КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция
Полезно


Градски ескизи 126: Инерция
Сряда, 22 Октомври 2014 00:00
01

Градски ескизи 126
Инерция

 

Дали малките населени места, чаровните градчета на България и света не са алтернатива на свръхурбанизацията и на огромните конурбационни човешки поселения?

Трябва всеки да помисли за техните реални възможности и предимства!

Вероятно са това, от което съвременното човечество се нуждае!

Знаем, какво човек печели, живеейки в огромния град. Но, защо никой не иска да мисли – какво губи? Какво наистина губи човека, живеещ в суперграда? Губи ли нещо?

Намираме ли това, което търсим, за да живеем оптимално?

Дали загубите не са по-съществени – за него и за обществото?

Превърнахме ли се в хора на урбанизацията?

Загубихме ли напълно връзките си с природата, с живота ни с нея?

Защо позволихме тази загуба да се случи?

Наистина ли не виждаме изтичането му, в чертите на града, някак си безследно? Нали бихме могли да се ползваме от услугите му, дори да живеем извън него? Не чувстваме ли нужда да живеем като хора, а не като подчинени, ограничени урбанизирани същества, затворени в бетоновите си клетки, ограничени във възможностите си на движение, давещи се от мръсния въздух, пиещи пречистена вода!

Не чувстваме, че липсата на добрите условия - ни ограничават да живеем? Да, да живеем?

Като хора!

Толкова ли мразим себе си, толкова ли не мислим за бъдещето и здравето на децата ни?

Или живеем по инерция!

.................................................

Преди години дълго работих по тази тема. И то с голямо удоволствие!

Анализирах възможностите на малките градове и тяхната роля в териториално-устройственото развитие на страната.

Смятах тогава, така смятам и днес, че те ще са гръбнакът на мрежата от градски структури на бъдещото интелигентно човечество, защото не е възможно всички да сме идиоти и да живеем в мръсотията на огромните градове! За прекалено продължителен период от време!

.................................................

Днес следвам неотклонно и девиза на Солон –

Старея и не преставам да се уча!

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 08.10.2014 г.

 
Изображение: dynastyholding.com
 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
 
Най-честите нарушения в строителството
Сряда, 22 Октомври 2014 00:00
01

Необезопасени отвори в строителните и конструктивни елементи (стени, етажни плочи и други) са сред най-честите нарушения, установени от инспекторите по труда по време на извънредната инспекционна кампания в строителството през август и септември. Недостатъчното обезопасяване създава опасности от падане от височина както на хора, така и на тежки предмети, които могат да наранят работещи или преминаващи.

Често строителите работят на външни скелета и етажни плочи без подходящо обезопасяване с достатъчно високи и стабилни парапети, ограждения или покрития. Парапети липсват нерядко и по мостчетата, които се използват за преминаване над изкопи. Самите изкопи не се укрепват при извършване на дейност в тях и има опасност от свличане на земни маси. Допуска се в близост до ръба им да се работи с машини, да се насипва земна маса и да се стоварват строителни материали, което също е предпоставка за свличане. Обезопасяването на изкопите не е достатъчно сигурно, за да предотврати падане на преминаващи хора в тях.

Разхвърляни строителни материали и инструменти по работните площадки, както и опънати електрически кабели, които могат да предизвикат тежки злополуки в резултат на спъване, констатират още инспекторите. Липсата на обезопасяване на електрическите кабели може да доведе и до нарушаване на изолацията им, което създава  риск от инциденти в следствие на удар от електрически ток.

 
Източник: fakti.bg чрез http://www.izolacii.eu
 
Кой иска да живее в тази прекрасна стара конюшня?
Сряда, 22 Октомври 2014 00:00
01

Конюшнята е идеално място за живеене, ако си бездомник, скитник или просто кон, но не такъв е случаят с тази къща, създадена от Stocker Dewes Architekten. Германската архитектура фирма е е трансформирала една бивша конюшня във Фрайбург, Германия, в просторен и изпълнен със светлина дом и офис, достатъчно голям, за да побере трима души – едно обикновено семейство. Гарнирана с тучен зелен покрив, сградата е облечена в потъмняло елхово дърво когато реверанс към заобикалящата гора.

Намираща се в края на долина, на уединено място в Шварцвалд, стабилната преобразувана сграда е проектирана с деликатна естетика, така че да изглежда като продължение на заобикалящата я гора. Тъмна вертикална облицовка на сградата символизира на стволовете на дърветата. Зеленият покрив пък е продължение на за вечнозеления балдахин на гората. Тавански и стенни прозорци обливат в естествена светлина интериора и гледат към буйните пейзажи навън.

Вътре архитектите са разделили дългата, тясна сграда на два отделни обема за живеене и за работа. Офис пространството се намира в предната част на структурата, а останалите пространства за живеене, като например кухнята и спалните, са разпределени на горния етаж и към задната част на сградата.

02
03
04
05
06
07
08
09
10
 
Източник: http://www.greentech.bg
 
Преобръщане с модерен ремикс
Сряда, 22 Октомври 2014 00:00
01

Една порутена каменна къща придобива зрелищна визия на модерна вила след активната намеса на архитектите от ZEST architecture.

Снимки: Jesus Granada
Архитекти: ZEST Architecture, Co Govers и Joana Ramalhete

Старата постройка се намира в местност, заобиколена от дъбова гора, в далечината на която се вижда Средиземно море. Собствениците осъзнават уникалните природни дадености на мястото, но не желаят да използват имота в автентичния му вид. Местните строителни разпоредби препоръчват къщата да се реиновира, но без видими външни разлики. Собствениците обаче предпочитат нещо по-модерно, по-грандиозно и луксозно като пространство на обитаване.

С проекта по преустройство и обзавеждане на вилата работят архитектите Co Govers, Joana Ramalhete от архитектурното студио ZEST architecture.
Основната им задача е, да създадат модерен, луксозен имот в стара каменна черупка. На пръв поглед автентичната консервативна сграда се превръща в шикозна вила, отворена към природата от всички страни до степен на плавно промъкване на пейзажа във вътрешните пространства. Къщата се намира на стръмен склон, което пък прави възможно нивата на сградата хармонично да се приобщят към естествените тераси на градината.

Архитектите решават по един малко странен на пръв поглед начин да се съобразят с изискване на запазване автентичността на къщата, като „съхранят“ старата функционалност на етажите. По времето, когато домът е бил строен, първият етаж бил населяван от животните на фамилията, които освен друго са и работели като екологичен генератор за отопление на дома. Сега, макар и такава „зелена“ инициатива да не е популярна и дори да изглежда куриоз, тази функционална планировка бива запазена, но в по-различен вариант. На първият етаж се организират всички спални на дома, което ги прави сенчесто и прохладно място през зимата. Дневните зали се организират на втория етаж и така се възползват от чудесните гледки, а терасите имат перфектен ориентир към слънчевото южно изложение в района и разположения в двора басейн.

Реиновираната къща се отличава и с модерни екологични характеристики. Сградата е с много висок коефицент на пасивна къща заради изолацията й от корк, която се произвежда в областта. Каменните стени са допълнително покрити отвътре с панели от слама и глина. Така каменната стена остава отворена дишаща конструкция, която пази топлото през зимата и го държи навън през лятото.

Архитектите проектират и широки плъзгащи се прозорци, които изчезват в стената и така през лятото остават къщата отворена за околната среда.

Сградата разполага и с геотермална инсталация за отопление и топла вода, с която се осъществява цялостната климатизация без нужда от климатик през лятото. Скоро в къщата ще се инсталира и хибридна ВЕИ система от слънчеви панели и ветрогенератор, която ще осигурява електрическата мощност на имота.

Вилата на ZEST architecture е номинирана в архитектурния световен конкурс WAN Awards в категория HOUSE OF THE YEAR ENTRY 2014 , организаторите на който ни съдействаха за тази публикация.

02
03
04
05
06
07
08
09
10
11
12
13
14
15
 

Автор: Антоанета Салфидж

Изображения: Jesus Granada
Източник: http://www.ka6tata.com/
 
Зелен покрив-морска вълна, с изрязани върху него покривни тераси
Вторник, 21 Октомври 2014 00:00
01

Въпреки многобройните интересни решения в архитектурата на жилищни кооперации, тук рядко се срещат фундаментално различни неща. Една от причините за тази липса на иновации са строителните предприемачи, които в по-голямата си част предпочитат да заложат на вече работещи модели, вместо да рискуват да останат с непродадени апартаменти в някоя авангардна, но недобре приета от клиентите сграда.

Затова сме много радостни, когато видим сграда като Funen Blok K. Проектирана от познатите с афинитета си към зелените пространства в градска среда NL Architects, кооперацията е част от комплекса Het Funen в източната част на Амстердам (Холандия) – проект, който предвижда строителството на общо 500 жилища в бивш индустриален район на града.

Теренът е приблизително квадратен, със страна от 30 м. Funen Blok K ще осигури 10 жилища, всяко от които ще разполага със собствена покривна тераса. Именно покривът е това, което веднага отличава Funen Blok K от околните кооперации. Независимо от ракурса, от който е гледан, той наподобява две преследващи се морски вълни – несиметрични и красиво озеленени, върху които са изрязани терасите-дворчета.

02
03
04
05
06
07
08
09
10
11
12
13
14
15
16
17
18
 
Източник: http://sgrada.com/
 
Градски ескизи 125: Живот в града
Вторник, 21 Октомври 2014 00:00
01

Градски ескизи 125
Живот в града

 

Животът на буболечката в града е тежък!

Средата, в която живее, изисква непрекъсната борба за хляб,

и за опазването му.

Борбата е вътревидова и опасностите идват единствено от нея.

Тя е и стимул за усъвършенстване качествата на малката твар.

Буболечките се конкурират, лъжат, мамят, предават, убиват и това е ежедневието им! Цял живот – до изтощаването на батерията на чипа.

Затова не може да срещнеш честна, умна и широко скроена буболечка!

Всичко около нея е от малко - по-малко, безкрайно малко и напълно измамно. Като нея! Подобно на нея!

Трябва да се знае, че буболечката не се ражда като човека.

Тя е конвеерен продукт! Излиза научена, готова за живота.

Създателят й знае и се е поучил от съвета на Акесилай ( 399 – 358 г.пр.н.е.), когато го попитали, на какво трябва да се учат децата, той отговорил –

На това, което им предстои да вършат, като станат възрастни”.

Буболечката не се вълнува от състоянието на града!

Тя се стреми да не загуби топлината и тъмнината на дупката си.

Другото – е работа на човека!

В сравнение с тази нейна динамичност и бурно съществуване, животът на града изглежда замрял.

Изглежда, че градът не живее и не се развива.

Като че ли е заспал, но и това е измамно –

заспали са само чиновниците, които го управляват в своето незнание, безнаказаност и безхаберие.

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 03.09.2014 г.

 
Изображение: www.last.fm
 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2

 

 

 
Споделен градски микро-заслон е направен от рециклирани врати и прозорци
Вторник, 21 Октомври 2014 00:00

В много градове остатъчните пространства като алеи и изоставени паркинги са недостатъчно използвани. Те лесно могат да се превърнат в продуктивни градини, жилища на достъпни цени или дори паркинги за велосипеди. Френският архитект Стефан Малка, известен със своето предишно предложение за фасада, направена от рециклирани палета, е създал интригуващ проект за открито общо пространство за бездомниците, където те могат да живееят временно.

01

Наричайки го „графитектурен проект“, Къща Боу е структура, която се прикрепя към празната тухлена стена на една сграда с двор в Хеерлен, Холандия. Използвайки сгъваемо скеле, структурата е издигната изцяло от рециклирани прозорци и врати, създавайки пространство, което се осветява, вентилира и заслонява.

Замислен като проект, който ще повдигне интересни въпроси за това как обществените пространства могат да бъдат предефинирани в една епоха, когато всичко бива безмилостно и лакомо приватизирано с цел печалба на малцина, къщата Боу е „вертикално разширение на имота“.

Домът се явява като продължение на общественото пространство, което е отворено за всички и приветства всекиго в едно леко, светло и прозрачно пространство, опънато над тротоарите на улиците.

Основната идея всъщност не е нова; подобна типология е английската къща „боти“ – подслон в градините, който всеки може да използва безплатно, замислен за туристи или сезонни работници.

Тази концепция за свободния достъп е Боу е подчертана от факта, че този модерен, градски „боти“ дом няма врата, а вместо това има отворен проход, който води до една стълба за изкачване нагоре.

Открит салон на второто ниво, обзаведена с фотьойл и други втора ръка мебели, предлага хубава гледка и място за почивка.

Но най-хубавото е, че за построяването му са използвани рециклирани материали, а резултатът е сграда, която е споделена, но осигурява малко неприкосновеност на личния живот за своите „потребители“. Може би ще е проблем, че няма пожароизвестителна система и други екстри, изисквани от регулациите, но проектът може да бъде репликиран навсякъде навсякъде.

02
03
04
05
06
07
08
 
Източник: http://www.greentech.bg/
 
Мемориалът на камбоджанския геноцид от Заха Хадид
Вторник, 21 Октомври 2014 00:00
01

Изминаха 35 години от падането на бруталния режим на Червените кхмери в тогавашната Демократична Кампучия (сега Камбоджа). Белегът от геноцида, предизвикан от режима – екзекуцията на вероятно милиони цивилни и смъртта на същия брой от глад и болести – все още не е изтрит от съзнанието на камбоджанците. Времето е велик лечител и днес, едно поколение след това, страната започва да приема бруталното си минало, справяйки се публично с оцелелите виновници и обръщайки мрачното наследство в добронамерена сила – помирение, опрощение, образование и надежда.

Важно място в процеса на документиране и преодоляване на геноцида е предложения Институт Sleuk Rith, включващ музей, изследователски център, училище и библиотека, която да приюти архива на Центъра за документация на Камбоджа, съхраняващ над 1 милион документи свързани с геноцида. Целта на института е да се превърне в глобален център за обучение и изследователска работа с фокус върху причините за геноцида, както и предотвратяването му. Името Sleuk Rith в превод означава „сухо листо” и е препратка към специалното значение, което имат сухите листа в камбоджанските религиозни церемонии, често водещи до изцеление.

Дизайнът на проекта е на базираната в Лондон иракска архитектка Заха Хадид. Хадид е почерпила вдъхновение от необикновеният древен храмов комплекс Ангкор Ват в Северна Камбоджа, характерен с меките си и плавни очертания, а самата тя избира за основен материал естествено дърво. Институтът ще бъде разположен в паркова зона южно от камбоджанската столица Пном Пен. Проектът търси финансиране на стойност 35 милиона долара, като кампанията е подсигурена от ключовия засега дарител - Американска агенция за международно развитие. Завършването на института е предвидено за 2015 г.

Преодоляване
Институтът е проникновението на Йоук Чанг, борец за човешки права и изследовател на зверствата, извършени от Червените кхмери, който едва на 15 годишна възраст бива задържан и затворен от режима, а много роднините му стават жертви на безчинствата на кхмерите. След цяло десетилетие изследователска работа и документиране на зверствата на режима, Чанг развива задълбочено изложение с инструкции за сградата, с прицел не само в излагането на голата брутална фактология, но също така в разработването на структура, която да насърчава помирение, размисъл и вдъхновение. Целта е това да бъде не само място, където идните поколения да могат да научат за трагедиите от близкото минало на Камбоджа, но и да даде възможност за изследване на процеса на възстановяване: разбиране за това как да бъдат ефективно използвани уроците от миналото, с цел позитивна промяна и конструктивен напредък.

Това изложение изисква насока, която разчупва някои от стереотипите, асоциирани с типичната мемориална архитектура. Описвайки концепцията, Чанг казва: „В контекста на геноцида и масовите зверства, мемориалната архитектура обикновено се стреми да отрази злото и нещастието, характеризиращи периода, който представя. В този смисъл архитектурното наследство е мрачно, печално и твърдо ориентирано към миналото.”

„Ние бяхме завладени от желание да създадем институция с поглед напред, която се разграничава от предизвикващата печал, квази-индустриална рязкост на повечето съществуващи мемориални модели, издигнати в памет на извършен геноцид. Това няма за цел да разкритикува или очерни подобни модели, а вместо това да подчертае, в светлината на богатата камбоджанска културна и религиозна традиция, че трябва да поемем различна и по-позитивно ориентирана посока.”

„Най-добрите мемориали не са обект на еднократно посещение, съзерцание и отбелязване като посетени. Най-добрите възпоминателни паметници извикват отзвук и възпоминание, но също са живи, динамични публични пространства, които привличат и ангажират всички поколения в обществото.”

Освен с възпоминателната си същност на музей-мемориал, института Sleuk Rith цели да съчетае подчертано образователна програма със съществуващата си работа по въпросите на социалната справедливост.

Разделени и все пак заедно
Дизайнът на института е организиран във вид на пет дървени структури, които представляват самостоятелни единици на приземното ниво, но се преплитат и свързват една с друга докато се издигат нагоре; свързват различни отдели, посетители, студенти и персонал във вътрешността на едно единствено цяло. С приблизителен размер на заета площ от 80 х 30 м. в основата и 88 х 38 м. на нивото на покрива, структурата се издига на височина в диапазон от 3 до 8 етажа.

Издигайки се нагоре и обединявайки се в едно, петте сгради на института дефинират заплетена пространствена композиция от свързани обеми, образувайки серия от екстериорни и интериорни пространства, които преливат едно в друго, за да направляват посетителите през различните зони за съзерцание, обучение, участие и дискусии.

Изградени от възстановяем дървен материал, основната структура, външните заслони и интериорните преградни части придават на сградата натуралистичен вид и естествена топлина. По-сложни форми са били проектирани и изчислени да бъдат сглобени от икономични прави и едностранно-овални дървени секции с помощта на установени и доказани технологии.

Водата се включва активно в дизайна с отразена във външните водни басейни светлина, която рефлектира и прониква надълбоко във вътрешните пространства. Тези басейни са захранвани от дъждовете, като процеса на управление на водния ресурс помага за намаляване на въздействието върху природата в околността. Тропическият климат на Камбоджа и потенциалния риск от сезонни наводнения в района са смекчени чрез естественото заслоняване на стеснените долни нива, ламелите по горните етажи и преди всичко построяването на сградата на института върху повдигнати тераси.

Енергийно ефективен
Външните заслони редуцират акумулирането на топлина и термалните буферни зони предпазват архива и изложбените пространства и също така редуцират количеството на консумираната енергия. Хоризонталният покрив на сградата е скрит за погледите, за да послужи за платформа за инсталиране на източници на енергия и топлообменници, които са изключително ефективни в условията на местния климат. Пасивният дизайн на сградата, плюс взетите мерки за редуциране на консумацията на енергия и вода, подпомага екологичното й функциониране.

Обектът се издига върху основите на гимназията Boeung Trabek, използвана от режима на Червените кхмери като „превъзпитателен лагер”, подобно на много други училища в Камбоджа, правейки мястото изключително подходящо за института: сграда, построена върху миналото, за да просвети бъдещето.

Институтът е разположен във вътрешността на мемориален парк, заемащ площ от 68,000 кв. м., предвиден да приюти спортни игрища, зеленчукови градини и овощни дървета за местната общност. В допълнение има и традиционна ливада и гора, из която са пръснати модерни камбоджански скулптури, много от които изобразяват жени, в знак на почит за помощта оказана от тях при възстановяването на страната. Този парк с безбройните си пешеходни алеи служи като свързващ елемент на допреди това откъснатите един от друг градски квартали, поставяйки решително местната общност в самото сърце на института.

Говорейки за института, Хадид каза: „Надеждите ни са Института Sleuk Rith и неговия мемориален парк да окажат наистина трансформиращ ефект, внасяйки нов живот и светло бъдеще на място, белязано от огромни трагедии в миналото. Нека това място се превърне в привлекателна зона, където възможностите за размисъл, взаимодействие и свързаност са не само пространствено изразени, но са също така част от посланието на проекта към народа на Камбоджа.”

Напълно уместно последните думи би следвало да бъдат изказани от Чанг, един човек тласкан от непоклатимата си вяра, че трагедиите от миналото на страната трябва да послужат за изковаването на по-добро бъдеще: „Камбоджа никога няма да избяга от историята си, но не е нужно да бъде заробена от нея. Обществата с конфликти в миналото трябва да продължат напред. Именно тази отдаденост, решимост и вяра в собственото си бъдеще ще ни дефинира."

02
03
04
05
06
 
Източник: http://www.arhitektura.bg
 


Страница 1 от 349
Copyright © 2014 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions