никола Вапцаров”при болница „Токуда”, за което след отпадането на голямата естакада през „Борисовата градина”предвиждана в ОУП,проекта на СО предлага да се направи още едно филе за левия завой. Това решение може да бъде само временно такова. В бъдеще следва да се търси решение с непрекъснат режим на движение.

Считам , че не трябва да премълчавам, за порочният начин на провеждането на така наречените „обществени обсъждания” при разглеждането на всички подобни обекти. СО обявява за обсъждане не устройствени планове със техните части ,като например -комуникационни планове, а регулационни планове . По този начин въпреки всички възражения внесени при обсъжданията накрая-в протоколите  се записва , че няма възражения по Чл..... ,тъй като регулацията ти не е настъпена от мероприятието и следователно не си заинтересовано лице и.... край. Не е важно , че под прозорците ти е шумно или дишаш отровни газове или нямаш къде да паркираш - нищо подобно ,ние обсъждаме регулация. Това е хитрия ход на администрацията. Трябва да се направи промяна в ЗУТ на какви планове следва да се прави обществено обсъждане. В противен случай винаги това ще е регулацията.

На фигурата по долу илюстрирам вариянти за възмажности за подобрението на комуникациите в този район,като отклоняването на главното движение към Хладилника става на второ ниво – или с естакада или тунелно. Разработките са на арх.Димитър Димитров.

03
 
Автор: aрх. Юрий Дамянов
 
Забележка:
* Съдържанието на статията не изразява позицията на РК София-град;
** Текстът не е редактиран и е публикуван във вида, представен от автора.
 


Страница 1 от 338
Copyright © 2014 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions