|
|
|
|
|
Полезно
|
|
18 проекта в надпревара за спасяване на Тютюневия град |
|
Понеделник, 17 Октомври 2016 00:00 |
 |
Предложенията дават много конкретни и различни примери за оживяването на складовете
18 проекта се включиха в архитектурния конкурс за обновяване, приобщаване и спасяване на Тютюневия град в Пловдив, организиран в рамките на Архитектурен форум 2016 на КАБ. След индивидуална точкова оценка и според приетите критерии, крайната селекция на журито, председателствано от проф. Тодор Кръстев, отличи три разработки. Наградата на Камарата на архитектите в България получи проектът на арх. Иво Пантелеев, арх. Радомира Дамянова и арх. Андрей Андреев. Отличието на община Пловдив бе присъдено на арх. Георги Петев, а наградата на „Рьофикс“ ЕООД получи разработката на арх. Стела Динева и Никола Кожухаров.
Всяко от предложенията дава различен поглед към спасяването и оживяването на тази така ценна за града зона и посочва конкретни примери как това може да се случи. Много от архитектите залагат на цели бизнес стратегии в проектите си, тъй като факторът „частна собственост” е основен и непреодолим. Първото и най-важно нещо, което трябва да се направи, е онова, което е останало от складовете, да се укрепи, тъй като сградите са много уязвими и ще загинат зимата, подчерта дебело проф. Кръстев. Този конкурс е стратегически важен. При този инвестиционен натиск върху културното наследство и тази яростна саморазправа с културните паметници конкурсът трябва да даде знаци. Той е резултат от гражданската и професионалната енергия, която пламна с огъня в Тютюневия град. Това е провокирало и архитектите, които участваха с проектите си. Всеки от тях дава различна гледна точка към складовете, но всички са убедени, че това е една зона с идентичност. С този конкурс ще отправим важни апели към местната и държавната власт. Даваме насоки на мислене, което трябва да бъде комплексно. Територията не трябва да се гледа на парче. Нужна е стратегия и баланс между публичните и частните интереси. Изказваме и становище по отношение на начина, по който следва сградите да бъдат спасени. Оцелялото представлява изключително ценна архитектурна субстанция. Оригиналът трябва да се съхрани на всяка цена, като разрушените участъци да бъдат възстановени така, че да чертаят драматичната биография на сградите. Отхвърляме категорично идеята за събарянето на складовете и преизграждането им, каза при обявяването на резултатите от конкурса проф. Тодор Кръстев.
Арх. Борислав Игнатов, председател на УС на КАБ:
С конкурса слагаме началото на мащабна кампания за опазване на културното наследство
Много е важно резултатите от този конкурс да послужат за начало на процеса за възстановяване на Тютюневия град и въобще на отношението на обществото към културното ни наследство. България, за разлика от Западна Европа, има доста по-малък фонд и не можем да си позволим са загубим дори и процент от него. С всяко унищожаване на културен обект ние се отдалечаваме от възможността да имаме връзка с миналото ни и да градим истинско бъдеще. Заличаването на историята, което се случва в последните десетилетия, е вредно и води до надделяване на първосигналните реакции в обществото ни. Но смятам, че България има много сериозен интелектуален потенциал, и ние като професионалисти с помощта на обществеността ще обърнем този процес. С конкурса за Тютюневия град КАБ поставя началото на мащабна национална кампания за опазване на културното наследство. И в тази връзка организираме две важни инициативи. Първата е създаване на интерактивна общественодостъпна карта на културно-историческото наследство на България, а втората е да създадем знак (вече има дори предложения за графичния му дизайн), който да маркира всяка сграда паметник на културата. Оттук нататък камарата ще настоява този конкурс да се развие и да послужи като начало и на едни по-задълбочени разговори за изработване на цялостна стратегия за Тютюневия град. Да се създадат методи, които да балансират всички интереси. Поздравявам наградените и участниците, които се включиха в надпреварата. Всички проекти са много качествени. Тяхната сила е в това, че удовлетворяват всички пресичащи се интереси и вдигат многократно стойността на квартала.
|
| |
| Източник: http://stroitelstvoimoti.com |
|
|
|
Градски ескизи 308: Разлики и сравнения 1 |
|
Понеделник, 17 Октомври 2016 00:00 |
 |
|
Градски ескизи 308 Разлики и сравнения 1
|
| |
|
Знае се, че революциите по света, през 18-ти и 19-ти век, трасират пътя на последвалите световни революции, за да го изчистят за развитието на съвременното човешко общество, без остарелите феодални отношения, въпреки, че те изискват и налагат, все още, своя непрестанен и обясним стремеж за придобиване или присвояване, на още земя и хора. Той довежда до поредици локални завоевателни войни, а след тях до Първата и Втората СВ – все, ярки продукти на края на феодалните колониални интереси. Всички изпълняват ролята на палачи на техните икономически отношения, така, както християнската религия - за робовладелческите, приблизително петнадесет века, по-рано!
След последната голяма война, някои страни възприемат и осъществяват, много активно, настъпилите икономически и политически промени, продължавайки възможностите, които им се предоставят, както и изискванията, които се налагат от, току-що появилите се, глобални отношения. Преустрояват своите икономики, индустрии и стопански отношения, разбирайки, че те ще ги водят към доминиращите позиции на световната икономическа, политическа и културна сцена - там, където ще се развиват „новите бойни“ действия! Днес, регионалните войни и тероризмът отново са продукт на тези икономически пост-робовладелчески, пост-феодални и съвременни демократични отношения, а не на някакви псевдо-религиозни интереси, както измамно и манипулативно се представят! Интересите са тези, които присъстват навсякъде, те определят и политическите, и междудържавните отношения. Локалните войни, Арабската Пролет, суданските борби за надмощие, иранските, севернокорейските и другите по света, нестихващи стремежи за въоръжаване, близкоизточните религиозни вражди - също налагат нови геополитически отношения, нови военни технологии, нови начини и форми на водене на войни.
Повече от страните, обаче, остават, все още дълго, в прегръдките на реално рухващите феодални отношения и уж, забравените робовладелчески. Някои от тях уголемяват териториите си, паралелно губейки, заради присвоената земя, още цивилизационни позиции, в сравнение с бързоразвиващите се технологични икономики и това е, не само, дестабилизационен, а и силно демотивиращ, за изоставащите, процес! Други - присвояват още земя, но изоставят културата на широката част от обществата си, заради технологичния просперитет. Пропастта между спринтиращите и сънливите става, все по-голяма, защото технологичната дигитална революция отвори кутията на Знанието, за още знания, касаещи всички човешки дейности!
Обхватът на знанието се промени, а то промени и живота на хората! И абсолютно всичко останало, видимо и невидимо! Вероятно ще промени постепенно всичко, като ще създава различни дигитални и културни пропасти! За, кой ли път?
Положението на изоставащите е отчайващо, тъй като пропастите ще се появяват, една след друга, в различните сфери, във всичко, за което не сме се сетили или видели, дори.
Отражението от промяната ще е най-силно изразено върху същността на градовете, защото там ще се съсредоточат дигиталните общества, които ще обхванат, почти цялото населението, на бързо проспериращите страни. Изоставащите - ще използват неусвоените подземни нива, както преди и свободните плодородни територии по земната повърхност, извън урбанизираните. Ще се разделят тотално и териториално, ще се променят комуникациите между тях! И не само те!
Ще се повтарят локалните и регионални конфликти, ще се повтарят и положителните, и отрицателните резултати, получени от предишните революции и световни войни, а отслабеният и много остарял, нископроизводителен и силно деформиран феодализъм, както либералния демократизъм и мултикултурализъм, постепенно ще се израждат в нови и различни форми, и отношения, подобно на случващото се, дори днес - с робовладелческите и феодалните, като постоянно ще губят съревнованието с агресивно развиващата се дигитална индустриализация, която ще се стимулира още по-агресивно, пиейки техните сокове, докато първите ще остават измамно живи и мърдащи ... в главите на слабите политици, които управляват света.
Ситуацията е подобна и, като че ли, все същата, независимо вековете борба, между отиващото си старо и идващото ново, но на много по-висока производителна и технологична степен! Отново ще има водещи страни, които ще са напред с материала и .. изоставащи! И отново всеки ще получава това, за което се е борил, мислил и реализирал. Проспериращите бързо – големия пай, умиращите бавно – нищо или огризки.
Изображения: Raystudio Sofia
Михаил Петков / 11 – 23 септември, 2016 г.
|
| |
|
Градски ескизи 1 Градски ескизи 2 Градски ескизи 3 Градски ескизи 4 Градски ескизи 5 Градски ескизи 6 Градски ескизи 7 Градски ескизи 8 Градски ескизи 9 Градски ескизи 10 Градски ескизи 11 Градски ескизи 12 Градски ескизи 13 Градски ескизи 14 Градски ескизи 15 Градски ескизи 16 Градски ескизи 17 Градски ескизи 18 Градски ескизи 19 Градски ескизи 20 Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове Градски езкизи 22: София и бъдещето й Градски ескизи 23: Сладък живот Градски ескизи 24: Време, пространство, семки Градски ескизи 25: Още за конкурса Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития Градски ескизи 27: Чадърът Градски ескизи 28: Балон Градски ескизи 29: Сън Градски ескизи 30: Мъжки род Градски ескизи 31: Камъчета Градски ескизи 32: Боксьори Градски ескизи 33: Какъв свят! Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер Градски ескизи 35 Градски ескизи 36. Конкретика. Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/ Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa? радски ескизи 39: Стига! Градски ескизи 40: Южен парк Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина Градски ескизи 42: Без песен Градски ескизи 43: Градът и движенията в него Градски ескизи 44: Престиж Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1 Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2 Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3 Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4 Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5 Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6 Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7 Градски ескизи 52: Kняжеската градина радски ескизи 53: Политическите паметници Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8 Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство! Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9 Градски ескизи 57 Градски ескизи 58 Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки Градски ескизи 60: Хармония Градски ескизи 61: Въобръжение Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1 Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2 Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3 Градски ескизи 65. Страх 1 Градски ескизи 66. Страх 2 Градски ескизи 67. Страх 3 Градски ескизи 68. Паметта на града. Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1 Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2 Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3 Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4 Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1 Градски ескизи 74. Преображение 2 Градски ескизи 75. Преображение 3 Градски ескизи 76. Преображение 4 Градски ескизи 77: Галилея Градски ескизи 78: И няма край Градски ескизи 79: Творци на бъдеще Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София Градски ескизи 81: Вкусът на детството Градски ескизи 82: Въплъщение Градски ескизи 83: Гладът на града Градски ескизи 84: Лудостта на града Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град Градски ескизи 86: Защо? (1) Градски ескизи 87: Защо? (2) Градски ескизи 88: Защо? (3) Градски ескизи 89: Защо? (4) Градски ескизи 90: Защо? (5) Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията Градски ескизи 92. Страх 4 Градски ескизи 93: Сънят на града Градски ескизи 94: Светлина и сянка Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек Градски ескизи 96: Без шанс Градски ескизи 97: Спомени Градски ескизи 98: Интуитивни мисли Градски ескизи 99: Маски Градски ескизи 100: Южен парк 2 Градски ескизи 101: Гербът на банката Градски ескизи 102: Човек и буболечка Градски ескизи 103: Maщабът на града 3 Градски ескизи 104: Maщабът на града 4 Градски ескизи 105: Политически паметници 2 Градски ескизи 106: Наследство Градски ескизи 107: Величие Градски ескизи 108: Истина ли е? Градски ескизи 109: Власт и Обич Градски ескизи 110: Наслада и Утре Градски ескизи 111: Колко много Градски ескизи 112: Колко много 2 Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1 Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2 Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3 Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1 Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4 Градски ескизи 118: Sofiasko Градски ескизи 119: Дар от съдбата Градски ескизи 120: Деца и внуци Градски ескизи 121: Обединението не прави силата! Градски ескизи 122: Мир Градски ескизи 123: И аз Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2 Градски ескизи 125: Живот в града Градски ескизи 126: Инерция Градски ескизи 127: Преселения Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете Градски ескизи 130: Страх 5 Градски ескизи 131: Страх 6 Градски ескизи 132: Страх 7 Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1 Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2 Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3 Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4 Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5 Градски ескизи 138: Водата на града Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура Градски ескизи 141: Някой ме закриляше Градски ескизи 142: Напуши ме смях радски ескизи 143: Tворчеството на човека Градски ескизи 144: Колко много 3 Градски ескизи 145: Колко много 4 Градски ескизи 146: Aсансьор Градски ескизи 147: Градска бъркотия Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността Градски ескизи 149: Черно и бяло Градски ескизи 150: Сурикати Градски ескизи 151: Глобализация Градски ескизи 152: Политически паметници 3 Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес Градски ескизи 154: Лидери Градски ескизи 155: Кой е творецът? Градски ескизи 156: Семки и бонбонки Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет Градски ескизи 158: Проклет да си! Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения Градски ескизи 160: Затъмнение Градски ескизи 161:Скици Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов Градски ескизи 163: Колко много 5 Градски ескизи 164: Скици 2 Градски ескизи 165: Честито Градски ескизи 166: Задушница Градски ескизи 167: Наглост Градски ескизи 168: Легенди 1 Градски ескизи 169: Легенди 2 Градски ескизи 170: Легенди 3 Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев Градски ескизи 172: Колко много 6 Градски ескизи 173: Колко много 7 Градски ескизи 174: Колко много 8 Градски ескизи 175: Колко много 9 Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1 Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2 Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3 Градски ескизи 179: Услугата Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem Градски ескизи 183: Спомени 2 Градски ескизи 184: Вината на Сара Градски ескизи 185: Скици 3 Градски ескизи 186: Ние с живота Градски ескизи 187: Забележки към Създателя Градски ескизи 188: Форма Градски ескизи 189: Скици 4 Градски ескизи 190: Светът на буболечките Градски ескизи 191: Красота Градски ескизи 192: Желание Градски ескизи 193: Сенки Градски ескизи 194: Сенчестите хора Градски ескизи 195: Красота 2 Градски ескизи 196: Изгревът Градски ескизи 197: Скици 5 Градски ескизи 198: Човек и пространство Градски ескизи 199: Звуци в ухото Градски ескизи 200: Мармалад Градски ескизи 201: Изисквания за приличие Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи Градски ескизи 203: Шести септември! Градски ескизи 204: Възпитание на вкус Градски ескизи 205: Гениалност Градски ескизи 206: Копай тук! Градски ескизи 207: Отново за София Градски ескизи 208: В този град Ловеч... Градски ескизи 209: Изборът Градски ескизи 210: Да не ви дреме! Градски ескизи 211: Експериментът Градски ескизи 212: Решение Градски ескизи 213: Обич Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали! Градски ескизи 215: В страната на чудесата* Градски ескизи 216: Ако... Градски ескизи 217: Фантастични илюзии Градски ескизи 218: Ценности Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София! Градски ескизи 220: Празни съдове Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1 Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2 Градски ескизи 223: Деградация или глобализация? Градски ескизи 224: Преображение 5 Градски ескизи 225: Уфологичен проект Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2 Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1 Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2 Градски ескизи 229: А сега, накъде? Градски ескизи 230: Клише Градски ескизи 231: Казах го преди време Градски ескизи 232: Отново за София 2 Градски ескизи 233: Отново за София 3 Градски ескизи 234: Отново за София 4 Градски ескизи 235: Преображение 6 Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа! Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3 Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее Градски ескизи 239: Гражданинът Градски ескизи 240: Селянинът Градски ескизи 241: Бих живял ... Градски ескизи 242: Сграда на годината Градски ескизи 243: Кръговрати Градски ескизи 244: Бялата брада Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене! Градски ескизи 246: Хора и богове Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки Градски ескизи 248: Под един покрив Градски ескизи 249: Искам Градски ескизи 250: Скици 6 Градски ескизи 251: Скици 7 Градски ескизи 252: Проект "Раковски" Градски ескизи 253: Заедно и подчинени Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси Градски ескизи 255: Искам 2 Градски ескизи 256: Кристо Градски ескизи 257: Водата Градски ескизи 258: Запек Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим? Градски ескизи 260: С.Е.М.!! Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!! Градски ескизи 262: Красота и ум Градски ескизи 263: Блато Градски ескизи 264: Красота и ум 2 Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно! Градски ескизи 266: Глупост Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ... Градски ескизи 268: Смяна Градски ескизи 269: Пророци Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител! Градски ескизи 271: Разочарование Градски ескизи 272: Метафора Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация Градски ескизи 274: Симеон Антипа Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2 Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3 Градски ескизи 278: Самочувствие Градски ескизи 279: Бързо и бавно Градски ескизи 280: Вчера и днес Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм Градски ескизи 282: Приказен град 2 Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите Градски ескизи 289: От утре 4 Градски ескизи 290: От утре 5 Градски ескизи 291: От утре 6 Градски ескизи 292: От утре 7 Градски ескизи 293: Раждането на боговете Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата! Градски ескизи 295: Развитие Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза! Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни Градски ескизи 298: Призив Градски ескизи 299: Пълна липса Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес! Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание Градски ескизи 302: На опашка Градски ескизи 303: От изключително значение Градски ескизи 304: Градски движения 2 Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето Градски ескизи 306: Пълна липса 2 Градски ескизи 307: Пълна липса 3
|
|
|
Градски ескизи 307: Пълна липса 3 |
|
Петък, 14 Октомври 2016 00:00 |
 |
|
Градски ескизи 307 Пълна липса 3
|
| |
|
„Представете си един голям керван, който казва на своите водачи –
Водете ни там, където ще бъдем най-добре!
От този момент водачите са всичко, а керванът нищо. Той вече върви слепешката. Тъй като е необходимо да се извърши такова пътешествие…то, керванът трябва да гласува неограничено доверие на своите вождове и да им се подчинява, напълно пасивно. Следователно, той е в ръцете на тяхната недобросъвестност и на тяхното невежество. Не може да запази за себе си друго право, освен да заяви, че пустинята, в която са го довели, не му допада и, че трябва да ги отведат другаде. Правото му може да доведе само до това, че за негова сметка ще се прави цяла поредица от опити, които винаги ще му бъдат безполезни, до когато той ще го предоставя на своите водачи, да определят целта на пътешествието.
Да предположим, обратното, че керванът казва на своите водачи –
Вие знаете пътя за Мека, заведете ни там!
При това положение водачите вече не са вождове, а само изпълнители, а техните функции, колкото и да се важни, са подчинени и главното действие принадлежи на кервана. Всеки пътник си запазва правото винаги, когато счете за подходящо, да прави критични забележки, относно пътя, по който вървят и според знанията си - да предлага промените, които смята за полезни… Първият случай е образът на общество, неопределено нареждащо на тези, които го ръководят, да го направи щастливо. Вторият съответства на общество, организирано да работи за увеличаване на своето благосъстояние чрез ..“ - Клод Анри дьо Сен Симон / “Относно това,, което задържа досега развитието на индустрията“ /
Е, вие се досещате, чрез какво! При тази нова система на управление обществото се управлява от принципи, а при старата – от хора. Философът продължава да разсъждава в тази посока, но за разумни хора като вас, не е необходимо да продължавам да го цитирам, защото би могло да прерасне в обида. Ще използвам, обаче, само още едно негово съждение –
„…и ще видим, как ще изчезнат трите основни недъга на сегашната политическа система / около 1819 година! / - произволът, некадърността и интригата.“
Днес, бихме прибавили и кражбата, и други, но тия стигат, защото живеем двеста години по-късно!! Все пак, трябва да е ясно едно, че продължаващото толериране на малоумници е пагубно за държавата, за градовете, за икономиката, за науката и изкуството, за бъдещето ни, независимо, че регресът е също посока на развитие, само че, обратна на логиката и естествения характер на живота!
Михаил Петков / 10 септември 2016 г.
|
| |
|
Градски ескизи 1 Градски ескизи 2 Градски ескизи 3 Градски ескизи 4 Градски ескизи 5 Градски ескизи 6 Градски ескизи 7 Градски ескизи 8 Градски ескизи 9 Градски ескизи 10 Градски ескизи 11 Градски ескизи 12 Градски ескизи 13 Градски ескизи 14 Градски ескизи 15 Градски ескизи 16 Градски ескизи 17 Градски ескизи 18 Градски ескизи 19 Градски ескизи 20 Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове Градски езкизи 22: София и бъдещето й Градски ескизи 23: Сладък живот Градски ескизи 24: Време, пространство, семки Градски ескизи 25: Още за конкурса Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития Градски ескизи 27: Чадърът Градски ескизи 28: Балон Градски ескизи 29: Сън Градски ескизи 30: Мъжки род Градски ескизи 31: Камъчета Градски ескизи 32: Боксьори Градски ескизи 33: Какъв свят! Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер Градски ескизи 35 Градски ескизи 36. Конкретика. Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/ Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa? радски ескизи 39: Стига! Градски ескизи 40: Южен парк Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина Градски ескизи 42: Без песен Градски ескизи 43: Градът и движенията в него Градски ескизи 44: Престиж Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1 Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2 Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3 Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4 Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5 Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6 Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7 Градски ескизи 52: Kняжеската градина радски ескизи 53: Политическите паметници Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8 Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство! Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9 Градски ескизи 57 Градски ескизи 58 Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки Градски ескизи 60: Хармония Градски ескизи 61: Въобръжение Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1 Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2 Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3 Градски ескизи 65. Страх 1 Градски ескизи 66. Страх 2 Градски ескизи 67. Страх 3 Градски ескизи 68. Паметта на града. Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1 Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2 Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3 Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4 Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1 Градски ескизи 74. Преображение 2 Градски ескизи 75. Преображение 3 Градски ескизи 76. Преображение 4 Градски ескизи 77: Галилея Градски ескизи 78: И няма край Градски ескизи 79: Творци на бъдеще Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София Градски ескизи 81: Вкусът на детството Градски ескизи 82: Въплъщение Градски ескизи 83: Гладът на града Градски ескизи 84: Лудостта на града Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град Градски ескизи 86: Защо? (1) Градски ескизи 87: Защо? (2) Градски ескизи 88: Защо? (3) Градски ескизи 89: Защо? (4) Градски ескизи 90: Защо? (5) Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията Градски ескизи 92. Страх 4 Градски ескизи 93: Сънят на града Градски ескизи 94: Светлина и сянка Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек Градски ескизи 96: Без шанс Градски ескизи 97: Спомени Градски ескизи 98: Интуитивни мисли Градски ескизи 99: Маски Градски ескизи 100: Южен парк 2 Градски ескизи 101: Гербът на банката Градски ескизи 102: Човек и буболечка Градски ескизи 103: Maщабът на града 3 Градски ескизи 104: Maщабът на града 4 Градски ескизи 105: Политически паметници 2 Градски ескизи 106: Наследство Градски ескизи 107: Величие Градски ескизи 108: Истина ли е? Градски ескизи 109: Власт и Обич Градски ескизи 110: Наслада и Утре Градски ескизи 111: Колко много Градски ескизи 112: Колко много 2 Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1 Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2 Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3 Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1 Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4 Градски ескизи 118: Sofiasko Градски ескизи 119: Дар от съдбата Градски ескизи 120: Деца и внуци Градски ескизи 121: Обединението не прави силата! Градски ескизи 122: Мир Градски ескизи 123: И аз Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2 Градски ескизи 125: Живот в града Градски ескизи 126: Инерция Градски ескизи 127: Преселения Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете Градски ескизи 130: Страх 5 Градски ескизи 131: Страх 6 Градски ескизи 132: Страх 7 Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1 Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2 Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3 Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4 Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5 Градски ескизи 138: Водата на града Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура Градски ескизи 141: Някой ме закриляше Градски ескизи 142: Напуши ме смях радски ескизи 143: Tворчеството на човека Градски ескизи 144: Колко много 3 Градски ескизи 145: Колко много 4 Градски ескизи 146: Aсансьор Градски ескизи 147: Градска бъркотия Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността Градски ескизи 149: Черно и бяло Градски ескизи 150: Сурикати Градски ескизи 151: Глобализация Градски ескизи 152: Политически паметници 3 Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес Градски ескизи 154: Лидери Градски ескизи 155: Кой е творецът? Градски ескизи 156: Семки и бонбонки Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет Градски ескизи 158: Проклет да си! Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения Градски ескизи 160: Затъмнение Градски ескизи 161:Скици Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов Градски ескизи 163: Колко много 5 Градски ескизи 164: Скици 2 Градски ескизи 165: Честито Градски ескизи 166: Задушница Градски ескизи 167: Наглост Градски ескизи 168: Легенди 1 Градски ескизи 169: Легенди 2 Градски ескизи 170: Легенди 3 Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев Градски ескизи 172: Колко много 6 Градски ескизи 173: Колко много 7 Градски ескизи 174: Колко много 8 Градски ескизи 175: Колко много 9 Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1 Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2 Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3 Градски ескизи 179: Услугата Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem Градски ескизи 183: Спомени 2 Градски ескизи 184: Вината на Сара Градски ескизи 185: Скици 3 Градски ескизи 186: Ние с живота Градски ескизи 187: Забележки към Създателя Градски ескизи 188: Форма Градски ескизи 189: Скици 4 Градски ескизи 190: Светът на буболечките Градски ескизи 191: Красота Градски ескизи 192: Желание Градски ескизи 193: Сенки Градски ескизи 194: Сенчестите хора Градски ескизи 195: Красота 2 Градски ескизи 196: Изгревът Градски ескизи 197: Скици 5 Градски ескизи 198: Човек и пространство Градски ескизи 199: Звуци в ухото Градски ескизи 200: Мармалад Градски ескизи 201: Изисквания за приличие Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи Градски ескизи 203: Шести септември! Градски ескизи 204: Възпитание на вкус Градски ескизи 205: Гениалност Градски ескизи 206: Копай тук! Градски ескизи 207: Отново за София Градски ескизи 208: В този град Ловеч... Градски ескизи 209: Изборът Градски ескизи 210: Да не ви дреме! Градски ескизи 211: Експериментът Градски ескизи 212: Решение Градски ескизи 213: Обич Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали! Градски ескизи 215: В страната на чудесата* Градски ескизи 216: Ако... Градски ескизи 217: Фантастични илюзии Градски ескизи 218: Ценности Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София! Градски ескизи 220: Празни съдове Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1 Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2 Градски ескизи 223: Деградация или глобализация? Градски ескизи 224: Преображение 5 Градски ескизи 225: Уфологичен проект Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2 Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1 Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2 Градски ескизи 229: А сега, накъде? Градски ескизи 230: Клише Градски ескизи 231: Казах го преди време Градски ескизи 232: Отново за София 2 Градски ескизи 233: Отново за София 3 Градски ескизи 234: Отново за София 4 Градски ескизи 235: Преображение 6 Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа! Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3 Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее Градски ескизи 239: Гражданинът Градски ескизи 240: Селянинът Градски ескизи 241: Бих живял ... Градски ескизи 242: Сграда на годината Градски ескизи 243: Кръговрати Градски ескизи 244: Бялата брада Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене! Градски ескизи 246: Хора и богове Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки Градски ескизи 248: Под един покрив Градски ескизи 249: Искам Градски ескизи 250: Скици 6 Градски ескизи 251: Скици 7 Градски ескизи 252: Проект "Раковски" Градски ескизи 253: Заедно и подчинени Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси Градски ескизи 255: Искам 2 Градски ескизи 256: Кристо Градски ескизи 257: Водата Градски ескизи 258: Запек Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим? Градски ескизи 260: С.Е.М.!! Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!! Градски ескизи 262: Красота и ум Градски ескизи 263: Блато Градски ескизи 264: Красота и ум 2 Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно! Градски ескизи 266: Глупост Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ... Градски ескизи 268: Смяна Градски ескизи 269: Пророци Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител! Градски ескизи 271: Разочарование Градски ескизи 272: Метафора Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация Градски ескизи 274: Симеон Антипа Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2 Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3 Градски ескизи 278: Самочувствие Градски ескизи 279: Бързо и бавно Градски ескизи 280: Вчера и днес Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм Градски ескизи 282: Приказен град 2 Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите Градски ескизи 289: От утре 4 Градски ескизи 290: От утре 5 Градски ескизи 291: От утре 6 Градски ескизи 292: От утре 7 Градски ескизи 293: Раждането на боговете Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата! Градски ескизи 295: Развитие Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза! Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни Градски ескизи 298: Призив Градски ескизи 299: Пълна липса Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес! Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание Градски ескизи 302: На опашка Градски ескизи 303: От изключително значение Градски ескизи 304: Градски движения 2
|
|
|
Проект на Заха Хадид преобрази пристанището в Антверпен |
|
Петък, 14 Октомври 2016 00:00 |
 |
| Леката, сякаш плаваща във въздуха конструкция отразява нюансите на небето |
 |
| Главното управление на пристанищните власти в Антверпен, изпълнено по проект на Заха Хадид и Патрик Шумахер, бе официално открито преди дни. За основа на модернистичната концепция е послужила изоставена пожарна, чиято сграда е реновирана и разширена, а функцията й променена. На самия връх на историческото здание е изграден допълнителен обем, напомнящ кораб, чийто нос е разположен по посока на река Шелда. |
 |
| Леката, сякаш плаваща във въздуха конструкция е създадена посредством многобройни прозрачни триъгълни фасети. Плоски от южната страна на сградата, те стават по-обемисти на север. Стъклените елементи преливат като вълни, отразявайки постоянно променящите се оттенъци на небето. Фактът, че Антверпен се смята за „Град на диамантите“, още повече засилва бляскавия ефект от проекта. |
 |
|
Централният двор на старата пожарна е покрит със стъклен покрив, в резултат на което се е образувал атриум, от който посетителите могат да преминат в читалнята и библиотеката.
Концепцията на архитектурно студио Zaha Hadid Architects, избрана след международен конкурс, отразява световната значимост на Антверпен в комуникационните и транспортните дейности и допринася за развитието на пристанищния регион.
|
 |
| Въпреки проблемите с интеграцията на съвременния обем в историческатасграда, проектът е истински пример за устойчива архитектура. |
 |
 |
| |
| Източник: http://stroitelstvoimoti.com |
|
|
Петък, 14 Октомври 2016 00:00 |
|
|
|
Идеи за малки и тесни апартаменти |
|
Четвъртък, 13 Октомври 2016 00:00 |
|
|
|
Какъв е изходът от презастрояването на градовете? |
|
Четвъртък, 13 Октомври 2016 00:00 |
 |
Арх. Константин Димов, РК на КАБ – Варна:
По-високите сгради да се обособяват в отделни зони
Ако трябва да се запази габаритът на даден град, високото строителство би могло да бъде решение на проблема, но смятам, че има и други алтернативи. Във Варна например има опити да се строят високи сгради, но те се правят пунктово, без да се разсъждава за устройството на целия град. Така на практика високата сграда, когато е единична, води със себе си други проблеми – инфраструктурата, липса на места за паркиране и т.н. Затова може би е по-добре да се обособят специални територии именно за такъв тип строителство. Винаги може да се говори за високи сгради, но опитът сочи, че градовете, които са построили такива, вече съжаляват за това. Аз съм за ограничаване на височината и за увеличаване на имотите, подходящи за такива обекти. Хората да имат по-голям интерес да се обединяват, да се събират в по-големи имоти, за да може да се строят нормални жилища. Така че промяната най-напред трябва да се случи в главите на собствениците. Те трябва да проумеят, че това е правилният начин, и да обединят усилия за създаването на нещо по-добро. А сега по-доброто означава единствено по-голяма печалба, а не по-добри жилища.
Арх. Виолета Бакунина, РК на КАБ – Стара Загора:
Ключът е в доброто устройствено планиране
Спасението от презастрояването се корени в доброто устройствено планиране. ОУП на градовете трябва да се правят така, че да не допускат презастрояване. Необходимо е те да създават една устойчивост за развитие – когато един инвеститор иска да строи и има добре разработен план, той да знае какви са възможностите на съответната територия и от самото начало да е наясно докъде може да стигне намерението му.
В момента много от общините разработват свои общи устройствени планове и това е добра стъпка по отношение на планирането. Именно тези планове представляват макрорамката на съответната територия и залагат устройствените й показатели. Те създават регламент за период от около 30 години напред и оставят увереност у инвеститора, че ако ОУП предвижда нещо, то със сигурност ще се случи независимо от решението на чиновниците. Изключително важно е, че Общият устройствен план създава устойчивост в намеренията на бизнеса.
Арх. Георги Долапчиев, студио „Архпойнт“, Бургас:
Свободните площи да не се усвояват повече
В почти всички български градове вече има презастрояване. Този процес се наблюдава не само в Пловдив, София, Варна и Бургас, а и в по-малките населени места. Затова най-важното е да се направят нови устройствени планове и градоустройствени схеми, като се помисли за създаването на повече зелени площи. Така донякъде би могъл да се реши проблемът. Към момента обаче не виждам какво може да се направи с вече построените сгради. При свършен факт каквито и действия да се предприемат, те няма да са ефективни, освенако въпросните обекти не бъдат съборени. Затова оттук насетне не бива да се допуска застрояването на поне останалите свободни площи. Нека празните терени да не се усвояват повече. Всичко е въпрос на политика. Вижте как един Амстердам например се справя с презастрояването и уплътняването на града. Там се правят паркинги по на 4 етажа, и то не за автомобили, а за велосипеди.
Арх. Любомир Бодуров, РК на КАБ – Хасково:
Трябва да се спазват нормативите
В България сме далеч от трудностите, с които се сблъскват хората в мегаполисите по света. Тук реално нямаме реален проблем с презастрояването. Българските градове са далеч от мащабите на големите градове по света. Имаме добре уредена нормативна база, която не позволява презастрояване. Проблемите идват, когато правилата се заобикалят. Но това е не само по отношение на архитектурата, а във всяка сфера от живота. Високото строителство е някакво решение и то е ефективно, когато има голямо струпване на хора на дадена територия. Това обикновено вдига цената на земята и се върви към икономически по-приемлив вариант – висок строеж. Като се има предвид демографията в България, е ясно, че у нас високо строителство не се налага. Населението на България намалява и не смятам, че е оправдано да се вдигат особено високи жилищни сгради. Друг е въпросът, че една сграда с височина от 205 метра тук я обявяваме за небостъргач, а по световните стандарти тя изобщо не попада в този клас обекти.
Арх. Величко Куртев, РК на КАБ – Пловдив:
Не е късно да ударим спирачка
Проблемът е, че откакто преминахме към пазарна икономика, започна да се проектира на парче. Това е в услуга на частния, а не на обществения интерес.
Не само като архитект, но и като гражданин ставам свидетел как в някои зони на Пловдив се стига до голямо повишаване на коефициента на интензивност на застрояването. Това води до проблеми с паркирането и трафика по улиците.
Не мислим стратегически, както Йосиф Шнитер е мислил преди повече от 100 години, затова залагаме във всяка зона със засилени инвестиционни намерения бомба със закъснител.
Проблемът стана много остър в районите на новотела, ул. „Победа“, от двете страни на бул. „България“, в района на църквата „Свети Георги“. Но не е късно поне да ударим спирачка, защото притеснителната тенденция продължава. Скоро четох за опит да се възроди идеята за строителство на един голям хотел върху археологическите останки до Понеделник пазара. Рисковете от такова инвестиционно намерение са известни – ще се скрие гледката към Стария Пловдив, ще се промени характерът на средата, ще се създадат изключително тежки комуникационни проблеми. Затова е добре да се стремим към създаване на вторични градски ядра.
Най-важното е проблемът да се оцени в цялата му тежест, но това, за съжаление, вече дълги години не се прави.
Арх. Ваня Караджова, РК на КАБ – Варна:
Варна има потенциал, затрудненията са най-вече в София
Във Варна, мисля, че нямаме проблеми с презастрояването. Градът има накъде да се развива, има свободни територии. Имаме и визията как това да се случва във времето. Факт е обаче, че на места се случва известно струпване на сгради, и това създава усещането за пренаселеност. Има райони, към които инвеститорският интерес е по-голям, и причината за това е наличието на комуникации. В същото време Варна разполага с достатъчно територии, които да не позволят градът да се задъха от строителство. Проблемът според мен е в София, която, както е тръгнала, ще стигне до Пазарджик, че може да прелее и към Пловдив. Това обаче са естествени процеси, които се влияят от много фактори – тук се намесват икономическите и миграционните процеси, обезлюдяването на територии и други. Презастрояването е въпрос, който трябва да решават мегаполисите. У нас ситуацията не е крайна. Има редица градове, които са с потенциал да се разрастват, без да се прави компромис с гъстотата и отстоянието на сградите.
|
| |
| Източник: http://stroitelstvoimoti.com |
|
|
Съвременни решения за пространството на душа |
|
Четвъртък, 13 Октомври 2016 00:00 |
|
В навечерието на своя 100-годишен юбилей испанската компания Roca продължава да предлага на българския потребител продукти за обзавеждане на баня на специални, по-ниски цени.
Зоната на душа е една от основните в съвременната баня. Освен средство за поддържане на лична хигиена, душът е възможност за освежаване и релакс. Той е задължителен елемент за малката баня. Съвременните тенденции за организиране на банята са пространството да е в съзвучие с цялостния дизайн на дома. В зависимост от стила на живот и характера на дома, има избор на разнообразни решения за зоната на душа. Кое е важно, когато избираме душ? Надеждността и функционалността на смесителя, водната струя - как пада върху нашето тяло, отговаря ли на нашата естетика ...
Елегантна душ колона е добро решение. Добре е да се прецени височината и как ще се позиционира. Има избор на по-малка или по-голяма душ пита. За удобство се окомплектова и с подвижна душ слушалка. Несъмнено удобство и по-голям комфорт носи и термостатичният смесител. Той подава водна струя с постоянна температура по наш избор.
Сред най-модерните съвременни решения за зоната на душа, в крак с тенденцията за минималистичен стил, са вградените елементи. Вграденият смесител може да е почти незабележим и да се позиционира на желаната височина. Питата може да бъде монтирана на стената или на тавана със съответното рамо. И при този вариант има избор за подвижен ръчен душ.
В навечерието на своя 100-годишен юбилей испанската компания Roca продължава да предлага на българския потребител продукти за обзавеждане на баня на специални, по-ниски цени. От 15 септември компанията избира варианти за пространството на душа.
До 15 октомври Roca предлага две термостатични душ колони. И в двата варианта важни характеристика са функциите Quick Reaction® (постига перфектната температура за по-малко от 3 секунди и я поддържа постоянна), Safe Touch© (хромираното тяло на термостата не се загрява при експлоатация) и Security 380C (червен бутон, който не позволява неволно превишаване на температурата 380C).
- Термостатичната колона Victoria-T се предлага на цена 900 лв. с ДДС, което е с 36,54% по-ниска от нормалната.
- Термостатичната душ колона Even-T е с регулируема височина от 800 до 1200 мм и с голяма подвижна душ глава. Сега е с 15% по-евтина. Цената е 1160,76 лв. с ДДС.
|
 |
|
За почитателите на изчистения и минималистичен дизайн до 15 декември Roca дава възможност за избор на два комплекта вградени смесители с аксесоари за душ. Комплектите включват: вграден смесител за вана /душ от сериите Esmai или Victoria, извод за вода, рамо за душ, Rainsense душ глава Ø 200 мм, душ слушалка, държач и шлаух.
- Комплектът за вграждане Victoria e с 36,53% по-ниска цена - 500 лв. с ДДС.
- Комплектът за вграждане Esmai е с 16,37% по-ниска цена - 713 лв. с ДДС.
|
 |
|
Всички специални оферти за банята от Roca вижте ТУК.
Рока България има специални предложения и с родната марка Fayans, част от марките на Roca Group. От 15 септември комплект умивалник и моноблок Neo е на специална цена.
Ако искате да видите как ще изглежда вашата нова баня от Roca, може да посетите изложбения център Експо Баня София. Консултант-дизайнери ще ви представят всички специални предложения и ще ви помогнат да създадете дизайна на вашата мечтана баня!
|
| |
| Източник: http://citybuildhome.bg/ |
|
|
|
|
|
|
|
Страница 25 от 593 |
|
|