|
Най-различни, знаещи и незнаещи, мислещи и трудно успявайки да го правят, прописаха. И аз, в т.ч.! Интересно и озадачаващо е,не това, а, че повечето, си позволяват да дават съвети, дори за неща от професията, за които имат бегла представа, придобита по време на университетското им образование и нямат опита, тъй като са работили в други сфери, от обемистата ни професия, или са пѝсали, само! При някои от тях – придобиването се е случило преди петдесет или сто години, но те продължават да дават акъл, предимно за дейности, от които не разбират! Майтапът, непрекъснато се повтаря, приближавайки се, все по-близо, до началото на споменатите години, от получаване на общото, за всички, знание, но без опита - който, тогава е предстоял, евентуално и пред тях! Тогава!
Днес, повтарящото се предъвкване и преживяне на ограничените теми, естествено, почти извън същината на творчеството, както и назидателното поведение, на отдавна познатите „автори“, дразни. Дразни и отблъсква, младите и будните!
Те си направиха и свое списание, и ви отвяха! Нищо, че, никой не би могъл и да претендира, че познава цялото творчество, затова новото списание прилича на старото, а те, не след много време, ще заприличат на вас, колкото и да се мъчат да се избавят от „ограничения ви начин на мислене, и от тормозещата ви посредственост“, но, ще е без успех, тъй като институциите на държавата не позволяват това, а свободни от тях, почти няма! На това отгоре – всичко се променя, но по установен житейски и административно-политически модел, който създава и калъпа му!
Сигурно го знаете или сетивно усещате, но - трябва да си го кажа, защото младостта лети и гони амбицията си към висините, и не вижда, и не чува, защото е запленена от нея. Тя, все още, е смисъла на живота й, свързана с опияняващото чувство да твори!
Нали, и вие сте го изпитали или се лъжа?
…………………..
Пропаднахме ли, наистина?
Не, пропаднахме много по-отдавна – още по времето, когато някои случайни решиха, че професията на архитекта, заедно с политиката, им прилягат по-добре от наученото и чистото й, но не практикувано, преназначение.
Промени се начинът на преподаване и същността на преподавания материал, а с дигитализацията – изцяло и начина на употреба на наученото.
Лицето на професията се измени и придоби друг израз!
Остана еднакъв, почти еднакъв, само крайният продукт, въпреки променените изисквания и към него.
Светът се промени видимо - първо чрез архитектурното творчество, а след него и с всичко останало!
Променихме се и самите ние, макар, че не искаме да го отбелязваме. Но, нали остаряваме? И помъдряваме! Бавно и невидимо - само за нас!
Като че ли, се промениха и изискванията към нивата на практикуване и особено на преподаване на специалността. Те рязко пропаднаха и днес са изключително ниски, толкова ниски, че се питам, още ли е нужно това „образование“? Изобщо, кому е нужно - нали, всеки може да го упражнява, очевидно, дори и неграмотния?!
Нови професии крадат и си присвояват, непрекъснато и необезпокоявани, територии от архитектурното пространство, които няма, кой да защити - я дизайн, я пространствено оформление, я парково устройство или най-фрапиращото недоносче - урбанизъм!
Коя от тези, нейни, в същността си, дисциплини, има необходимостта от – задължителните й всеобхватни знания, от пространственото й въображение и пълното, тотално себеотдаване? Коя, от тях, може да понесе тежкият товар на отговорността, на архитектурата и градоустройството - към обществото, към средата и човека? Питам, без да омаловажавам, нито една от споменатите!
С малки изключения, днешното разпръснато образование е обидно невзрачно, подобно на интелектуалното ниво на кандидат-студентите, което се запазва в пълноценният си вид и при завършилите, и при работещите, вече!
Но, знаем, че хората, винаги са и остават различни, затова едни са звани, а други – призвани. Но, като че ли, вече няма такива, които да разсъждават като образовани хора в тази, трудна и отговорна, професия като, някои от тях не „знаят“ и да четат! Никой не трупа знания, а обидно - с пълни шепи, копира и присвоява, излезлия разум от чуждия ум!
Други пишат теоретични буламачи и ръсят кухи дълбокомислия, трети, не по-малко непочтени – работят допълнително, като отнемат работата на свободно практикуващите си колеги, загърбвайки дейността, от която са материално осигурени – да дават знания на незнаещите … или технически услуги, на гражданите!
Но, как недостойният може да учи на достойнство?
Какъв пример ще дава,
с какви очи ще гледа бъдещите колеги като безцеремонно ги лъже и експлоатира, унижава и с години ги прави зависими!?
Такъв, може само нагло да краде, злоупотребявайки със зависимостта на учащите се, използвайки труда им и като отнема правото на свободно практикуващия, да го упражнява и живее от него!
Не разбирам, защо колегията си затваря очите, толкова дълго, познавайки добре фактите, противоречащи на професионалната и човешка етика?
Задължително необходимо е да се въведе строг законодателен режим при упражняване на свободните професии, както и защита на професионалните права на отделните й сфери и дейности, а и строгото им обвързване с режима на получените доходи!
Докога преподавателите от университетите ще крадат работата на колегите си, работещи на свободна практика, чрез която те, видимо трудно се издържат и съществуват?
Докога ще търпим, зле подготвени и корумпирани, чиновници да присвояват и преразпределят основна част от пазара на проектирането? Това, не само е нагло и непочтено, но и престъпно, защото те принизяват качеството на архитектурното и инженерно проектиране, защото нямат, нито опита, нито въображението, да не говорим за таланта на творци! И те, категорично знаят и се срамуват от това, въпреки, че не всеки би могъл да върши тяхната работа, за която се изискват други знания и, особено - почтеност!
Задължително трябва да се забрани съществуващата практика и да се въведе осветен режим на сътрудничество между държавните и общински администрации, с проектантите на свободна практика!
Това трябва да е приоритет в работата на ръководещите камарите на специалностите, участващи в инвестиционното проектиране - при защита на законовото им право на труд, а също и при защитата на авторските им права!
Докога нискоквалифицирани колеги, угодливо и незаконно, ще се въртят около, технически неграмотната, общинска власт и ще въртят далавери с нея или ще чакат на гюме, за да прилапват проекти и инвеститори, от всякакъв вид и характер, отблагодарявайки се, след възлагането или в началото на слугинажа си?
Докога администрацията и професионалните сдружения ще търпят тази корупционна практика? Ще се реши ли някой да използва скалпела на честността, в името на качеството на проектите и в името на уважението, и достойнството на професията и града?
Съществува ли етичен кодекс за професиите ни, занимаващи се с изграждане на жизнената среда на човека и обществото, има ли професионални камари на архитектите и инженерите, къде са творческите съюзи, на всички, ангажирани с инвестиционното проектиране? Къде са? Каква е самооценката за дейността им? Мисля, че такава не съществува и не може да съществува, заради всеизвестните им зависимости!
Ситуацията на пазара за проектиране, която отдавна наблюдавам, е срамна, защото умствено недъгави, партийно и административно подкрепени, не могат да сколасат от работа и претовареност, а знаещи и можещи, утвърдени проектанти, жадно чакат заблуден инвеститор, да им възложи работа, за да оживеят!
Ситуацията е не само срамна, тя е и престъпна, защото интелектуалният продукт, който претоварените с работа дават, е с изключително ниски характеристики, а доброто е обикновено copy paste, за по-лесно!
Да ги изброявам ли? Мога да подкрепя думите си и с факти.
Но, не бих искал, дори, да споменавам имената и слабата им продукция, от която и баба ми Р., която не беше архитект, щеше да се срамува, тъй като притежаваше качества и творчески възможности, високо над тия, на цитираните!
Обръщам се към професионалните организации и ръководствата им! Огледайте се, ако можете! Ако искате. И, ако искате – схванете, приемете и разрешете бързо предложенията.
Предполагам разбирате, че безотговорно се хаби потенциала на народа, заради всеобхватната ограниченост на ниско квалифицираните (партийни) кадри? Надявам се да можете да схванете и този ми въпрос?
Трябва да се знае, обаче, че всички, без изключение и без значение от партийната ни принадлежност, сме длъжници на народа и бъдещето му, на града! Затова, въпросите ми, не са само към вас, а и към менторите ви!
………………………...
Първо пропадна колегията, а сега и народът! Загубихме чувството си за самооценка и последователно паднахме в дупката на измамата и имитацията, където, някои от тия мушмороци, откриха торбата с лъжите и измамите, и я извадиха, за да задоволят интересите на обикновения и на политическия популизъм, комунизъм и национал-социализъм, използвайки организациите им, основно за лични нужди!
Ще попитате озадачено - та, това са философски категории, неукрепнали достатъчно, овреме отхвърлени политически платформи - какво общо имат с архитектурата и градското планиране?
Нищо! - отговарям.
Общо и то много, имат, само покровителите на повечето списатели, пишман-преподаватели и безбройните чиновници - към които, те са зачислени на хляб и вода, но, вие знаете това и няма смисъл да коментирам, зависимостите им.
Естествено - има и други, но броят им е, незабележимо малък като не абсолютизирам процесите, в изключително динамичното ни съвремие.
……………………..
Преди дни, ви призовах да не гледате тъпите български телевизионни програми, а сега, ви предлагам, да спрете да четете, ако го правите, разбира се, в което се съмнявам, скучната и измамна архитектурна преса, защото тя заблуждава и служи, основно, за изява и прослава на тия – повечето. от които нямат и ден проектантски опит, за да имат правото и основанията да ви съветват, а вие, като лапни шарани, четете блудкавите им съчинения и непрофесионални изводи!
Списанието, израсна като оформление, но за съжаление, не и със съдържанието си, защото, повече от списващите …. , останаха същите. Те не могат да ви научат, на нищо ново, освен, на някоя нова пространствена сексуална позиция, която не познавате, отдали времето си, изцяло, на професията.
Кой им позволява? Кой им дава правото да пишат глупости, защо съветват другите, самите изпаднали в невъзможност, да посъветват себе си? Вероятно, им е необходима трезва самопреценка! Но, защо продължават да ги публикуват? По-умни ли ги смятат или покровителите им, така нареждат, а те машинално изпълняват?
Или, защото просто няма други?
На всичкото отгоре, списанието се списва от млади колеги, а се разпространява сред пенсионери! И това е парадокс – млади и, почти неопитни, учат проектиралите цял живот, знаещи!
Защо „авторите“ не помогнат и не посъветват объркания народ или отправените безсмислици към колегията са, толкова незначителни и, очаквайки, че никой не ги чете - безобидни!
Защо не помогнат на народа да намери правилната посока в пътя си, нали са част от интелигенцията му? Нищо, че са от нейната непочтена и продажна част!
Може би смятат, че съветите, които отправят към колегите, ще ги издигнат по-високо и избутат, по-напред - пред редиците на професионалистите, както го правеха традиционно и нагло, преди години, отново подкрепяни от симпатиите на властта и … тогава използваха чадъри, патерици и, какви ли не, други инструменти и пособия от арсенала на доносниците и прислугата. Днес използват, уж нови, но очевидно – пак старите, изтъркани номера, които, до болка, познаваме.
Защо не помогнат на младите в професията, които напълно се откъснаха, незнаейки и неразбирайки, че тази професия, като всеки занаят, се препредава!
Общността щеше да им помага, за да не се учат и свикват да присвояват чужди разсъждения и идеи, а да използват, единствено своите знания и ум, тъй като тези действия, на всичкото отгоре, са непочтени и дори, принизяват творческото ниво, а и удоволствието от работата им като творци.
Нали това е същината на тази божествена професия!
Никога професията ни не е била, така ярко разделена - на, отиващи си от живота, нейни майстори и стръвно напиращи, амбициозни, но без необходимия качествен проектантски опит, млади колеги.
И, още нещо, трябва да се знае – плагиатите преди бяха дамгосвани завинаги, докато днес, тази „творческа“ форма е, твърде добре, приета! И разпространена!
Защо не подкрепят Съюза на архитектите, който се превърна, за кратко време, в пенсионерска организация, която е крайно време или да се разкапе окончателно, или коренно да се промени!
Знаете ли, дали, някой от младите чете списанието на „научните работници[MP1]“, а смешното бюлетинче - изпълнено, предимно с имената и снимките на, напусналите редовете ни, приятели и колеги? Кой ще ми каже?
Не ви ли писна да четете и слушате, предъвкваните от години, безсмислици, докато градът и хората в него агонизират, без да има, кой да им помогне, заради безотговорността на незнанието и непочтената политическа подкрепа!
Те чакат професионалната ви помощ!
Преди години, с чувство за хумор и с лека насмешка, предложих да се промени изцяло начина на списване на списанието и бюлетина, или, ако това не може да се осъществи – да се промени съдържанието - като се комбинират архитектурна и секс-тематика. Предложението аспирирах от видимия и невидим начин на управление, и стопанисване на държавата.
Днес го потвърждавам, като предлагам за негов главен редактор, известният общественик, професор и архитект П.Ч. - проявил се напоследък, сред архитектурното общество и с познанията, и с компетентността си, при свързване на ползите от подобна връзка, между двете основни, структуроопределящи живота ни, теми! Какво ще кажете?
Михаил Петков / 21 - 25. 11. 2016 г.
|
